Posts Tagged ‘жертва’

Радостта да бъдеш щедър

„Добротворната душа ще бъде наситена и който напоява другите, и той сам ще бъде напоен“ (Притчи 11:25)

„Щедростта благославя получателя и обогатява даващия“

Радостта да бъдеш щедърПреди няколко години моят приятел Харолд предизвика интереса ми с тези думи: „Бог ще направи за теб това, което ти правиш за другите“. Това е библейски принцип, потвърден и в Стария, и в Новия завет. Ако имаш нужда от насърчение, насърчи някой друг. Ако имаш нужда от приятелство, бъди приятел на тези, които имат нужда. Винаги има някой, чиято нужда е по-голяма от твоята. Давай в нуждата си, докато дойде моментът, в който можеш да даваш от излишъка си. „Служете с добра воля, като на Господа, а не като на хора, като знаете, че всеки, каквото добро направи, това ще получи от Господа“ (Ефесяни 6:8). Бъди този, който посреща нуждите на другите и Господ ще посреща твоите нужди.

В случаите, когато щедростта ти като че ли не се забелязва или връща, помни, че наградата ти идва от Бога, а не от хората, а Господ поддържа безупречни архиви. „Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите“ (Евреи 6:10). Спомням си, че дядо ми казваше: „Бог няма да остане длъжник на никого“. Бог приема всяко великодушие като щедрост, проявена към самия Него. Исус описа деня, в който всеки ще застане пред Бога и щедростта Му или липсата й ще бъде прегледана. „Елате вие, благословени от Баща ми… Каквото сте направили на един от най-малките ми братя, на Мен сте направили“ (Матей 25:31-41).

Знай, че даването те обогатява и те оставя с повече, а не по-малко. Щедростта благославя получателя и обогатява даващия. „Един разпръсва, но изобилства повече, а друг пести без мярка, но пак достига до оскъдност. Добротворната душа ще бъде наситена и който пои, сам ще бъде напоен“ (Притчи 11:24, 25). Може би си мислиш, че не можеш да си позволиш да бъдеш щедър – истината е, че не можеш да си позволиш да не бъдеш щедър. „Давайте, и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“ (Лука 6:38). Щедростта отваря живота ти за Божието изобилие, докато обогатява живота на другите. Мисля си дори, че липсата в живота на някои хора е резултат от малкото им даване, а не от малкото им притежания. „Помнете думите на Господ Исус – как Той е казал: Даването е по-блажено от вземането“ (Деяния 20:35).

Щедростта е въпрос на начин на живот. „И както изобилствате във всяко нещо – във вяра, в слово, в познание, в пълно усърдие и в любовта си към нас – така да преизобилствате и в това благодеяние (на даването)“ (2 Коринтяни 8:7). Щедростта не се отнася само до пари и вещи, тя се проявява в начина на живот – в думите ти към и за другите, в насърчаването, в запазването на положителна нагласа, в даването на похвала, в неограничената проява на добрина към околните, в показването на зачитане и внимание, дори без да се очаква, в отделяне от времето ти, за да окажеш помощ, в търпимост и простителност към недостатъците на околните.

„А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне… Бог обича онзи, който дава с радост… А Бог е силен да преумножи върху вас всякаква благодат, така че като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело… Вие ще станете богати във всичко, за да можете винаги да проявявате щедрост“ (2 Коринтяни 9:6-11, Галатяни 6:7-10). Когато дойде време за жетвата, никога не съжаляваш за труда и умората от сеенето.

Молитвата ми за теб днес е: Бог да направи за теб това, което ти правиш за другите.

Реклами

Олтари на посвещение

„Авраам издигна олтар на Господа, Който му се яви“ (Битие 12:7)

Само в посвещението, което Господ очаква от теб, ще намериш обещанията, които търсиш“

Олтари на посвещениеИсторията на пътуването на Авраам е маркирана с „жалони на покорството и олтари на посвещението“. Тези характеристики описват всяко целенасочено търсене на Бога. Покорството е искрения израз на вярата: „С вяра Авраам се покори… и тръгна без да знае къде отива“ (Евреи 11:8). Покорството е съществено и безусловно (погледни предишния материал). Днес предлагам втория много важен аспект от Авраамовия път на вяра – „Олтари на посвещение“.

Олтарите са значими за Бога и важни в духовното пътуване на всеки човек. Посвещението на Бога е съществено и безусловно във всеки духовен напредък. Имай предвид, че посвещението не е нещо случайно и има висока цена. Олтарите в Стария завет бяха мръсни, окървавени места, на които беше приемливо да се принасят само първи плодове и съвършени жертви. Тези жертви бяха само първообраз на съвършената жертва: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).

Чрез болезненото разпознаване на греха си Давид опозна Божието сърце: „Жертви, благоугодни на Бога, са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш“ (Псалм 51:16, 17). Най-добрата дефиниция за съкрушено и разкаяно сърце, която съм чувал е: „Сърце, в което злото е било пречупено“.  В наши дни олтар на посвещение е там, където смирено се покланяш пред върховната власт на Бога, свято място на поклонение, изразено чрез скъпа жертва и искрено посвещение на твоята преданост, привързаност и воля.

Посвещението се превърна в начин на живот за Авраам и трябва да се превърне и в твой начин на живот. На всяко място, на което Авраам разпъваше шатрата си, той издигаше олтар, изкопаваше кладенец и там се покланяше на Бога. Отново и отново за него се казваше: „Авраам издигна олтар на Господа, Който му се яви“ (Битие 12:7, Битие 12:8, 13:18, 22:9).
На всеки олтар Авраам принасяше жертва и още повече посвещаваше себе си на Бога и на Неговите обещания да умножи и благослови потомството му (Римляни 4:17-21). Няма друг случай, който да свидетелства за степента на Авраамовото покорство и посвещение, както олтара, който издигна на хълма Мория (Битие 22:1-17).

„С вяра Авраам се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри… защото очакваше един град, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог“ (Евреи 11:8-10). Посвещението се изразява най-добре чрез покорство, въпреки настоящата действителност, държейки здраво неумолимата вяра в обещаното бъдеще. Обещанията и неизменността, които търсиш, могат да бъдат намерени само в покорството и посвещението, които Бог очаква. „Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас… Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас“ (Римляни 8:18, 2 Коринтяни 4:16-18).

Има моменти, в които олтарът на посвещение трябва да бъде поправен, както се случи с Израел: „И Илия поправи Господния олтар, който беше съборен… Взе дванадесет камъка и построи от камъните олтар в Господното име… Тогава падна огън от Господа и изгори всеизгарянето“ (3 Царе 18:30-39). Има ли някакви поправки, които трябва да направиш на олтарите, на които ти си направил посвещения на Бога?  „И така, братя, аз ви умолявам, чрез Божиите милости, да представите телата си за жертва жива, свята, благоугодна на Бога… За да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено“ (Римляни 12:1,2).  „Жертва жива, свята, благоугодна на Бога“ си ти и твоят живот.

Молитвата ми за теб днес е: поднови посвещението си и се реши да бъдеш напълно Негов.

Най-големият подарък

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16)

„Божият най-голям подарък е Неговата любов, която стои над всичко и предшества всяко друго нещо, което ни дава“

Подаръците са нещо чудесно, нали? Възхищавам се на хора като моята съпруга и дъщеря ми, които много обичат да правят подаръци. Те не просто купуват подарък, а внимателно и обмислено избират точно този, който ще достави най-голяма радост и удоволствие на получателя. Те имат дарба да правят подаръци.

Бог е Този, който най-добре умее да прави подаръци. Какъв е Божият най-голям подарък? На този въпрос могат да бъдат дадени много отговори. Той ни е дал живот. Той ни е дал прощение на греховете. Той ни е дал спасение. Той ни е дал вечен живот. Той ни е дал приятелство. Апостол Павел написа много ярко: „Да благодарим на Бога за Неговия неизказан дар!“ (2 Коринтяни 9:15). И освен всичко, нашият Отец ни даде Своя Единородния Син, за да бъде наш Спасител!

Има един стих в Библията, за който може спокойно да се каже, че е най-познатия от всички: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Поради това, че този стих ми е така добре познат, дълго време пропусках нещо. Да, Бог Отец даде Исус, Своя Син, и чрез Него дава вечен живот на всеки, който би повярвал – неоценим дар, абсолютно безспорно.

Наскоро, препрочитайки този познат стих, забелязах една проста причинно следствена връзка, като очевидно причината предшества следствието. Резултатът е, че Бог ни подарява Своя Син и вечен живот. Но аз си мисля, че причината, която поражда следствието, е най-големия подарък: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде…“

Бог те е възлюбил преди да ти даде спасението. Бог те е възлюбил преди да ти даде вечния живот. Бог първо ти е дал сърцето Си, а след това ти е дал Сина Си. Библията казва: „Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби…“ (Ефесяни 2:4).

Божият най-голям подарък е Неговата любов, която стои над всичко и предшества всяко друго нещо, което ни дава. Любов отвъд всяко човешко разбиране води до жертването на Неговия Син за грешниците, а Неговата жертва дава възможността да ни бъде предложен вечен живот. Живот без любов не е истински живот. Живот без Божията любов не е живот изобщо.

Павел се удивляваше на огромната Божия любов: „…да бъдете силни да разберете заедно с всички светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота“ (Ефесяни 3:17-21). Има смисъл в това, че Божият най-голям подарък отговаря на човешката най-голяма нужда.

„А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус“ (Филипяни 4:19). Необходимостта на всеки един човек, млад или стар, е необходимостта от абсолютна любов. Кой друг освен Бог може наистина да осигури тази огромна непроменима любов?

Вярвам, че съществуват три истини за любовта:

  • Любовта е категорично взето решение и последователност в поведението, съобразено с него.
  • Любовта е точна преценка и съответното снабдяване на нуждите на другия.
  • Любовта, за да бъде истинска, трябва да е действена и видима.

Има ли някой друг, освен Бог, който да изпълнява и трите истини? Любовта не е нещо необикновено за Бог, но Неговата любов е необикновена.

Какво е това, което прави Божията любов най-големия подарък?

  • Исус те обича, точно както Бог обича Исус (Йоан 15:9). И за да не си помислиш, че любовта към теб е втора ръка, следва второто твърдение.
  • Бог Отец те обича, точно както обича Исус (Йоан 17:23-26). Това е любов като никоя друга – има я само в Бог и Неговия Син Исус. Ти не можеш да познаеш любовта, докато не познаеш Исус.

Молитвата ми за теб днес е: да познаваш любовта, която надхвърля всяко разбиране.

снимка: Интернет

Най-доброто

„…там ще поискам приносите ви и първаците на даровете ви, както и всичките ви свети неща“ (Езекиил 20:40)

„Ако посветим на Бога най-доброто, което имаме – дори и най-обикновените неща стават святи“

Най-освобождаващото решение, което можем да вземем в живота си е да даваме винаги най-доброто – първо на Бога, после и на другите. Този принцип противоречи на интуицията ни и е неестествен за нас. Егоцентричността подтиква всеки човек да запази първото и най-доброто за себе си, чак тогава да даде от останалото на Бога и на другите. Това, което е на второ място, никога не е достатъчно добро признание от страна на човек, чийто живот е посветен на Бога и е благодарен за Неговата доброта и благословения.

Библията учи, че принципът на първите плодове е категорична заповед, а не просто въпрос на избор. „…там ще поискам приносите ви и първаците на даровете ви, както и всичките ви свети неща… за да почива благословение на домовете ви“ (Езекиил 20:40, 44:30). Първите плодове бяха не само откъснатите първо – Бог иска това, което е най-ценно и най-добро. Животът никога няма да върви както трябва, докато не решиш да поставиш Бог на първо място и да Му даваш най-доброто от себе си. Без значение колко е добро това, което е на второ място, никога няма да е достатъчно.

Бог знае какво трябва да научиш – постави Бога на първо място в живота си и ще започнеш да преживяваш най-доброто, което Той има за теб. „Почитай Господа от имота си и от първото на целия доход. Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие и линовете ти ще преливат от ново вино“ (Притчи 3:9, 10). Казано просто – ще имаш достатъчно в момента, както и достатъчно запаси (житниците), удовлетворение (линовете с вино) за в бъдеще. Ако посветим на Бога най-доброто, което имаме – дори и най-обикновените неща стават святи.

Ако не даваме на Бога първите плодове или задържаме от Него най-доброто, то Той не е на първо място в сърцата ни и не е център на живота ни. Ако предствяме времето си първо на Бога, ще имаме достатъчно време и за нещата, които искаме или трябва да направим. Способностите, които с радост предлагаме в служба на Бога и другите, ще донесат наградата, която е било предвидено да носят. Дните, които започваме с Бога са по-продуктивни от обикновено. Решенията, за които сме търсили насока от Бога, са по-мъдри от тези, взети без съвета Му. Животът ти може да бъде точно такъв, какъвто Бог го е планирал. Поставяй Бог на първо място във всичко, което правиш и за всичко, което имаш. Ето каква беше тайната в живота на Исус: „Аз върша винаги онова, което Му е угодно (на Отец)“ (Йоан 8:29).

Представи си радостта в края на деня, когато знаеш, че наистина си доставил удоволствие на своя Баща. Няма ли това да е най-прекрасният ти ден и най-голямото удовлетворение? Възможно ли е? Разбира се! „А Бог на мира, Който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овцете – нашия Господ Исус (Христос), нека ви направи съвършени във всяко добро дело, за да изпълните волята Му, като върши у вас, каквото Му е благоугодно, чрез Христа Исуса; на Него да бъде слава във вечни векове! Амин“ (Евреи 13:20, 21). Само Бог може да направи този начин на живот възможен, когато Го поставим на първо място във всичко.

Молитвата ми за теб днес е: винаги давай на Бога най-доброто, което имаш.

снимка: Интернет