Posts Tagged ‘живот’

Природата на любовта

„Любовта всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“ (1 Коринтяни 13:7)

„Любовта има силата да спасява разрушен живот и да лекува разбито сърце“

Природата на любовтаХората обикновено виждат това, което очакват да намерят. Ако търсиш недостатъците на хората, ще ги намираш в изобилие, тъй като това е твоя фокус, няма да виждаш нищо друго, освен недостатъци. Всички ние си имаме достатъчно от тях, ако някой ги търси. Истинската любов не прави това. Любовта избира доброжелателен фокус.

Предизвикателство за всяко приятелство или брак е винаги да помниш какво най-напред те е накарало да дариш приятелството или любовта си. Ако не си достатъчно вниматален, след време ще започнеш да забелязваш малки неща, различни от това, което очакваш. Погрешният фокус може да направи така, че достойнствата на другите да бъдат засенчени от техните недостатъци. Така става, когато се опитваш да поправиш това, което виждаш като недостатък в другия за негово огромно неудоволствие и в ущърб на вашите взаимоотношения. Като че ли човешкото в нас ни кара да не показваме любов, докато тя наистина не изглежда оправдана.

Когато човек не вижда грешките и недостатъците на другия, казваме, че „любовта е сляпа“. Аз по-скоро твърдя, че истинската любов изобщо не е сляпа, но е избрала да не вижда това, което й противоречи. Във великия пасаж за любовта Павел пише: „Любовта всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“ (1 Коринтяни 13:7). Можеш да обичаш другите по този начин, само когато търсиш в тях най-доброто. Любовта не е сляпа, но по-скоро търси това, което другите нямат голямо желание да видят.

Как би обяснил Божията любов иначе? „Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Римляни 5:8). Единственото Божие оправдание беше Неговата любов и дълбочината на нуждата ти.

Преди години Доти Рамбо написа една вълнуваща песен на свидетелство, в която се казва: „Той погледна отвъд моите недостатъци и видя моите нужди“. Любовта има силата да спасява разрушен живот и да лекува разбито сърце. Това е природата на любовта. „Възлюбени, понеже Бог така ни е възлюбил, то и ние сме длъжни да се обичаме един друг“ (1 Йоан 4:11).

Ти считаш, че другите ще пренебрегнат твоите дребни недостатъци. Ако искаш да бъдеш обичан, помни: „И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях“ (Лука 6:31). А също така и един неоспорим принцип: „А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне“ (2 Коринтяни 9:6). Мярката на любовта, която ще получиш, се определя от това как си избрал да даваш. „Защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“ (Лука 6:38). Сей любовта изобилно.

Молитвата ми за теб днес е: обичай достатъчно, търси доброто в другите.

снимка: x@v photos

Advertisements

Умората

„Поемете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и със смирено сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Матей 11:29)

„Изтощението се засилва, когато не знаем кога и къде ще намерим отново почивка“

УморатаВинс Ломбарди, известният треньор на Green Bay Packers, беше казал: „Умората прави от всички нас страхливци“. Никой не може да бъде най-добър или да направи най-доброто, ако е уморен. Умората влияе негативно на всичко. Умората е описана като „липса на въздух за душата“. За мен това описание е съвсем точно. Когато съм уморен, аз съм много по-негативно настроен и съм много по-склонен да виждам проблемите, вместо решенията. В такова време много трудно мобилизирам мотивациите. Проявявам нетърпимост към себе си и към другите. Умората повлиява в отрицателен план на твоите емоции, отношения, поведение, решения и взаимоотношения.

Ангажираният и неотслабващ ритъм на ежедневието е изтощителен. Умората ни влияе физически, емоционално, умствено и духовно. Душата ни се изтощава, а тялото изнемощява. Всичко става по-трудно, даже неща, които иначе намираме за забавни, изискват повече усилие, когато сме уморени. Изтощението се засилва, когато не знаем кога и къде ще намерим отново почивка.

Най-лошата умора е тази, която надхвърля физическата – това е дълбокото изтощение на душата, което само Бог може да излекува. Данаил пророкува за едно бъдеще време, което: „Ще изтощава светиите на Всевишния…“ (Данаил 7:25). Не ви ли звучи точно все едно се случва с това поколение? Пазете целите на живота си ясни. Помнете, че наградата и удовлетворението следват покорството. Словото ни дава ясна посока. Исая разкрива: „Тая е почивката ви; и успокойте уморения; И това е освежението ви… Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да ослабнат“ (Исая 28:12, 40:28-31). Времето в Божието присъствие обновява душата. Молитвата, размишленията над Библията, поклонението, пеенето, благодарността, изповедта и личните размишления издигат и освежават духа на човека. Прави това често и искрено.

Ти си създаден да бъдеш плодоносен, Но Бог мъдро е вградил в твоето емоционално и духовно ДНК необходимостта от периоди на почивка: „Шест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: даже и във време на сеитба и на жетва да си почиваш“ (Изход 34:21). Ангажираните, изискващи времена на сеитбата и жътвата, като че ли не предразполагат към почивка. Би трябвало неотложността и важността на задачата да диктуват твоето упорство в работата. Но Бог предупреждава, че независимо от спешността да подготвиш почвата за сеитба или да прибереш жътвата, ти трябва да следваш принципа на съботната почивка. Съботната почивка не е предложение. Бог заповядва: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“ (Изход 20:8). Пренебрегвайки Божиите инструкции, вредиш сам на себе си.

Много неща ще изчерпват твоите вътрешни ресурси, докато не прегърнеш Божията покана: „Елате при Мен всички вие, които сте уморени и натоварени с грижи и аз ще ви успокоя… И ще намерите покой за душите си“ (Матей 11:28-30). Почивката за твоята душа е единствения лек срещу изтощението й, а тази почивка може да се намери само във времето, прекарано с Бога.

Свети Августин, християнски теолог (354-430 г сл. Хр.), е написал: „Моята душа няма да намери покой, докато не намери покой в Теб“. Може би си търсил на погрешните места това, което можеш да намериш само при Бога.

Молитвата ми за теб днес е: бъди уверен къде можеш да намериш вътрешна почивка за душата си.

Любов и прошка

„В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат“ (Ефесяни 1:7)

„Ти си затворник на едно неизбежно минало ако не простиш безкористно“

Любов и прошкаСлучвало ли ви се е да постъпят с вас несправедливо? Кой не е постъпвал несправедливо срещу Бог или човек? Животът не е възможен без прошка. Товарът на твоите грешки или тези на другите, става толкова тежък за носене, че е невъзможно да не си прощаваме. Ти си затворник на едно неизбежно минало ако не простиш безкористно (Марк 11:25, Колосяни 3:13-15, Матей 6:14, 15).

Но не прошката е това, с което се борим – любовта е нашето предизвикателство. Любовта изисква от теб много: „Любовта не държи сметка за зло… всичко премълчава… всичко търпи… любовта никога не отпада“ (1 Коринтяни 13:4-8). С любовта саможертвата тежи по-малко, неудобствата не си струва да се споменават. Прошката идва без да претегляме грешки и заслуги. Този, който избира да прости, приема цената и болката от грешките на другите.

Смисълът на Разпятието е неизмеримата любов. Исус, който не е извършил никакъв грях (2 Коринтяни 5:21), взе на Себе Си твоите грехове, прие твоето място пред святостта на Бог, плати ужасната цена на греха ти и понесе болката за всеки грях и несправедливост, които си извършил или ще извършиш (Матей 27:46)). Най-лошото, на което всеки човек е способен, беше понесено от Исус на кръста, мястото, където умря нашият Спасител.

Кръстът е символ на греха, но също така и на най-великата любов. Там Той ти прости, защото те обича: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина Си на света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него“ (Йоан 3:16, 17).

На този кръст твоето минало и твоята съдба бяха завинаги променени: „В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатствата на Неговата благодат, която е направил да ни дава изобилно всяка мъдрост и разбиране… така че да бъдем за похвала на Неговата слава – ние, които отпреди се надявахме на Христос“ (Ефесяни 1:7-12). Никой не трябва да остава такъв, какъвто е бил. Това е наистина един велик петък, защото тогава беше родена надеждата за всеки, който повярва (1 Йоан 1:9, 10). Писателят Макс Лукадо пише: „Исус ще отиде по-скоро в ада за теб, отколкото в небесата без теб“. Какво да правиш с такъв Бог? Не можеш просто да Го отпратиш. Вместо това съкрушено коленичиш пред Него, приемаш Неговата прошка и живееш живота си за Него. „Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек (при все че е възможно да дръзне някой да умре за добрия). Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас (Римляни 5:7, 8). Представи си – Бог даде Своя живот за теб!

Защо тогава ние, които получихме такава благодат и любов, трудно прощаваме? Не можеш да оставиш прегрешенията на другите непростени, когато твоите са така щедро и напълно простени. Библията казва: „И бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас“ (Ефесяни 4:29, 32). Любовта се вижда най-добре при прошката.

Молитвата ми за теб днес е: познай Божията чудна и неизмерима любов.

снимка: Интернет

Как работи животът

„След това Исус пак се яви на учениците на Тивериадското езеро“ (Йоан 21:1)

„Достатъчното не е достатъчно, когато имаме достъп до изобилието“

Как работи животътХората често се опитват да живеят по своя си начин, според собствените си знания и ум, чрез своите оскъдни възможности, съобразно своите собствени планове. Или накратко – животът не работи по този начин. Можеш да го направиш, но няма да получиш резултатите, които очакваш. Усилената работа няма да помогне погрешните неща да станат по-добри.

Йоан разказва за една среща между Исус и Неговите ученици: „След това Исус пак се яви на учениците на Тивериадското езеро“ (Йоан 21:1). Учениците Му бяха опитни рибари. Те познаваха добре водите на Галилейското езеро, но в този случай, въпреки професионалния им опит и умения, не постигнаха успех. Всъщност, това си беше неприятен провал. Не им липсваха способности, бяха положили усилия, но през тази нощ „те не уловиха нищо“ (Йоан 21:3).

Чувствал ли си се някога по този начин? Аз да. Имаш страхотен план, обмислил си средствата, включил си други хора и се залавяш за работа. Но накрая… имаш само умора и празни ръце. Когато си объркан и обезкуражен, спомни си следните истини:

  1. Исус се интересува от твоя успех (Йоан 21:5), от личния ти живот, от здравето и физическото ти добруване, от твоите взаимоотношенията, от брака и семейството ти, от кариерата и финансите ти – но не според твоите разбирания. Защо би се радвал на напразните ти усилия и провала ти? Библията казва: „Възлюбени, моля се да благоуспяваш във всичко и да си здрав, както благоуспява душата ти“ (3 Йоан 2, Исус Навин 1:8). Бог е инвестирал твърде много в теб, за да иска да се провалиш.
  2. Исус ти се открива, когато се умориш от опитите да живееш по своя си начин. Ако си мислиш, че можеш да живееш без Негова помощ, Бог ще те остави да се опитваш да правиш нещата по своя си начин, докато не се умориш, така че просто да не си в състояние да направиш нищо повече. Той не се крие, нито се е отдръпнал, докато се бориш. Просто ти си толкова погълнат от собствените си планове, че не Го забелязваш. Това, което преди е работило добре, може да не сработи сега. Павел научи това, когато не можеше да се освободи от „тръна в плътта си“ (2 Коринтяни 12:7-10). Той намери достатъчност и сила в Исус, не в себе си.
  3. Исус дава успех, който е изобилен, не ограничен. Когато изпълниха указанията на Исус, те „не можаха вече да извлекат мрежата поради многото риба“ (Йоан 21:6). Достатъчното не е достатъчно, когато имаме достъп до изобилието. Понякога трябва да погледнеш живота си и да се запиташ дали той работи за теб. Може би отвън нещата изглеждат добре, но отвътре усещаш живота си празен и безмислен. Ако сърцето ти слуша гласът на Исус, живота ти може да бъде по-добър (Йоан 10:10).
  4. Исус ти дава това, което търсиш – снабдяването е сега, резултата е вечен (Йоан 21:9-13). Той винаги ще има „хляб и риба“ на огъня и покана, която те очаква. И всичко е свързано с Неговия план за твоя най-голям успех и пълна реализация в живота. Животът работи най-добре, когато вършиш това, за което си създаден и призван – да обичаш Бога и да служиш на другите (Йоан 21:15-17).

Молитвата ми за теб днес е: никога не се задоволявай с по-малко от Божието най-добро.

снимка: Интернет

Проста вяра

„Вярата е… убеденост в неща, които не можем да видим“ (Евреи 11:1)

„Вярата не е възможност, тя е всекидневен избор“

Проста вяраЖивотът не може да бъде успешно направляван без проста вяра, но това не е толкова лесно, колкото очакваме първоначално. Животът може да стане сложен. Вярата не е възможност, тя е всекидневен избор. Всеки ден се сблъскваме с разнообразни ситуации, които изискват вяра. Животът ще бъде много самотен, ако изберем да нямаме вяра в хората. Това ще доведе до трудности, защото понякога вярата в хората може да бъде горчиво разочарована.

Има едно общо ниво на вяра, което е естествено. Ние сме създадени да имаме вяра. Бог ни е създал по този начин. Децата вярват на родителите си, съпрузите си вярват един на друг. Хората вярват на това, което им се казва, докато не се сблъскат с достатъчно случаи, в които вярата им е разочарована. Желанието да вярваме и да мечтаем ни е присъщо, докато не позволим на живота да ни го отнеме малко по малко. Само Бог е способен никога да не ни разочарова, но обстоятелствата понякога ще изпитват дори тази основополагаща истина. Това са моментите, в които избираме вярата.

Библията казва: „Вярата е сигурност в това, на което се надяваме, убеденост в неща, които не можем да видим… Защото вярваме, ние разбираме, че вселената е сътворена по заповедта на Бога и видимото се е родило от невидимото. Ако човек няма вяра, е невъзможно да радва Бога… Който отива при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и възнаграждава всеки, който наистина Го търси“ (Евреи 11:1-6). Прочети тези истини още веднъж, бавно.

Вярата е точно толкова проста, докато не я замъглим с ненужно съмнение и не я усложним с подозрителни аргументи. Вярата е основана на доказана увереност, че Бог е Този, който казва, че е и ще направи това, което е обещал, че ще направи (Римляни 3:3, 4). Такава увереност може да изпитва само човек, който избере да вярва, че: „Бог съществува и възнаграждава всеки, който наистина Го търси“. Вярата в Бога, Словото Му и Неговия характер, не може да бъде разочарована, но понякога хората нямат тази вяра. Тя винаги идва от сърцето и само в редки случаи от ума (Римляни 10:8-11).

Когато другите ученици на Исус казаха на Тома, че са Го видели след възкресението Му, той възприе старата, изтъркана идея, че „човек вярва на видяното“. Какво беше заключението му? „Докато не видя белезите от пироните на ръцете Му и не сложа пръст в раната на ребрата Му, няма да повярвам“ (Йоан 20:25). Това не е начин на живот, койти води до удовлетворение. Представи си колко много ще пропуснеш от живота. Тома обърка реда на нещата: „човек вижда повярваното“ (1 Коринтяни 2:9). Имаш два ясни избора. Избери вярата, очаквайки Бог да бъде Бог или избери вяра, основана на друго убеждение – само на това, което можеш да видиш със собствените си очи. Вторият вариант няма да проработи добре за теб.

Нека ти напомня още веднъж. Вярата не е възможност, тя е всекидневен избор. „Ето защо ние не се отчайваме… Ние съсредоточаваме вниманието си не върху онова, което може да се види, а върху онова, което не може да се види, защото видимото е преходно, а невидимото – вечно“ (2 Коринтяни 4:16-18). Има повече неща, предвидени за живота ти, отколкото можеш да видиш на пръв поглед. „Въпреки че не сте Го виждали (Исус Христос), Го обичате. Въпреки че сега не Го виждате, вярвате в Него и се изпълвате с неизразима и славна радост, защото получавате крайната цел на своята вяра – спасението на душите си“ (1 Петър 1:7-9).

Молитвата ми за теб днес е: нека вярата ти бъде източник на славна и неизразима радост.

снимка: Интернет

Истинските неща

„Две злини стори Моят народ: изоставиха Мен, извора на живите води…“ (Еремия 2:13)

„Исус винаги ще ти казва истината и ще ти дава истинските неща“

Фалшиви часовници Ролекс, чанти Гучи и дизайнерски слънчеви очила – тези неща можеш да ги намериш на ниски цени, но наистина не струват. Поставянето на добре познато име на фалшив продукт не го прави по-ценен. Фалшивият продукт винаги изглежда добре, почти толкова добре, колкото оригинала, но все пак остава това, което е – евтин заместител на истинското. Колко глупаво е да жертваш нещо, което имаш и е истинско, за нещо, което искаш, но е фалшиво. И въпреки това хората го правят непрекъснато.

Старозаветният пророк Еремия е писал със сълзи Божиите думи към Израел: „Моят народ Ме изостави, Мен, извора на живите води, и си издълба водоеми, пукнати водоеми, които не могат да държат вода“ (Еремия 2:13). Колко глупаво и трагично. Хора, които знаеха кое е по-доброто, се опитаха да заменят Бог в личния си и обществен живот, отказвайки се от незаменими неща в замяна на тези, които бяха нежелателни. И днес това все още се случва. Евтиният заместител никага не струва цената, която давате за него.

Библията дава и друг пример – Исав, син на Исаак и Ревека, брат близнак на Яков: „Който за едно ястие продаде първородството си; понеже знаете, че даже когато искаше след това да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума у баща си“ (Евреи 12:16, 17; прочети историята на Исав в Битие 25:29-34). В своето нетърпение Исав се отказа от това, което беше ценно и незаменимо, за да задоволи своя апетит.

За нещастие хората вършат това всеки ден. Те пропускат неповторими възможности, защото избират да свършат нещо, което в момента ги притиска повече. Обикновено хората не ценят това, което имат, докато не го прахосат. Глупавият човек небрежно ще изтъргува незаменимата дългогодишна исктория със своя партньор за нещо, което възбужда чувствата му в момента. Или ще изтъргува доброто си име за някаква глупава прищявка. Хората често продават сигурните неща за далечни и несигурни възможности. И това, което е трагично, хората биха продали сигурното безсмъртие за моментни удоволствия. Евтините заместители никога не струват това, което плащаш за тях.

Един от уроците на живота е следния – никога не се съгласявай да вземеш най-доброто в живота – втора ръка, научи се, че получаваш това, за което плащаш. Малко са изгодните сделки в живота, не са толкова, колкото в рекламите или колкото ни обещават. Всяко нещо, което е твърде евтино или става твърде бързо, не струва цената, която искат за него. Исус винаги ще ти казва истината и ще ти дава истинските неща. Той просто не може да постъпи по друг начин. „А който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот“ (Йоан 4:14). Не допускай заместители в живота си. Не приемай нищо по-малко от Исус в Неговата пълнота.

Молитвата ми за теб днес е: разпознавай истинските неща и не се съгласявай на нищо по-малко.

снимка: Интернет

Използвай молитва

„Исус… прекара цяла нощ в молитва“ (Лука 6:12)

„Към всеки проблем или решение в твоя живот трябва да се подхожда с молитва“

При цялото знание, което имаме, все пак съществуват толкова много неща, които никой от нас не познава напълно. При всичките ни способности съществуват толкова много отговорности и възможности, с които не можем да се справим без чужда помощ. Всеки обича да си мисли, че може да се справи с каквито и да било трудности, които биха се появили в живота му. Това изглежда работи, докато не се появи криза, която изисква много повече от твоите лични ресурси и способности. Чак тогава хората проявяват голяма готовност да се молят за Божията помощ и да приемат молитвите на всеки, който е готов да се моли за тях. Към толкова много ситуации трябва да се подхожда с внимание – към всеки проблем или решение в твоя живот трябва да се подхожда с молитва. „Като се молите в Духа на всяко време с всякаква молитва и прошение, бодърствайте в това с неуморно постоянство и молба за всички светии“ (Ефесяни 6:18).

Защо трябва да се прибягва до молитвата само като до „религиозна бърза помощ“ при спешни случаи или като емоционален отдушник при случайни напрежения? Молитвата може и трябва да бъде удобен и ценен начин на живот. Исус се молеше постоянно, често оттегляйки се от тълпите и непрестанните нужди, за да поговори със Своя Отец. „Исус се изкачи на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога“ (Лука 6:12). За Исус времето, прекарано с Неговия Отец, беше нещо обичайно, а не изключение. За Него молитвата не беше нито случайна, нито инцидентна, нито кратка. Исус следваше модела, посочен в Библията. „Постоянствайте в молитва и бдете в нея с благодарение“ (Колосяни 4:2).

Имаше нещо толкова привлекателно и желателно в молитвата Му, че Неговите ученици Го помолиха: „Господи, научи ни да се молим“ (Лука 11:1). Моделът, който Исус даде на учениците Си и днес е все така мощен и практичен (Матей 6:9-13). Осъзнай своята обвързаност, покланяй се на Бога постянно, признай Неговата върховна власт, отдай себе си на Неговата воля, посрещай ежедневните нужди с благодарност, живей в простителност, щедро прощавай, избягвай изкушенията, провъзгласявай Неговото „царство и мощ, и слава завинаги“.

Помисли над това – ако Исус имаше необходимост да се моли често, защо ти и аз да нямаме дори още по-голяма необходимост от единство и общение с Бога? Молитвата не е запазена само за библейски извисените, или само за тези малко хора, имащи време и подходящ темперамент. Молитвата е жизнено важен начин на живот за всички, които признават своята нужда от духовни ресурси далеч по-големи от естествено заложените в тях. Това трябва да е винаги в мислите на всички, които ценят своята вяра и високо оценяват личните взаимоотношения със своя Отец и Спасител.

Молитвата трябва да е искрена, сериозна и конкретна (Яков 5:16). Молитвата задълбочава и укрепва взаимоотношенията ти с Бог. Молитвата фокусира сърцето и ума ти по-скоро върху вечните неща, отколкото върху моментните напрежения (Филипяни 4:6-8). Молитвата привлича твоя дух към волята и сърцето на Бога (Римляни 8:26-28). Молитвата те свързва с целта на Бога (1 Йоан 5:14, 15). Молитвата е достатъчно лесна за практикуване и от малкото дете. Слушай детската молитва. Не е чудно, че Исус говореше на хората, че трябва да „приемат Божието царство като малко дете“ (Лука 18:16, 17). Децата се молят с такава невинност и вяра, неопорочена от усложненията на съмненията и обстоятелствата. От техния пример може да се научи много.

Молитвата ми за теб днес е: наслаждавай се на богати взаимоотношения с Бога при ежедневно практикуване на молитвата.

Снимка: Интернет