Posts Tagged ‘заетост’

Мир и тишина

„Кротък и тих дух е скъпоценен пред Бога“ (1 Петрово 3:4)

„Най-добре можеш да познаеш Бог в тишината и спокойствието на твоята душа“

Мир и тишинаТишина и спокойствие…

Никога не изглежда да са достатъчни. Светът около теб се е превърнал във водовъртеж от активност, заетост и шум, всичко това е разконцентриращо и изтощаващо. Ние чуваме много, но слушаме малко. Във вече шумния и ангажиран живот се обграждаме с още шум – радио, телевизия, лаптопи, таблети, смартфони и социални медии се опитват да примамят вниманието ни и да завладеят времето ни. Всяко едно от тях решително намалява капацитета да слушаме истински. Харесвам вече поостарялото определение за този тип активност – „кипи безмислен труд“. Да запълниш тишината се превръща в неадекватен заместител на това да почувстваш тишината.

„Кротък и тих дух е скъпоценен пред Бога“ (1 Петрово 3:4). Съветът на Павел към Тимотей беше логичен и е приложим днес: „Да водим тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност“ (1 Тимотей 2:1, 2). Активността невинаги е синоним на продуктивност. Не ги бъркайте. Съветът, който Бог ни дава е прост: „Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог“ (Псалм 46:1-11).

В един бурен период от живота си, Илия беше изпаднал в отчаяние (3 Царе 19:1-12). Бог го срещна като силен вятър, след това като земетресение, после като огън – бедствени и плашещи обстоятелства, „но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас (и там е Господ)“. Можеш лесно да бъдеш съкрушен, ако сърцето ти не слуша Неговия тих и тънък глас вътре в теб. „Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Тебе уповава“ (Исая 26:3).

Понякога е нужно в живота ти да има умствен, физически и духовен интервал. Марк разказва спомените на Петър за един период на служение, в който Исус вика учениците си настрана: „Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха, а те нямаха време даже да ядат“ (Марк 6:30, 31).

Една поема, която по-късно става методистки химн, ни окуражава: „Имай време да се освещаваш, светът те връхлита. Прекарвай много време в тайно, само с Исус. Като гледаш към Него, ще бъдеш като Него. В твоето поведение приятелите ти ще виждат Неговото подобие“ (Уилиям Дан Лонгстаф, 1822-1894).

Мирът и тишината трябва да започнат първо в теб, преди да ги откриеш около теб. Гордън Макдоналд, мой любим автор, написа: „Възстановяване на твоята духовна страст“. Според него предпоставки за непресъхваща духовна страст са „сигурни места, спокойни времена и спeциални приятели“. Забелязал съм, че това остава основна необходимост за растящото познание за Бога. Можеш да разпознаеш Бога най-добре в тишината на душата си. Уча се да не бързам, нито когато влизам в Божието присъствие, нито когато излизам от него.

Дано днес изпиташ това, което Давид описва, докато стои на спокойните Витлеемски хълмове: „Господ е пастир мой, няма да остана в нужда. На зелени пасища ме разполага, при тихи води ме завежда. Успокоява душата ми“ (Псалм 23:1-3).

Молитвата ми за теб днес е: спокойствието да бъде свидетелство за доверието ти в Христос.

снимка: Интернет

Advertisements

Недостатъчно заети

„За да подготви святите Божии хора за делото на служението“ (по Ефесяни 4:12)

„Твоят свят се определя от обхвата на кръга на влияние във всекидневието и обикновените ти занимания“

Към националната статистика на безработицата бяха добавени нови категории. Не само нивата на безработицата са неприемливо високи, но сега правителството следи и процента на хората, които са „недостатъчно заети“, а също и тези, които „вече не търсят работа“. Доколкото разбирам става дума за хора, които са толкова обезкуражени, че вече не си търсят работа изобщо. Освен тях има и хора, които са „недостатъчно заети“ и тъй като не могат да намерят работа, те се задоволяват с минимална заплата и работа на непълен работен ден. Това е икономическа трагедия за много хора и семейства. Тези проценти не са само числа, те представят живи хора и семейства, борещи се да плащат своите сметки и да се грижат за себе си. Всичко това оказва голямо влияние върху живота на хората, финансите, семействата, взаимоотношенията, морала и емоционалното състояние.

Но нека променим фокуса и поговорим за църквата – за теб и мен. Църквата не е място – тя се състои от хора. Ти и аз, всеки, който приема Исус за Свой Спасител – това е църквата. Тъжният факт е, че „безработицата“ в църквата далеч надминава процентите в националната статистика. В църквата има твърде много хора, които са „безработни“, „недостатъчно заети“ и някои, които просто „не си търсят работа“. И това не е стечение на обстоятелствата, а резултат на техния избор. Вярва се, че във всяко начинание 20% от участниците извършват 80% от работата, необходима за успешното му завършване. Останалите 80% от църквата са „недостатъчно заети“ или „вече не си търсят работа“ и се задоволяват да гледат тези, които работят.

В практичните си указания към последователите на Христос в Ефес, апостол Павел пише: „Христос даде тези дарове, за да подготви святите Божии хора за делото на служението, за укрепването на Христовото тяло… Всички части на това тяло са сплотени и свързани в едно и всяка част изпълнява своята функция и така цялото тяло расте и става по-силно чрез любовта“ (Ефесяни 4:10-16). Божието намерение за църквата Му е да бъде напълно заета, всеки да бъде „усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело“ (2 Тимотей 3:17). В Божието царство не е предвидено да има „безработни“, „недостатъчно заети“ и хора, които вече не си търсят работа. За всеки, който е готов да работи, има достатъчно работа.

Трябва да знаем нещо много важно – всекидневнието и вечния живот на хората зависят от това доколко пълноценно сме ангажирани в Божието дело. Преди години прочетох едно твърдение, което все още ме предизвиква: „Аз съм само един, но все пак съм един. Не мога да направя всичко, но мога да направя нещо. Длъжен съм да направя това, което мога и ще го направя с Божията благодат“. Това трябва да е божествената ни настройка всеки ден. Исус обеща, че ще имаме успех: „Уверявам ви: който вярва в мен, също ще върши делата, които аз върша. Той ще върши дори и по-велики неща, защото аз отивам при Отца“ (Йоан 14:12). Какво можеш да правиш за Бога и другите, а не го правиш? Нека сега да направим този въпрос личен. Попитай себе си честно: „Правя ли всичко, което Бог иска от мен, в работата, за която Той ме е надарил и призовал да извърша в моя свят?“ Бих определил „моя свят“ по следния начин – обхвата на кръга на влияние във всекидневието и обикновените ти занимания“. Това, че някой не върши своята работа, не оправдава нашата липса на пълно посвещение на ежедневната работа за царството. „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим“ (Ефесяни 2:10). Нито един от нас няма подходящо оправдание да е „недостатъчно зает“ в Божието царство на земята. Нека възприемем отношението на Исус, когато каза: „Не знаете ли, че трябва да бъда на разположение на Своя Отец?” (Лука 2:49). Божията работа се състои в докосване на човешки сърца и промяна на човешките съдби. Защото само това, което докосне сърцето, може да промени живота.

Молитвата ми за теб днес е: нека твоите усилия имат силата да докоснат едно сърце и да променят един живот днес.

снимка: Интернет

Твърде много неща

„…Ти се грижиш и безпокоиш за много неща“ (Лука 10:41)

„Внимавайте – твърде много неща могат да ви отклонят твърде лесно от нещо по-важно“

Животът на всеки един може неусетно да стане прекалено зает и след това вече никога да не успее да забави ритъма си. Осъзнаваш, че си зает и разсеян. Мислиш, че ще имаш време за важните неща по-късно, но изглежда, че това време никога не идва. Понякога има твърде много неща за вършене, а часовете са твърде малко. Прекалената заетост е в резултат на това, че не успяваме да подредим приоритетите си. Ето какъв е съветът на Исус: „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:33).

Никога няма да имаш време да свършиш всичко, което искаш, но Бог ще ти даде цялото необходимо време да свършиш нещата, които трябва. Мисля, че баща ми успя да ми внуши практичността на „важните неща – на първо място“. Бях изкушен да давам предимство на забавните, лесни и бързи за правене задачи, а след това безуспешно се опитвах да наблъскам по-предизвикателните и отнемащи време в жалките остатъци от часове и енергия. Непрекъснатото бързане не е нито ефективен, нито приятен начин на живот. Това се случи с учениците на Исус – това лесно може да се случи и с теб (Марк 6:31). Исус имаше решение за тях – Исус е решението за теб.

Лука разказва една случка в дома на Лазар във Витания (Лука 10:38-42). Лазар и неговите сестри са радваха на компанията на Исус за вечеря. Марта беше заета в кухнята с всички приготовления, които гостоприемството изискваше за такъв специален гост. А в същото това време Мария седеше в другата стая и с удоволствие слушаше Исус. Когато Марта се оплака на Исус от това, че сестра й очевидно пренебрегва задълженията си, Исус поправи нея вместо сестра й: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща; но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея“ (Лука 10:41, 42).

Марта се „грижеше и безпокоеше“. Наистина се чувстваш огорчен, когато работиш усилено, а никой не ти помага. Грижите създават безпокойство. Хората, които се безпокоят търсят отдушник и намират някого, когото да винят за своята тревога. Тревогата краде насладата от момента. Безпокойството напряга взаимоотношенията. Наистина, урокът е прост. Внимавайте – твърде много неща могат да ви отклонят твърде лесно от нещо по-важно.

Какво мислите, че се е случило след това? Дали Мария е станала и е помогнала? Дали Марта се присъединила към сестра си, в компанията на техния гост? Дали всичко, което е трябвало да се свърши е било свършено? Ние не знаем, не ни е казано. Исус посочи своята гледна точка. Лука документира главния акцент, а останалото е без значение. По-важно от това какво се случи след думите на Исус към Марта, е това какво се случи преди това, което ядоса Марта.

Погледнете внимателно на уточнението, което Лука прави за нас: „Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му. А Марта, понеже се улисваше в голямо шетане… (Лука 10:39, 40). Гръцката дума преведена като улисваше, дава описание на човек, който е дърпан от всички посоки. Това описва Марта със сигурност. Знаеш какво е това усещане, всички знаем. Избягвайте твърде много неща да ви дърпат в твърде много посоки.

Моята съпруга е несравнима домакиня, както ще подтвърдят всички, които я познават. Никога не оставя нещо несвършено, защото „хубавото си струва“. Но ако не внимава, може лесно да се улиса в готвене и сервиране на гостите, поради което ще й остане твърде малко време да се наслаждава на тяхната компания, което тя обича да прави. Възможно е да живеем така – улисани с твърде много неща, имайки твърде малко време да вършим правилните неща и да се радваме на най-доброто – живота, любовта, смеха, семейството, приятелите и Бог. Ако си твърде улисан, за да бъдеш ежедневно с Бог, значи си улисан с твърде много неща и за теб е също толкова вярно, колкото за Марта и Мария, това което каза Исус: „Но само едно нещо е потребно“, да почиваме в присъствието на Исус.

Молитвата ми за теб днес е: не разрешавай на житейските грижи да ограбват времето ти за правилните неща.

Снимка: Интернет