Posts Tagged ‘закон’

Цялата благодат, от която се нуждаеш

„А Бог е силен да преумножи във вас всяка благодат, така щото, като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да преизобилвате във всяко добро дело“ (2 Коринтяни 9:8)

„Бог притежава цялата благодат, от която се нуждаеш, а ти имаш нужда от цялата благодат, която Той притежава“

Всичката благодат, от която се нуждаешАз съм благословен. Моят живот и служение са благословени от Божията благодат и благосклонността на хората. Получил съм от Бог и от хората много повече от това, което изобщо някога бих заслужил и съм благодарен за всяка показана ми добрина. Признаването на получените благословения са ключа към благодарността. Забелязал съм, че ако получа по-малко от това, което ми дължат, не се чувствам благодарен. Когато получа точно толкова, колкото съм заслужил, чувствам се така, все едно съм го заработил. Но когато получа повече, отколкото съм заслужил, аз съм дълбоко благодарен. Всъщност, важно е не толкова колко си получил – по-скоро важна е твоята оценка и отношение към това, което си получил. Отношението е източник на благодарността. В твоя живот единствено ти определяш отношението си – никой друг. Благодарността обикновено има отношение към твоя опит с благодатта и разбирането ти за нея.

Благодатта не може да се спечели, а само да се получи. Благодатта – необяснимо благоволение, незаслужено благословение – е винаги доброволен дар и можеш най-добре да я приемаш и оцениш, когато мислиш за нея по този начин: „Но с Божията благодат съм това, което съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна, а аз се трудих повече от всички тях – не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен“ (1 Коринтяни 15:10). Концепцията за благодатта е повтаряща се тема в посланията на апостол Павел. Той знаеше мярката на благодатта, която бе получил от Бога (Деяния 9:1, 2; 1 Коринтяни 15:9), възхищаваше се на това, което можеше да опише само като „изобилните богатства на Неговата благодат чрез добрината Си към нас в Христос Исус“ (Ефесяни 2:5-9).

Благодатта е както подарък, така и задължение. Точно това често ни безпокои относно нея. Хората непрекъснато се опитват да я спечелят. Благодатта не може да се спечели, тя се дава. Може би хората просто се чувстват неловко да получат такъв дар, защото те самите често не са така благи и милостиви към другите хора, колкото биха могли да бъдат. Получената благодат те задължава да я даваш на другите, така както си я получил.

Благодатта никога не е излишна. Тя се дава, когато е най-необходима. В контекста на Библията, благодатта е нужна, когато се бориш да извършиш правилното нещо, когато взаимоотношенията са опънати, когато противоречията остават неразрешени или не ти достига сила. Тогава Бог простира Своята благодат към теб и те моли ти да правиш същото с другите. „А Бог е силен да преумножи във вас всяка благодат, така щото, като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да преизобилвате във всяко добро дело“ (2 Коринтяни 9:8).

Благодатта е винаги достатъчна. Когато Павел е в най-голяма беда, Бог му казва: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена… защото, когато съм немощен, тогава съм силен“ (2 Коринтяни 12:7-10). Когато разбереш благодатта, ще откриеш, че тя винаги е давана в изобилна мяра: „Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат… А благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа“ (Йоан 1:16, 17).

Израстването в сила и усъвършенстването са винаги продукт на достатъчната благодат. Това, което Бог обеща на Павел, го обещава и на теб. Бог притежава цялата благодат, от която се нуждаеш, а ти имаш нужда от цялата благодат, която Той притежава.

В каквато и ситуация да се намираш днес, каквото и да е състоянието на сърцето ти, прегърни благодатта на Бога, без съмнение и без колебание.

Молитвата ми за теб днес е: повярвай в достатъчността на Неговата благодат при всички обстоятелства.

Реклами

Ненарушим закон

„Един на друг си носете теготите и така изпълнявайте Христовия закон“ (Галатяни 6:2)

„Можеш да промениш живота си, ако изместиш фокуса от себе си върху другите“

Ненарушим законОпределеното ограничение на скоростта не е просто едно предложение, то е защита. Федералните приходни такси не са само препоръчителен принос, те са изискване. Гравитацията не е само временно предпочетена реалност, тя е природен закон, точно както аеродинамиката контролира полета. Ако ги пренебрегнеш, това става за сметка на собствената ти безопасност и за твоя вреда. Точно по същия начин има ненарушими закони и в Божието царство.

Десетте Божии заповеди не са десет предложения. Бог постанови закон – ненарушим и вечен. Когато Бог казва „десятъкът Ми принадлежи“, Той не изисква твоята благотворителност – това е закон, който неизбежно задейства принципа на сеенето и жъненето (Малахия 3:8-12 и 2 Коринтяни 9:6-8).
Исус казва: „Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих и вие така да се обичате един друг“ (Йоан 13:34). Той не изисква твоите най-добри усилия. Любовта е законът на живота и взаимоотношенията в Божието царство. Твоето покорство на Божиите закони, освобождава Неговите благословения.

Ние живеем върху няколко акра земя в Тексас, заедно с три кучета, крави, коне и малки магаренца – всичко това в рамките на обезопасяващи огради, обграждащи достатъчно много място. В безопасността на тези огради те имат свободата да се забавляват и да изследват. Извън тези огради те могат да бъдат наранени или да станат жертва на други. Извън тях могат да им се случат само лоши неща.

Свободата не означава да вършиш всичко, което ти пожелае сърцето. Свободата без закон се превръща в разпуснатост (Галатяни 5:13, 14). Божиите закони очертават граници, които са безопасни и благотворни. Неговият закон не цели да те ограничава и пречи; той тренира и направлява волята ти. Божият закон те пази да не се заблудиш, излизайки извън границите на това, което е най-добро за теб и другите. Павел поучава младия Тимотей: „А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой, както Бог е предназначил“ (1 Тимотей 1:8).

Когато Исус Навин се приготвя да влезе в Ханаан, земята на обещанието и изобилието, Бог го насочва към закона и неговите обещани благословения: „Само бъди силен и твърде храбър, за да постъпваш внимателно според целия закон, за който слугата Ми Мойсей ти даде заповед; не се отклонявай от него нито надясно, нито наляво, за да имаш добър успех, където и да идеш“ (Исус Навин 1:7-9).

„Един на друг си носете теготите и така изпълнявайте Христовия закон“ (Галатяни 6:2). Това е повече от вършенето на нещо добро, това е правилното нещо, което трябва да вършим. Любовта, действаща и видима, се покорява на Христовия закон. Ако искаш животът ти да бъде благословен и богат на удовлетворение и щастие, търси възможности да служиш на другите, споделяйки техните тревоги и грижи, дори когато имаш собствени проблеми.

Когато поемаш товара на другите, правейки техния път малко по-лесен, Бог ще поеме твоя товар. Измествайки фокуса от себе си върху другите, ще промени живота ти.  „И Господ преобърна плена на Йов, когато той се помоли за приятелите си“ (Йов 42:10). Моят приятел, Харолд, казва така: „Това, което правиш да се случва на другите, Бог ще направи да се случи на теб“. Открих, че това е вярно за живота ми. Ти имаш най-голяма полза от щедростта и добрината, които показваш към другите. Христовият закон е неотменим закон. Покорявай му се и ти ще успяваш и благоденстваш: „Колко обичам аз Твоя закон!“ (Псалм 119:97).

Молитвата ми за теб днес е: научи се да обичаш и почиташ Божия закон.

Лесен урок

„На човека се въздава според делата на ръцете му“ (Притчи 12:14)

„Бог ще ни възнагради за всяко добро, което вършим – за Него или за хората“

Животът ни учи на един лесен урок – това, което правим и казваме, добро или лошо, рано или късно ни се връща под някаква форма на добрина или проблеми. Това, че ни се иска да говорим или да се държим по определен начин, не означава, че би трябвало да го правим. Това, което даваме, определя какво ще получим в замяна. Така че единственото мъдро нещо, което можем да направим, е да обмисляме внимателно ефекта от думите и действията си предварително.

Соломон мъдро отбелязва: „На човека се въздава според делата на ръцете му“ (Притчи 12:14). Това може да е окуражително или ужасяващо. Чудесно е да знаем, че Бог награждава добрината, но никак не е утешително да осъзнаем, че Той няма да ни спести горчивите плодове от неправилните постъпки. Библията нарича това „сеене и жънене“: „Който сее в нивата на грешната си природа, ще пожъне от нея разруха, а който сее в нивата на Духа, ще пожъне от Него вечен живот“ (Галатяни 6:7-10).

Спомням си, че когато бях дете дядо ми казваше: „Бог няма да остане длъжник на човека“. В последствие разбрах какво е имал предвид. Той беше научил, че за всяко добро, извършено към Бог или хората, ще бъде отплатено с благословение от самия Бог – по един или друг начин. Наградата не винаги ще бъде в очакваната форма, но винаги ще идва от Единствения Източник на всяко добро. Бог няма да допусне някое добро да остане без награда и Той използва този, когото желае, за да бъде извършена волята Му.

Ето практичното приложение на този урок – никога не се колебай да извършиш това, което знаеш, че е правилно. Възможностите за това пресичат пътя ти с Божието благословение и имат за цел да те обогатят. И обратното – никога не прави това, което знаеш, че е неправилно, дори на пръв поглед да изглежда незначително и незабележимо. Има един морален закон – доброто води до добро и нищо добро няма да излезе от нещо лошо.

Можеш да разчиташ на това. „Понеже знаете, че всеки слуга или свободен ще получи от Господа същото добро, каквото върши“ (Ефесяни 6:8). Може да не осъзнаваш връзката с определена ситуация на момента, но Бог я вижда и помни, и отплаща по съответния начин.

Молитвата ми за теб днес е: прави добро и със сигурност ще получиш щедра награда.

снимка: Интернет

Принципът на жетвата

„…понеже каквото посее човек, това и ще пожъне“ (Галатяни 6:7)

„Контролирай мислите си и нещата, към които се привързваш, по този начин успешно ще направляваш живота си“

Умът и сърцето са плодородна почва. Там растат повече неща, отколкото можем да си представим. Това, което редовно засаждаме там, най-накрая ще даде плод, било то добър или лош. Зависи какво засаждаме. Твърде вероятно е собственото ни сърце и ум да бъдат най-плодородната почва, в която някога ще сеем. И на това плодородно място семената, които сеем ще дадат изобилен плод. Затова е от първостепенна важност да подбираме внимателно и мъдро мислите и пристрастията, които допускаме там.

Този принцип е валиден и за този живот, и за следващия – ще пожънеш това, което си посял, и то в по-големи количества. Мъдро е целенасочено да сеем това, което се надяваме да получим и никога да не посяваме дори и семенце от нещата, които не бихме искали да имаме в живота си.

Библията казва: „…понеже каквото посее човек, това и ще пожъне“ (Галатяни 6:7). Първо лошата новина: „Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление…“ И сега добрата новина: „а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот“. И в двата случая това е действителността: „…своевременно ще пожънем“ (Галатяни 6:7-9). Жътвата е неизбежна – в единия случай ще пожънеш това, с което Той иска да те благослови, а в другия – това, което си избрал за своя собствена вреда.

Вероятно си забелязал, че ако се притесняваш известно време за нещо, скоро тревогата ти започва да расте. Леката тревога скоро се превръща в силен и завладяващ страх. Изкушение, на което тайно се наслаждаваш в ума си, скоро се изражда в неправилни постъпки пред очите на всички. Неправилни желания скоро се израждат в нечист апетит. Контролирай мислите си и нещата, към които се привързваш, по този начин успешно ще направляваш живота си. Давид се молеше: „Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, Канара моя и Избавителю мой“ (Псалм 19:14).

От друга страна, ако мислиш положително и се съсредоточаваш върху възможностите, които имаш, вярата и увереността ти ще нарастват. Апостол Павел, несправедливо затворен в Рим и подложен на местната сурова реалност, пише: „Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос… мислете за нещата, които са добродетелни и заслужават възхвала, които са истински и благородни, праведни, чисти, красиви и достойни за възхищение“ (по 2 Коринтяни 10:3-5 и Филипяни 4:8).

Молитвата ми за теб днес е: когато сееш мисли за това, което се надяваш да пожънеш.

снимка: Интернет