Posts Tagged ‘зло’

Лесен урок

„На човека се въздава според делата на ръцете му“ (Притчи 12:14)

„Бог ще ни възнагради за всяко добро, което вършим – за Него или за хората“

Животът ни учи на един лесен урок – това, което правим и казваме, добро или лошо, рано или късно ни се връща под някаква форма на добрина или проблеми. Това, че ни се иска да говорим или да се държим по определен начин, не означава, че би трябвало да го правим. Това, което даваме, определя какво ще получим в замяна. Така че единственото мъдро нещо, което можем да направим, е да обмисляме внимателно ефекта от думите и действията си предварително.

Соломон мъдро отбелязва: „На човека се въздава според делата на ръцете му“ (Притчи 12:14). Това може да е окуражително или ужасяващо. Чудесно е да знаем, че Бог награждава добрината, но никак не е утешително да осъзнаем, че Той няма да ни спести горчивите плодове от неправилните постъпки. Библията нарича това „сеене и жънене“: „Който сее в нивата на грешната си природа, ще пожъне от нея разруха, а който сее в нивата на Духа, ще пожъне от Него вечен живот“ (Галатяни 6:7-10).

Спомням си, че когато бях дете дядо ми казваше: „Бог няма да остане длъжник на човека“. В последствие разбрах какво е имал предвид. Той беше научил, че за всяко добро, извършено към Бог или хората, ще бъде отплатено с благословение от самия Бог – по един или друг начин. Наградата не винаги ще бъде в очакваната форма, но винаги ще идва от Единствения Източник на всяко добро. Бог няма да допусне някое добро да остане без награда и Той използва този, когото желае, за да бъде извършена волята Му.

Ето практичното приложение на този урок – никога не се колебай да извършиш това, което знаеш, че е правилно. Възможностите за това пресичат пътя ти с Божието благословение и имат за цел да те обогатят. И обратното – никога не прави това, което знаеш, че е неправилно, дори на пръв поглед да изглежда незначително и незабележимо. Има един морален закон – доброто води до добро и нищо добро няма да излезе от нещо лошо.

Можеш да разчиташ на това. „Понеже знаете, че всеки слуга или свободен ще получи от Господа същото добро, каквото върши“ (Ефесяни 6:8). Може да не осъзнаваш връзката с определена ситуация на момента, но Бог я вижда и помни, и отплаща по съответния начин.

Молитвата ми за теб днес е: прави добро и със сигурност ще получиш щедра награда.

снимка: Интернет

Реклами

Малко по малко

„И когато влизаше в едно село, Го срещнаха десет души прокажени“ (Лука 17:12)

„Твоята история може да има щастлив край, когато довериш живота си на Исус“

stepsПроказата е била много тежка болест – тя е ограбвала живота на болния малко по малко. Първо атакувала външността на човека, а след това и жизненоважните вътрешни органи. Не е имало лек за нея, а смъртта е била бавна и сигурна. Малко по малко смъртта си проправяла път в живота на отделни хора и семейства. Прокажените били отделяни от своите приятели и роднини, за да не заразят и тях.

Малко по малко – не е ли така и с греха в живота ни? Грехът не идва грандиозно, а с нещо малко, което никой не забелязва. Първо е желанието да имаме нещо, което не е наше. Ако го искаме трябва да го опитаме. Мислим си колко малко е това и как няма да ни навреди изобщо.

Така започват много неправилни неща. Първо идва мисълта: „Какво би било?“ След това желание, което казва: „Защо не?“ А накрая губим малко по малко от себе си всеки път, когато правим компромис с това, което знаем, че е правилно. Библията е много ясна и категорична: „Ако някой знае да прави добро и не го прави – това е грях“ (Яков 4:17).

„Апетитът“ за неправилното става все по-силен всеки следващ път и така заблуждаваме себе си: „Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава. А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт. Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя, всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе и слиза от Отца на светлините, в Когото няма изменение, нито сянка от промяна“ (Яков 1:13-16).

Съвсем скоро след това „апетитът“ е заменен със заблудата, че „аз съм изключение“. Лесно се убеждаваме, че малко от непозволеното няма да има значение. Мислим си: „Кой може постоянно да бъде добър?“ Яков, братът на Исус пише, че злите желания водят до зли дела – нека не се лъжем. И с всеки следващ компромис губим малко по малко от себе си.

Мисълта „аз съм изключение“ не след дълго води до действия, които изглеждат неустоими. Те стават такива по-късно. И така губим още малко от това, което сме и това, което е важно за нас. Злите дела водят до смърт, не се заблуждавайте!

Има отговор. Той е същият, който откриха десетте прокажени. Неговото име е Исус: „Извикаха със силен глас, казвайки: Исусе, Наставниче, смили се над нас!“ (Лука 17:13). Винаги трябва да се обръщаме първо в тази посока. Историята за прокажените завършва с тяхното пълно изцеление от болестта, която ги унищожаваше малко по малко (Лука 17:14-19).

Твоята история също може да има щастлив край: „Никакво изкушение не ви е постигнало, освен това, което е човешко; но Бог е верен, който няма да допусне да бъдете изкушени повече, отколкото ви е силата, но заедно с изкушението ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите“ (1 Коринтяни 10:13).

Молитвата ми за теб днес е: Исус винаги е близо до теб и е готов да ти помогне.

снимка: Интернет

Сподели