Posts Tagged ‘зрялост’

Духовни практики

„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места“ (Ефесяни 1:3)

„За основните духовни практики са необходими време на спокойствие и усамотение

Духовни практикиДните могат да бъдат натоварени и шумни, оставяйки ни превъзбудени и уморени. Сякаш всичко се случва на бързи обороти и всеки препуска. Доста често спешното измества важното. Забързаната крачка на нашия живот и шума на обкръжението ни правят основните неща за нашето добруване да изглеждат не толкова важни. Още по-трагично е, че може да загубиш част от себе си някъде сред този шум и заетост. Несекващата активност води до объркана идентичност. Убедеността в духовната идентичност осигурява сигурност относно целта, яснота по отношение на посоката и ясно осъзнаване на това, че Бог ти е дал достатъчно дарби и способности. Толкова много зависи от истински трезвата преценка за дадената ти от Бог идентичност. За основните духовни практики са необходими време на спокойствие и усамотение. Ние толкова приличаме на учениците на Исус – често заети и уморени. Той ги приканваше: „Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко“ (Марк 6:31). Времето насаме с Бог ти дава да преоткриеш своята идентичност в Христос.

„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места“ (Ефесяни 1:3) В своите послания Павел пише обстойно за твоя живот в Христос (Ефесяни 2:6, 7).

Ще ти предложа някои духовни дисциплини, които засилват духовната идентичност.

  • Практикувай тишина и усамотение. Практикувай да бъдеш тих и изпълнен с удовлетворение в Божието присъствие (Псалм 1:1-3). „Наистина укротих и успокоих душата си, както отбито дете лежи при майка си; като отбито дете е душата ми в мен“ (Псалм 131:2). Нека времето с Божието слово бъде твой приоритет. Еднакво важни са както редовното практикуване, така и продължителността на времето. „Нека Христовото слово да се вселява във вас богато с пълна мъдрост“ (Колосяни 3:16, 17).
  • Практикувай молитва с благодарност. Когато предаваш сърцето си с благодарност на Бог, ти се свързваш с Него. „Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение“ (Филипяни 4:6). Постанови хвалението и поклонението като стил на твоя живот. Давай израз на радостното преклонение в сърцето си (Псалм 100).
  • Направи свой приоритет градивните взаимоотношения. Ти си създаден да живееш в общност (Деяния на апостолите 2:46, 47). Там е мястото, където израстваш и служиш най-добре. „Като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг“ (Евреи 10:25).
  • Практикувай съботна почивка в Христос. Бог е създал живота като е постановил ритъм труд – почивка. „И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея“ (Евреи 4:1). Съботният принцип обединява в себе си целостта на живота ни пред Бога, пребъдването ни в Христос, увереността в това, че Той е завършил Своята работа на кръстта и празнуването на нашата идентичност в Христос (Матей 11:28-30).

Молитвата ми за теб днес е: идентичността ти да е основана и изграждана в Исус Христос.

Advertisements

Прост избор

„Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Марк 8:34)

„Религията е твърде сложна, духовният живот е прост“

Прост изборЗдравият и силен духовен живот е напълно възможен за теб. Разбира се, това изисква стремеж, внимание и приоритет. Духовният живот не е за небрежни души. Той се постига целенасочено. Духовността не е толкова трудна, както някои хора смятат. Някои приемат или пък са погрешно научени, че духовният живот е поредица от религиозни правила, наредби, задължения, които трябва точно да се изпълняват. Стриктни закони, на които трябва да се подчиняват, религиозни протоколи, които трябва да се съблюдават.

Религията е твърде сложна, духовният живот е прост. Пророк Исая описва простотата на духовността за този, който искрено я търси: „И там ще има друм и път, Който ще се нарече път на светостта; Нечистият няма да мине през него, но ще бъде само за тях; Пътниците – даже и глупавите – няма да се заблуждават по него“ (Исая 35:8). Тук не става дума за твоята интелигентност, а за твоето покорство.

В Новия завет хората често молят да бъдат ученици на Исус. В други случаи Исус кани хора да бъдат Негови ученици. И в двата случая изборът остава техен, точно както е твой изборът да приемеш или да отклониш поканата да бъдеш Негов ученик. След като Исус беше кръстен от Йоан, Той започна да призовава хора да бъдат Негови ученици. Някои приемаха с готовност, други нямаха желание и отказваха.

Исусовата покана беше проста и все още е: „И Исус им каза: Елате след Мен…“ (Марк 1:16-20). Те веднага се отзоваха на Неговата покана. „И те веднага оставиха мрежите и Го последваха“. В компанията на Исус, старият ти живот все по-малко и по-малко може да се сравни с новия живот, който получаваш (Псалм 16:11, 2 Коринтяни 5:17). Благочестивите решения не се вземат лесно, но е лесно да живееш според тях, след като се решиш на това.

Исус обвиваше дълбоката и вечна истина във всекидневни истории, сравнявайки откриването на Божието царство с човек, който е открил съкровище в полето и с търговец, открил несравнима перла, като и двамата продават всичко, което имат, за да придобият това, което никога не са си представяли, че може да бъде тяхно (Матей 13:44-46). Когато следваш Исус, Той ти дава живот, несравним с всичко, което някога си мислил, че можеш да имаш (Римляни 15:5, 6). Самият Исус е отговор на всеки въпрос и изпълнение на всяко желание.

Ако следваш Исус, животът ти може да бъде пример и насърчение за други, които искат да Го следват, така както Павел окуражаваше християните в Коринт: „Следвайте моя пример, както аз следвам примера на Христос“ (1 Коринтяни 11:1). Да виждаш практическия модел на някой, който вярно следва Исус, е огромна помощ. Аз съм изпълнен с благодарност за всеки богоугоден приятел и духовен ментор – Кени, Кембъл, Дес, Дон, Андрю, Рик и много други, които ми дадоха живия пример и ме насърчиха да бъда последовател на Христос. И продължавам да се уча как да следвам Исус, като наблюдавам как те Го следват.

Да, трябва да се направят жертви – има неща, от които трябва да се откажеш, има нови отговорности, които трябва да поемеш и кръст, който трябва да прегърнеш: „И повика множеството заедно с учениците Си и им каза: Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и нека Ме следва. Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мен и заради благовестието, ще го спаси“ (Марк 8:34-38).

Ако следваш Исус от цялото си сърце, това което Той приготвя за бъдещето ти, е много повече от това, от което се отказваш. Сърцето на духовния живот е твоя отклик на простата Му покана да Го следваш. „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:31-33).

Молитвата ми за теб днес е: „И нека Бог на търпението и на утехата ви даде да бъдете единомислени помежду си според Христос Исус, така че с един ум и една уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос“ (Римляни 15:5, 6).

снимка: Интернет

Радостта е избор

„Този е денят, който Господ е създал; нека се радваме и се развеселим в Него“ (Псалм 118:24)

„Можеш да избереш да направиш всеки ден своя събота“

Радостта е изборЕмоции… Какво ще правим без тях? Без емоциите животът ни би бил безцветен и неопределен. Въпреки това, без дисциплина и посока, същите тези емоции биха предизвикали безпорядък. Твоите емоции са избор или реакция. Не можеш да избираш или контролираш какво да се случи през деня, но си длъжен да избереш как да постъпиш в отговор. Бъди подготвен!

Соломон ни напомня: „Недей да се хвалиш с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди той“ (Притчи 27:1). Не трябва да обвързваме радостта с това, което ни се случва.

Ще имаме добри и лоши, щастливи и тъжни, ползотворни и болезнени, а също напрегнати и безгрижни дни. Соломон говори за това разнообразие от преживявания и дава мъдър съвет: „Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето… Бог е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в човешкото сърце“ (Еклесиаст 3:1-8, 11). Соломон гледа на разнообразието от преживявания в контекста на вечността и всеобхватната способност на Бога да донесе красота във всеки сезон и при всички обстоятелства.

„Зная, че мисълта за това (нетленно, неопетнено и неувяхващо наследство, което се пази за вас в небесата) е вълнуваща, въпреки че сега за кратко различни изпитания ще ви причинят скръб“ (1 Петрово 1:3-14). Точно в контекста на страдание, мъка и изпитания, Петър пише за „неизразима и славна радост“.

Без по-широк, духовен поглед върху живота ти, емоциите ще бъдат необуздани – непредсказуеми и без ограничения.

Най-обикновения, но и най-трудния ден трябва да бъдат приветствани с перспективата за Божието присъствие и промисъл. Давид насърчава: „Този е денят, който Господ е създал; нека се радваме и се развеселим в Него“ (Псалм 118:24). Прочети целия псалм, за да разбереш контекста. Думите на псалмиста не показват небрежно разграничаване от реалността на живота. Простата декларация на Давид е неговия отговор не на най-спокойните, а на най-притеснителните времена – лични терзания, рояци врагове, които го обграждат и нужда от прибежище. Въпреки всичко, той търси Бог във всичко това и намира причина да се радва.

Това са дните, в които се радваш, дори те да не са причина за радост. Радваш се, защото: „Този е денят, който Господ е създал“.

Какво трябва да направиш в най-тежкия си ден: „Радвай се и се развесели“. Павел съветва: „Винаги се радвайте в Господа. Още веднъж ще го кажа: радвайте се… Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Исус Христос“ (Филипяни 4:4, 1 Солунци 5:16-18). Можеш да избереш да направиш всеки ден своя събота. Съботата връща Божията власт във всекидневието, почива в Неговото достатъчно снабдяване и признава, че Бог е Създателят на този ден, независимо от източника на настоящите предизвикателства. Радостта, с която прегръщаш деня, не трябва да се определя от това, което се случва в него. Всеки ден ти дава възможност да отговориш с радостна вяра и благодарност към Бога, а не да реагираш със съмнение и отчаяние на възникналите ситуации.

Молитвата ми за теб днес е: радвай се в Бога – независимо от обстоятелствата.

снимка: sxc.hu

Объркана идентичност

„Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново“ (2 Коринтяни 5:17)

„Трудностите могат да объркат чувството ти за самоопределяне като личност, но благодатта дава възстановяване“

Объркана идентичностКогато бях тийнейджър баща ми често ми напомняше: „Помни, че си Рандолф“. Той не искаше да каже, че нашата фамилия е нещо повече от другите, защото социално и финансово ние бяхме семейство от средната класа. Неговото ясно намерение беше да ме накара да запомня, че чрез поведението и с говоренето си трябва да пазя честта на фамилията, която споделяхме. Баща ми искаше да разбера, че не трябва нито да се притеснявам от моята самоличност, нито да бъда безотговорен към нея.

Всеки може да забрави кой е понякога. Човек може да изрече неподходящи думи или да извърши неподобаващи действия, които не са характерни за него. В такива моменти започваш да се чудиш: „Кой съм аз всъщност“. Разочарованията и трудностите могат да объркат чувството ти за самоопределяне като личност, но смирението и признаването на грешката освобождават благодат и прошка, които те възстановяват да бъдеш такъв, какъвто Бог те е направил да бъдеш в Христос. Всеки от нас е болезнено наясно със собствените си слабости и недостатъци, и погрешно приема, че те или мнението на другите, или обвиненията на обвинителя, определят кои сме наистина. Но те не могат да определят кои сме ти или аз всъщност. Ти си направен по образ и подобие на Бога, независимо колко бледо и незабележимо може да е това понякога.

Библията заявява: „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение. Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразени с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя“ (Римляни 8:28, 29).

Божието Слово и Неговият Дух вътре в теб подтвърждават, че си направен по Негов образ и подобие. „Христос между вас, надеждата на славата. Него ние възгласяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христос“ (Колосяни 1:27, 28).

„Докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“ (Ефесяни 4:13).

В Христос твоята и моята съдба са сигурни.

Бог и Неговото Слово са там, където ти започваш: „Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилствайте винаги в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е напразен“ (1 Коринтяни 15:58). Бъди верен на истината. Размишлявай как това действа в твоя духовен живот. Целта на дявола, твоя противник, е да те накара да се съмняваш в Бога. Правейки това, неговата тактика е да те накара да започнеш да се съмняваш в твоята истинска идентичност в Христос (1 Петрово 5:8-11, 2 Коринтяни 2:11). Объркването на идентичността не е нещо ново – старо е, колкото човешката история.

Много хора бъркат своята идентичност или допускат други да го направят чрез неточни сравнения. Твоята истинска идентичност е в твоя потенциал, не в миналото, знанията или мъдростта, нито в образованието. Кой си, а не какво правиш, твоето настойничество над нещата, а не това да ги притежаваш – и най-важното, кой си ти в Христос, а не в себе си и за себе си. Всъщност, ти не можеш да знаеш кой си, докато не разбереш какво казва Христос, че си.

В зрелите си години, моят дългогодишен приятел, Дон, официално смени името си. Емигрирайки от Гърция преди години, баща му и чичовците му предали английско звучение на гръцкото си фамилно име. Отказвайки се от името, което е носил през целия си живот, той приема отново бащината си фамилия, за да го почете, избирайки да бъде този, който е. Дон напълно прегърна своето наследство и своята културна идентичност. В Христос ти намираш своята истинска идентичност –освобождаваща и упълномощена с власт.

Ангелът, който се бори с Яков, пита: „Как ти е името?“ (Битие 32:24-31). Името Яков, означава който без право замества или който прави засада, съвсем точно, описвайки кой е наистина и дори какво е направил. Името, обаче, не можеше да предскаже кой е бил предопределен да бъде. Бог коригира обърканата идентичност на Яков: „Няма да се наричаш вече Яков, а Израел, защото си бил в борба с Бога и хора, и си надвил“ (Битие 32:28). В Христос ти си повече, отколкото си мислиш, че можеш да бъдеш.

„А от Него сте в Христос Исус, Който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление“ (1 Коринтяни 1:30).

„Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново“ (2 Коринтяни 5:17). Какво прекрасно място!

Молитвата ми за теб днес е: никога недей да забравяш всичко, което си в Исус Христос.

снимка: Интернет

Чувствата

„Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23)

„Чувствата са реални, но много рядко на тях може да се разчита; не трябва да се пренебрегват, но не трябва и напълно да им се вярва“

ЧувстватаЗамислял ли си се някога до каква степен ежедневният ти живот е ръководен от чувствата? Съществува много близка зависимост между това, което мислим и това, което чувстваме. Мислите и емоциите много често са първоизвора на това, което хората вярват и следователно на това, което вършат. Но трябва ли да ги упълномощаваме с такава власт? Емоциите са дар от Бог, за да бъде задълбочена и обогатена човешката опитност, за да се добави цвят и радост към живота. Не се срамувай от тях, наслаждавай им се богато, но не допускай да те ръководят.

Библията съветва: „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23). Изворът на чувствата е, както Библията го нарича, „сърцето на човека“. Това не се отнася до физическото сърце, което изпомпва кръвта, носеща живот и кислород навсякъде в тялото (Псалм 28:7). Когато прочетох всички справки, отнасящи се към думата сърце в конкорданса, останах изумен от тяхната многобройност. За Бог сърцето и емоциите са нещо много важно, дори и да са първични. Библията казва, че първата и най-голяма заповед е: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“ (Марко 12:30).

Много пъти ще бъдеш изкушен да угаждаш на чувствата си, ръководени от твоите прищявки и желания. Разбери колко несигурни и следователно заблуждаващи могат да бъдат те, и също така осъзнай властта, която можеш да имаш над тях. Може да се чудиш: „Как мога да пренебрегна това как се чувствам?“. Има случаи, когато трябва да го направиш. След като разреших твърде дълго чувствата ми да ме ръководят и да насочват моите отношения и действия, аз научих две неща – чувствата са реални, но много рядко на тях може да се разчита; не трябва да се пренебрегват, но не трябва и напълно да им се вярва. Когато са правилни – наслаждавай им се, когато не са – издигни се над тях.

Признавай чувствата си. Пренебрегването не ги премахва. Изследвай ги честно според истината на Божието слово. Емоциите, угодни на Бога, са съобразни с реалността, те са полезни и здрави, те са в хармония с Божията истина, те те насочват в Божията пътека. Както е с мислите, така е и с чувствата: „Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос“ (2 Коринтяни 10:5). Когато твоите мисли и чувства са „пленници“, покорни на Христос, тогава ти ще ходиш „с чистосърдечна любов, добра съвест и нелицемерна вяра“ (1 Тимотей 1:5).

Емоционалната зрялост избира да се доверява преди всичко на истината, поставяйки я над чувствата и след това да следва истината преди чувствата. Чувствата са непостоянни, често променящи се без повод и причина. Може да се чувстваш зле без да имаш представа защо или да се чувстваш прекрасно, макар че нищо наоколо не е добре. Необяснимо, нали? Да, но ти избираш как да живееш – избери да се доверяваш на истината. Винаги се покорявай на Бога. Доверявай Му се във всичко. Обичай Го съвършено. В живота е важно да бъдем с право сърце пред Бога.

Един приятел ми каза, че веднъж съм го посъветвал да бъде „верен на Истината“ в ситуация, когато е бил изцяло във властта на чувствата си. Тези думи сочат „точния север“ на пътеводния компас, когато сме объркани или несигурни. Въпреки че не мога да си спомня, много се надявам наистина да съм го казал, защото дълбоко вярвам в това. А преди всичко искам да съм верен на Божията истина. Така успешно можеш да „пазиш сърцето си“ и всичко, което е повлияно от него.

Молитвата ми за теб днес е: цени високо истината и бъди непоколебимо верен.

снимка: Интернет

Моите желания и Божията воля

„Той ни слуша, когато Го молим за нещо, което е по волята Му“ (по 1 Йоан 5:14)

Бог ни е дал свободна воля и уважава решенията ни, но няма да им бъде подчинен.

Животът рядко се развива според нашите желания. Понякога ни се иска да не е така, но ако настояваме на своето, живота ни може да стане доста самотен. Егоцентричността убива взаимоотношенията. Повечето хора научават още на 2-годишна възраст, че гневните изблици не са социално приемливо средство за постигане на своето. Но други никога не надрастват желанието си винаги да се налагат и само сменят тактиката. Непрестанно натякване, пазарене, спорове, мърморене, цупене, обвинения, тръшкане на врати, заплашване, сълзи – това са често срещани стратегии. Проработвали ли са те при теб?

Както е казала комедийната актриса Лили Томлин: „Не че искам да се налагам, просто моите идеи са по-добри“. Това не е подходяща стратегия за общуване с околните. За известно време може би ще успееш да караш другите да се съобразяват с желанията ти, но взаимоотношенията не процъфтяват в нездравословен климат. Философия от типа „или ще стане по моя начин, или няма да стане изобщо“ не е ефективна, освен ако мислиш да прекарваш времето си сам.

Нека сега да помислим каква връзка има това с взаимоотношенията ни с Бога: „Който изпълнява Божията воля, живее вечно“ (1 Йоан 2:17). Понякога настояваме на своето дори във взаимоотношенията си с Бога. Можем да се опитаме да поискаме Божието одобрение за желанията си и Бог ще уважи нашата свободна воля. Той ни е дал тази свободна воля, но това не означава, че ще й бъде подчинен.

Започваме да растем и да узряваме духовно, когато Божията воля стане за нас по-важна от собствените ни желания. Библията казва: „С увереност можем да пристъпим към Бога, защото Той ни слуша, когато Го молим за нещо, което е по волята Му. Щом знаем, че Бог ни слуша, за каквото и да Го помолим, знаем, че получаваме това, за което сме Го помолили“ (1 Йоан 5:14, 15). Често ни се иска този стих да звучи така: „Когато Го молим за нещо… Бог ни слуша… и знаем, че получаваме това, за което сме Го помолили“. Звучи вълнуващо, нали? Но в този прочит има един огромен пропуск, едно много важно определение „нещо, което е по волята Му“. Няма ограничения за нещата, които можеш да поискаш, но само когато Божията воля е поставена над собствените ти желания. „Ако останете в Мен и Моите учения останат във вас, каквото и да желаете, поискайте го и ще го имате“ (Йоан 15:7, 8). Когато стоим в Него, всичко друго минава на заден план.

Важно е да забележим, че молбата ни трябва да е подчинена с желание и доверие на Неговата благосклонна воля. „И не бъдете повече ръководени от критериите на този свят, а се променяйте, като непрекъснато обновявате умовете си, за да сте способни да разпознавате какво желае Бог и какво е добро, угодно на Него и съвършено“ (Римляни 12:1-2). Добро, угодно на Него и съвършено. Това убеждение е основополагащо за доверието и покорството ти.

Бог приветства това, че Му казваш нуждите си (Филипяни 4:19). Трудността идва от объркването на желанията с нужди. Желанията ни винаги са повече от нуждите. Бог иска нуждите ни да бъдат посрещнати, но наша е отговорността да пресеем желанията си и да ги подчиним на Неговата воля във всеки един момент.

Как можеш да знаеш каква е Божията воля? Тя винаги е в съгласие с Божието Слово и с Неговия характер. „Не спираме да се молим за вас, като искаме да познаете напълно Божията воля и заедно с това познание да сте изпълнени с мъдрост и да разбирате духовните неща; да живеете така, както е достойно за хора, които принадлежат на Господа, и да Го радвате по всякакъв начин; да вършите всякакво добро и да растете в пълното познаване на Бога“ (Колосяни 1:9, 10).

Молитвата ми за теб днес е: искай свободно от Бога и живей напълно според волята Му.

снимка: Интернет

Думите

„Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми нека бъдат угодни пред Теб, Господи, канара моя и избавителю мой“ (Псалм 19:14)

„Твоите думи създават твоя свят – за добро или лошо“

Думите изглеждат толкова малки, когато ги изговаряме – те звучат само за миг, но въздействието в сърцата ни може да продължи цял живот.

„Благите думи са малки и лесни за изговаряне, но тяхното ехо е наистина безкрайно“ (Josh Billings). За добро или лошо, твоите думи създават твоя свят и формират света на другите около теб. Разговорът е първото и най-важно взаимодействие между личностите, средството, чрез което предаваш мисли, чувства, представяш своите разбирания и изразяваш удоволствие или неодобрение. Наскоро прочетох тази толкова подходяща за нашите разсъждения мисъл: „Истинското изкуство на разговора не се състои само в това да се каже точното нещо на точното място, но да се премълчи грешното нещо в момента, когато е силно изкушението да бъде казано“ (Dorothy Nevill, 1826-1913) Мисля, че второто е много по-важно и по-трудно за постигане. Някои от нас просто имат твърде много моменти на изкушение, когато трябва да устоят (Еклесиаст 5:2).

В твоите думи са и великата сила, която може да излекува едно разбито сърце и ужасяващия потенциал да се разруши един живот. Соломан е разбирал това много добре, когато е написал: „Благият език е дърво на живот, а извратеността в него съкрушава духа… Смърт и живот има в силата на езика“ (Притчи 15:4; 18:21).

На малкото дете са му нужни две години да се научи да говори, но след това е необходим целия останал живот, за да се научи да подбира и контролира думите. Не е трудно да разбереш тази проста истина.

Библията разпознава широкоразпространения проблем на неуправляемия език: „Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло… А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло“ (Яков 3:2-12). Това, което се казва лесно, може да стане трудно да се прости и не винаги възможно да се поправи. Небрежните думи обикновено запълват вакуума, когато няма какво смислено да кажем (Матей 12:35, 36).

Нека думите ни бъдат винаги любезни и мили, изпълнени с любов и щедрост, истинни и заслужаващи доверие, повдигащи духа и назидателни, нека да лекуват, а не да нараняват (Колосяни 4:6).

„Докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота… Действащи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос… Изграждайки другите според техните нужди, за да бъде от полза на тези, които слушат“ (Ефесяни 4:13-19; 29, 30). Не е важно само какво говориш, но и защо – за да благославяш другите, да им принасяш полза, за слава и чест на Христос. „Дечица, нека да не обичаме само с думи, нито с език, но с дело и в действителност“ (1 Йоан 3:18). Затова „Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми бъдат угодни пред теб, Господи, канара моя и избавителю мой“ (Псалм 19:14). Преди да говориш внимателно помисли дали твоите думи отговарят на изискването на Бог – „да бъдат угодни пред Теб, о, Господи“.

Молитвата ми за теб днес е: нека думите ти отразяват Този, Който е живото Слово.

снимка: Интернет