Posts Tagged ‘избор’

Жътва на щедрост

„А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда“ (2 Коринтяни 9:10)

„Щедростта произтича по-скоро от богатството на благодарност, отколкото от твоето изобилие“

Жътва на щедростЩедростта е прекрасна черта на всеки характер. Тъй като си направен по образ и подобие на Бог, ти притежаваш потенциал на щедрост вътре в себе си. Щедростта би трябвало да е естествена, но истинската й проява не идва естествено. Да осъзнаем и освободим тази латентна щедрост е истинското предизвикателство (Псалм 112:5-9). Истинската, себеотричаща щедрост, изисква благодатта и безпристрастността на Святия Дух. „А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда“ (2 Коринтяни 9:10). От това, което сееш, Бог ще осигури изобилна жътва.

Освободен от предразсъдъци, трябва честно да признаеш и оцениш Божията щедрост и тази на другите към теб. Щедростта произтича по-скоро от богатството на благодарност, отколкото от твоето изобилие. Независимо дали го осъзнаваш или не, ти си получил неизмерима щедрост от другите около теб като родители, съседи, приятели, учители, работодатели и дори любезността на случайни непознати. И поради Своята изумителна и изобилна благодат, показана ти чрез спасението, Бог е смайващо щедър в Своята милост и любов към теб и мен (Ефесяни 2:4-9).

Щедростта се изразява по-скоро в твоя избор да дадеш, отколкото способността да дадеш. Открил съм, че хора с по-малко богатство и притежания, могат понякога да бъдат пропорционално по-щедри от тези, имащи голяма възможност да дават. Соломон правилно е забелязал: „Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, а друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия. Благотворната душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен“ (Притчи 11:24, 25).

Щедростта не включва единствено финансите. Тя се изразява в любезността на твоите думи към другите, в радостната готовност да направиш каквото можеш, когато можеш или дори в оценката, която имаш за другите. Но в края на краищата, щедростта допира до твоите притежания и финанси. „Великодушният ще бъде щедър към другите и ще бъде благословен за всичко, което върши“ (Исая 32:8). Щедрите хора са по-щастливи, по-приятелски настроени, по-удовлетворени и по-харесвани, в сравнение с хората, които се затварят в себе си.

„А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, а който сее щедро, щедро и ще пожъне. Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце. А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така че, като имате винаги и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело; както е писано: „Разпръсна щедро, даде на бедните, правдата му трае до века.“ А Този, който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене и ще прави да изобилстват плодовете на вашата правда, за да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служение произвежда благодарение на Бога“ (2 Коринтяни 9:6-11).

Щедростта дава духовна жътва в живота на другите, а също и в твоя живот.

Молитвата ми за теб днес е: да разрешиш на Святия Дух да усъвършенства щедростта като черта от твоя характер.

снимка: Интернет

Прост избор

„Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Марк 8:34)

„Религията е твърде сложна, духовният живот е прост“

Прост изборЗдравият и силен духовен живот е напълно възможен за теб. Разбира се, това изисква стремеж, внимание и приоритет. Духовният живот не е за небрежни души. Той се постига целенасочено. Духовността не е толкова трудна, както някои хора смятат. Някои приемат или пък са погрешно научени, че духовният живот е поредица от религиозни правила, наредби, задължения, които трябва точно да се изпълняват. Стриктни закони, на които трябва да се подчиняват, религиозни протоколи, които трябва да се съблюдават.

Религията е твърде сложна, духовният живот е прост. Пророк Исая описва простотата на духовността за този, който искрено я търси: „И там ще има друм и път, Който ще се нарече път на светостта; Нечистият няма да мине през него, но ще бъде само за тях; Пътниците – даже и глупавите – няма да се заблуждават по него“ (Исая 35:8). Тук не става дума за твоята интелигентност, а за твоето покорство.

В Новия завет хората често молят да бъдат ученици на Исус. В други случаи Исус кани хора да бъдат Негови ученици. И в двата случая изборът остава техен, точно както е твой изборът да приемеш или да отклониш поканата да бъдеш Негов ученик. След като Исус беше кръстен от Йоан, Той започна да призовава хора да бъдат Негови ученици. Някои приемаха с готовност, други нямаха желание и отказваха.

Исусовата покана беше проста и все още е: „И Исус им каза: Елате след Мен…“ (Марк 1:16-20). Те веднага се отзоваха на Неговата покана. „И те веднага оставиха мрежите и Го последваха“. В компанията на Исус, старият ти живот все по-малко и по-малко може да се сравни с новия живот, който получаваш (Псалм 16:11, 2 Коринтяни 5:17). Благочестивите решения не се вземат лесно, но е лесно да живееш според тях, след като се решиш на това.

Исус обвиваше дълбоката и вечна истина във всекидневни истории, сравнявайки откриването на Божието царство с човек, който е открил съкровище в полето и с търговец, открил несравнима перла, като и двамата продават всичко, което имат, за да придобият това, което никога не са си представяли, че може да бъде тяхно (Матей 13:44-46). Когато следваш Исус, Той ти дава живот, несравним с всичко, което някога си мислил, че можеш да имаш (Римляни 15:5, 6). Самият Исус е отговор на всеки въпрос и изпълнение на всяко желание.

Ако следваш Исус, животът ти може да бъде пример и насърчение за други, които искат да Го следват, така както Павел окуражаваше християните в Коринт: „Следвайте моя пример, както аз следвам примера на Христос“ (1 Коринтяни 11:1). Да виждаш практическия модел на някой, който вярно следва Исус, е огромна помощ. Аз съм изпълнен с благодарност за всеки богоугоден приятел и духовен ментор – Кени, Кембъл, Дес, Дон, Андрю, Рик и много други, които ми дадоха живия пример и ме насърчиха да бъда последовател на Христос. И продължавам да се уча как да следвам Исус, като наблюдавам как те Го следват.

Да, трябва да се направят жертви – има неща, от които трябва да се откажеш, има нови отговорности, които трябва да поемеш и кръст, който трябва да прегърнеш: „И повика множеството заедно с учениците Си и им каза: Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и нека Ме следва. Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мен и заради благовестието, ще го спаси“ (Марк 8:34-38).

Ако следваш Исус от цялото си сърце, това което Той приготвя за бъдещето ти, е много повече от това, от което се отказваш. Сърцето на духовния живот е твоя отклик на простата Му покана да Го следваш. „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:31-33).

Молитвата ми за теб днес е: „И нека Бог на търпението и на утехата ви даде да бъдете единомислени помежду си според Христос Исус, така че с един ум и една уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос“ (Римляни 15:5, 6).

снимка: Интернет

Доверие в Бога

„Защото видението се отнася към едно определено бъдеще време… непременно ще дойде“ (Авакум 2:3)

„Ако се доверяваме, че Бог ще избере точния момент, това ще премахне бързането и притесненията от живота ни“

Доверие в БогаНие сме слуги, а понякога и роби на времето. Часовникът и календарът управляват дните ни, притискайки ни да бързаме напред и да правим много неща. Часовници – биологични и хронологични – неумолимо тиктакат и ни напомнят колко много път още ни предстои и колко малко време имаме, за да го изминем. Не е чудно, че хората са толкова нетърпеливи.

Рядко се допуска да се движим със свой собствен ритъм. Развитието на децата се мери съгласно „нормата“. Академичният потенциал на учащите се преценя съгласно предварителни очаквания. Предварително зададени стандарти за постижения в работата са мярка за кариерното ни израстване. Въпреки това твоят успех идва тогава, когато си най-готов да му се насладиш и да го използваш мъдро.

Трябва да намериш мястото на доверие, което откри и Давид: „Но аз на Тебе уповавах, Господи; рекох: Ти си Бог мой. В Твоите ръце са времената ми“ (Псалм 31:14, 15). Времето ти е в Божиите ръце. Тази истина променя всичко, премахва бързането и притесненията от всекидневния живот. Ще живееш най-добре, когато вървиш в крачка с Бога. Той е вечен. Той раздели деня от нощта и определи времето за сеене и времето за прибиране на реколтата. Той нито бърза, нито се бави, а с вярност и непреклонност изпълнява волята и обещанията си.

Периодите в твоя живот не са случаен продукт на Божиите прищявки: „Той е направил всяко нещо хубаво на времето му“ (Еклесиаст 3:11). Обещанията за живота ти са Божествен план и ще бъдат постигнати най-добре според Божията воля и на Божието време. Защото видението се отнася към едно определено бъдеще време, но бърза към изпълнението си и няма да излъже; ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее“ (Авакум 2:3). Може да се притесняваш ако искаш, но това само ще те притиска да прибързваш и да правиш собствени планове. Не можеш да промениш времето, което Той е определил. Няма да можеш да притиснеш Бога да направи нещо, но може да постигнеш нещо, което никога не си възнамерявал.

За да получиш Божието най-добро в живота си, всеки път следвай Неговия съвет. Нещата, които Бог планира и обещава, си заслужават чакането. „Защото видението се отнася към едно определено бъдеще време… ако и да се бави, чакай го.“ Баща ми се опита да ме научи, че всяко добро нещо си заслужава чакането. Избирай кого и какво чакаш. Ако чакаш Бога, това ще изгради в теб доверие и търпение. Ако чакаш за изпълнението на определно обещание, без да имаш доверие, това може да доведе само до нетърпение, тревоги и съмнение. „Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат“ (Исая 40:31).

Най-често се притесняваме за точния план, но това, което прави чакането да си струва, е непоклатимостта на Неговото слово и характера Му. Това, което сега ти изглежда като забавяне, може би е само време, необходимо на Бога да подготви постигането на Неговата цел и необходимо на теб да достигнеш момента, в който си готов да получиш обещанието: Видението… непременно ще дойде. Точният момент е най-важното нещо, тогава когато е определен от Бога.

Молитвата ми за теб днес е: довери се на Бога и очаквай – Той винаги ще извършва за теб най-доброто.

снимка: Интернет

Истина и упование

„Когато съм в страх, на Теб ще уповавам“ (Псалм 56:3)

„Страхът е широко разпространено заболяване на сегашното състояние на човешката природа, но Божията любов прогонва страха“

Истина и упованиеСтрахът е ужасно нещо, ограбващо мира на ума, убиващо радостта и разбиващо надеждите. Страхът е да си представяш бъдещето, близко или далечно, без да виждаш Бог в контрол на събитията (2 Коринтяни 10:4, 5). Не можеш да пренебрегнеш страха или да го премахнеш, освен за кратко. Той е лепкав и се вкопчва здраво. С него може да се направи само едно нещо – да го прогониш като го заместиш с истина и доверие. „Когато съм в страх, на Теб ще уповавам. В Бога ще хваля словото Му; в Бога съм положил упованието си; няма да се боя; какво ще ми стори човек?“ (Псалм 56:3, 4).

Една сутрин се събудих силно притеснен от неприятен сън. Ето какъв беше той – приятна разходка с малката ми внучка, на предучилищна възраст, се превърна в ужасяваща паника. Тя се загуби някъде и аз не можех да я намеря. Търсех я отчаяно с нарастващ страх за нейната безопасност. Тогава моята разтърсваща паника ме събуди. Истината замести страха. Кризата беше само в моето въображение. Тази внучка днес не е на предучилищна възраст, тя е способна млада дама. Причината за моята паника беше въобржаема, а не истинска. Очевидно, през нощта Бог ми беше дал жив пример за това как страхът може лъжливо да се натрапи в нашите мисли и също така, как може лесно да бъде прогонен.

Страхът е широко разпространено заболяване на сегашното състояние на човешката природа. Страхът е мъчение – умствено, емоционално, физическо и духовно. „В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха; защото страхът има в себе си наказание и който се страхува не е достигнал до съвършенство в любовта. Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас“ (1 Йоан 4:18, 19). Страхът включва избор – колкото и силен да изглежда, можеш да избереш да не се страхуваш. Божията любов измества твоя страх.

Има добра новина. Довери се на Божият отговор на страха. Чрез заплахи, целящи да предизвикат страх, противниците на Неемия търсеха начин да обезкуражат хората му и да спрат възстановяването на Ерусалимските стени. Неемия непоколебимо отказа да се предаде на страха. „Не се бойте от тях; помнете великия и страшен Господ и се бийте за братята си, за синовете и дъщерите си, за жените и домовете си… Всеки един от онези, които градеха стената, работеше работата си с едната си ръка, а с другата държеше оръжието… и всеки от зидарите имаше меча опасан на кръста си и така градеше“ (Неемия 4:11-25). Бог е по-голям от всяко нещо, от което се страхуваш. Не се предавай на страха, трябва да се бориш с него. Истината ще надделее над него, затова вземи „меча на Духа, който е Божието слово“ (Ефесяни 6:17). Божието слово, което е здраво вкоренено в твоето сърце и ум, ти дава Божията сила.

Доверието измества страха. Срахът може да бъде изтласкан само от нещо по-силно. Истината е винаги по-силна от страха, когато твоето упование е положено в Този, Който никога не може да се провали. „…защото сам Бог е казал: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“; така че дръзновено казваме: „Господ ми е помощник; няма да се убоя; какво ще ми направи човек?“ (Евреи 13:5, 6).

Молитвата ми за теб днес е: не се привързвай към страховете, дръж здраво Божията истина.

снимка: Интернет

Проста вяра

„Вярата е… убеденост в неща, които не можем да видим“ (Евреи 11:1)

„Вярата не е възможност, тя е всекидневен избор“

Проста вяраЖивотът не може да бъде успешно направляван без проста вяра, но това не е толкова лесно, колкото очакваме първоначално. Животът може да стане сложен. Вярата не е възможност, тя е всекидневен избор. Всеки ден се сблъскваме с разнообразни ситуации, които изискват вяра. Животът ще бъде много самотен, ако изберем да нямаме вяра в хората. Това ще доведе до трудности, защото понякога вярата в хората може да бъде горчиво разочарована.

Има едно общо ниво на вяра, което е естествено. Ние сме създадени да имаме вяра. Бог ни е създал по този начин. Децата вярват на родителите си, съпрузите си вярват един на друг. Хората вярват на това, което им се казва, докато не се сблъскат с достатъчно случаи, в които вярата им е разочарована. Желанието да вярваме и да мечтаем ни е присъщо, докато не позволим на живота да ни го отнеме малко по малко. Само Бог е способен никога да не ни разочарова, но обстоятелствата понякога ще изпитват дори тази основополагаща истина. Това са моментите, в които избираме вярата.

Библията казва: „Вярата е сигурност в това, на което се надяваме, убеденост в неща, които не можем да видим… Защото вярваме, ние разбираме, че вселената е сътворена по заповедта на Бога и видимото се е родило от невидимото. Ако човек няма вяра, е невъзможно да радва Бога… Който отива при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и възнаграждава всеки, който наистина Го търси“ (Евреи 11:1-6). Прочети тези истини още веднъж, бавно.

Вярата е точно толкова проста, докато не я замъглим с ненужно съмнение и не я усложним с подозрителни аргументи. Вярата е основана на доказана увереност, че Бог е Този, който казва, че е и ще направи това, което е обещал, че ще направи (Римляни 3:3, 4). Такава увереност може да изпитва само човек, който избере да вярва, че: „Бог съществува и възнаграждава всеки, който наистина Го търси“. Вярата в Бога, Словото Му и Неговия характер, не може да бъде разочарована, но понякога хората нямат тази вяра. Тя винаги идва от сърцето и само в редки случаи от ума (Римляни 10:8-11).

Когато другите ученици на Исус казаха на Тома, че са Го видели след възкресението Му, той възприе старата, изтъркана идея, че „човек вярва на видяното“. Какво беше заключението му? „Докато не видя белезите от пироните на ръцете Му и не сложа пръст в раната на ребрата Му, няма да повярвам“ (Йоан 20:25). Това не е начин на живот, койти води до удовлетворение. Представи си колко много ще пропуснеш от живота. Тома обърка реда на нещата: „човек вижда повярваното“ (1 Коринтяни 2:9). Имаш два ясни избора. Избери вярата, очаквайки Бог да бъде Бог или избери вяра, основана на друго убеждение – само на това, което можеш да видиш със собствените си очи. Вторият вариант няма да проработи добре за теб.

Нека ти напомня още веднъж. Вярата не е възможност, тя е всекидневен избор. „Ето защо ние не се отчайваме… Ние съсредоточаваме вниманието си не върху онова, което може да се види, а върху онова, което не може да се види, защото видимото е преходно, а невидимото – вечно“ (2 Коринтяни 4:16-18). Има повече неща, предвидени за живота ти, отколкото можеш да видиш на пръв поглед. „Въпреки че не сте Го виждали (Исус Христос), Го обичате. Въпреки че сега не Го виждате, вярвате в Него и се изпълвате с неизразима и славна радост, защото получавате крайната цел на своята вяра – спасението на душите си“ (1 Петър 1:7-9).

Молитвата ми за теб днес е: нека вярата ти бъде източник на славна и неизразима радост.

снимка: Интернет

Моите желания и Божията воля

„Той ни слуша, когато Го молим за нещо, което е по волята Му“ (по 1 Йоан 5:14)

Бог ни е дал свободна воля и уважава решенията ни, но няма да им бъде подчинен.

Животът рядко се развива според нашите желания. Понякога ни се иска да не е така, но ако настояваме на своето, живота ни може да стане доста самотен. Егоцентричността убива взаимоотношенията. Повечето хора научават още на 2-годишна възраст, че гневните изблици не са социално приемливо средство за постигане на своето. Но други никога не надрастват желанието си винаги да се налагат и само сменят тактиката. Непрестанно натякване, пазарене, спорове, мърморене, цупене, обвинения, тръшкане на врати, заплашване, сълзи – това са често срещани стратегии. Проработвали ли са те при теб?

Както е казала комедийната актриса Лили Томлин: „Не че искам да се налагам, просто моите идеи са по-добри“. Това не е подходяща стратегия за общуване с околните. За известно време може би ще успееш да караш другите да се съобразяват с желанията ти, но взаимоотношенията не процъфтяват в нездравословен климат. Философия от типа „или ще стане по моя начин, или няма да стане изобщо“ не е ефективна, освен ако мислиш да прекарваш времето си сам.

Нека сега да помислим каква връзка има това с взаимоотношенията ни с Бога: „Който изпълнява Божията воля, живее вечно“ (1 Йоан 2:17). Понякога настояваме на своето дори във взаимоотношенията си с Бога. Можем да се опитаме да поискаме Божието одобрение за желанията си и Бог ще уважи нашата свободна воля. Той ни е дал тази свободна воля, но това не означава, че ще й бъде подчинен.

Започваме да растем и да узряваме духовно, когато Божията воля стане за нас по-важна от собствените ни желания. Библията казва: „С увереност можем да пристъпим към Бога, защото Той ни слуша, когато Го молим за нещо, което е по волята Му. Щом знаем, че Бог ни слуша, за каквото и да Го помолим, знаем, че получаваме това, за което сме Го помолили“ (1 Йоан 5:14, 15). Често ни се иска този стих да звучи така: „Когато Го молим за нещо… Бог ни слуша… и знаем, че получаваме това, за което сме Го помолили“. Звучи вълнуващо, нали? Но в този прочит има един огромен пропуск, едно много важно определение „нещо, което е по волята Му“. Няма ограничения за нещата, които можеш да поискаш, но само когато Божията воля е поставена над собствените ти желания. „Ако останете в Мен и Моите учения останат във вас, каквото и да желаете, поискайте го и ще го имате“ (Йоан 15:7, 8). Когато стоим в Него, всичко друго минава на заден план.

Важно е да забележим, че молбата ни трябва да е подчинена с желание и доверие на Неговата благосклонна воля. „И не бъдете повече ръководени от критериите на този свят, а се променяйте, като непрекъснато обновявате умовете си, за да сте способни да разпознавате какво желае Бог и какво е добро, угодно на Него и съвършено“ (Римляни 12:1-2). Добро, угодно на Него и съвършено. Това убеждение е основополагащо за доверието и покорството ти.

Бог приветства това, че Му казваш нуждите си (Филипяни 4:19). Трудността идва от объркването на желанията с нужди. Желанията ни винаги са повече от нуждите. Бог иска нуждите ни да бъдат посрещнати, но наша е отговорността да пресеем желанията си и да ги подчиним на Неговата воля във всеки един момент.

Как можеш да знаеш каква е Божията воля? Тя винаги е в съгласие с Божието Слово и с Неговия характер. „Не спираме да се молим за вас, като искаме да познаете напълно Божията воля и заедно с това познание да сте изпълнени с мъдрост и да разбирате духовните неща; да живеете така, както е достойно за хора, които принадлежат на Господа, и да Го радвате по всякакъв начин; да вършите всякакво добро и да растете в пълното познаване на Бога“ (Колосяни 1:9, 10).

Молитвата ми за теб днес е: искай свободно от Бога и живей напълно според волята Му.

снимка: Интернет

Раните, които сами си нанясаме

„…като внимавате… да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава“ (Евреи 12:15)

„Не можеш да контролираш чуждото поведение, но трябва да внимаваш за своето“

Хората ще те нараняват. Много от тях, които се докосват до живота ти и до живота на другите всеки ден – приятели, познати и непознати – са били наранявани, а наранените нараняват, обикновено неволно, понякога нарочно. Не можеш да накараш всички да те харесват и да се държат с теб добре. Не можеш да избегнеш нараняването, но можеш да не ставаш част от тези, които нараняват останалите. „Мислете за това, което е добро пред всички хора. Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички“ (Римляни 12:17-21). Не можеш да контролираш чуждото поведение, но трябва да внимаваш за своето. Има едно уточнение в съвета, който Библията дава: „Доколкото зависи от теб“. Понякога нещата не зависят от теб.

Нараняването идва от нeщо, което другите са ти причинили, понякога от отношението им към теб и най-често от думите им. По отношение на думите, Яков казва: „Защото ние всички грешим в много неща. А който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло“ (Яков 3:2-11).

Огорчението е рана, която сами си нанасяме – нещо, което причиняваме на себе си, заради това, което други са ни причинили. Библията дава един мъдър съвет: „Положете всяко усилие да живеете в мир с всички. Търсете онова освещение, без което никой няма да види Господа, като внимавате да не би някой да не достигне до Божията благодат, да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, така че мнозина да се осквернят от него“ (Евреи 12:14, 15). Да живееш в мир с другите обикновено изисква „да положиш всички усилия“. Огорчението не винаги се появява веднага. То расте, когато му даваш място в мислите и емоциите си, по някакъв начин започва да ти допада, но всъщност не е привлекателна черта в никого. То се превръща в дълбоко залегнала емоция, която заразява личността ти, трови мислите ти и усложнява всичките ти взаимоотношения.

Когато сме наранени, не е лесно и естествено да забравим. Това усилие е резултат от труден избор, отношение и поведение, които последователно се съобразяват с него. Можеш да избереш или да реагираш също като човека, който те е наранил, или да потърсиш неограничената Божия благодат. Можеш да отговориш по начин, който цени взаимоотношенията, оставя отворена врата за възстановяване, защитава сърцето от обида и изолира емоциите ти от огорчение. Правилният избор е доказателство за желанието ти най-вече да угодиш на Бога и да бъдеш добро отражение на Неговата благодат. Можеш или да реагираш на болката си, или да отговориш на Божието изцеление – изборът е твой. Можеш да отвръщаш на хората, които те нараняват, да се цупиш сам в ъгъла или да донесеш болката си пред Бога и да бъдеш излекуван (Ефесяни 4:31, 32).

И така, мислиш си, че някой те е разочаровал (Евреи 4:15, 16). Исус вечеря с учениците си, знаейки, че Юда скоро ще го предаде и все пак не го изобличи пред останалите (Йоан 13:21-30). В Гетсиманската градина, когато Исус беше арестуван, Библията разказва за учениците: „Тогава всички Го оставиха и се разбягаха“ (Марк 14:50). Но на кого се яви Исус след възкресението? Исус знаеше, че Петър ще отрече, че изобщо Го е познавал (Марк 14:30, 31, 71, 72), но след възкресението Му, ангелът много ясно каза: „но идете кажете на учениците Му и на Петър…“ (Марк 16:7). Исус беше готов да постъпи благосклонно във всяка ситуация, защото Той виждаше в хората по-скоро потенциала, отколкото проблемите. Кръстът е добро място да оставиш греховете и болката си.

Молитвата ми за теб днес е: намери благодатта, която ще ти помогне да се издигнеш над лошото отношение.

снимка: Интернет