Posts Tagged ‘известност’

Известен или важен

„А по-големият между вас нека ви бъде служител“ (Матей 23:11)

„Бог те е създал за величие, а не за посредственост, за постигането на вечни цели, а не за да бъдеш популярен“

Известен или важенВ света някои важни неща са обърнати с главата надолу. Едно от тези неща е това, какво означава да си важен. Да искаш да си специален и да те забелязват не е необичайно. Бог е заложил в нас стремеж към превъзходното. Ти си важен за Бога – шедьовър, създаден целенасочено и лично от Него. Той има планове за теб, цел, много по-голяма, отколкото може би осъзнаваш, която ще донесе пълно удовлетворение за теб и огромно благословение за другите (Еремия 29:11).

Нашата обикновена и грешна човешка природа се бори с известна доза несигурност и погрешно предполага, че за да си важен, другите трябва да те признават за такъв. Ако не си внимателен, това ще те накара да се опитваш да угаждаш на хората или да ги впечатляваш. Ще правиш нещата, които очакват от теб, ще приемаш техните ценности и ще искаш нещата, които ги впечатляват. Дори и да успееш в това начинание (нещо, което е трудно изпълнимо), накрая няма да намериш това, което си търсил и никога няма да бъдеш напълно удовлетворен. Ти си важен не защото останалите мислят така, а защото Бог казва, че си такъв.

Възможно е да постигнеш известност, но да пропуснеш напълно целта, която те прави важен. Ето един прост пример, който пояснява разликата между двете. Носът ти е известен. Той е точно там в средата на сцената и всички го виждат. Много по-неизвестно, но значително по-важно е сърцето ти – никой не го вижда, но то надеждно поддържа кръвообръщението, снабдява кислород за всяка част от тялото и така поддържа самия живот. Носът е известен, сърцето е важно.

Учениците на Исус се заяждаха на тази тема, обсъждаха я и дори спореха кой е по-известен. Бог те е създал за величие, не за посредственост, за да бъдеш себе си и да постигнеш определени цели, а не за да бъдеш популярен. В сърцето си знаеш, че е така. Проблемът с аргументите и заключенията на учениците (както често и нашите) беше, че са напълно погрешни. Пътят, който избираха, нямаше да ги доведе до целта им (Матей 20:20-23). Исус каза: „А по-големият между вас нека ви бъде служител“ (Матей 23:11). Моят приятел, Кембъл, често казваше: „Ако искаш да разбереш дали се справяш добре като слуга, наблюдавай как реагираш, когато някой те третира като такъв“. Мъдри думи от един Божи човек. Исус учеше, че за истинско величие и от там за истинска важност, се свидетелства от всекидневния ни живот, с отношение и поведение на слуги. Величието никога не се измерва точно чрез известността или властта над другите. Но това изглежда е противно на всичко естествено. Исус каза: „Който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Матей 20:26-28).

Исус не осъди желанието, Той само поправи стратегията. Другите може да се възхищават на успеха ти и дори да го аплодират и награждават, но накрая техните аплодисменти ще са без значение. Божия път е винаги най-добрият, всъщност – единственият. За да си забележителен наистина, трябва да „бъдеш служител“. Служи на Бога и на другите. Остави известността на Бога и нека Той се погрижи за твоята важност.

Молитвата ми за теб днес е: стреми се да бъдеш забележителен по правилния начин.

снимка: Интернет

Реклами

Важност

„…частите на тялото, които изглеждат слаби, са най-необходими“ (1 Коринтяни 12:22)

„Нашата култура не може да направи разлика между известност и важност“

Светът има неправилна представа за важността. Един човек може да е „звезда“ или да е известен заради публичните си изяви – останалите приемат това за доказателство, че той е по-важен от други по-неизвестни от него хора. Но дали е така? Човек може да постигне лоша слава без да е особено забележителен. Лейди Гага е известна, но едва ли ще бъде приета за забележителна в смисъла, в който приемаме други големи изпълнители от миналото и в наши дни.

Анди Уорхол, икона на изкуството на 60-те години, има една много известна реплика: „В бъдеще всеки ще бъде известен за 15 минути“. Тази често използвана фраза –„15 минути слава“ – намери място в съвременния ни език. Славата е краткотрайна. Капризното внимание на публиката неумолимо търси очарованието на нови места. 15-те минути слава и важността не са едно и също.

Мисля, че нашата култура не може да направи разлика между известност и важност. Известността е временна, важността е постоянна. Моят нос, например, е най-забележителен на лицето ми, но далеч не е най-важната част на тялото ми, та дори и на лицето ми. Важността е свързана по-скоро с продължителното влияние, което оказваш в живота на другите, отколкото с известността.

Християните в Коринт също не можеха да направят тази разлика и приемаха някои хора за важни по неправилни причини. Павел поправи грешката им: „Точно обратното – частите на тялото, които изглеждат слаби, са най-необходими… Бог е създал тялото по такъв начин, че да даде по-голяма почит на по-несъвършените части, които са лишени от нея“ (1 Коринтяни 12:22, 24). Мисля, че това, което Павел имаше предвид е, че всяка част от тялото има своята роля – нито една не е ненужна и следователно всички са важни.

Не се притеснявай за важността си – бъди себе си, уникален и единствен, сътворен от Създателя. Не ти решаваш колко си важен. Това е нещо, което другите определят в зависимост от доброто влияние, което имаш в живота им. Най-добре се заеми да правиш нещата, за които Господ те е надарил, все едно ги правиш за Него, с цялото посвещение и съвършенство, на които си способен, а другите ще определят доколко си важен в техния живот. Опитай се да бъдеш нужен и другите ще те считат за важен.

Павел използва картината на хора, стоящи пред Бога, чиито дела лежат в краката им като „злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама“ (1 Коринтяни 3:12). Всички неща, към които се стремим в живота си изглеждат важни на своето време, но само това, което има вечна стойност ще получи Неговата награда. „Работата на всеки ще се види ясно, защото Денят, който ще дойде с огън, ще направи всичко ясно и същият този огън ще изпита работата на всеки, за да определи каква е“ (1 Коринтяни 3:13).

Има хора, които се трудят анонимно, непознати на никого, рядко оценявани и най-вероятно приемани за ненужни. Не можем да ги наречем забележителни, дори силно да напрегнем въображението си, но техния живот и службата им към Бога и към хората, са неоценими и незаменими (Ефесяни 6:7, 8).

Молитвата ми за теб днес е: целта ти да бъде да оказваш влияние, а не просто да бъдеш известен.

снимка: Интернет