Posts Tagged ‘изобилие’

Постоянстващ и изобилващ

„И се радвам като виждам… постоянството на вашата вяра спрямо Христос“ (Колосяни 2:5)

„Живот, който постоянства във вярата, изобилства в Христос“

Постоянстващ и изобилващОтдавна Англия е едно от любимите ми места, които посещавам. Особено са ми приятни обедите в техните пъбове, колкото по-стари и автентични, толкова по-добре. Обичам да виждам табелите, поставени отвън: „Основан 1868“. Такава информация е свидетелство за заслужено самочувствие, породено от наследената история и внушава обещание за надеждност.

Няколко неща насочиха днес мислите ми в тази посока. Съвсем скоро попаднах на бележките от моята първа проповед като млад пастор в Trinity Church, а именно: „Животът, който беше постановен“ (25 май 1975 г.). Знаех, че това е библейски принцип, който исках да си припомня отново. Наскоро водих службата, на която мои дългогодишни приятели подновиха брачната си клетва по повод своя 70-годишен юбилей. След това, в предстоящата неделя, посветих нашия правнук, Картър, а Гейл и аз отпразнувахме нашата 51-годишнина от сватбата. Обичам хората, които са около мен, обичам и това, което правя. Така трябва да е и с вярата в Христос.

Павел се беше посветил на живот в Христос, изпълнен с увереност и сигурност:
„И се радвам като виждам… постоянството на вашата вяра спрямо Христос. И така, както сте приели Христос, Господа, така и ходете в Него, вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, като изобилствате в нея с благодарение“ (Колосяни 2:5-7). Павел говори както за вярата, която трябва да упражняваш и да бъдеш твърд, така и за вярата, в която си утвърден и трябва да постоянстваш. Постоянството на твоята вяра води до още по-голяма вяра (Йоан 15:7, 9-10, 1 Йоан 2:24). Започнатото от Бог в благодат, Той продължава чрез вяра и завършва с благодарение. Този процес води до твоето „утвърждаване във вярата и изобилстване в благодарение“. Живот, който постоянства във вярата, изобилства в Христос.

Светът е в сложно състояние на постоянно движение, което носи характеристиките на променлива политика, международни съглашения, погрешни икономики, разпадащи се бракове и нефункциониращи семейства. Ти имаш нужда от емоционално, морално и духовно равновесие. Давид написа: „Той постави на скала краката ми и утвърди стъпките ми; сложи още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог“ (Псалм 40:2-3). Такова място може да се намери само в Бог и Неговата истина. Там възстановяваш наново посоката и решимостта си.

Добрият резултат изисква много повече от добри намерения и оптимистично начало. Крайният резултат е това, което си правил между началото и края. Нека Бог бъде „Авторът и Завършителят на твоята вяра“, както в началото, така и по средата, и в края. Библията ни дава практическо ръководство как да бъдем постоянни и да изобилстваме в Христос (Евреи 12:1-4). Има много неща, които ще ти се противопоставят и ще те обезкуражават. Библията описва тези противодействащи сили като света около теб – „всяко бреме и грехът, който лесно ни оплита“ (ст. 1, 2), плътта в теб – „да не ви дотяга и да не ставате малодушни“ (ст. 3) и дявола срещу теб – „съпротивяване на греха“ (ст. 4). След доста дълга и практически насочена беседа на тема „Възкресение“, той логично прави следното обобщение: „Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилствайте винаги в Господнето дело“ (1 Коринтяни 15:58).

Молитвата ми за теб днес е: постоянствай в Христос и изобилствай в благодарение.

Реклами

Изобилие

„И така, скъпи мои братя и сестри, бъдете твърди и непоклатими. Винаги се отдавайте изцяло на Господното дело“ (1 Коринтяни 15:58)

„За да преживееш най-доброто, първо трябва да дадеш най-доброто от себе си“

ИзобилиеБог ясно показва, че желае да сме богато изпълнени с Него и с всяка благодат. Божията воля е да се наслаждаваме на живот, който процъфтява по всеки добър начин. Той не иска да живеем само с това, което едва задоволява нуждите ни и в никакъв случай не иска да сме лишени от нещо. Изобилие – помисли си за това. Има хора, които са пълни единствено с мисли за себе си, но има и други, които са пълни с живот и изпълват живота. Искал ли си да приличаш на тях? Можеш да го направиш.

„И както сте богати с всякакви дарове – с вяра, със слово, с познание, със загриженост за всичко, с любовта, която научихте от нас“ (2 Коринтяни 8:6, 7). Можеш да позволиш на бедите в живота да ограбят надеждите и мечтите ти. Можеш да се примиряваш с все по-непълноценен живот с всяка следваща година, не този, който искаш и не този, от който се нуждаеш. Съмнението ти нашепва лъжата, че само приемаш реалността. Но дали е така? Прегърни възможностите, а не някаква лъжлива реалност, която Бог никога не е желал. Имай изобилна надежда (Римляни 15:13).

„И така, скъпи мои братя и сестри, бъдете твърди и непоклатими. Винаги се отдавайте изцяло на Господното дело, защото знаете, че трудът ви в Господа не е напразен“ (1 Коринтяни 15:58). Обичам Бога, който прави това възможно. „Бог е способен да извърши безкрайно повече от това, за което се молим или си представяме“ (Ефесяни 3:20).

Изобилният живот може да бъде намерен само по един начин – чрез лични взаимоотношения с Исус Христос. Това е най-важно, но е само началото. Изобилният живот изисква да си целенасочен – да имаш добър пример, да даваш най-доброто от себе си и дори повече.

Добрият пример е важен, за да те вдъхнови и да ти даде увереност: „Помнете водачите си, които ви учеха на Божието послание – размислете как живяха и как умряха, и бъдете като тях във вярата“ (Евреи 13:7). Насочи погледа си към богоугодни примери, защото ще подражаваш на хората, на които се възхищаваш (Евреи 12:2).

Важно е да даваш най-доброто от себе си винаги. Изобилният живот не е достъпен за тези, които са небрежни или не желаят да платят нужната цена. „Каквото и да вършите, работете от цялото си сърце, така, сякаш се трудите не за хора, а за Господа“ (Колосяни 3:23).

Нужно е да дадеш и малко повече – повече усилия, повече време. Изобилният живот не се достига лесно или бързо (Матей 19:29). Баща ми поучаваше и вярваше, че „си струва да работиш за всяко нещо, което си струва да притежаваш“. Погледни в далечината – животът не се мери в секунди или минути, дори не в часове. Животът се мери в години и етапи.

Дори не си помисляй да даваш само най-необходимото. Това няма да те отведе никъде. „Живееш с това, което получаваш, но градиш живота си с това, което даваш“ (Уинстън Чърчил). За да преживееш най-доброто, първо трябва да дадеш най-доброто от себе си.

„Всеки трябва да даде толкова, колкото е решил в сърцето си, не със съжаление или по принуда, защото Бог обича онзи, който дава с радост. А Бог може да ви отрупа с всякакви дарове, така че винаги да имате всичко, от което се нуждаете и дори повече, за да изобилствате във всякакви добри дела“ (2 Коринтяни 9:6-11).

Молитвата ми за теб днес е: преживей пълнотата на всичко, което дава Бог.

снимка: Интернет

Най-големият подарък

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16)

„Божият най-голям подарък е Неговата любов, която стои над всичко и предшества всяко друго нещо, което ни дава“

Подаръците са нещо чудесно, нали? Възхищавам се на хора като моята съпруга и дъщеря ми, които много обичат да правят подаръци. Те не просто купуват подарък, а внимателно и обмислено избират точно този, който ще достави най-голяма радост и удоволствие на получателя. Те имат дарба да правят подаръци.

Бог е Този, който най-добре умее да прави подаръци. Какъв е Божият най-голям подарък? На този въпрос могат да бъдат дадени много отговори. Той ни е дал живот. Той ни е дал прощение на греховете. Той ни е дал спасение. Той ни е дал вечен живот. Той ни е дал приятелство. Апостол Павел написа много ярко: „Да благодарим на Бога за Неговия неизказан дар!“ (2 Коринтяни 9:15). И освен всичко, нашият Отец ни даде Своя Единородния Син, за да бъде наш Спасител!

Има един стих в Библията, за който може спокойно да се каже, че е най-познатия от всички: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Поради това, че този стих ми е така добре познат, дълго време пропусках нещо. Да, Бог Отец даде Исус, Своя Син, и чрез Него дава вечен живот на всеки, който би повярвал – неоценим дар, абсолютно безспорно.

Наскоро, препрочитайки този познат стих, забелязах една проста причинно следствена връзка, като очевидно причината предшества следствието. Резултатът е, че Бог ни подарява Своя Син и вечен живот. Но аз си мисля, че причината, която поражда следствието, е най-големия подарък: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде…“

Бог те е възлюбил преди да ти даде спасението. Бог те е възлюбил преди да ти даде вечния живот. Бог първо ти е дал сърцето Си, а след това ти е дал Сина Си. Библията казва: „Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби…“ (Ефесяни 2:4).

Божият най-голям подарък е Неговата любов, която стои над всичко и предшества всяко друго нещо, което ни дава. Любов отвъд всяко човешко разбиране води до жертването на Неговия Син за грешниците, а Неговата жертва дава възможността да ни бъде предложен вечен живот. Живот без любов не е истински живот. Живот без Божията любов не е живот изобщо.

Павел се удивляваше на огромната Божия любов: „…да бъдете силни да разберете заедно с всички светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота“ (Ефесяни 3:17-21). Има смисъл в това, че Божият най-голям подарък отговаря на човешката най-голяма нужда.

„А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус“ (Филипяни 4:19). Необходимостта на всеки един човек, млад или стар, е необходимостта от абсолютна любов. Кой друг освен Бог може наистина да осигури тази огромна непроменима любов?

Вярвам, че съществуват три истини за любовта:

  • Любовта е категорично взето решение и последователност в поведението, съобразено с него.
  • Любовта е точна преценка и съответното снабдяване на нуждите на другия.
  • Любовта, за да бъде истинска, трябва да е действена и видима.

Има ли някой друг, освен Бог, който да изпълнява и трите истини? Любовта не е нещо необикновено за Бог, но Неговата любов е необикновена.

Какво е това, което прави Божията любов най-големия подарък?

  • Исус те обича, точно както Бог обича Исус (Йоан 15:9). И за да не си помислиш, че любовта към теб е втора ръка, следва второто твърдение.
  • Бог Отец те обича, точно както обича Исус (Йоан 17:23-26). Това е любов като никоя друга – има я само в Бог и Неговия Син Исус. Ти не можеш да познаеш любовта, докато не познаеш Исус.

Молитвата ми за теб днес е: да познаваш любовта, която надхвърля всяко разбиране.

снимка: Интернет

Още малко

„Защото на всеки, който има, ще се даде“ (Матей 25:29)

„За да получаваш повече в живота си, използвай това, което Бог вече ти е дал“

Спомням си, че баща ми разказваше една история за най-богатия бизнесмен в Америка от миналото. Попитали го: „Още колко пари ти трябват, за да имаш достатъчно?“ А той отговорил: „Само още малко!“ Не зная дали това е истинска история или анекдот, но човешката ни природа разбира, че посланието е напълно вярно. Мисля, че Бог ни е създал с вродено желание за „още малко“. Но вероятно повечето от нас са насочили това желание в погрешната посока.

Бог иска да имаме повече – повече от правилните неща, получени с правилни средства, които да използваме по правилен начин.„За да разпознавате най-доброто и да бъдете искрени и без препънка за деня на Христос“ (Филипяни 1:10).

Нашият проблем е, че често искаме повече от погрешните неща, а те ни пречат „да търсим първо Божието царство и Неговата правда“ (Матей 6:33) и заемат мястото на наистина ценните неща. Да имаш още малко от погрешните неща е по-лошо, а не по-добре от това да имаш достатъчно от нещата, които са добри за теб.

Библията казва: „Пожелавате, но нямате. Ревнувате и завиждате, но не можете да получите. Карате се и се биете, но нямате, защото не искате от Бога. Просите и не получавате, защото зле просите, за да го разпилеете в страстите си“ (по Яков 4:2, 3).

„Повече“ – звучи доста добре, нали? Повече време, повече удовлетворение, повече любов, повече щастие, повече уважение, по-голямо възнаграждение, повече възможности, приятели, забавления, повече вещи, повече пари. Списъкът е безкраен… Единственото общо нещо е желанието за „само още малко“.

Проблемът е, че „повече“ не идва на готово, само защото го искаме. Растежът е следствие на избор, а не на случайност. Не сме абонирани за „повече“. Можем да спечелим „повече“ чрез своето посвещение, усърдие и покорство – и то ако Бог благослови усилията ни. Бог не умножава това, което имаме, Той благославя това, което даваме.

Исус поучаваше този принцип в една от Своите притчи (Матей 25:14-30). Трима работници получили някаква част от състоянието на господаря си, за да го управляват от негово име. Той очаквал, че при завръщането си ще получи повече от това, което е оставил. Двама от тях били усърдни и удвоили повереното. За награда те получили повече – повече отговорности и възможности.

Третият не се справил така добре и не бил награден с повече, а останал с по-малко. Обобщението на Исус беше следното: „Защото на всеки, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има“ (Матей 25:29).

Ето колко е прост този принцип – за да получаваш повече в живота си, използвай това, което Бог вече ти е дал. Един християнски автор е казал: „Значение има не това, което имаш, а това, което използваш, не това, което разбираш, а това, което избираш“. Ето така Бог решава колко да повери на грижите ти.

Молитвата ми за теб днес е: използвай това, което имаш за Божия наслада.

снимка: Интернет