Posts Tagged ‘изпитание’

Възможност за радост

„Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания“ (Яков 1:2)

„Живот или вяра, които никога не се сблъскват с изпитания, не могат да израснат в сила“

Възможност за радостДокато животът съществува винаги ще има случаи, които ще изпитват твоята вяра. Не можеш нито да ги избегнеш, нито да ги отхвърлиш. Трябва да ги посрещнеш, да устоиш и да се поучиш от тях. „Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания“ (Яков 1:2). Наистина ли? Изпитанието като възможност за радост – това звучи като противоречие, но нека да погледнем отвъд очевидното.

Преди да разредиш Божията истина с твоята гледна точка за реалността, нека Яков да доразвие своята мисъл: „Като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък“ (Яков 1:3, 4). Живот или вяра, които никога не се сблъскват с изпитания, не могат да израснат в сила, нито да постигнат собствена увереност в истината. Изпитанието е възможност за радост. Преодоляването на физическа съпротива поражда естествена сила. Преодоляването на духовна съпротива поражда сила, която Библията нарича вяра.

Божията цел за твоя духовен живот е да те опази във време на изпитания, а не да те избави от тях. Когато срещнеш предизвикателството на изпитанията, научаваш за Бог много повече. Научаваш много повече и за себе си. Откриваш сила там, където си мислил, че си слаб или слабост там, където си мислил, че си силен. Ще откриеш, че Божията вярност е неотменима, Божието снабдяване – достатъчно, а Неговото слово – сигурен съвет при всички обстоятелства.

Яков, братът на Исус, не препоръчва да се радваш, когато имаш проблеми – това би било неразумно. Но неговият съвет е този: въпреки трудностите да можеш да видиш разкриващата се цел на Бога и да се радваш в очакване на доброто, което неминуемо ще дойде, колкото и невъзможно да изглежда в момента.

Библията по много начини потвърждава тази истина. „Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява. Защото нашата бързоотминаваща лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимте, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни“ (2 Коринтяни 4:16-18, Римляни 8:18).

„В което много се радвате, ако и за малко време да скърбите сега (ако е необходимо) в разни изпитания, с цел: изпитването на вашата вяра, което е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън – да излезе за хвала и слава, и почест, когато се яви Христос“ (1 Петрово 1:6, 7). Какво се изпитва? Твоята вяра – за да се докаже, че е истинска. Изпитанията ще идват, за да разрушат вярата ти, но вместо това, те могат да я укрепят и да докажат нейната искреност и твърдост.

Когато Павел беше изправен пред сериозно изпитание на своята вяра, той осъзна истинския резултат: „За да почива на мен Христовата сила“ (2 Коринтяни 12:9). Зад проблемите си можеш да видиш мощта и верността на един велик Бог. Ето това е истинска „възможност за радост“!

Молитвата ми за теб днес е: вярата ти да е равностойна на твоите изпитания.

снимка: Интернет

Реклами

Хляб за всеки ден

„Давай ни всеки ден хляба, от който се нуждаем“ (Лука 11:3)

„Непознати предизвикателства ще се появяват на хоризонта ти“

Ние живеем живота си ден по ден. Също така и нашият Баща ни дава това, което ни е необходимо ден по ден. Мисля, че повечето хора до известна степен осъзнават това, което им липсва. Не всеки проблем може да бъде решен с по-усилена работа, по-продължително обмисляне или повече пари. Всеки има нужда от помощ в определен момент.

Нашата правнучка Кайли е на един месец. Тя е безпомощна и напълно зависима от благоразположението, любовта и помощта на тези, които я обичат, за всяко нещо, от което се нуждае за здравето и растежа си. Тя ще порасне и ще се научи да се справя с тези основни неща сама, но винаги ще има нужда от помощ от Бога и хората – точно както и ние с теб имаме нужда.

Ти не си бил роден себедостатъчен и никога няма да станеш такъв. Ще се появяват нужди, с които няма да можеш да се справиш. Непосилни предизвикателства ще се появяват на хоризонта ти. Няма да знаеш всичко, което ти е необходимо да разбереш, няма да имаш цялото постоянство, което живота ще изисква, ще се сблъскваш със ситуации и хора, за които нямаш достатъчно мъдрост.

Животът ще те сблъсква с неочаквани неща, за които не си подготвен – несправедливост, лъжливи обвинения, финансови бедствия, медицински проблеми, кризи със здравето, инциденти, социално отчуждение, емоционални травми и още твърде много произволни трагедии. Глупаво е да мислим, че можем да посрещнем сами всичко, което идва в живота ни. Той не позволява да складираме всичко необходимо за нещата, които може да ни се изпречат. Ние се сблъскваме с живота на малки всекидневни порции.

Ето най-накрая и добрата новина. Няма изпитание, което може да се докосне до живота ти и да е по-голямо от Бога. Няма да ти се наложи да посрещаш нищо без Бога, освен ако сам не избереш така. Няма да ти се налага да се сблъскваш с всичко плашещо в един и същ момент. Със сигурност няма да бъдеш освободен от всичко, което те плаши и наранява, така е в живота. Но точно затова ще ти трябва помощ.

Учениците на Исус Го помолиха да ги научи да се молят и Той им даде модел за молитва (Лука 11:1-4). Тази молитва разкрива интимността на нашите взаимоотношения с Бога и размерите на Божията вярност към нас. Молитвата, която Исус им даде ни учи как функционира живота – тя започва с „Отче наш“.

Всичко, от което се нуждаеш започва там – в Неговото сърце, от Неговите ръце, заради Неговата любов. Можеш да имаш уникални, лични взаимоотношения с Бога, който е твой Баща. Във всяка ситуация Божията воля за твоя живот може да бъде превъзходна „на земята, както на небето“, тази благодат действа, когато „прощаваме на нашите длъжници“ и вика ни „избави ни“ оставя всяко зло намерение неспособно да ни навреди.

Нарочно оставих това просто изречение последно: „Давай ни всеки ден хляба, от който се нуждаем“. Хлябът е символ на основните нужди, които всички имаме ежедневно. Както казах и по-горе ние се сблъскваме с живота на малки всекидневни порции. Всеки ден един непресекващ Източник ни предлага достатъчна помощ – трябва само да дойдеш при небесния си Баща и да помолиш: „Давай ни всеки ден хляба, от който се нуждаем“. Точно както Бог хранеше Израел всеки ден в пустинята с манна, така Той ще даде и на теб „насъщния хляб“.

„Който беше събрал много, нямаше излишък и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде. Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта“ (прочети Числа 11:7, 8 и Изход 16:16-19). Бог снабдяваше нуждите ден по ден.

Молитвата ми за теб днес е: живей с увереност в пълното снабдяване, което ни дава Божията любов.

снимка: Интернет

Изпитите в живота

„Изпитай ме, Господи… изследвай сърцето ми и ума ми“ (Псалм 26:2)

„Откажи се от измамното убежище на неизпитания живот“

Изпитите са тест за придобито знание – интелектуално разбиране и практическо приложение по определени изисквани предмети. Подходящият изпит според необходимите изисквани стандарти и съответната преценка, че обучаваният има нужната академична квалификация, определя или преминаването на по-високо ниво, или успешното дипломиране. За някои изпитите са особено радостно очакване. Ако ученикът е бил усърден и прилежен през годината, изпитите не са особено голям проблем. За тези, които са били по-безотговорни и са отделяли малко време за подготовка, изпитът е ден за размисъл – първо в училище, после пред родителите.

В живота има много такива моменти на размисъл, като например – годишна преценка на работата, годишният здравен профилактичен преглед, попълването на годишните декларации за доходите или просто банковата ви сметка. Това, което ме интересува повече, обаче, са малките ежедневни изпити, на които сме подложени всеки ден.

Цар Давид знаеше трудността на това да познава своето собствено сърце. „Изследвай ме, Господи, и ме изпитвай, опитвай вътрешността ми и сърцето ми“ (Псалм 26:2). Моралното падение на Давид с Витсавее трябва да е било отрезвяваща проверка. Преди това фатално прегрешение Давид навярно е чувствал угризения на съвестта – Божиите предупреждения за малките провали, които постепенно могат да доведат до големи последствия. Става дума за неподчинението – грехът е грях, независимо дали е голям или малък, личен или публичен. Грехът е пропускане на целта, пропадане на изпита, непокриване на изискваните стандарти.

Исус обичаше да разказва случки от истинския живот. Той разказа историята на страхливия слуга, който взе поверените му таланти и ги скри на сигурно и скришно място в земята (Матей 25:13-29). Когато господарят му се върна и поиска отчет за вложенията, провалът му стана публичен. Но всъщност падението му не се случи в деня на потърсената отговорност. Всеки ден той допускаше малки провали като не изпитваше мотивите и методите си и всъщност накрая не направи нищо от това, което трябваше да направи.

Сократ е казал: „Живот без изпитания не струва“. Има измерения на духовния ни живот, които изискват сами да се изпитваме. „Но ако разпознавахме сами себе си, нямаше да бъдем съдени. А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света“ (1 Коринтяни 11:31, 32). Всеки ден смирено изпитвай сърцето си преди това да направи Господ в изобличаващата светлина на Своята воля и Слово (Яков 1:22-26). Ако не правите това риксувате да останете непроменени. „Затова ние сме длъжни да внимаваме повече в това, което сме чули, да не би да го изгубим някога“ (Евреи 2:1). Обикновено отклонението става постепено и незабелязано.

Честно изпитвай своето разписание, мотиви и пристрастия, изпитвай сърцето си вместо Бог. И посрещай с готовност любящото внимателно изпитване на Святия Дух. Но много по-важен е денят, когато всеки един, млад или стар, ще застане пред Бог. „И така, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога“ (Римляни 14:12, виж още 1 Коринтяни 3:10-15, Откровение 20:11, 12). Това е ден, в който няма да останеш неизпитан, ден, в който няма да имаш извинение, че си неподготвен (Римляни 1:20, 22).

Молитвата ми за теб днес е: откажи се от измамното убежище на неизпитания живот.

снимка: Интернет