Posts Tagged ‘израстване’

Духовни практики

„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места“ (Ефесяни 1:3)

„За основните духовни практики са необходими време на спокойствие и усамотение

Духовни практикиДните могат да бъдат натоварени и шумни, оставяйки ни превъзбудени и уморени. Сякаш всичко се случва на бързи обороти и всеки препуска. Доста често спешното измества важното. Забързаната крачка на нашия живот и шума на обкръжението ни правят основните неща за нашето добруване да изглеждат не толкова важни. Още по-трагично е, че може да загубиш част от себе си някъде сред този шум и заетост. Несекващата активност води до объркана идентичност. Убедеността в духовната идентичност осигурява сигурност относно целта, яснота по отношение на посоката и ясно осъзнаване на това, че Бог ти е дал достатъчно дарби и способности. Толкова много зависи от истински трезвата преценка за дадената ти от Бог идентичност. За основните духовни практики са необходими време на спокойствие и усамотение. Ние толкова приличаме на учениците на Исус – често заети и уморени. Той ги приканваше: „Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко“ (Марк 6:31). Времето насаме с Бог ти дава да преоткриеш своята идентичност в Христос.

„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места“ (Ефесяни 1:3) В своите послания Павел пише обстойно за твоя живот в Христос (Ефесяни 2:6, 7).

Ще ти предложа някои духовни дисциплини, които засилват духовната идентичност.

  • Практикувай тишина и усамотение. Практикувай да бъдеш тих и изпълнен с удовлетворение в Божието присъствие (Псалм 1:1-3). „Наистина укротих и успокоих душата си, както отбито дете лежи при майка си; като отбито дете е душата ми в мен“ (Псалм 131:2). Нека времето с Божието слово бъде твой приоритет. Еднакво важни са както редовното практикуване, така и продължителността на времето. „Нека Христовото слово да се вселява във вас богато с пълна мъдрост“ (Колосяни 3:16, 17).
  • Практикувай молитва с благодарност. Когато предаваш сърцето си с благодарност на Бог, ти се свързваш с Него. „Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение“ (Филипяни 4:6). Постанови хвалението и поклонението като стил на твоя живот. Давай израз на радостното преклонение в сърцето си (Псалм 100).
  • Направи свой приоритет градивните взаимоотношения. Ти си създаден да живееш в общност (Деяния на апостолите 2:46, 47). Там е мястото, където израстваш и служиш най-добре. „Като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг“ (Евреи 10:25).
  • Практикувай съботна почивка в Христос. Бог е създал живота като е постановил ритъм труд – почивка. „И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея“ (Евреи 4:1). Съботният принцип обединява в себе си целостта на живота ни пред Бога, пребъдването ни в Христос, увереността в това, че Той е завършил Своята работа на кръстта и празнуването на нашата идентичност в Христос (Матей 11:28-30).

Молитвата ми за теб днес е: идентичността ти да е основана и изграждана в Исус Христос.

Advertisements

Дисциплина от Духа

„Дисциплината от Бога е винаги добра за нас“ (по Евреи 12:11)

„Липсата на дисциплина води до липса на постижения“

Дисциплина от ДухаВсе още имам много да уча, но съм благодарен за дисциплината, получена от родителите ми, учителите, житейските събития и Божието слово (2 Тимотей 4:16, 17). Няма успех без значителна дисциплина. Липсата на дисциплина води до липса на постижения. Това важи в образованието, брака, семейството, работата, финансите и духовния живот.
Дисциплината е начин на живот за ученика. Исус осъзнаваше строгата нужда от дисциплина, необходима на Неговите ученици. Той каза: „Който не носи кръста си и не Ме следва, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:27). За да бъдеш последовател на Исус, трябва да решиш дали имаш желанието и дисциплината да полагаш продължителните усилия, необходими за успех. Ако искаш всичко, което Бог има за теб, трябва да се научиш да оценяваш и посрещаш с желание Неговата любяща дисциплина, която те преобразява в Неговия образ (Римляни 8:28, 29).

Думата „дисциплина“ кара ли те да мислиш за грубост и несправедливо отношение? Мъмренето и грубото възмездие са наказание, а не дисциплина. Наказанието се налага за минало поведение, дисциплината е загрижена за бъдещото. Божествената дисциплина е акт на любящо поправление. Целта й е не да даде болезнено последствие за минали грешки, а се прилага като корекция, с цел да предотврати и да подготви за бъдещето. Дисциплината се упражнява в контекста на взаимоотношението (Римляни 14:4). В контекста на Библията дисциплината описва целия спектър на бащините напътствия и поправление към сина. Напътствията, отделени от поправлението, са недостатъчни. Само дисциплината може да освободи човешката душа да полети.

Библията ни учи на подходящия, богоугоден отговор: „Не гледай лекомислено на възпитанието от Господа. Не се отчайвай, когато Той те изобличава“ (Евреи 12:5). Библията ни показва истинската същност на Божествената дисциплина: „Господ възпитава онези, които обича и наказва всеки, когото приема за свой син. Търпеливо понасяйте възпитанието, защото то показва, че Бог се отнася към вас като към синове. Нима има син, чийто баща да не го възпитава? Бог ни възпитава за наше добро, за да можем да станем святи като Него“ (Евреи 12:6-10).

Библията предвижда какъв ще е нашия пръв и естествен отговор на дисциплината, обещава ни ползите от нея и поощрява непрестанното покорство, необходимо за максимален резултат. „Когато ни възпитават, това не носи радост, а скръб, но по-късно, след като сме се поучили, получаваме мир, защото започваме да живеем праведно“ (Евреи 12:11). Приеми дисциплината от Бога като израз на Неговата любов.

Дългосрочната цел на дисциплината от Бога е да развие в характера ни самодисциплина, но дори най-големите ни усилия винаги ще се провалят, ако не разчитаме на Бога. „А плодът на Духа е любов, радост, мир, търпение, благост, доброта, вярност, тактичност, самовъздържание. Срещу такива неща няма закон. Тези, които принадлежат на Христос Исус, са разпънали грешната си природа с нейните страсти и желания. Тъй като Духът е източникът на нашия нов живот, нека следваме Него“ (Галатяни 5:22-25).

Молитвата ми за теб днес е: посрещай с желание дисциплината от живота и от Духа.

Молитвена стратегия

„И като се помолиха… всички се изпълниха със Святия Дух“ (Деяния 4:31)

„Вярата и молитвата са вратите, през които Бог влиза мощно“

Молитвена стратегияИма моменти, в които трябва да направиш нещо, но не знаеш точно какво. Ще попадаш в непознати, дори в безнадеждни ситуации. Библията е пълна със случаи, в които хора са се чувствали точно така, както и ти. Например, ситуацията с Мойсей, изправен пред непроходимото Червено море, а по петите му Фараон. Представи си Данаил, очакващ неминуема смърт в ямата с гладните лъвове. Апостол Павел преживя тежка буря, която почти разби кораба, а моряците искаха да избягат и да ги изоставят. Почувствайте самотата на апостол Йоан, коравосърдечно заточен да умре на един отдалечен остров.

В трудните обстоятелства те неизбежно се обръщаха към Бог и Той не ги оставяше. Ти имаш мъдростта да се учиш от вярата и нейните резултати в живота на другите и да черпиш от тяхната опитност.

Библията казва за Петър и Йоан, че религиозните водачи „забелязаха, че тези мъже са били с Исус“. Ако прекарваш времето си с Исус, другите ще забележат разликата. Скоро след възнесението на Исус, Петър и Йоан бяха арестувани и заплашени със сериозни последствия, ако дръзнат отново да говорят за Него (Деяния 4:21-23). Исус винаги се изправяше срещу предизвикателствата и винаги знаеше какво да направи. Но Той не беше вече с тях, те бяха сами.

„И като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се потресе и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово“ (Деяния 4:31).

Когато не знаеш какво трябва да направиш, постъпи точно като учениците на Исус:

  • Моли се с вяра: „И сега, Господи, погледни на техните заплахи…“ (Деяния 4:29). Много често молитвата е второто, третото или последното нещо, което правиш, когато си изправен в критична ситуация. Започни с молитва. След това вече няма нужда да се безпокоиш. Един добър съвет: „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус“ (Филипяни 4:6, 7).
  • Искай от Бог това, което не ти достига: „Господи, дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост“ (Деяния 4:29). Те имаха основание да се страхуват, но страхът, както и вярата, са въпрос на избор. Страхът разцъфтява, когато се чувстваш уплашен. Вярата расте, когато избереш да позволиш на Бог да бъде Бог. Спри да слушаш страховете си, слушай убедителните думи на Бог. „И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово“ (Римляни 10:17). Словото в твоето сърце те прави дръзновен във вярата.
  • Очаквай Бог да извърши необикновени неща: „Докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус“ (Деяния 4:30). Защо е нужно да се молиш изобщо, ако не очакваш Бог да извърши нещо изключително? (2 Летописи 16:9). Остави Бог да покаже Своята мощ (Битие 18:14).
  • Приготви се за промяна: „И като се помолиха… с дързост говореха Божието слово“ (Деяния 4:31). Когато се молиш се случва повече от това, което очакваш. Но ако не се молиш, едва ли ще се случи нещо. Вярата и молитвата са вратите, през които Бог влиза мощно. А влизайки, Той те изпълва със Своя постоянен Дух (Ефесяни 5:18-20). Сърцето, изпълнено с Духа, очаква от Бог чудни и прекрасни неща. „Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне“ (Марк 11:24).

Молитвата ми за теб днес е: разчитай на мощта на Святия Дух във всяка ситуация.

снимка: Интернет