Posts Tagged ‘изцеление’

Чудото и мистерията на изцелението

„И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца. Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят“ (Яков 5:15)

„Благодатта и суверенитетът са най-важните елементи на изцелението от Бога“

Чудото и мистерията на изцелениетоМалко неща притежават неотговорени въпроси и различни гледни точки от момента на изцелението чрез молитва и вяра. По-лесно ще се справим с това – дали настъпва изцеление, как и защо става то или по-често, защо не се получава изцеление. Истината е, че много от нас имат повече въпроси, отколкото отговори точно в тази сфера на духовния живот.

Мъдростта не позволява липсата на отговор да те разубеждава в това, което Бог ти казва. Спасителят, Който има властта да прощава греховете, има и силата да изцелява (Марк 2:1-12; Исая 53:4-6).

Божието слово е ясно: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери и нека се помолят над него и го помажат с елей в Господното име. И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца. Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят“ (Яков 5:14, 15). Вярно ли е това – разбира се. Божието слово казва, а и дава много примери на изцеление както в Стария, така и в Новия завет, чрез служението както на Исус, така и на други. Всеки, който има желание да погледне честно в Божието слово ще намери обещание за изцеление, както и неговото успешно приложение.

В цялата история, а и днес, има много доказателства. Каквито и други въпроси да имаш, няма съмнение – изцелението е обещано в Божието слово. Не се колебай, а бъди на разположение на чудесната Божия мощ и Неговите божествени възможности.

Когато баща ми е бил тийнейджър, на баба ми поставили смъртоносна диагноза. По покана на един съсед, тя и татко посетили една малка църква в Бъфало, Ню Йорк, където се молили за нея. Така баща ми, който тогава бил на 17 години и никога не бил стъпвал в църква, придружил майка си, която след молитвата била чудотворно изцелена същата неделна вечер и живяла още няколко десетки години. Семейство Рандолф повярва чрез нейното чудно изцеление и тази история премина през поколенията и достигна до нас, до нашите деца, внуци и, надявам се, до техните деца.

Години по-късно, женен и с 2-годишен син (тоест аз), баща ми заболява от остър ревматизъм, който сериозно уврежда сърцето му и 6 месеца е така немощен, че му е необходима непрестанна помощ, дори за най-обикновени ежедневни грижи. Също като майка си, за него се молят, и той бива чудодейно изцелен.

Тези истории, както и много други, удивително изпълваха моя живот. Някои могат да се опитат да принизят думите на Яков до формула, с която да принуждават Бог да работи според тяхната воля. Други погрешно приемат, че щом не всеки е изцелен, то едва ли има изобщо някой изцелен.

Изцелението е едновременно мистерия и чудо. Признавам, че не зная как става изцелението, нито защо то не се случва всеки път, дори за много нуждаещи се или наистина заслужаващи хора. Но неотговорените въпроси не трябва да отхвърлят отговора, даден от Божието слово.

Написаното в Библията е истина: „И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца. Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят“ (Яков 5:15).

Бъди сигурен в това, че изцелението е работа на Бога. Молитвата и вярата са важни компоненти на възможността изцелението да се случи. Благодатта и суверенитетът са най-важните елементи на изцелението от Бога. Не можеш нито да накараш изцелението да става по твое желание, нито трябва да го пропускаш като чудна възможност в твоя живот.

Молитвата ми за теб днес е: вярвай и очаквай мощната сила на Бога всеки ден.

снимка: Интернет

Реклами

Бог дава смисъл на живота

„Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда?“ (Битие 18:25)

„Болката, която изпитваш, е част от надеждата, която имаш и от изцелението, от което се нуждаеш“

Бог дава смисъл на животаЖивотът не е сраведлив. Тези, които очакват обратното, ще са много разочаровани. Датата, 11 септември, е паметна в американския календар. Шокираният американски народ продължава да се чуди как е възможно група полудели джихадисти да ограбят сърцата и домовете с повече от 3000 живота, които не са били виновни за нищо друго, освен че са отишли на работа онази сутрин. Всичко, в нашата национална скръб, крещи: „Не е честно!“.

„Не е честно“, всеки се чувства така понякога. Исус разказа една притча за работниците в едно лозе, които се съгласиха да работят цял ден срещу справедливо възнаграждение (Матей 20:1-16). С напредването на деня възниква нужда и се наемат още работници. Но в края на работния ден собственикът на лозето казва: „Моята воля е да дам на този, последния, както и на теб. Не ми ли е позволено да правя със своето богатство каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?“ (Матей 20:14, 15). „Нечестно“ изглежда справедливо оплакване (Матей 20:8-12, Исая 55:8, 9). С кой работник се идентифицираш най-напред – с този, който е получил това, за което се е уговорил, или с този, който е получил по благодат това, което не е могъл да изработи? По-вероятно и по-често сме вторите (2 Коринтяни 5:22).

Може би най-важният въпрос във всекидневния ни живот е – вярваме ли в това, че Бог е справедлив? Когато Авраам се застъпваше пред Бог за Содом, той утвърди своята вяра чрез един риторичен въпрос, чийто отговор е очевиден: „Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда?” (Битие 18:25). Разбира се, Бог ще върши правда. Той е праведен и не може да не го прави. И Той винаги ще върши това, което е справедливо за теб.

Не е честно“, това е познато възклицание и емоция, които всеки един може да почувства и каже. Изглежда от най-ранни детски години съществува едно вътрешно чувство за справедливост, което като че ли се проявява не когато ти взимаш най-добрата част от нещо, а по-скоро, когато някой друг го взима. Мисля си, че хората никога не надрастват желанието и необходимостта да бъдат първи, да имат най-много, най-доброто или най-голямото. И когато ти нямаш, а друг има (който, разбира се, заслужава в по-малка степен), твоите чувства крещят: „Не е честно“.

Чувал съм много добри хора, потънали в своите болка и сълзи, да казват: „Животът не е справедлив“. И те имат пълното право да се чувстват така. Болката, която изпитваш, е част от надеждата, която имаш и от изцелението, от което се нуждаеш. Един добър човек се бори с трудностите, а друг, не толкова добър, живее безгрижно. Един усилено работещ човек няма възможност да си поеме дъх, друг пък се сблъсква с невероятно голямо богатство. Животът не е честен. Но Бог е справедлив – всеки път, винаги (2 Тимотей 4:7, 8).

Псалмистът страда от противоречието, че нечестивите преуспяват, а праведните страдат. Тази несправедливост го озадачава: „А колкото до мен, краката ми почти се отклониха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми… като гледах благоденствието на нечестивите… докато влязох в Божието светилище и размишлявах върху сетнината им“ (Псалм 73:1-28).

Има убежище за теб, в което Бог дава смисъл на живота. Един ден везните на справедливостта ще се изравнят, несправедливостите ще се поправят, невинните ще бъдат оправдани, а виновните – наказани.

Молитвата ми за теб днес е: вярвай в добротата на справедливия Бог.

снимка: Интернет

Обидата

„Прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас“ (Ефесяни 4:32)

„Прошката се постига само тогава, когато предадем обидата и човека, който ни е обидил на Бога“

ОбидатаЖивотът ще ти предложи много неправди и душевни рани. Когато тези неща се случат, а те непременно ще се случат, това, което става вътре в теб е много по-важно от това, което ти се случва. Това, което ти се случва е просто един момент, но това, което става вътре в теб може да има дълбоки и негативни последици. Не бива да позволяваш на никого да влияе негативно върху твоя вътрешен живот. Не позволявай на външното да стане вътрешно.

Павел дава сериозни инструкции: „Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махнат от вас; и бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас“ (Ефесяни 4:31, 32). Могат да се случат много неприятни и неблагоприятни неща, като например негативни чувства, нечисти страсти, нездравословни емоции, объркани мисли, внимание, насочено в неправилна посока, планове за отмъщение, пропиляно време, разбити сърца и разрушени взаимоотношения (Евреи 12:14).

Много често най-лошата болка от обидата си я причиняваме ние самите. Това, което е сторено е достатъчно болезнено, не добавяй още болка към него. Не можеш да преодолееш болката, докато не преодолееш нараняването, не можеш да преодолееш нараняването, докато не го предадеш на Бога. Има само едно сигурно лекарство – това лекарство е прошката. Прошка не означава, че трябва да промениш чувствата си по отношение на това, което се е случило. Прошката е едностранен избор да освободиш другия човек или другите хора от отговорност пред теб. Постави тяхната обида и твоята болка в ръцете на Бога. Прошката се постига само тогава, когато предадем обидата и човека, който ни е обидил на Бога.

Павел пише на християните в Рим, които понасят много повече от обида, те са били подложени на жестоко религиозно преследване. Какви са неговите инструкции? „Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез добро“ (Римляни 12:21). Изглежда ми, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но трябва и да се каже, и да се направи. „На никого не връщайте зло за зло; промисляйте за това, което е добро пред всички човеци; ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци. Не си отмъщавайте, възлюбени, а дайте място на Божия гняв“ (Римляни 12:17-19). Може да изглежда твърде опростено, но аз бих обобщил изказването на Павел по следния начин – не заставай на пътя на Бога. Съветът на баща ми беше подобен и точно толкова прост – две лоши неща не правят едно добро. Бог ще се разправи с обидите и с тези, които обиждат, не Го карай да се разправя и с теб. Избирайки да извършиш това, което е добро и правилно, е единствения начин да излекуваш злото.

„И така, като Божии избрани, святи и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение. Понасяйте се един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ ви е простил, така прощавайте и вие“ (Колосяни 3:12, 13). Няма да можеш да простиш само тогава, когато забравиш удивителната благодат, с която Бог е простил на теб. Непростителността струва твърде скъпо. Непростителността причинява повече страдание на теб, отколкото на човека, на когото не можеш да простиш. Прости, бъди мил към себе си и угоден на Бога. Само това е начинът!

Молитвата ми за теб днес е: бъди бърз да простиш и изпълнен с желание да забравиш.

снимка: Интернет

Раните, които сами си нанясаме

„…като внимавате… да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава“ (Евреи 12:15)

„Не можеш да контролираш чуждото поведение, но трябва да внимаваш за своето“

Хората ще те нараняват. Много от тях, които се докосват до живота ти и до живота на другите всеки ден – приятели, познати и непознати – са били наранявани, а наранените нараняват, обикновено неволно, понякога нарочно. Не можеш да накараш всички да те харесват и да се държат с теб добре. Не можеш да избегнеш нараняването, но можеш да не ставаш част от тези, които нараняват останалите. „Мислете за това, което е добро пред всички хора. Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички“ (Римляни 12:17-21). Не можеш да контролираш чуждото поведение, но трябва да внимаваш за своето. Има едно уточнение в съвета, който Библията дава: „Доколкото зависи от теб“. Понякога нещата не зависят от теб.

Нараняването идва от нeщо, което другите са ти причинили, понякога от отношението им към теб и най-често от думите им. По отношение на думите, Яков казва: „Защото ние всички грешим в много неща. А който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло“ (Яков 3:2-11).

Огорчението е рана, която сами си нанасяме – нещо, което причиняваме на себе си, заради това, което други са ни причинили. Библията дава един мъдър съвет: „Положете всяко усилие да живеете в мир с всички. Търсете онова освещение, без което никой няма да види Господа, като внимавате да не би някой да не достигне до Божията благодат, да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, така че мнозина да се осквернят от него“ (Евреи 12:14, 15). Да живееш в мир с другите обикновено изисква „да положиш всички усилия“. Огорчението не винаги се появява веднага. То расте, когато му даваш място в мислите и емоциите си, по някакъв начин започва да ти допада, но всъщност не е привлекателна черта в никого. То се превръща в дълбоко залегнала емоция, която заразява личността ти, трови мислите ти и усложнява всичките ти взаимоотношения.

Когато сме наранени, не е лесно и естествено да забравим. Това усилие е резултат от труден избор, отношение и поведение, които последователно се съобразяват с него. Можеш да избереш или да реагираш също като човека, който те е наранил, или да потърсиш неограничената Божия благодат. Можеш да отговориш по начин, който цени взаимоотношенията, оставя отворена врата за възстановяване, защитава сърцето от обида и изолира емоциите ти от огорчение. Правилният избор е доказателство за желанието ти най-вече да угодиш на Бога и да бъдеш добро отражение на Неговата благодат. Можеш или да реагираш на болката си, или да отговориш на Божието изцеление – изборът е твой. Можеш да отвръщаш на хората, които те нараняват, да се цупиш сам в ъгъла или да донесеш болката си пред Бога и да бъдеш излекуван (Ефесяни 4:31, 32).

И така, мислиш си, че някой те е разочаровал (Евреи 4:15, 16). Исус вечеря с учениците си, знаейки, че Юда скоро ще го предаде и все пак не го изобличи пред останалите (Йоан 13:21-30). В Гетсиманската градина, когато Исус беше арестуван, Библията разказва за учениците: „Тогава всички Го оставиха и се разбягаха“ (Марк 14:50). Но на кого се яви Исус след възкресението? Исус знаеше, че Петър ще отрече, че изобщо Го е познавал (Марк 14:30, 31, 71, 72), но след възкресението Му, ангелът много ясно каза: „но идете кажете на учениците Му и на Петър…“ (Марк 16:7). Исус беше готов да постъпи благосклонно във всяка ситуация, защото Той виждаше в хората по-скоро потенциала, отколкото проблемите. Кръстът е добро място да оставиш греховете и болката си.

Молитвата ми за теб днес е: намери благодатта, която ще ти помогне да се издигнеш над лошото отношение.

снимка: Интернет

Можеш да го направиш!

„Исус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи“ (Йоан 5:8)

„Не можеш да стигнеш на желаното място, ако останеш там, където си сега“

Ще ти се наложи да се сблъскваш с много трудности. Някои дори ще изглеждат невъзможни за преодоляване. Има две неща, които трябва винаги да помниш – Бог е способен да направи това, което е обещал, когато ти направиш това, което Той иска от теб, а ти можеш да направиш всяко нещо, което Бог ти каже да направиш. Дори в момента да се чувстваш неспособен, дори когато цялото ти минало доказва, че не можеш. Бог ще ти даде способностите да направиш това, което иска от теб.

Днешният стих разказва историята на човек, изправен пред дилема. Тридесет и осем години той е бил инвалид – физически и емоционално – зависещ от помощта и милосърдието на околните. И сега той бе заведен на място, където заедно с други хора търсеше изцеление. Но и там не можеше да прави нищо друго, освен да чака и да се надява (Йоан 5:1-8). Колкото по-дълго чакаше за изцеление, толкова по-трудно му беше да се надява. Чудя се колко ли пъти през тези години той бе готов да загърби надеждата… Какво друго му оставаше, освен да се надява? Беше опитал всичко.

В Библията тази надежда се описва като „здрава и непоколебима котва за душата“ (Евреи 6:11-20). Твоята надежда е здрава и непоколебима, когато е закотвена в Исус. Какви са твоите надежди? Но не за малките неща, които би се радвал да се случат, а за тези, от които имаш отчаяна нужда? Този човек не беше избрал сам своята съдба. Това му бе наложено от отдавна отминали събития. Но сега, в неговата безпомощност, Исус стоеше до него. Днешният ден щеше да е различен от всеки друг ден. Това, което Исус искаше да направи за него, беше удивително и свръхестествено. А това, което Исус поиска от него, беше просто, но на пръв поглед невъзможно. Ето как Йоан описва сцената: „Исус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време е така, му каза: Искаш ли да оздравееш?… Исус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи!“ (Йоан 5:6-8). Той трябваше да повярва, че желанието му е осъществимо и че може да направи това, което е било невъзможно за много дълго време, само защото Исус му казваше да го направи.

Какъв беше резултатът? „И на часа човекът оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи“ (Йоан 5:8, 9). Той ходеше! Той правеше невъзможното, защото се осмели да повярва на Исус. Той остави нещастието си и продължи напред. Не можеш да стигнеш на желаното място, ако останеш там, където си сега.

Кога ще се променят обстоятелствата около теб? Кога ще оздравееш? Отговорът изглежда твърде лесен. Истината обикновено е проста. Когато разбереш, че Исус иска да те изцели и направиш всичко, което Той иска да повярваш, че можеш да направиш, тогава ще преживееш освобождение и изцеление.

Обичам краят на тази история, защото той разкрива истина, която е валидна за мен и теб всеки ден. „А Исус им отговори: Моят Отец работи до сега – и Аз работя“ (Йоан 5:17). Вярата в тези думи подновява надеждата ми в битките. Днес всичко може да работи срещу теб, но Бог е на твоя страна!

Молитвата ми за теб днес е: чуй Неговата покана да продължиш напред и да напуснеш миналото.

снимка: http://www.sxc.hu

Понякога е добре да забравим

„Като забравям задното и се простирам към предното“ (Филипяни 3:13)

„Понякога трябва да забравим нещо, за да получим изцеление“

Не е лошо да забравяме. Понякога това е най-доброто, което можем да направим. Има неща, които не е нужно да помним, такива, които носят безпокойство и болка, и такива, за които нямаме обяснение. Такъв вид преживявания заемат мястото на добрите спомени, които могат да ни изграждат и вдъхновяват. Случвало ли ви се да помните това, което трябва да забравите, а да забравите онова, което трябва да помните?

Една от отговорностите ми в къщи, докато растях, беше да изхвърлям боклука. Баща ми често ми напомняше това. Чувах този въпрос много често: „Сине, изхвърли ли боклука?“ И до ден днешен това е едно от нещата, които аз правя у дома. Не зная дали баща ми си е давал сметка на колко ценен урок от ежедневието ме е научил. Вярвам, че животът ни ще върви по-добре, когато се научим редовно да изхвърляме „боклука“ от него.

Всички искаме по-добър живот, но само желанието няма да направи нещата по-различни. След като нещо е сторено в миналото, ние не можем да се върнем и да го изтрием. И така миналото може да се превърне в ужасен затвор, в който старите дела ни правят неспособни да се променим.

Вярващи навсякъде по света се събират и благодарят на Бога, че Той е отмахнал греховете от миналото. Дал е прошка и ново начало в Христос. „И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново“ (2 Коринтяни 5:17). Прошка без забравяне не носи свободата, която Бог иска да имаме.

Обичам историята за Йосиф. В него имаше много болезнени „отпадъци“, някои поради липса на мъдрост. Но по-голямата част беше семеен „боклук“, който буквално беше изсипан в живота му. За да оцелее и да може да изпълни своята съдба, Йосиф трябваше да се научи да как да изхвърля този „боклук“ от своето болезнено и тежко минало. Докато беше в Египет му се родиха синове (Битие 41:51, 52). Първият нарече Манасия, когато разбра, че „Бог го направи да забрави всичките си мъки“. Понякога трябва да забравим нещо, за да получим изцеление. Вторият си син Йосиф нарече Ефраим и обясни: „Бог ме направи плодоносен в земята на моето страдание“. Когато започнем да броим благословенията си, тогава сме истински щастливи.

Грешки, обърквания, неправилно казани думи, всичко това може да оформи оценката ни за миналото, но ние притежаваме силата на избора да дадем нова форма на бъдещето си – така, както Бог иска. Преди няколко дни един приятел ме благослови с един стих, който сега споделям с вас: „А колкото за храната му, от царя му се даваше постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му“ (4 Царе 25:30). Често се моля за това.

Молитвата ми за теб днес е: когато гледаш назад да виждаш само доброто, а от бъдещето да очакваш само превъзходното.

Снимка: http://www.sxc.hu