Posts Tagged ‘индивидуалност’

Преследвай Бога целеустремено

„Бог възнаграждава всеки, който искрено Го търси“ (Евреи 11:6)

„Недей да търсиш Бог само в спешни ситуации“

Преследвай Бога целеустременоНашата култура става все по-нехайна. За това свидетелства небрежното ни отношение към езика – жаргона и ругатните, липсата на учтивост, предизвикателното облекло, пренебрегването на добрите обноски, разпадането на браковете и семействата, и обезценяването на вярата в общностите и обществото. Нехайството издига личните предпочитания и интереси пред и над тези на другите. Резултатът е пренебрегване на общността и издигане на индивидуалността. По-сериозният проблем идва не от ефекта на нехайното общуване с другите, а от разрушителния ефект, който това има върху почитта ни към Бога и към Словото Му.

Бог награждава духовната искреност. Библията казва: „Всеки, който идва при Бога трябва да вярва, че Бог възнаграждава този, който искрено Го търси“ (Евреи 11:6). Самият Бог е тяхната награда. Думите искрено Го търси описват ли духовния ти живот в момента? „Ще ме потърсите и ще Ме намерите, когато Ме потърсите с цялото си сърце“ (Еремия 29:13). Как може да се опише твоят стремеж към Бога? Забелязал съм, че хората веднага започват да търсят Бога искрено, щом в живота се появят някакви спешни ситуации – болест, финансова нужда, дисхармония в брака или семейството, безработица, духовно безплодие или други трудности. Бог не е другото име на кризисният мениджмънт.

Единадесетата глава на Евреи дава вдъхновяващи примери – Енох, Ной, Авраам, Йосиф, Моисей, Гедеон, Давид и други, чийто копнеж и стремеж към Бога беше забелязван и награждаван. „Тези хора имаха вяра и затова побеждаваха царства, раздаваха правосъдие, получаваха обещания от Бога, затваряха усти на лъвове, потушаваха огромни пожари, спасяваха се от острието на меча, от слабостта печелеха сила, в битките ставаха могъщи и обръщаха в бяг чуждите войски“ (Евреи 11:33, 34).

За хора, които толкова искрено търсят Бога и тогава, и сега, Библията казва: „Заради това Бог не се срамува да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град“ (Евреи 11:16). Не бих искал да живея така нехайно, че Бог да се срамува моето име да се свързва с Неговото. От много време се чувствам предизвикан да живея и да служа така, че да бъда включен в групата от хора, от които Бог не се срамува. Такива искрени последователи на Исус имат духовна притегателна сила.

„Показах всяко усърдие… да ви убедя да се борите искрено за вярата, която Бог веднъж завинаги даде на Своите святи хора“ (Юда 1:3). Искреността описва напражението и усилията, които са се изисквали в игрите в древна Гърция, тема по която говори и Павел (1 Коринтяни 9:24). В своя текст Юда използва древногръцката дума агонизомаи, от която произлизат нашите думи агония и агонизирам. Тя има смисъла на голямо напрежение и борба. Бог не се крие от нас, но също така не е достъпен за тези, които са безразлични към Него. Най-вероятно със сълзи на очи Павел е писал: „Защото всички останали се грижат за своите собствени интереси, а не за тези на Исус Христос“ (Филипяни 2:21). Загубата на копнежа по Бога и съзнателното му пренебрегване е нещо напълно недостойно за Него (Исая 55:6).

Лечението е показано в Божието слово: „И така, след като бяхте възкресени заедно с Христос, стремете се към нещата, които са горе, където Христос седи отдясно на Бога. Мислете за нещата, които са горе, а не за тези, които са на земята. Защото умряхте и животът ви е скрит заедно с Христос в Бога“ (Колосяни 3:1-3).

„Посейте за себе си по правда, пожънете с милост, разработете престоялата си земя; защото е време да потърсите Господа, докато дойде и ви напои с правда“ (Осия 10:12). Нека Бог да ни напои с правда!

Молитвата ми за теб днес е: бъди целеустремен в преследването си на Бога.

снимка: Интернет

Реклами

Сол и светлина

„Вие сте солта на земята“ (Матей 5:13)

„Твоят свят е този ежедневен кръг на влияние, който ти е даден, за да бъде докоснат от примера на твоя живот“

Сол и светлинаЖивотът ще е скучен без солта. Кой би помислил, че нещо толкова просто и малко като солта, може да е толкова важно? Английската дума „заплата“ (salary), произлиза от думата „сол“ (salt), която е производна на латинската дума salarium. Някога на римските войници заплащали със сол. Това е доказателство колко важна е била тя за ежедневието, след като се е използвала и като разменно средство. В поколението на дядо ми е имало израз, който се е използвал за работата на човек, която е качествена и надеждна: „Струва си теглото в сол“.

В проповедта на планината, Исус изяснява характера на истинския ученик. От всички примери, които би могъл да избере, за да опише Своите последователи,

Той се спира на този: „Вие сте солта на земята… Вие сте светлината на света… Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“ (Матей 5:13-16).

Всеки, който призове името на Христос, прегръща очакванията на царството, както от страна на Бог, така и от страна на хората – да показва характер и поведение, достойни за един Христов последовател. В предишните стихове, този характер на жител на небесното царство е описан по начин, който да се прилага на практика (Матей 5:3-12).

За разлика от много други неща, солта не е нужна в огромни количества, за да има нужния ефект. Всъщност, многото сол разваля вкуса и дори е вредна. Солта действа по впечатляващ начин и има силно въздействие. Най-малките следи от сол съдържат потенциала за непропорционално силен ефект. Всеки път, когато ти се струва, че големият, лош свят се нуждае от нещо или някой, който може да допринесе много повече от теб, си спомняй думите на Исус: „Ти си солта на земята“.

Твоят свят е този „ежедневен кръг на влияние, който Бог ти дава, за да бъде докоснат от примера на твоя живот“.

Ти внасяш различия, които са непропорционални на твоя индивидуален принос, много по-големи от тези, които можеш да забележиш в момента. Продължавай да посоляваш и да светиш. В точната мярка, солта дава своя благотворен ефект, докато същевременно усилва аромата и на другите съставни елементи. Когато имаш желанието да си по-добър, тогава ще направиш всичко около теб по-добро.

Солта е предпазно средство, тя предотвратява гниенето. Преди широкото въвеждане на хладилното съхранение, месото се е запазвало чрез цялостно осоляване и след това е било закачано да се изсуши. Популярната култура е като увеличаващ се мрак и засилващ се упадък и затова точно там солта и светлината ще бъдат най-ярко различими. Павел беше ясен: „За да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света, като явявате Словото на живота“ (Филипяни 2:15, 16). Трябва да бъдем различни от света, за да направим този свят различен.

Това, което беше казано на Естир, може да е вярно със същата сила и за теб: „А кой знае дали не си дошла ти на царството за такова време, каквото е това?“ (Естир 4:14). Това, че си тук е съдба, а не съвпадение. Съдбата на нацията, към която принадлежеше Естир, зависеше от нейния отговор към призива на Бог. Твоето поколение може да зависи от твоя отговор.

Библията описва Давид като човек, който „послужи на Божието намерение в своето поколение“ (Деяния 13:36). Това може да е вярно и за теб. Животът на много хора ще бъде духовно вял без твоя принос.

Исус отправи силни предупреждения относно солта и светлината: „Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората. Вие сте светлината на света… И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника и то свети на всички“ (Матей 5:13-15). Бог те е поставил там, където си, за да светиш.

Молитвата ми за теб днес е: избери да живееш живот, който изтъква Исус.

снимка: Интернет

Бъди себе си

„Като имаме дарби… Нека ги използваме“ (по Римляни 12:6)

„Направи списък на интересите си, вземи предвид опита си и служи на другите със своите дарби“

Тъжно е, когато човек се опитва да бъде някой друг. А освен това е абсолютна загуба на време, сили и дадена от Бога уникалност. Нищо не печелим като се опитваме да бъдем най-доброто копие на някой друг. Ако беше възможно двама души да са напълно еднакви, единият от тях би бил ненужен. Ти си уникален индивид. В някои отношения приличаш на другите, но въпреки това си уникален. Не се подценявай, не крий онова, с което се отличаваш, не покривай талантите си. Изявявай и използвай всичко това за общо добро.

Добре е човек да си прави опис на това, което притежава. Като студент работех в една аптека. Веднъж годишно правехме пълна инвентаризация на всички налични медикаменти. От това научавахме три неща: от какво се нуждаем, какво не ни трябва и какво си мислим, че имаме, а всъщност го нямаме в наличност.

Точно от тази информация се нуждаеш, за да бъдеш успешен и да се чувстваш добре в своята кожа, със своите способности. Знаеш ли в какво си добър? Направи списък на интересите си, вземи предвид опита си, впрегни обучението си, забележи в какво успяваш и къде се чувстваш удовлетворен. Оцени своите умения, служи на Бог и на другите чрез дарбите си. Всеки е добър в нещо, никой не е добър във всичко. Намери своето място и бъди себе си за слава на Бога. „Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава до века. Амин“ (Римляни 11:36).

Да искаш да правиш нещо, само защото другите го правят, да бъдеш без успех и неудовлетворен – това ми се струва безполезна и трагична загуба на талант. В същото време има много неща, които можеш да направиш и чрез тях да донесеш промяна. Разбери своите дарби и оценявай дадените ти от Бога таланти като служиш на другите чрез това, с което си бил благословен. Дай всичко от себе си в онова, в което си най-добър.

„И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, нека си служим с тях… с усърдие“ (Римляни 12:6-8). Талантите, уменията и способностите са дарове от Бога за твое добро и за доброто на другите. Използвай ги мъдро и с желание.

Молитвата ми за теб днес е: почитай Бога със способностите и възможностите, които имаш.