Posts Tagged ‘истина’

Природата на любовта

„Любовта всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“ (1 Коринтяни 13:7)

„Любовта има силата да спасява разрушен живот и да лекува разбито сърце“

Природата на любовтаХората обикновено виждат това, което очакват да намерят. Ако търсиш недостатъците на хората, ще ги намираш в изобилие, тъй като това е твоя фокус, няма да виждаш нищо друго, освен недостатъци. Всички ние си имаме достатъчно от тях, ако някой ги търси. Истинската любов не прави това. Любовта избира доброжелателен фокус.

Предизвикателство за всяко приятелство или брак е винаги да помниш какво най-напред те е накарало да дариш приятелството или любовта си. Ако не си достатъчно вниматален, след време ще започнеш да забелязваш малки неща, различни от това, което очакваш. Погрешният фокус може да направи така, че достойнствата на другите да бъдат засенчени от техните недостатъци. Така става, когато се опитваш да поправиш това, което виждаш като недостатък в другия за негово огромно неудоволствие и в ущърб на вашите взаимоотношения. Като че ли човешкото в нас ни кара да не показваме любов, докато тя наистина не изглежда оправдана.

Когато човек не вижда грешките и недостатъците на другия, казваме, че „любовта е сляпа“. Аз по-скоро твърдя, че истинската любов изобщо не е сляпа, но е избрала да не вижда това, което й противоречи. Във великия пасаж за любовта Павел пише: „Любовта всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“ (1 Коринтяни 13:7). Можеш да обичаш другите по този начин, само когато търсиш в тях най-доброто. Любовта не е сляпа, но по-скоро търси това, което другите нямат голямо желание да видят.

Как би обяснил Божията любов иначе? „Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Римляни 5:8). Единственото Божие оправдание беше Неговата любов и дълбочината на нуждата ти.

Преди години Доти Рамбо написа една вълнуваща песен на свидетелство, в която се казва: „Той погледна отвъд моите недостатъци и видя моите нужди“. Любовта има силата да спасява разрушен живот и да лекува разбито сърце. Това е природата на любовта. „Възлюбени, понеже Бог така ни е възлюбил, то и ние сме длъжни да се обичаме един друг“ (1 Йоан 4:11).

Ти считаш, че другите ще пренебрегнат твоите дребни недостатъци. Ако искаш да бъдеш обичан, помни: „И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях“ (Лука 6:31). А също така и един неоспорим принцип: „А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне“ (2 Коринтяни 9:6). Мярката на любовта, която ще получиш, се определя от това как си избрал да даваш. „Защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“ (Лука 6:38). Сей любовта изобилно.

Молитвата ми за теб днес е: обичай достатъчно, търси доброто в другите.

снимка: x@v photos

Advertisements

Бурите

„Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?“ (Марк 4:41)

„Животът изисква да се научиш да управляваш безопасно всяка буря“

Животът изисква да се научиш да управляваш безопасно бурите, които не можеш да избегнеш. При едно ваканционно пътуване с приятели, Гейл и аз преживяхме силна морска буря, внушителен ураган в Тихия океан, край бреговете на Мексико. За да избегне бурята, капитанът се отдалечи от брега, с намерението да плаваме безопасно до следващото пристанище в по-спокойни води.

Ураганът се втурна откъм брега точно на пътя на нашия кораб. Вятърът беше много силен, морето изключително бурно, а пасажерите – уплашени, като някои дори си бяха облекли оранжевите спасителни жилетки, просто за всеки случай. За дългите 36 часа капитанът на кораба трябваше да се изправи срещу това, което се опита да избегне. Понякога в живота се случва точно така – трябва да се изправим срещу нежелани обстоятелства.

По практически причини аз бях предпазливо оптимистичен. Вярвах, че капитанът и екипажът са опитни и подготвени да се справят с бурята. Разсъждавах, че корабът е конструиран така, че елементите му да издържат еднакво успешно в добро и лошо време. Предназначението му беше да плава, а не да стои закотвен безопасно на пристанището. Освен това знаех, че бурята е временно отклонение от нормата, а не постоянно състояние. Осъзнаването на истината ще те успокои и окуражи.

Животът може да е изпълнен с много турбуленции – лични и професионални. В такива времена убежденията се разклащат, а несигурността избуява. Дните стават неприятни, бъдещето несигурно. Тези, проповядващи мрак и осъждение, както и тези с пожелателно позитивни, но празни успокоения, загубват гласа на разума и баланса. Животът е буря, през която трябва да плаваме – не е нито кратко неудобство, нито края на света.

Както корабът е конструиран да издържа и в бурно време, и в тихи води, така твоята вяра е направена за бурно време. Учениците се озоваха сред разярена буря, която ги караше да се страхуват за своята безопасност. „А Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина… И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?“ (Марк 4:35-41). Истинската вяра е за времената, когато идва нечакана болест, когато средствата са оскъдни, когато отношенията са обтегнати, когато въпросите са повече от отговорите или в други ситуации на отчаяние. Исус е с теб във всяка буря.

Исус предупреди Симон Петър за личните бури, които му предстоят, но също така го успокои: „Но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра…“ (Лука 22:31, 32).

Исус се моли за теб, но ти трябва също да се молиш. Молитвата има огромно значение за твоята вяра. Тя е „котва за твоята душа“ (Евреи 6:17-20). Винаги е време да търсим Бог. Време е да имаме вяра. Време е да се доверяваме и да вярваме. Твоята вяра ще устои на всяка буря, когато се молиш, познаваш и се доверяваш на Божието слово и слушаш гласа на Бог в своето сърце.

Молитвата ми за теб днес е: живей смело и уверено във всяка буря.

А сега накъде?

„Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?“ (Лука 24:32)

„Възможно е да знаеш очевидните факти, без да осъзнаваш приложението им“

А сега накъде?В живота може да се случват ужасяващи неща. Понякога може да имаш повече въпроси, отколкото отговори – смущаващи въпроси, които започват най-вече със защо. Колкото повече се бориш да видиш смисъла в необяснимото, толкова по-трудно става това. В такива моменти изглежда, че всеки план, който си направил, се е объркал. Нещата, в които преди си бил убеден, изглеждат несигурни. Животът не винаги тече гладко и утрешният ден рядко ти носи това, което очакваш. Озадачен и разтърсен, може би се питаш: „А сега накъде?“ Когато животът изглежда несигурен е важно да запазиш емоционално и духовно равновесие.

Преди дни църквите се събраха, изпълнени с печал, но и благодарност, за да почетат жертвата на един свят живот. Няколко дни по-късно те се събраха, за да празнуват свръхестественото възкресение на нашия Спасител. Още преди съмване аз и Гейл се присъединихме към хиляди поклонници на възкресенската служба на стълбите на мемориала на Линкълн в нашата столица. Песните, молитвите и службата бяха по-вдъхновяващи дори от искрящия изгрев над сградата на Конгреса. Неделята на Възкресението обаче отмина. А сега накъде? Смеем ли да се върнем към обичайното ежедневие?
Почувствай със сърцето си духовната страст на Павел, докато пишеше думите: „За да позная Него и силата на Неговото възкресение“ (Филипяни 3:10). Още от колежа това е „стихът на моя живот“ и моя искрена молитва. Гладен съм да познавам Бога, доколкото възможностите ми и благодатта Му позволяват. Бъди сигурен, че Павел копнееше за почиващо на личния опит познание, което далеч надхвърля всяка информация, която е чисто интелектуална. Когато Павел знаеше за Исус само на интелектуално ниво, той Го намираше за обезпокоителен. По пътя за Дамаск обаче, Павел позна Исус Христос като Господ по един трансформиращ и личен начин, какъвто не подозираше, че е възможен (Деяния 9:1-9, 18).

Оценявам яснотата, която Разширения превод на Библията дава: „Взел съм решение, че целта ми е прогресивно да Го опознавам все по-дълбоко и интимно, като виждам, разпознавам и разбирам чудесата на личността Му по-силно и по-ясно, и по същия начин опознавам силата, идваща от възкресението Му, проявена към вярващите“ (Филипяни 3:10).

Можеш да познаваш Исус интимно и пълно, само когато дълбоко преживееш „силата, идваща от възкресението Му“ (1 Петър 1:3-9). Истината за възкресението Му ще влияе на живота ти сега и във вечността. В самия ден на Исусовото възкресение, следобед, двама обезкуражени ученици си тръгнаха от Ерусалим, за да се върнат у дома в Емаус. Те бяха чули вестите за празния гроб, но не можеха да съвместят фактите, които знаеха, с истината за възкресението Му. Този, Когото бяха обичали и следвали, беше жестоко разпънат и скришно погребан в охранявана гробница. Може би те се питаха: „А сега накъде“, докато бавно вървяха към предишния си начин на живот и препитание.

Възможно е да знаеш очевидните факти, без да осъзнаваш приложението им. Истината и силата на Неговото възкресение още не бяха изгрели в сърцата им. Животът без възкресението е печално незадоволителен. „И както си говореха и обсъждаха тези неща, самият Исус се приближи и тръгна заедно с тях. Но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят“ (Лука 24:15-17). Фактите, които знаеха, ги заслепяваха за истината пред тях. Когато Исус им беше открит, те казаха: „Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?“ (Лука 24:30-32). Непогрешимото, вечно Божие Слово е пълно с истина (Йоан 8:32, 33).

Истината променя: „И двамата веднага станаха и се върнаха в Ерусалим, като разказваха: „Господ наистина е възкръснал“ (Лука 24:33-35). Когато истината грабне сърцето ти, искаш да я споделиш с другите, а там където се чества истината, идва и Исус. „Докато двамата още говореха, Исус се изправи сред тях и им каза: „Мир на вас!“ (Лука 24:36-49).

Молитвата ми за теб днес е: опознавай и обичай истината, която освобождава изобилен и вечен живот.

снимка: Интернет

Морално съвършенство

„Затова като положите всяко старание, прибавете на вярата си добродетел…“(2 Петрово 1:5)

„При Бог моралното съвършенство не подлежи на дискусия“

Морално съвършенствоМоралът докосва всяка сфера на твоя живот – както личния, така и обществения, както твоите думи, така и твоите дела, показва кой си ти всъщност. Корените на личния морал са безценните качества на почтеността като образцов характер и скромно поведение – да бъдеш честен, щедър, неегоистичен, заслужаващ доверие, справедлив и други такива необикновени качества. За всеки последовател на Христос това не трябва да подлежи на дискусия (Ефесяни 5:3-6). Павел беше ясен: „Да различавате доброто от злото и да изберете доброто; да бъдете чисти и неопетнени в деня, когато Христос дойде; изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исуса Христа, за слава и хвала на Бога“ (Филипяни 1:9-11). Моралното съвършенство е нормалния стандарт за Божието царство и Неговите поданици.

Има една област на моралното съвършенство, в която преобладаващото мнозинство не се съобразява с Божието слово, нито признава очевидните разрушения, които това незачитане причинява в много домове и човешки сърца. Библията е категорична: „Понеже това е Божията воля – вашето освещение; да се въздържате от блудство; и всеки от вас да се научи да владее тялото си, така че да живее по начин свят и почтен… Защото Бог ни призова да живеем свято, а не в нечистота. И тъй, който отхвърля това, той отхвърля не човека, а Бога, Който и даде Своя Свети Дух в нас“ (1 Солунци 4:3-8). Това е една от тези части в Писанието, която някои не изпълняват, търсейки благовидна причина за това или пък просто я пропускат.

Има безскрупулни спекуланти, които поощряват стимулирането на сексуалния апетит, двусмислеността и експлоатацията. Бог не е срещу сексуалността, нито се страхува от твоята. Тя е Негово творение, не на Адам. Следователно, Бог знае най-добре как трябва да работи тя, така че да благославя и обогатява живота с дълбоко удоволствие, а не да носи болка; да свързва сърцата, а не лекомислено да ги разрушава. „А тялото не е за блудодеяние, но за Господа и Господ е за тялото… Бягайте от блудство. Всеки друг грях, който би извършил човек, е вън от тялото, но който блудства, съгрешава против своето си тяло. Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога и вие не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии“ (1 Коринтяни 6:13, 18-20). Словото ясно показва, че сексулното ангажиране преди връзките на брака или извън връзките на брака отслабва тъканта на взаимното посвещение и засилва възможността от бъдещи изневери, дори развод. Когато човек избере да освободи себе си от Божието намерение и модел за физическа интимност, той неизбежно търпи последиците. Когато пренебрегваме Божието Слово, ние пренебрегваме самия Него и така нараняваме сърцето Му, а възможностите за нашето бъдеще се ограничават.

Ето обобщението на нещата – в Своята любов Бог постановява, както ясните граници на моралната чистота, така и силни връзки за моралното съвършенство. „Чрез които ни се подариха най-големи и скъпоценни обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлата от страстите поквара в света – точно затова, като положите всяко старание, прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта – познание, на познанието – себеобуздание, на себеобузданието – търпение, на търпението – благочестие, на благочестието – братолюбие и на братолюбието – любов. Защото, ако тези добродетели се намират у вас и се умножават, те ви правят да не сте безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос. Защото онзи, у когото те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове“ (2 Петрово 1:4-11).

Всеки и по всяко време може да се задоволи с нещо по-малко от съвършеното, във всяка област на живота, но това, разбира се, ще бъде за негова сметка. При Бог моралното съвършенство не подлежи на дискусия. Да отдадем себе си и да включим друг в нещо по-различно от морално съвършенство, ще доведе до плащането на ужасна цена, която засяга, както сърцето физически, така и душата духовно (Галатяни 6:7-9).

Молитвата ми за теб днес е: не пренебрегвай вечността заради мимолетни увлечения.

снимка: Интернет

Объркана идентичност

„Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново“ (2 Коринтяни 5:17)

„Трудностите могат да объркат чувството ти за самоопределяне като личност, но благодатта дава възстановяване“

Объркана идентичностКогато бях тийнейджър баща ми често ми напомняше: „Помни, че си Рандолф“. Той не искаше да каже, че нашата фамилия е нещо повече от другите, защото социално и финансово ние бяхме семейство от средната класа. Неговото ясно намерение беше да ме накара да запомня, че чрез поведението и с говоренето си трябва да пазя честта на фамилията, която споделяхме. Баща ми искаше да разбера, че не трябва нито да се притеснявам от моята самоличност, нито да бъда безотговорен към нея.

Всеки може да забрави кой е понякога. Човек може да изрече неподходящи думи или да извърши неподобаващи действия, които не са характерни за него. В такива моменти започваш да се чудиш: „Кой съм аз всъщност“. Разочарованията и трудностите могат да объркат чувството ти за самоопределяне като личност, но смирението и признаването на грешката освобождават благодат и прошка, които те възстановяват да бъдеш такъв, какъвто Бог те е направил да бъдеш в Христос. Всеки от нас е болезнено наясно със собствените си слабости и недостатъци, и погрешно приема, че те или мнението на другите, или обвиненията на обвинителя, определят кои сме наистина. Но те не могат да определят кои сме ти или аз всъщност. Ти си направен по образ и подобие на Бога, независимо колко бледо и незабележимо може да е това понякога.

Библията заявява: „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение. Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразени с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя“ (Римляни 8:28, 29).

Божието Слово и Неговият Дух вътре в теб подтвърждават, че си направен по Негов образ и подобие. „Христос между вас, надеждата на славата. Него ние възгласяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христос“ (Колосяни 1:27, 28).

„Докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“ (Ефесяни 4:13).

В Христос твоята и моята съдба са сигурни.

Бог и Неговото Слово са там, където ти започваш: „Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилствайте винаги в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е напразен“ (1 Коринтяни 15:58). Бъди верен на истината. Размишлявай как това действа в твоя духовен живот. Целта на дявола, твоя противник, е да те накара да се съмняваш в Бога. Правейки това, неговата тактика е да те накара да започнеш да се съмняваш в твоята истинска идентичност в Христос (1 Петрово 5:8-11, 2 Коринтяни 2:11). Объркването на идентичността не е нещо ново – старо е, колкото човешката история.

Много хора бъркат своята идентичност или допускат други да го направят чрез неточни сравнения. Твоята истинска идентичност е в твоя потенциал, не в миналото, знанията или мъдростта, нито в образованието. Кой си, а не какво правиш, твоето настойничество над нещата, а не това да ги притежаваш – и най-важното, кой си ти в Христос, а не в себе си и за себе си. Всъщност, ти не можеш да знаеш кой си, докато не разбереш какво казва Христос, че си.

В зрелите си години, моят дългогодишен приятел, Дон, официално смени името си. Емигрирайки от Гърция преди години, баща му и чичовците му предали английско звучение на гръцкото си фамилно име. Отказвайки се от името, което е носил през целия си живот, той приема отново бащината си фамилия, за да го почете, избирайки да бъде този, който е. Дон напълно прегърна своето наследство и своята културна идентичност. В Христос ти намираш своята истинска идентичност –освобождаваща и упълномощена с власт.

Ангелът, който се бори с Яков, пита: „Как ти е името?“ (Битие 32:24-31). Името Яков, означава който без право замества или който прави засада, съвсем точно, описвайки кой е наистина и дори какво е направил. Името, обаче, не можеше да предскаже кой е бил предопределен да бъде. Бог коригира обърканата идентичност на Яков: „Няма да се наричаш вече Яков, а Израел, защото си бил в борба с Бога и хора, и си надвил“ (Битие 32:28). В Христос ти си повече, отколкото си мислиш, че можеш да бъдеш.

„А от Него сте в Христос Исус, Който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление“ (1 Коринтяни 1:30).

„Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново“ (2 Коринтяни 5:17). Какво прекрасно място!

Молитвата ми за теб днес е: никога недей да забравяш всичко, което си в Исус Христос.

снимка: Интернет

Проблемите съдържат възможности

„Неприятности ни дебнеха отвсякъде – разпри отвън и страхове отвътре. Но Бог, който утешава съкрушените, утеши и нас“ (2 Коринтяни 7:5, 6)

Обмисляй фактите – дори и да са плашещи – докато видиш в тях истината, която ще ти открие възможности

Проблемите съдържат възможностиПравилната гледна точка е първата предпоставка за успех. Някои приемат проблемите за нерешими. Други поглеждат отвъд проблема и виждат възможности, които си струват времето и усилията. Някои хора се фокусират върху проблемите. Тези, които успяват, проучват възможностите и определят стратегически пътищата към успеха.

Може би и ти се сблъскваш с подобни обстоятелства в момента. Всеки проблем ще бъде придружаван от гласове, предричащи, че си неспособен да се справиш – понякога чужди, а понякога твоя собствен.

Павел описва една ситуация, в която „Нямахме покой. Напротив: неприятности ни дебнеха отвсякъде – разпри отвън и страхове отвътре. Но Бог ни утеши“ (2 Коринтяни 7:5, 6).

Най-точният смисъл на използваната дума носи идеята за възстановяване на вярата и твърдостта. Не забравяйте да вземете предвид намесата на Бога. Никога не оставяйте Бог извън уравнението.

Веднага, след като беше коронясан за цар, Давид се изправи пред проблем. Стар враг населяваше крепост, препречваща пътя към Ерусалим, столицата на нацията (2 Царе 5:1-10). Евусейците населяваха Сион и бяха уверени, че укрепените им стени не могат да бъдат превзети. Стените бяха високи, врагът – силен, а гласовете – плашещи. Тази крепост препречваше пътя към успеха. Евусейците дразнеха Давид и войниците му: „Няма да влезеш тук, но и слепите, и куците ще те отблъснат“. Колко грешаха!

Когато включиш Бог в ситуацията, в която се намираш, ще се появят непредвидени възможности. Давид видя проблема, а после проучи възможностите. Вместо да атакува стените, които бяха добре укрепени и охранявани, Давид реши, че войниците му могат да влязат в града през воден тунел и така да надхитрят защитниците. Той обмисли плашещите факти, докато видя истина, която му откри нови възможности. Фактите се променят, но истината не. Там, където стените обезсърчаваха много други, Давид намери тунели: „Но Давид превзе крепостта Сион“. Всяка възможност съдържа проблем, пред който трябва да се изправиш, да го решиш и да победиш. Всеки проблем крие възможност, стига да решиш да я потърсиш. Това е най-добрият начин за решаване на проблемите.

В предизборната си кампания от 1968 г. Робърт Кенеди адаптира един лозунг: „Има хора, които гледат съществуващото и питат: „Защо“. Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам: „Защо не“ (Джордж Бърнард Шоу, 1925 г. Нобелова награда за литература). Обмисляй възможностите, а не проблемите. С какви проблеми се сблъскваш? Коя крепост блокира постиженията ти – битка със старите навици, липса на увереност, предишни провали, притеснение, страх, липса на вяра? Във всеки проблем има възможности.

Използвай главата си, но също така слушай Бога в сърцето си. Бог може да премери сили с всяка крепост, знае пътя за преминаване на всяка пречка и притежава всичко, от което някога ще се нуждаеш.

„Оръжията, с които ние се сражаваме… имат Божията сила да рушат крепости“ (2 Коринтяни 10:3-5).

Молитвата ми за теб днес е: във всяка трудност търси възможностите от Бога.

снимка: Интернет

Истина и упование

„Когато съм в страх, на Теб ще уповавам“ (Псалм 56:3)

„Страхът е широко разпространено заболяване на сегашното състояние на човешката природа, но Божията любов прогонва страха“

Истина и упованиеСтрахът е ужасно нещо, ограбващо мира на ума, убиващо радостта и разбиващо надеждите. Страхът е да си представяш бъдещето, близко или далечно, без да виждаш Бог в контрол на събитията (2 Коринтяни 10:4, 5). Не можеш да пренебрегнеш страха или да го премахнеш, освен за кратко. Той е лепкав и се вкопчва здраво. С него може да се направи само едно нещо – да го прогониш като го заместиш с истина и доверие. „Когато съм в страх, на Теб ще уповавам. В Бога ще хваля словото Му; в Бога съм положил упованието си; няма да се боя; какво ще ми стори човек?“ (Псалм 56:3, 4).

Една сутрин се събудих силно притеснен от неприятен сън. Ето какъв беше той – приятна разходка с малката ми внучка, на предучилищна възраст, се превърна в ужасяваща паника. Тя се загуби някъде и аз не можех да я намеря. Търсех я отчаяно с нарастващ страх за нейната безопасност. Тогава моята разтърсваща паника ме събуди. Истината замести страха. Кризата беше само в моето въображение. Тази внучка днес не е на предучилищна възраст, тя е способна млада дама. Причината за моята паника беше въобржаема, а не истинска. Очевидно, през нощта Бог ми беше дал жив пример за това как страхът може лъжливо да се натрапи в нашите мисли и също така, как може лесно да бъде прогонен.

Страхът е широко разпространено заболяване на сегашното състояние на човешката природа. Страхът е мъчение – умствено, емоционално, физическо и духовно. „В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха; защото страхът има в себе си наказание и който се страхува не е достигнал до съвършенство в любовта. Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас“ (1 Йоан 4:18, 19). Страхът включва избор – колкото и силен да изглежда, можеш да избереш да не се страхуваш. Божията любов измества твоя страх.

Има добра новина. Довери се на Божият отговор на страха. Чрез заплахи, целящи да предизвикат страх, противниците на Неемия търсеха начин да обезкуражат хората му и да спрат възстановяването на Ерусалимските стени. Неемия непоколебимо отказа да се предаде на страха. „Не се бойте от тях; помнете великия и страшен Господ и се бийте за братята си, за синовете и дъщерите си, за жените и домовете си… Всеки един от онези, които градеха стената, работеше работата си с едната си ръка, а с другата държеше оръжието… и всеки от зидарите имаше меча опасан на кръста си и така градеше“ (Неемия 4:11-25). Бог е по-голям от всяко нещо, от което се страхуваш. Не се предавай на страха, трябва да се бориш с него. Истината ще надделее над него, затова вземи „меча на Духа, който е Божието слово“ (Ефесяни 6:17). Божието слово, което е здраво вкоренено в твоето сърце и ум, ти дава Божията сила.

Доверието измества страха. Срахът може да бъде изтласкан само от нещо по-силно. Истината е винаги по-силна от страха, когато твоето упование е положено в Този, Който никога не може да се провали. „…защото сам Бог е казал: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“; така че дръзновено казваме: „Господ ми е помощник; няма да се убоя; какво ще ми направи човек?“ (Евреи 13:5, 6).

Молитвата ми за теб днес е: не се привързвай към страховете, дръж здраво Божията истина.

снимка: Интернет