Posts Tagged ‘Исус Христосп’

Съвпадение и провидение

„Моля се очите на сърцата ви да се просветлят“ (Ефесяни 1:18)

„Има свръхестествени моменти, вплетени в тъканта на всекидневния живот“

Screen Shot 2015-05-12 at 0.19.13Има неща, които просто се случват сред рутината на всекидневния живот. Дали тези събития са случайни съвпадения или божествено провидение? Някои неща се случват като част от живота – ти и аз не сме изключение от това, но Бог ни придружава по всяко време и при всяко обстоятелство (2 Царе 6:13-17). Но има и моменти, които са с божествена цел и назначение. Аз не живея в свят, в който всичко е просто плод на случайност. Аз избирам да вярвам, че такива моменти могат да бъдат от провидението, доказателство за любящата бащина ангажираност и инвестиция в моето и твоето благоденствие. Йов се доверяваше на Бога: „Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми“ (Йов 10:12).

Един приятел ме посъветва: „Ако търсиш Бог само в сензационното и ефектното, често ще пропускаш свръхестественото“. Посред очевидно обикновеното, би трябвало да има моменти, когато сякаш нещо отваря очите ти и ти позволява да почувстваш дискретните доказателства на учудващото, необикновеното и свръхестественото, целенасочено втъкани във всекидневието на твоя живот. Очакването Бог да присъства в обикновените събития е предпоставката, която ни дава възможност да опитаме Неговата любяща компания и грижа.

С убеденост Давид пише за верността на Бог: „Когато стъпките на човека се утвърждават от ГОСПОДА, неговия път Му е угоден. Когато падне, няма да бъде повален, защото ГОСПОД подпира ръката му“ (Псалм 37:23-25).
Колко уверено би живял, ако беше убеден в постоянството на Божието благоволение и удовлетворение?

Животът на Илия изглеждаше извън контрол. Споменът за победата, която удържа над 450-те лъжливи пророци на връх Кармил, бавно избледняваше (3 Царе 19). Сега Илия чувстваше ужаса на страха. Злонамерената мощна царица се беше заклела да прекрати намесата на пророка веднъж завинаги. Смелият някога пророк сега се беше уплашил, бягайки от царицата, докато се беше изтощил напълно физически, емоционално и духовно. Неговият страх беше реален, но преувеличен. Неговото обезсърчение беше съкрушително. Неговите емоции бяха извън контрол. Той не можеше да се справи с отчаянието си. Тогава Бог се яви на Илия. Бог не беше отсъствал до този момент. Той беше там през цялото време.

„И каза му Бог: излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине“ (3 Царе 19:11). Имаше голям и силен вятър: „Но Господ не беше във вятъра“.  След вятъра последва земетресение: „Но Господ не беше и в земетресението“. Последва силен огън: „Но Господ не беше в огъня“. Невинаги Бог е в сензационното и зрелищното. Илия се чувстваше емоционално изтощен и физически раним, както всеки друг човек: „А подир огъня дойде тих и тънък глас“ (3 Царе 19:11-13). Този „тих и тънък глас“ беше дискретното свидетелство на Бог, присъстващ и славен в действие, независимо от всичко, което Илия чувстваше и от което се страхуваше. Има свръхестествени моменти, вплетени в тъканта на всекидневния живот. Търси Бога и внимателно слушай за Неговия глас. Стой с тихо сърце пред Бог и с отворени очи за дискретните Му чудеса. Така ще откриеш къде е Божията любов, благодат и милост във всекидневието на живота. Повтарям наблюденията и предупреждението на моя приятел: „Ако търсиш Бог само в сензационното и ефектното, често ще пропускаш свръхестественото“
Молитвата на Павел е и моя: „Дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете, и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава“ (Ефесяни 1:15-21).

Молитвата ми за теб днес е: сърцето ти да е привлечено към Него и да не се отвлича от нещата, които ни заобикалят.

снимка: Интернет

Реклами

Бог дава смисъл на живота

„Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда?“ (Битие 18:25)

„Болката, която изпитваш, е част от надеждата, която имаш и от изцелението, от което се нуждаеш“

Бог дава смисъл на животаЖивотът не е сраведлив. Тези, които очакват обратното, ще са много разочаровани. Датата, 11 септември, е паметна в американския календар. Шокираният американски народ продължава да се чуди как е възможно група полудели джихадисти да ограбят сърцата и домовете с повече от 3000 живота, които не са били виновни за нищо друго, освен че са отишли на работа онази сутрин. Всичко, в нашата национална скръб, крещи: „Не е честно!“.

„Не е честно“, всеки се чувства така понякога. Исус разказа една притча за работниците в едно лозе, които се съгласиха да работят цял ден срещу справедливо възнаграждение (Матей 20:1-16). С напредването на деня възниква нужда и се наемат още работници. Но в края на работния ден собственикът на лозето казва: „Моята воля е да дам на този, последния, както и на теб. Не ми ли е позволено да правя със своето богатство каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?“ (Матей 20:14, 15). „Нечестно“ изглежда справедливо оплакване (Матей 20:8-12, Исая 55:8, 9). С кой работник се идентифицираш най-напред – с този, който е получил това, за което се е уговорил, или с този, който е получил по благодат това, което не е могъл да изработи? По-вероятно и по-често сме вторите (2 Коринтяни 5:22).

Може би най-важният въпрос във всекидневния ни живот е – вярваме ли в това, че Бог е справедлив? Когато Авраам се застъпваше пред Бог за Содом, той утвърди своята вяра чрез един риторичен въпрос, чийто отговор е очевиден: „Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда?” (Битие 18:25). Разбира се, Бог ще върши правда. Той е праведен и не може да не го прави. И Той винаги ще върши това, което е справедливо за теб.

Не е честно“, това е познато възклицание и емоция, които всеки един може да почувства и каже. Изглежда от най-ранни детски години съществува едно вътрешно чувство за справедливост, което като че ли се проявява не когато ти взимаш най-добрата част от нещо, а по-скоро, когато някой друг го взима. Мисля си, че хората никога не надрастват желанието и необходимостта да бъдат първи, да имат най-много, най-доброто или най-голямото. И когато ти нямаш, а друг има (който, разбира се, заслужава в по-малка степен), твоите чувства крещят: „Не е честно“.

Чувал съм много добри хора, потънали в своите болка и сълзи, да казват: „Животът не е справедлив“. И те имат пълното право да се чувстват така. Болката, която изпитваш, е част от надеждата, която имаш и от изцелението, от което се нуждаеш. Един добър човек се бори с трудностите, а друг, не толкова добър, живее безгрижно. Един усилено работещ човек няма възможност да си поеме дъх, друг пък се сблъсква с невероятно голямо богатство. Животът не е честен. Но Бог е справедлив – всеки път, винаги (2 Тимотей 4:7, 8).

Псалмистът страда от противоречието, че нечестивите преуспяват, а праведните страдат. Тази несправедливост го озадачава: „А колкото до мен, краката ми почти се отклониха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми… като гледах благоденствието на нечестивите… докато влязох в Божието светилище и размишлявах върху сетнината им“ (Псалм 73:1-28).

Има убежище за теб, в което Бог дава смисъл на живота. Един ден везните на справедливостта ще се изравнят, несправедливостите ще се поправят, невинните ще бъдат оправдани, а виновните – наказани.

Молитвата ми за теб днес е: вярвай в добротата на справедливия Бог.

снимка: Интернет