Posts Tagged ‘Исус Христос’

Тъмнина и светлина

„Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Йоан 1:5)

„Всяко нещо между теб и Светлината хвърля сянка в живота ти“

Тъмнина и светлинаВсички вероятно сме забавлявали деца, като сме правили силуети на стената, използвайки ръцете си. Сенките могат да забавляват, но също така могат и да плашат. Подобно на децата, възрастните също се плашат от тях. Сенките са тъмни и приемат застрашителни размери, по-големи от това, което ги проектира, преувеличение на малката реалност. „И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Йоан 1:5). Светлината разпръсва тъмнината. Сенките се получават, когато нещо спира светлината. Обстоятелствата хвърлят сенки, които изглеждат застрашителни и тъмни. За момент твоето въображение може да създаде илюзорна опасност там, където вероятно я няма. Злополучен провал може да хвърля сянка дълго време, предполагайки, че ти си неудачник, което всъщност не е вярно. Твоето минало може да хвърля дълга сянка, проектирайки себе си като предопределение за бъдещето. Тревожни въпроси пораждат сенки, подвеждайки те да мислиш, че няма адекватен отговор на въпроса, само защото в момента, нямаш отговор. Припомняй си това, което Йов откри за нашия Бог: „Той открива из тъмнината дълбоките работи и изважда на видело смъртната сянка“ (Йов 12:22).

„Но ако ходим в светлината, както е и Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Исус Христос, Неговия Син, ни очиства от всеки грях“ (1 Йоан 1:7).
Всяко нещо, което допускаш между теб и Него, Който е светлината, ще прави живота ти да изглежда изпълнен със сенки и несигурен. За да разпръснеш тъмнината, всичко, от което имаш нужда, е светлина. Исус каза: „Аз съм Светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има Светлината на живота“ (Йоан 8:12, 2 Коринтяни 4:6).

В Псалм 23 се казва: „Да! И в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават“ (Псалм 23:4). Когато сенки помрачават пътя ти, тогава ще откриеш, че Исус, Добрия Пастир, е до теб. Пропъждането на сенките е просто – ходи в светлината! Исус обеща: „Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен“ (Йоан 12:46).
„Но ако цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цялото ще бъде осветено, както когато светилото те осветява със сиянието си“ (Лука 11:36). Тогава ще можеш да бъдеш Божията светлина в тъмните ъгли на живота на другите.

„Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие… Също така нека свети вашата светлина пред хората, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, който е на небесата“ (Матей 5:14, 16, Ефесяни 5:8, 9).

Молитвата ми за теб днес е: винаги усещай Неговото присъствие, което да осветява пътя ти.

Снимка: Интернет

Мир и тишина

„Кротък и тих дух е скъпоценен пред Бога“ (1 Петрово 3:4)

„Най-добре можеш да познаеш Бог в тишината и спокойствието на твоята душа“

Мир и тишинаТишина и спокойствие…

Никога не изглежда да са достатъчни. Светът около теб се е превърнал във водовъртеж от активност, заетост и шум, всичко това е разконцентриращо и изтощаващо. Ние чуваме много, но слушаме малко. Във вече шумния и ангажиран живот се обграждаме с още шум – радио, телевизия, лаптопи, таблети, смартфони и социални медии се опитват да примамят вниманието ни и да завладеят времето ни. Всяко едно от тях решително намалява капацитета да слушаме истински. Харесвам вече поостарялото определение за този тип активност – „кипи безмислен труд“. Да запълниш тишината се превръща в неадекватен заместител на това да почувстваш тишината.

„Кротък и тих дух е скъпоценен пред Бога“ (1 Петрово 3:4). Съветът на Павел към Тимотей беше логичен и е приложим днес: „Да водим тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност“ (1 Тимотей 2:1, 2). Активността невинаги е синоним на продуктивност. Не ги бъркайте. Съветът, който Бог ни дава е прост: „Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог“ (Псалм 46:1-11).

В един бурен период от живота си, Илия беше изпаднал в отчаяние (3 Царе 19:1-12). Бог го срещна като силен вятър, след това като земетресение, после като огън – бедствени и плашещи обстоятелства, „но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас (и там е Господ)“. Можеш лесно да бъдеш съкрушен, ако сърцето ти не слуша Неговия тих и тънък глас вътре в теб. „Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Тебе уповава“ (Исая 26:3).

Понякога е нужно в живота ти да има умствен, физически и духовен интервал. Марк разказва спомените на Петър за един период на служение, в който Исус вика учениците си настрана: „Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха, а те нямаха време даже да ядат“ (Марк 6:30, 31).

Една поема, която по-късно става методистки химн, ни окуражава: „Имай време да се освещаваш, светът те връхлита. Прекарвай много време в тайно, само с Исус. Като гледаш към Него, ще бъдеш като Него. В твоето поведение приятелите ти ще виждат Неговото подобие“ (Уилиям Дан Лонгстаф, 1822-1894).

Мирът и тишината трябва да започнат първо в теб, преди да ги откриеш около теб. Гордън Макдоналд, мой любим автор, написа: „Възстановяване на твоята духовна страст“. Според него предпоставки за непресъхваща духовна страст са „сигурни места, спокойни времена и спeциални приятели“. Забелязал съм, че това остава основна необходимост за растящото познание за Бога. Можеш да разпознаеш Бога най-добре в тишината на душата си. Уча се да не бързам, нито когато влизам в Божието присъствие, нито когато излизам от него.

Дано днес изпиташ това, което Давид описва, докато стои на спокойните Витлеемски хълмове: „Господ е пастир мой, няма да остана в нужда. На зелени пасища ме разполага, при тихи води ме завежда. Успокоява душата ми“ (Псалм 23:1-3).

Молитвата ми за теб днес е: спокойствието да бъде свидетелство за доверието ти в Христос.

снимка: Интернет

Имидж и същност

„Ти си Моят възлюблен Син, в Тебе е Моето благоволение“ (Марк 1:11)

„Когато имиджът, който представяш, се различава от истинската ти същност, резултатът е вътрешно напрежение“

Имидж и същностХората често бъркат имиджа със същността – може да изглеждат подобни, но между тях има съществена разлика. Първото е неадекватна имитация на второто. Имиджът е това, което представяш пред другите, това което предпочиташ те да вярват за теб. Същността е това, което наистина си. Когато имиджът, който представяш, се различава от истинската ти същност, резултатът е емоционално и духовно напрежение. Всяко несъответствие между имиджа и същността води до объркване и лицемерие.

Това, че при кръщението на Исус, преди да започне публичното Му служение, Отец потвърди вечната Му същност, има голямо значение. Чу се ясен глас от небето: „Ти Си моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение“ (Марк 1:9-11). Представи си силата на бащиното свидетелство, когато в по-късни моменти други хора поставяха под съмнение идентичността на Исус и отричаха властта Му. Имиджът те ограничава до по-малко от това, което си. Същността ти те освобождава да бъдеш всичко, което Бог желае. Грехът и егото заговорничат да заменят същността с имиджа. За Бога те не са взаимозаменими. Исус показа на практика свободата, която истинската същност и смирението дават, когато изми краката на учениците (Йоан 13:1-17). Йоан дефинира същността на Исус и тайната на Неговото смирение с 4 твърдения:

  • Сигурно знание: „Исус като знаеше“. Исус имаше непоклатимо убеждение в една непроменима истина. Когато знаеш кой е Бог, ти вярваш на това, което Той казва.
  • Достатъчни ресурси: „Като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му“. Когато вършиш Божията воля, ще имаш всичко необходимо, за да успееш.
  • Свят произход: „Като знаеше, че от Бога е излязъл“. Когато знаеш от къде си дошъл, винаги можеш да намериш пътя към дома.
  • Сигурна съдба: „Като знаеше, че отива при Бога“. Съдбата ти в Христос е неотменима (Йоан 14:1-3). Когато бъдещето ти е сигурно ти си свободен да живееш пълноценно своя живот.

Когато учениците се събраха за Пасхата, до вратата имаше леген с вода и кърпа според юдейския обичай. Очевидно никой от учениците не съобрази, че легенът и кърпата са оставени за употреба. Когато Исус започна да мие краката им, Петър отказа да Му позволи да измие неговите. Дали този отказ беше заради гордост или срам? Петър също като останалите, никога не си беше помислял да измие краката на Месия, да не говорим за краката на останалите ученици.

Имиджът, който Петър бе изградил за себе си и за Исус, беше по-малък от същността. „Исус стана от вечерята, сложи настрани мантията Си, взе кърпа и се препаса… започна да мие краката на учениците“ (Йоан 13:4, 5), Филипяни 2:2-11). Смирението е страничен резултат на богоугодната същност. Ето какъв е мъдрият съвет на Соломон: „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23).

Молитвата ми за теб днес е: да не се задоволяваш с нищо по-малко от това, което Бог те е създал да бъдеш.