Posts Tagged ‘качества’

Изпълнени с мир

„Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове“ (Матей 5:9)

„Мирът липсва там, където Бог и словото Му не присъстват“

Изпълнени с мирМоят скъп приятел Кембъл ме запозна с изразителната английска дума dispeace, описваща състояние на несигурност и липса на мир. Този, който е познал мира, никога повече няма да се съгласи да живее без него. Бог е отговорът за тези, които живеят без мир в сърцата и в постоянни разногласия с другите около себе си. „Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух. Понеже, който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от човеците“ (Римляни 14:17, 18).

Исус постанови характерните качества на един живот за пример. Човек трябва да е истински, състрадателен, смирен, удовлетворен, милостив и неподправен (Матей 5:1-12). Към всичко това Исус прибавя и „изпълнен с мир“. Между тези, които работят за мир, се установява фамилна прилика. „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове“ (Матей 5:9). Както и други черти на духовната зрялост, така „да бъдеш изпълнен с мир“ започва в твоето сърце при правилни взаимоотношения с Бога, а след това се изразява чрез твоето поведение и разговори. „А плодът на правдата се сее с мир от миротворците“ (Яков 3:18).

Това, което най-вече определя мира ти, не е това, което другите правят, а това, което ти си направил или не си, за да възстановиш разрушеното. Средствата за постигане на мир са молитвата, изповедта, смирението, простителността, покорството и даването на предимство един на друг (Римляни 12:9-11). Изработването на мира е определено като работа, защото изисква усилия и лична саможертва, но последващите благословения са неизмерими: „Защото те ще се нарекат Божии синове“.

Наранените хора нараняват и други. Човекът, който иска мир, полага усилия, насочени към постигането му, но тези усилия невинаги са добре приети. Не можеш да наложиш мир против волята на другия. Нито ти, нито Бог може да изцели нараненото сърце без съгласието на наранения. „На никого не връщайте зло за зло; промисляйте за това, което е добро пред всички човеци; ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци“ (Римляни 12:17, 18). Истинският мир не може да се установи едностранно. Прави това, което можеш, доколкото зависи от теб. Остави Бог да извърши останалото.

Страхът от отхвърляне е най-главнага пречка за постигане на мир. Исус каза: „Когато влезете в дома, поздравявайте хората в него. И ако домът бъде достоен, нека дойде в него вашият мир; но ако не бъде достоен, мирът ви нека се върне към вас. И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му или от онзи град, отърсете праха от краката си“ (Матей 10:12-14).

В тези думи на Исус има три полезни заключения:

  • Идвай с Божия мир в сърцето си.
  • Дошъл си с мир – тръгни си с мир.
  • Не отнасяй със себе си никакъв остатък от нараняване. Тръгвайки „мирът ви нека се върне към вас… Отърсете праха от краката си“ (Лука 10:5, 6; прочети още Римляни 14:22, 2 Коринтяни 13:10, 11).

Мирът липсва там, където Бог и словото Му не присъстват. Съветът на Павел е много практичен: „И нека царува в сърцата ви Христовия мир… Христовото слово да се вселява във вас богато… Каквото и да вършите, със слово или дело, вършете всичко в името на Господ Исус“ (Колосяни 3:15-17).

Молитвата ми за теб днес е: твоето помирение с Бога да донесе Божия мир във всяка сфера от живота ти.

Реклами

Върши правилните неща

„Да не ни дотяга да вършим добро“ (Галатяни 6:9)

„Да вършим правилните неща е най-правилното решение“

Върши правилните нещаВсеки в един момент се уморява. Опитваш се да вършиш правилните неща, но резултатите са лоши. Мислиш, че правиш най-доброто за другите, но те неизменно са разочаровани. Позволяваш си да бъдеш уязвим и веднага те нараняват – за кой ли път. Уморяваш се да правиш добро, особено когато мисли на разочарование ти нашепват, че никой друг не го прави. Но това, разбира се, не е вярно.

Извикай към Бог, така както направи Давид: „Сърце чисто сътвори в мен, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мен… Върни ми радостта на спасението Си; и освобождаващият Дух нека ме подкрепи“ (Псалм 51:10, 12).

Върши правилните неща, защото това е най-правилното решение, което можеш да вземеш. Може да се умориш, но никога няма да сбъркаш, ако вършиш правилните неща. „Пътищата Господни са прави“ (Осия 14:9). Бъди сигурен в това. Те са прави и за теб – винаги. „Да върши човек правда и правосъдие, е по-угодно на Господа от жертва… Внимателно слушай гласа на Господа, своя Бог и върши онова, което Му е угодно“ (Притчи 21:3, Изход 15:26). Има голямо удовлетворение в това да вършиш нещата, които удовлетворяват и прославят Бога.

Върши правилните неща, защото тогава Бог ти е обещал благословение. Бог е верен и ще уважи покорството ти. Законът на жътвата подтвърждава това: „Който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот“ (Галатяни 6:7, 8). Да, има хора и моменти, които правят нещата трудни, но пътят на най-малкото съпротивление не носи благословение. „Да не ни дотяга да вършим добро; защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем. И така, доколкото имаме случай, нека да правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра“ (Галатяни 6:9, 10).

Представи си колко тъжно би било да се умориш да вършиш правилните неща, точно преди „своевременно да пожънеш благословението“. Бог обеща на Ной: „Докато съществува земята, сеитба и жътва… няма да престанат“ (Битие 8:22). Ако сееш семена на праведност, ще жънеш жътва на праведност.

Върши правилните неща, защото така угаждаш на Бог. Бъди сигурен, че това не е никак маловажно за Него. Ще има моменти, когато ще чувстваш, че не можеш да вършиш правилните неща със собствени сили и ще бъдеш абсолютно прав. Не е необходимо да ги вършиш сам. Научи се да се облягаш на Пастира.

„Господ е Пастир мой… Освежава душата ми; води ме през прави пътеки заради Името Си“ (Псалм 23:3).

Молитвата ми за теб днес е: открий радостта на праведността.

снимка: Интернет

Никой не е идеален

„Понасяйте се един друг и един на друг си прощавайте… като и Господ ви е простил, така прощавайте и вие“ (Колосяни 3:13)

„Приемането и утвърждаването имат силата да дават шанс и да облагородяват“

Едва ли това твърдение го е измислил баща ми, но той ми каза: „Винаги можеш да намериш в хората това, което търсиш в тях – добро или лошо“. Обикновено виждаме само това, което очакваме да намерим. Контекстът, в който татко направи този коментар, бяха моите очаквания относно човешките взаимоотношения. Всеки човек е разнообразна смес от неща, достойни за похвала и такива, които са по-малко благородни, от сила и слабост, от добродетели и пороци. Трябва да си подгатвен за тази обикновена реалност, а не да се изненадваш. Много отдавна научих, че аз не съм идеален, стремя се да съм по-добър, но не и идеален. И след като аз съм такъв, как мога да очаквам другите да са с по-големи изисквания към себе си, отколкото аз към мен? Никой не е идеален – откажи се да очакваш това от другите.

Инструкциите на Павел изглежда предлагат положителен отговор на реалността на взаимоотношенията, които представих по-горе. „И така, като Божии избрани, святи и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение. Понасяйте се един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както Господ ви е простил, така прощавайте и вие. А над всичко това се облечете в любовта, която свързва всичко в съвършенството“ ( Колосяни 3:12-14 ). Качествата, които Павел казва, че трябва да избереш за своя собствен живот – милосърдие, благост, смирение, кротост и дълготърпение – са божествено пълномощие да проявяваш благодатна толерантност, когато забелязваш недостатъци в другите.

Често виждаме да се предлагат стоки с намалени цени, защото са дефектни. В процеса на производство нещо не е направено така, както стандартът изисква. Ти решаваш, че продуктът си струва цената, независимо от дефекта, който забелязваш или не забелязваш. Взаимоотношенията ще са много по-прости, ако предлагаме един на друг малко повече благодат и помощ. Хората от твоето обкръжение, твоите съседи, колеги, съученици, приятелския кръг, дори семейство ти са дефектни по един или друг начин, точно както си и ти.

Забравяйки този факт, ти си изкушен да поправяш това, което виждаш като грешка в другите и преувеличаваш липсата си на успех да го направиш, или липсата на тяхната оценка за твоето усилие. Библията предлага един по-добър начин. „Затова, приемайте се един друг, както и Христос ни прие за Божията слава“ (Римляни 15:7). Приемането и утвърждаването имат силата да дават шанс на тези, които го получават и облагородяват тези, които го дават. Научих, че Бог обича всеки точно такъв, какъвто е, но също така Той обича хората твърде много, за да ги остави в положението, в което ги е намерил. Всеки един от нас е в процес на обработване.

Баща ми беше прав: „Винаги можеш да намериш в хората това, което търсиш в тях“. Защо търсиш лошото? Търси най-доброто, утвърждавай и приветствай това, което намираш. Ще бъдеш по-щастлив, а и хората около теб могат да те изненадат със своя напредък. Помня, че Кембъл, моят добър приятел, често казваше: „Най-много място в света има за усъвършенстване“. Всеки човек има предостатъчно място за усъвършенстване. Това става най-добре в компанията на приятели. Мисля, че хората, също като децата, реагират положително, когато ги приемат такива, каквито са и когато ги подпомагат, и утвърждават да станат това, което могат да бъдат. Никой не идеален! Но всеки може да се стреми да бъде малко повече от това, което е – всеки ден.

Молитвата ми за теб днес е: приветствай доброто, което намираш в другите.

Снимка: Интернет

Очаквания

„…винаги търсете доброто един в друг и във всички“ (по 1 Солунци 5:15)

Признанието за твоя характер и постижения трябва да бъде поделено с твоите приятели.

Обикновено поведението на децата и тийнейджърите е отражение на това, което им показваме, че се очаква от тях. Разбира се, понякога има и изключения, точно както при възрастните. Забелязал съм, че основателните очаквания, които имаме към другите, обикновено се оправдават. Хората, които търсят доброто в околните, обикновено го намират. И обратното, тези, които очакват лошо от другите, също го намират.

Според мен хората приемат добрината на околните за даденост ако са наистина човеколюбиви и се опитват да достигнат своя максимален потенциал. Това мнение се подкрепя и от описанието, което апостол Павел дава на Тит: „За чистите всичко е чисто, но за омърсените с грях, които не вярват, няма нищо чисто, защото умът и съвестта им са омърсени“ (Тит 1:15). Ако винаги очакваш, че хората ще те разочароват, провери собственото си сърце. Понякога това, което лесно виждаш в другите, може да е отражение на собственото ти сърце. Недостатъците, които пренебрегваме в себе си, могат да ни изглеждат очевидни в другите.

С подчертано преувеличение Исус наблегна на безумието да съдиш грешките на другите, а да пренебрегваш своите собствени.  „Защо забелязваш тресчицата в окото на брат си, а не виждаш гредата в собственото си око?… Първо извади гредата от собственото си око. Едва тогава ще виждаш достатъчно ясно, за да извадиш тресчицата от окото на брат си“ (Лука 6:41-42). Тресчици и греди! Може би най-напред трябва да се погрижим за по-лошото. Библията ясно поставя нашата цел: „…винаги търсете доброто един в друг и във всички хора… Така иска Бог да живеете в Христос Исус“ (по 1 Солунци 5:15). Търсиш ли винаги най-доброто в другите? Предразположение, заинтересованост, внимание, сърце, готово да чуе – това са съществени умения в общуването, които помагат да видиш най-доброто, когато другите са твърде заети със себе си, за да го забележат. Бог иска от нас не само да виждаме това, което другите може да не забележат, но и да поощряваме доброто в тях чрез подкрепа и насърчение.

Една искрена и точна положителна оценка от приятел или роднина има силно влияние в живота на всеки. „Исус е божественото „Да“ – Божието потвърждение“ (по 2 Коринтяни 1:19-22). В моя път съм срещал много благосклонни хора, които виждаха в мен неща от Бога, които не съм се осмелявал да повярвам за себе си. Те насърчаваха тези качества и способности и след това неуморно подкрепяха техния растеж и развитие в мен. Един мой приятел – Дон – ми напомни, че веднъж съм му казал: „Благодаря ти, че не ми позволи да бъда това, което бих бил без твоето приятелство“. И това е самата истина. Неговите похвали и очаквания подтикваха желанието ми да съм по-добър. Надявам се, че до някаква степен съм правил това за други хора.

Благодаря на моите родители, приятели, семействата от църквата, учителите и особено на забележителната ми жена и на семейството ми за тяхното положително отношение и приятелство. Чие приятелство те прави по-добър? Без кое приятелство би бил по-лош? Признанието за твоя характер и постижения трябва да бъде поделено с приятелите. Благодари на Бога за тези хора, благодари и лично на тях. Дори вместо да им кажеш, по-добре им напиши, така че да могат да го четат отново и отново и да бъдат окуражени.

Молитвата ми за теб днес е: разпознавай хората, които допринасят за постиженията ти.

Снимка: Интернет