Posts Tagged ‘компромис’

Истинските неща

„Две злини стори Моят народ: изоставиха Мен, извора на живите води…“ (Еремия 2:13)

„Исус винаги ще ти казва истината и ще ти дава истинските неща“

Фалшиви часовници Ролекс, чанти Гучи и дизайнерски слънчеви очила – тези неща можеш да ги намериш на ниски цени, но наистина не струват. Поставянето на добре познато име на фалшив продукт не го прави по-ценен. Фалшивият продукт винаги изглежда добре, почти толкова добре, колкото оригинала, но все пак остава това, което е – евтин заместител на истинското. Колко глупаво е да жертваш нещо, което имаш и е истинско, за нещо, което искаш, но е фалшиво. И въпреки това хората го правят непрекъснато.

Старозаветният пророк Еремия е писал със сълзи Божиите думи към Израел: „Моят народ Ме изостави, Мен, извора на живите води, и си издълба водоеми, пукнати водоеми, които не могат да държат вода“ (Еремия 2:13). Колко глупаво и трагично. Хора, които знаеха кое е по-доброто, се опитаха да заменят Бог в личния си и обществен живот, отказвайки се от незаменими неща в замяна на тези, които бяха нежелателни. И днес това все още се случва. Евтиният заместител никага не струва цената, която давате за него.

Библията дава и друг пример – Исав, син на Исаак и Ревека, брат близнак на Яков: „Който за едно ястие продаде първородството си; понеже знаете, че даже когато искаше след това да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума у баща си“ (Евреи 12:16, 17; прочети историята на Исав в Битие 25:29-34). В своето нетърпение Исав се отказа от това, което беше ценно и незаменимо, за да задоволи своя апетит.

За нещастие хората вършат това всеки ден. Те пропускат неповторими възможности, защото избират да свършат нещо, което в момента ги притиска повече. Обикновено хората не ценят това, което имат, докато не го прахосат. Глупавият човек небрежно ще изтъргува незаменимата дългогодишна исктория със своя партньор за нещо, което възбужда чувствата му в момента. Или ще изтъргува доброто си име за някаква глупава прищявка. Хората често продават сигурните неща за далечни и несигурни възможности. И това, което е трагично, хората биха продали сигурното безсмъртие за моментни удоволствия. Евтините заместители никога не струват това, което плащаш за тях.

Един от уроците на живота е следния – никога не се съгласявай да вземеш най-доброто в живота – втора ръка, научи се, че получаваш това, за което плащаш. Малко са изгодните сделки в живота, не са толкова, колкото в рекламите или колкото ни обещават. Всяко нещо, което е твърде евтино или става твърде бързо, не струва цената, която искат за него. Исус винаги ще ти казва истината и ще ти дава истинските неща. Той просто не може да постъпи по друг начин. „А който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот“ (Йоан 4:14). Не допускай заместители в живота си. Не приемай нищо по-малко от Исус в Неговата пълнота.

Молитвата ми за теб днес е: разпознавай истинските неща и не се съгласявай на нищо по-малко.

снимка: Интернет

Реклами

Лъжи и полуистини

„Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?“ (Битие 3:1)

„Истината не изисква доказателства или защита, тя изисква твоята убеденост“

Истината е артикул, който се намира все по-рядко. Съветът на Соломон е: „Купувай истината и не я продавай“ (Притчи 23:23). Мисля, че точният смисъл е този – истината няма цена, без значение дали купуваш или продаваш. Ако говориш винаги и само истината, ти все по-лесно би разпознавал кога другите не го правят. Мисля, че е социална и духовна трагедия това, че с лекота пренебрегваме истината, а с готовност вярваме на лъжи и полуистини. Ако една полуистина е истина само наполовина, дали е истина изобщо? Добре известният американски писател и хуморист Марк Твен, прави следното наблюдение: „Една лъжа може да обиколи половината свят, докато истината си обува обувките“.

Исус разобличава врага на твоята душа чрез следното описание: „Защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата“ (Йоан 8:44). Проблемът е в това – обикновено човек има склонност да чува и да вярва това, което на него му се иска. Ако маскираш лъжата и полуистината като истина, ти подаваш топката в ръцете на противника. Дяволът не може да говори истината, не бъди наивен да очакваш нещо друго от него. „Да не би Сатана да използва случая срещу нас; защото ние знаем неговите замисли“ (2 Коринтяни 2:11). Както започна в Едемската градина, така продължава и днес. В Битие 2, описанието на Сътворението завършва с невинността на Адам и Ева. След това глава 3 започва с тяхното духовно невежество, застанали именно пред дявола, който е описан като змия: „А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?“ (Битие 3:1; направи справка в Битие 2:15-17). Бог не каза точно това – това беше полуистина, използвана като лъжа. Бъдете верни на истината.

Лъжите и полуистините нахлуват тогава, когато си позволяваме лукса да натрапваме нашата или нечия друга истина, и така да се противопоставяме на истината на Божието слово. Дяволът, под формата на змия, поставя под въпрос Божията инструкция, малко я променя и тогава подлага на съмнение Божия характер (Битие 3:1-13). Не можеш да се противопоставиш на неговите изкусни лъжи, освен ако не се държиш здраво за Божието слово, така както направи Исус, когато беше изкушаван в пустинята (Матей 4:1-11). Отговорът на Исус на всяко изкушение беше ясното, просто позоваване на вечното слово: „Писано е“. Трябва да се каже истината и нищо повече. Отстъпиш ли малко от истината – вече си загубил битката. Истината не изисква доказателства или защита, тя изисква твоята убеденост (направи справка във 2 Коринтяни 10:3-5). Има много строго предупреждение, завършващо Канона на словото: „Ако някой прибави нещо към тях… и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота“ (Откровение 22:18, 19). Или казано съвсем ясно – ти се нуждаеш само от Божето слово – нито повече, нито по-малко. Бог работи само с истината, така трябва да правим и ние, които сме избрали да се наричаме с Неговото име. Библията описва човека, когото Бог удостоява с чест като „Онзи, който ходи незлобливо, който върши правда и който говори истина от сърцето си“ (Псалм 15:1-5).

Молитвата ми за теб днес е: обичай и пази истината без никакъв компромис.

снимка: Интернет

Съвест

„…за да воюваш в добрата война с вяра и чиста съвест“ (1 Тимотей 1:18, 19)

„Безумие е да одобряваш с ума си онова, което сърцето ти не одобрява“

Кой не е бил изкушаван да извърши зло? Трябва да имаме предвид, че изкушението всява смут в нас при опита ни да оправдаем това, което искаме да направим, за сметка на това, което знаем, че е правилно. Когато се опитваме да оправдаем с ума си онова, което сърцето ни отхвърля, ние се измъчваме. Ти си създаден, за да обичаш Бога и да Му се покоряваш. Когато не го правиш, изпитваш емоционален и духовен дисонанс, който не можеш да премахнеш, освен с помощта на Бога.

Що се отнася до вечните ни души, Бог не оставя нищо на случайността. Във всяко сърце е вложена дадената от Бога способност да чуваме Неговия тих глас. „…ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им, и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ“ (Еремия 31:33). На арената на доброто и злото това е твоята съвест. Бог е верен. Пророк Исая каза на непокорния Израел: „…ако се отклоните надясно, ако се отклоните наляво, ушите ви ще слушат словото, което говори зад вас: Ето пътят, вървете по него“ (Исая 30:21). Ако пренебрегваш съвестта си това ще причини нарастваща болка в душата ти. Насилието над съвестта ти предизвиква вътрешен смут, за който не можеш да намериш облекчение. Мирът на съвестта може да бъде възстановен само от покаяние, покорство и Божията благодат.

Ако пренебрегнеш Божият глас в сърцето си, това ще ти донесе болка и ще бъде голяма опасност. Бащинският съвет на Павел към Тимотей и любящите инструкции на Библията към нас са тези: „Давам тази заповед на теб, Тимотей, който си ми като син. Тя е в съгласие с пророчествата, изречени много отдавна за теб, за да воюваш в добрата война с вяра и чиста съвест. Някои не послушаха съвестта си и спряха да вярват в Христос, и също както кораб се разбиват в скалите“ (1 Тимотей 1:18, 19). Картината на кораб, който се разбива в скалите, е трагична – разбит живот, наранени семейства, опетнена репутация и преследващи угризения.

На 13 януари 2012 г. круизният кораб „Коста Конкордия“ заседна в бреговете на Италия. Часове по-късно той се обърна. Докладът гласеше: „Повече от 4000 пътници и екипаж успяха да напуснат кораба в хаос, но 32 загинаха в трагедията. Капитанът на кораба е допуснал грешка, като е насочил неправомерно Конкордия твърде близо до брега“. Неправомерно – мястото, на което бедите винаги започват, но не свършват. Морални, междуличностни и духовни корабокрушения нараняват и нас, и невинни хора по начини, които не можем да предвидим.

Цар Давид пренебрегна съвестта си и това имаше трагични последствия в неговия живот и живота на други (Псалм 32:1-5, 51:1-4). Йосиф послуша съвестта си и устоя на жената на Потифар с мотива: „…как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?“ (Битие 39:9). Библията даде мъдър съвет, когато Павел написа: „винаги пази съвестта си чиста“ (1 Тимотей 1:19). Обикновено въпроса е как да го направим? Божият отговор е лесен: „дръж се здраво за вярата в Христос“ (1 Тимотей 1:19). Лесният начин да не извършиш злото е като винаги избираш да вършиш доброто. Избери да вършиш това, което е добро и угодно на Бога, това, което е наистина според Божието слово и характер (Псалм 139:23, 24).

През 14. век един католически монах, Тома Кемпийски, казва: „Този, който има чиста съвест, лесно ще бъде задоволен и с мир в душата“. Тези думи са толкова верни днес, колкото и преди векове, когато са били написани. Библията описва хора, „които чрез постоянно практикуване са обучили духовните си сетива да различават доброто от злото“ (Евреи 5:14). Съвестта ти трябва да бъде освещавана всекидневно от истината в Божието слово. Бъди зрял в Христос. Това е начинът, по който живота работи най-добре (Деяния 24:16).

Молитвата ми за теб днес е: научи се да слушаш Бога в осветено сърце.

снимка: Интернет

Високи стандарти

„…защото словото Господно го изпитваше (Йосиф)“ (Псалм 105:19)

„Някои неща в живота не подлежат на преговори – независимо от обстоятелствата“

Казва се, че „характерът е това, което си, когато никой не те гледа“. Понякога, когато хората попаднат в ситуация, в която се чувстват онеправдани или пък са далеч от дома, техният характер лесно поема в неправилна посока. Богоугодният характер съвсем не се постига автоматично. Той е резултат на съзнателен избор и твърдо убеждение.

Характерът изисква усилия, дисциплина и постоянство. Понякога изглежда още по-трудно да се запази богоугоден характер, тъй като в нашата култура той никак не се цени и често възникват ситуации, подтикващи към компромис. Характерът често изисква да вървим срещу течението на общоприетото. Йосиф, синът на Яков и внук на Авраам, е един забележителен човек с характер, достоен за пример (Битие 37-50). Йосиф се сблъска с почти всяка възможна провокация и това можеше да бъде извинение за него да пожертва принципите си, но той запази своята почтеност и чистота пред Бога и пред другите непокътната.

Той продължи да вярва на сънищата си, дори когато всички му се противопоставяха. Издигна се над неразбирането и лошото отношение. Справи се и с успеха, и с изкушенията, показвайки праведност и добра преценка. Беше усърден в поверените му задачи като слуга, като затворник, а най-накрая и като владетел. Йосиф избра да прости, когато други биха искали да си отмъстят. Ето това е характер! Често повтаряща се фраза в историята на Йосиф е „и Господ беше с него“. Бог е на страната на хората с характер.

Характерът е резултат на възприети стандарти, които не би пожертвал, заради собственото си удобство и изгода, или за да добиеш популярност. Характерът изисква някои неща в живота да не подлежат на преговори, независимо от обстоятелствата. Когато беше примамен от жената на Потифар, Йосиф отговори праведно: „Как да извърша това голямо зло и да съгреша против моя Бог“. Той не искаше да предаде доверието на господаря си и да накърни собствените си високи стандарти, нито да пожертва Божиите цели за живота си. Характерът е вътрешната сила да останем непоколебимо верни на Бога и на себе си. Научих следния цитат, докато учех литература в гимназията,: „И най-важно – бъди на себе си във всичко верен и както ден след нощ от туй ще следва, че няма никога да се окажеш неверен и към другите“ (Хамлет, Уилям Шекспир).

Не прави компромис със себе си и с целите си. Внимателно избирай ценностите си, защото те определят как ще изживееш живота си. Не можеш да предвидиш всичко, но можеш да се подготвиш като решиш предварително какво би и не би направил при определени обстоятелства, какво би и не би одобрил. Ниските стандарти допускат лекомислен живот. Разпространените ценности ти пречат да достигнеш своя пълен потенциал. Дори ценностите на твоето семейство и приятели могат да не достигат това, на което си способен. Стандартът, който поставяш пред себе си трябва да изисква характер, достоен за пример и съвършенство – най-доброто, което можеш да бъдеш и да направиш чрез Божията сила и мощ. Очаквай от себе си повече, отколкото другите очакват от теб.

Молитвата ми за теб днес е: Божието слово да бъде твоя единствен стандарт.

снимка: Интернет

Бъди изключителен

„Данаил се отличаваше от другите… защото в него имаше превъзходен дух“ (Данаил 6:3)

„Важните хора в живота ти могат да оценят кой всъщност си“

Хората лесно се впечатляват от външния вид и способностите на даден човек. Но важните хора в живота ти могат да усетят и оценят кой всъщност си ти, отвъд това как изглеждаш и на какво си способен. Светът около теб е повърхностен, той гледа само на повърхността, без да отделя време и внимание на съдържанието. Много често впечатлението е по-важно от влиянието.

Казаното по-горе не ни дава право да спрем да отделяме достатъчно внимание и винаги да даваме най-доброто от себе си. По-скоро това ни насърчава да обърнем внимание на това, което е с трайна стойност – кой всъщност си ти, когато никой не те гледа, когато си сам, когато стоиш пред Бог.

Библията не се е променила и до днес: „Защото не гледам, както гледа човек; понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце“ (1 Царе 16:7). Данаил беше забележителен мъж на Бога. Като млад той беше отделен от всяко предишно положително влияние на място, където насилствено щеше да бъде потопен в друга култура, език, образование (Данаил 1). Бяха положени всякакви усилия Данаил да се промени, за да се впише в своята нова, чуждоземна среда. Кой щеше да разбере? Данаил щеше да знае в сърцето си, както и Неговия Бог – и това беше достатъчно.

Данаил и приятелите му бяха впечатляващи за хората около тях. Библията ги описва така: „Момчета без никакъв недостатък, хубави на вид, които проумяват всяка мъдрост и разбират наука, които са способни да стоят в царски дворец“ (Данаил 1:4). Те бяха приготвени за повишение и всяка привилегия.

Всичко, което трябваше да направят е да вървят по течението. „Но Данаил реши в сърцето си да не се осквернява…“ (Данаил 1:8). Този единствен ясен избор го направи повече от впечатляващ, направи го влиятелен. Понякога трябва да решиш, че това, което временно ще придобиеш като се превърнеш в някой, който не трябва да бъдеш, всъщност не си струва. Околните може и да не усетят разликата, но Бог вижда, а и ти също.

Това, което царят видя в крайна сметка в Данаил беше много повече, от това, което той очакваше. Четейки цялата история в Библията, виждаме, че Данаил беше поставен на длъжности на доверие и влияние: „Защото в него имаше превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство“ (Данаил 6:3).

Английският превод на Библията NIV описва превъзходния дух на Данаил като „изключителни качества“. Това прави човек да се отличи от тълпата – изключителните качества, които Бог зачита, а другите уважават. Това ще те отличи от тези, които просто искат да тичат с тълпата, за да бъдат като нея. Направи го, бъди изключителен!

Молитвата ми за теб днес е: откажи се да бъдеш обикновен, бъди изключителен.

Снимка: Интернет