Posts Tagged ‘копнеж’

Търси Бога

„Боже, Ти си мой Бог; искрено Те търся; душата ми жадува за Теб“ (Псалм 63:1)

„Дори да имаш време в излишък, то няма да ти е достатъчно, за да направиш нещата, които не желаеш да правиш“

Търси БогаЖеланията ти определят посоката, в която отиваш. Давид написа: „Боже, Ти си мой Бог; искрено Те търся“ (Псалм 63:1). Възможно ли е той да каже искрено: „Боже, Ти си мой Бог“, но да няма желание да Го търси? Има християни, които изповядват, че Той е техен Бог, но не Го търсят искрено. Изповядват Го като свой Бог, но Той не е тяхна цел. Това прекъсване на връзката може би се дължи по-скоро на разсейване, отколкото на липса на интерес.

Исус каза за някои от религиозните хора: „Тези хора Ме почитат с устните си, но сърцата им са далеч от Мен“ (Матей 15:8). Ако наистина Той е твой Бог, почитай Го като такъв. Насочи живота си към това да Го търсиш и да Го опознаваш. В това ще намериш пълноценен живот (Йоан 10:10).

Нека бъдем практични. Можеш ли да кажеш за себе си, че искрено търсиш Бога? Ако не – защо? Ако да – в какво се изразява това? Нека сме наясно за едно – не търсим Бога, защото „се е загубил“. Ние с теб бяхме изгубените, а Той като Добър пастир, който оставя деветдесет и деветте, за да намери изгубената, дойде да те търси… докато Го намериш (Лука 15:4).

Как се отнасяш с такъв Бог? Единственият достоен отговор за такъв Спасител е да предадеш живота си, за да познаваш и да служиш на Този, който те обича толкова много и е пожертвал Себе Си за теб. Той не се умори или обезсърчи докато търсеше душата ти. Божията любов беше непримирима. Благодатта Му беше необятна. Да търсиш Бога искрено е подходящият отговор на любовта, която Той ти е показал (Юда 3).

Копнежът на Павел беше хората да Го търсят. Може би ще протегнат ръка и ще Го намерят, макар че Той е близо до всеки един от нас. „Защото в него живеем, движим се и съществуваме“ (Деяния 17:27, 28). Той не е далеч, близо е. Не е загадъчен, а те кани да Го познаеш. Не се крие, а се разкрива. Човешката история свидетелства за това, че Бог е достъпен за всеки, който извика към Него. Обещанието няма изключения и няма краен срок.

„Приближавайте се към Бога и Той ще се приближава към вас“ (Яков 4:8).

Време ли ти липсва или пък желание? Животът е напрегнат, свободното време е рядкост. Това важи за всички. Библията мъдро казва: „Постъпвайте разумно като използвате всяка възможност“ (Ефесяни 5:15, 16). Часът има еднакъв брой минути и денят еднакъв брой часове за всички. Но не знаеш колко дни, месеци и години ти предстоят. Напрегнатият график е удобен, за да не направиш това, което всъщност не ти се прави. Дори да имаш малко свободно време, ще намериш кога да направиш нещата, които искаш. Дори да имаш време в излишък, то няма да ти е достатъчно, за да направиш нещата, които не желаеш да правиш.

На хората им липсва желание… Това е факт. Исус плака за един град и една нация, казвайки: „О, Ерусалим… колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошката прибира пилетата под крилата си, но не искахте“ (Матей 23:37). Те имаха поканата на Исус, но нямаха желание. Дали Исус плаче за твоето пренебрежение, както за тяхното? Ние самите трябва да плачем за пренебрежението в сърцата си.

Молитвата ми за теб днес е: признай Бог за достоен за всяко усилие, което общуването с Него изисква.

снимка: Интернет

Реклами

Не поглеждай назад

„Продължавам да се стремя към целта, за да спечеля наградата“ (Филипяни 3:14)

„Неограничената благодат се балансира със строго ученичество“

Не поглеждай назадНапред и нагоре е добър план за живот с Бога. Животът ти няма да върви добре, ако непрекъснато гледаш в огледалото за обратно виждане. Повечето от нас преминаваме през смесени преживявания. Каквото и да е миналото ти – добро или лошо – да се фокусираш върху него е ограничаващо и неправилно. Бъди благодарен за доброто, покай се за злото и забрави ненужното. В Божия план винаги има по-добро пред теб, отколкото зад гърба ти. С Божията милост ти си човек, който има посока и прави нещо с вечна стойност. В Божията цел намираш истинската си значимост и сигурност.

След като зрението на Павел беше възстановено след драматичната му среща с Исус по пътя към Дамаск, той видя живота си по-ясно от всеки друг път (Деяния 9:3-18; Филипяни 3:4-12). След такава среща с Бога миналото е изкупено, служението е определено и съдбата ясна. Тези неща не ти се случват изневиделица, изисква се твоето съдействие и покорство. Павел описа процеса така: „Изработвайте спасението си със страх и трепет, защото Бог е Този, Който действа във вас, за да желаете и да постъпвате според Неговото благоволение“ (Филипяни 2:12, 13).

Трябва да участваш с желание и да бъдеш покорен партньор на Бога в целия процес. Спасението се получава в един миг на вяра. Промяната на душата е постепенен процес, който продължава цял живот и изисква предаване и покорство. За да бъдеш полезен в Божието царство, трябва да знаеш целта си.

За Павел пътя напред беше ясен: „Не че съм уловил вече, нито съм станал вече съвършен, но гоня, дано и аз да уловя, защото и аз бях уловен от Христос Исус. Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя – като забравям задното и се протягам към предното, гоня целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус. И така нека ние, колкото от нас са зрели, да мислим така“ (Филипяни 3:12-15). Забравяме, протягаме се, гоним целта – миналото е минало, настоящето трябва да е приоритет, бъдещето изисква усилия и настойчивост. Наградата е вечна и несравнима. Ако пропуснем това, животът ни е пропилян.

Когато гледаш назад, губиш пътя, по който вървиш. Когато един човек каза на Исус: „Ще те следвам“, Исус му отговори директно и ясно: „Никой, който е сложил ръката си на плуга и гледа назад, не е годен за Божието царство“ (Лука 9:62). Неограничената благодат се балансира със строго ученичество. Тази истина не може да съжителства с малките интервали на внимание и начин на живот, при който всички възможности остават отворени.

Павел пише следните думи, в които се чувства болка: „Димас ме остави като обикна сегашния свят и си отиде“ (2 Тимотей 4:10). Павел не съжаляваше за нищо, не се колебаеше за решението си, не приемаше друга възможност, не поглеждаше назад. Можем да разберем Павел най-добре, като знаем единствения копнеж в живота му: „Да позная Него и силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания“ (Филипяни 3:10).

Исус беше ясен: „Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва“ (Лука 9:23-25).

Молитвата ми за теб днес е: стреми се напред – не се разсейвай и не се съмнявай.

снимка: Интернет

Можеш да го направиш!

„Исус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи“ (Йоан 5:8)

„Не можеш да стигнеш на желаното място, ако останеш там, където си сега“

Ще ти се наложи да се сблъскваш с много трудности. Някои дори ще изглеждат невъзможни за преодоляване. Има две неща, които трябва винаги да помниш – Бог е способен да направи това, което е обещал, когато ти направиш това, което Той иска от теб, а ти можеш да направиш всяко нещо, което Бог ти каже да направиш. Дори в момента да се чувстваш неспособен, дори когато цялото ти минало доказва, че не можеш. Бог ще ти даде способностите да направиш това, което иска от теб.

Днешният стих разказва историята на човек, изправен пред дилема. Тридесет и осем години той е бил инвалид – физически и емоционално – зависещ от помощта и милосърдието на околните. И сега той бе заведен на място, където заедно с други хора търсеше изцеление. Но и там не можеше да прави нищо друго, освен да чака и да се надява (Йоан 5:1-8). Колкото по-дълго чакаше за изцеление, толкова по-трудно му беше да се надява. Чудя се колко ли пъти през тези години той бе готов да загърби надеждата… Какво друго му оставаше, освен да се надява? Беше опитал всичко.

В Библията тази надежда се описва като „здрава и непоколебима котва за душата“ (Евреи 6:11-20). Твоята надежда е здрава и непоколебима, когато е закотвена в Исус. Какви са твоите надежди? Но не за малките неща, които би се радвал да се случат, а за тези, от които имаш отчаяна нужда? Този човек не беше избрал сам своята съдба. Това му бе наложено от отдавна отминали събития. Но сега, в неговата безпомощност, Исус стоеше до него. Днешният ден щеше да е различен от всеки друг ден. Това, което Исус искаше да направи за него, беше удивително и свръхестествено. А това, което Исус поиска от него, беше просто, но на пръв поглед невъзможно. Ето как Йоан описва сцената: „Исус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време е така, му каза: Искаш ли да оздравееш?… Исус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи!“ (Йоан 5:6-8). Той трябваше да повярва, че желанието му е осъществимо и че може да направи това, което е било невъзможно за много дълго време, само защото Исус му казваше да го направи.

Какъв беше резултатът? „И на часа човекът оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи“ (Йоан 5:8, 9). Той ходеше! Той правеше невъзможното, защото се осмели да повярва на Исус. Той остави нещастието си и продължи напред. Не можеш да стигнеш на желаното място, ако останеш там, където си сега.

Кога ще се променят обстоятелствата около теб? Кога ще оздравееш? Отговорът изглежда твърде лесен. Истината обикновено е проста. Когато разбереш, че Исус иска да те изцели и направиш всичко, което Той иска да повярваш, че можеш да направиш, тогава ще преживееш освобождение и изцеление.

Обичам краят на тази история, защото той разкрива истина, която е валидна за мен и теб всеки ден. „А Исус им отговори: Моят Отец работи до сега – и Аз работя“ (Йоан 5:17). Вярата в тези думи подновява надеждата ми в битките. Днес всичко може да работи срещу теб, но Бог е на твоя страна!

Молитвата ми за теб днес е: чуй Неговата покана да продължиш напред и да напуснеш миналото.

снимка: http://www.sxc.hu

Болка и копнеж

„Ще ти увелича болките по време на бременността… и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание“ (Битие 3:16)

„Човек с ясно определен копнеж намира причина да надмогне болката“

Днешният стих говори за истина, с която всички се сблъскваме. В живота често ни се налага да избираме между това да последваме или болката, или копнежа си. Всички изпитваме болка – такава е човешката ни природа и падналия свят, в който живеем. Животът ни я причинява.
„Ще ти увелича болките по време на бременността… и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание“ (Битие 3:16)

Раждащата майка изпитва най-силната физическа болка, която някой би понесъл доброволно или по собствена воля, а не по принуда. Защо го прави? Заради любовта към съпруга си и силната майчина любов, породена от копнеж – да види плода, роден от тяхната любов, да прегърне скъпоценния живот в ръцете си. Тогава тя забравя болката.

Трагедията е, че някои хора никога не надмогват болката. Те я носят, преживяват я отново и отново, държат се здраво за нея, докато тя оцвети и оформи остатъка от живота им. Никога не намират нещо, към което да се стремят, което да е по-голямо от болката им. Не трябва да се залъгваме, че ако спрем да мислим или да се интересуваме от нея, тя ще изчезне. Болката не може да бъде напълно пренебрегната или избегната, тя обаче може да бъде заменена от силен копнеж.

Не можеш да живееш живота си сигурно и уверено, без копнеж, който да следваш. Прочетете следните думи: „Когато копнежът за нещо е достатъчно силен, той може да изличи болката от миналото, да накара наранените и отпадналите да се изправят отново с подновена сила и цел“. Човек с ясно определен копнеж намира причина да надмогне болката или да намери лек за нея, после открива вътрешната сила да преследва това, което желае повече. Дадох на копнежа следното определение – способност да чувстваш дълбоко и да вървиш смело напред.

Един човек, занимаващ се с бизнес, поставя пред себе си повече изисквания – време, усилия, жертви – отколкото друг би изисквал от него и доброволно се отказва от свободата и удоволствията, на които други хора се наслаждават. Не е лесно, но копнежа за успех и удовлетворението от постигнатото помагат на такива хора да надмогнат унинието и обръщат жертвите в ценни вложения за бъдещето.

Ако нямаш достатъчно голям и ясен копнеж, това ще те остави безразличен към бъдещето и към неговите безгранични възможности, в опасност от приемане на посредствеността и еднообразието на статуквото в живота ти. Всеки един момент е подходящ, за да освободиш болката и разочарованията в живота си, да се пресегнеш към нещо ново и по-голямо за своето бъдеще. „Защото аз зная плановете, които имам за вас, казва Господ… да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11).

Павел имаше копнеж за Бога, който даде сили в живота му от първия момент, в който срещна Христос. Болка – да, и то много (Виж 2 Коринтяни 11:23-28, Филипяни 1:20-21, 3:7-14).
Ако копнежът в живота ти не е обвързан с копнеж за Бога, дори и най-големия успех няма да представлява нищо!

Молитвата ми за теб днес е: да имаш ясно виждане за съдбата, която Бог е поставил пред теб.