Posts Tagged ‘милост’

Съжаление, покаяние, изкупление

„Исус Христос… стана беден заради вас, за да станете вие богати чрез Неговото обедняване“ (2 Коринтяни 8:9)

„Изкуплението е разточителното приложение на Божията милост, целящо да премахне всяка причина за съжаление“

Съжаление, покаяние, изкуплениеВсеки съжалява за нещо и всеки прави грешки. Най-важното е какво ще направиш след грешката или погрешния избор. Хората съжаляват за неправилни постъпки, които им се иска да са предотвратили – груби думи, гневни реакции, лошо поведение, нетърпение. Пропуснатата възможност да направим добро може да предизвика съжаление. Библията предупреждава: „Всеки, който знае кое е добро, а не го прави, извършва грях“ (Яков 4:17). В Божиите очи да направиш нещо грешно и да не направиш нещо добро е едно и също.

Твоята цел трябва да е да имаш добре обучена съвест, която предотвратява естествената ти склонност да вършиш зло – волно или неволно. Павел предлага една добра цел: „Затова правя всичко възможно съвестта ми пред Бога и пред хората винаги да е чиста“ (Деяния 24:16). Съжалението е закъсняло осъзнаване на неправилната постъпка.

Преди време мислех, че праведността се измерва с продължителността на времето, което можеш да живееш без да съгрешиш. Повярвайте ми, това не е много ефективно. С течение на времето разбрах, че по-добра мярка за богоугодно сърце е дължината на времето между осъзнаването на греха и покаянието. Съжалението е неефективно, само покаянието може да освободи изкуплението. Всяко забавяне или пренебрегване на покаянието причинява болка и съжаление без обещанието за освобождение.

Блудният син изпита опустошително съжаление (Лука 15:11-24). В един момент той се почувства засрамен от глупостта си и от унизителното състояние, в което се намираше в момента. Нищо нямаше да се промени, ако не беше „дошъл на себе си“ и не беше решил да се върне при баща си (стихове 17 до 20).

„Тъгата, която Бог желае да имате, кара човек да се покае. Това води до спасение, за което не трябва да съжаляваме. Тъгата обаче, която светът има, носи смърт“ (2 Коринтяни 7:10). Съжалението е недостатъчно, но истинското покаяние води до изкупление. „Вижте какви ви направи тъгата, която Бог желае да имате… копнеещи да се постъпва справедливо“ (2 Коринтяни 7:11).

Съжалението ви изпълва с парализиращи огризения. Покаянието ви освобождава от съжаления и огризения. „Знаете благодатта, която нашият Господ Исус Христос прояви: въпреки че беше богат, Той стана беден заради вас, за да станете вие богати чрез Неговото обедняване“ (2 Коринтяни 8:9). Очевидно контрастът между думите богат – беден отпраща към разликата между нашата духовна бедност и изобилното богатство на Божията благодат. „Винаги благодаря на моя Бог за вас, заради благодатта, която Бог ви е дал чрез Христос Исус, защото чрез Него бяхте богато благословени във всичко“ (1 Коринтяни 1:4-6). В Христос съжалението се заменя с ликуване.

Изкуплението е разточителното приложение на Божията милост, целящо да премахне всяка причина за съжаление, независимо каква е тя (Ефесяни 1:3-9). На кръста Спасителят „даде всичко от Себе Си“ (Филипяни 2:5-9), за да можем ние да бъдем обогатени с пълната благодат и изкупление, които Неговата вечна жертва осигурява. Каквито и съжаления да имаш, донеси ги при Исус и се отпусни сигурен в Неговата невероятна благодат.

Молитвата ми за теб днес е: живей без съжаления и се радвай в изобилната Божия благодат.

снимка: Интернет

Направи място за другите

„Един ден Елисей отиде в Сонам. Там една забележителна жена го покани у дома си да яде хляб“ (4 Царе 4:8)

„Бог ще направи за теб това, което ти правиш за другите“

Направи място за другитеБъди внимателен, защото без да го осъзнаеш, животът ти може да стане твърде зает и егоцентричен, така че в него да има място само за теб. Такъв начин на живот е егоистичен, неудовлетворен и самотен. Да направиш място за други хора е съзнателно решение за начина ти на живот. Библията ясно казва: „И така, отдаде ли ни се удобен случай, нека вършим добро на всички и особено на тези, с които споделяме една и съща вяра“ (Галатяни 6:10).

Исус обеща, че каквото и добро да направим за друг, ще бъде прието като направено за Него, но също предупреди, че пренебрегването на другите е равносилно на пренебрежение към Него. „Истина ви казвам: когато сте правили това за един от тези най-маловажни Мои братя, за Мен сте го правили… Когато сте отказали да помогнете на един от тези най-маловажни Мои братя, на Мен не сте помогнали“ (Матей 25:34-46).

В Стария завет се споменава за една иначе анонимна жена, която живееше в Сонам – малко и обикновено селище. Библията описва жената като „забележителна“ (4 Царе 4:8-10). От многото думи, с които може да се опише един човек, мисля че „забележителен“ е една от най-добрите. Благословени са тези, коит правят в сърцата и домовете си място за другите. Тази жена може да бъде описана като „забележителна“, защото мястото, което тя имаше за другите в сърцето и живота си, осигури място и в дома й. „Да направим на Божият човек малка горница над стената и да му турим там легло и маса, и стол и светилник“ (4 Царе4: 9, 10). Тя му осигури повече от удобство. От практичното обзавеждане – легло, маса и лампа – съдя за три практични приложения. Тя осигури на Елисей място за почивка, освежаване и откровение.

Осигури място, където хората могат да си починат. За тези, които са изцедени духовно и емоционално от грижите в живота си – битките, провалите, тъгата и съжаленията – направи място в сърцето и живота си, където да намерят защита и възстановяване. Можеш да бъдеш жив пример за поканата на Исус: „Елате при мен всички вие, които сте уморени и натоварени с грижи и аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28-30). Добрата почивка възстановява силата, надеждата и решителността в човешкото сърце.

Осигури място, където хората да се освежат. За тези, чиято душа жадува за прошка, приемане, приятелство, разбиране, надежда или практична помощ – направи място, където да бъде освежен духът им. Твоята покана и приемане се превръщат за тях в обещанието на Исус: „Блажени са тези, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят“ (Матей 5:6).

Осигури място, където хората да получат откровение. За тези, пълни с въпроси и съмнение – осигури място в живота си, където светлина да разкрие истината и надеждата. Исус каза: „Вие сте светлината за света… Вашата светлина трябва да сияе пред хората така, че те да могат да видят добрите ви дела и да прославят вашия Баща в небесата… Деца на Бога… Вие греете като звезди в този тъмен свят и им предлагате посланието, което носи живот“ (Матей 5:14-16, Филипяни 2:15, 16). Исус каза: „Който приема вас, приема Мен… Който даде чаша студена вода на един от тези най-скромни Мои последователи, заради това, че е Мой последовател, истина ви казвам: той със сигурност ще получи наградата си“ (Матей 10:40-42).

Един мой приятел ми обясни този принцип: „Бог ще направи за теб това, което ти правиш за другите“.

Молитвата ми за теб днес е: сърцето и домът ти да бъдат отворени за Бога и за другите.

снимка: Интернет

Доброто е целенасочено

„Как Бог помаза Исус от Назарет със Светия дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него“ (Деяния на апостолите 10:38)

„Едно лекуващо докосване може да премахне много наранявания“

Доброто е целенасоченоВсеки човек притежава силата да избира как да живее, но някои хора никога не правят своя избор или не осъзнават, че трябва да го направят. Много хора живеят хаотично, лутайки се без цел и посока, правейки това, което води до най-малко затруднения. Има много по-добър път от този. Когато осъзнаеш, че имаш определена съдба, ще намериш ясна посока. „Който върши добро, от Бога е“ (3 Йоан 11).

Някои хора оставят хаос зад себе си, където и да отидат. Думите и поведението им смущават и нараняват околните, а те безгрижно продължават по пътя си без да забелязват. Исус ясно каза: „Докато съм в света, светлина Съм на света“ (Йоан 9:5). Нашата задача сега е същата като Неговата тогава: „Вие сте светлината на света… Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“ (Матей 5:14, 16). Доброто не е случайно, а целенасочено.

Встъпителните думи на апостол Петър към един римски центурион и семейството му бяха: „Как Бог помаза Исус от Назарет със Светия дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него“ (Деяния на апостолите 10:38). Целта на Исус беше винаги да прави добро, лекувайки сърцата и живота на хората. Той все още го прави, но сега Святия дух помазва и нас, за да следваме служението на Исус и да изцеляваме наранените и разбити сърца.

Наранените хора нараняват на свой ред. Едно лекуващо докосване може да премахне много наранявания. По време на молитва ми беше напомнена една много проста, но силна истина за служението: „Само това, което докосва сърцето може да промени живота“. Имаш силата да докосваш сърцата на хората, а чрез твоето докосване Бог може да променя живота им. Тази задача изисква усилия, но доброто, към което си призован – щедра добрина, милост и милосърдие – ще контрастира силно с този мрачен, наранен свят, в който си призован да служиш. Бог е Източникът на всяко добро, а ти си призован да бъдеш Негов инструмент за изцеление. „За да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света, като явявате словото на живота“ (Филипяни 2:15, 16).

Теолозите различават два типа грях – когато извършиш нещо и когато пропуснеш да извършиш нещо. „Ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е за него“ (Яков 4:17). Очевидно да не направиш добро на някого, когато има нужда, а ти имаш възможност, е сериозен пропуск (Притчи 3:27).

Нека добавя едно предупреждение – наградата за извършеното добро не винаги се получава тук на земята. Хора, които са страдали дълго време, може да не са готови да изразят благодарност. „Да не ни дотяга да вършим добро. Защото, ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем. И тъй, доколкото имаме случай, нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра“ (Галатяни 6:9, 10).

Молитвата ми за теб днес е: Божията добрина да прелива свободно от твоя живот в живота на другите.

снимка: Интернет

Божията милост

„Но придобих милост по тази причина, за да покаже Исус Христос в мен, главния грешник, цялото си дълготърпение, за пример на онези, които щяха да повярват в Него за вечен живот“ (1 Тимотей 1:16)

„Най-много се нуждаем от милост тогава, когато я заслужаваме най-малко“

Божията милостСпомням си като дете моята баба, Айрин, една много богоугодна и изпълнена с обич жена, често да си шепне, по-скоро на нея, отколкото на някой друг: „Смили се над мен“. Когато не разбираше добре това, което се случва или чувстваше, че не е направила нещо така добре, както би трябвало, думите, които избираше бяха: „Смили се над мен“. Простичък и искрен израз, както на нейната нужда, така и на нейното очакване да получи милост от Бог и от другите.

Когато гледам на Божията благодат и на благосклонността на другите към мен през всичките тези години, се изпълвам с благодарност за милостта. Милост, когато се провалях и не успявах да бъда това, което би трябвало да бъда, и когато рухваха намеренията ми да бъда такъв, какъвто искам. С готовност се съгласявам със свидетелството на Павел: „Но придобих милост по тази причина, за да покаже Исус Христос в мен, главния грешник, цялото си дълготърпение, за пример на онези, които щяха да повярват в Него за вечен живот“ (1 Тимотей 1:16). Всеки има нужда от милост, защото всеки се проваля. Нашите обикновени несъвършенства означават, че милостта е важна за бъдещето на всеки един. Милостта не може да се изисква, нито да се заслужи.

Никой не ти дължи милост. Най-много се нуждаеш от милост тогава, когато най-малко я заслужаваш. „Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме извършили, а по Своята милост“ (Тит 3:5).

Трябва да знаеш нещо за милостта – тя идва само при тези, които показват милост. Когато Исус говореше за реда и законите на Божието царство, Той беше пределно ясен: „Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост“ (Матей 5:7). Яков, братът на Исус, доразвива темата: „Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда“ (Яков 2:13). Ето това е добра новина!

Винаги ще е по-лесно да не се вглеждаш в грешките на другите, ако помниш своите собствени. Никога не можеш да бъдеш прекалено милостив. Бог изобилно ти дава милост само тогава, когато ти щедро я даряваш на другите. Основната история на Библията е милостта на Бог – към Адам и Ева в Едемската градина, към Авраам в пустинята, към Самсон във филистимския затвор, към Давид в двореца, към Петър на брега, към Павел по пътя, към всички където и да са, каквото и да са направили – към всеки, който призовава Името Му с искрено и разкаяно сърце.

Давид получи огромна милост от Бога и се удивляваше на Неговата благодат. В 150 Псалма думата милост е използвана 110 пъти. Давид беше уверен в несекващата милост на Бог към него. Едно от най-скъпоценните обещания в Светото писание е това: „Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми“ (Псалм 23:6). Според мен добрина е, когато Бог ми дава това, което не мога да заслужа, а милост, когато Бог не ми дава това, което заслужавам.

Исус показа Божията милост към теб и мен. „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време“ (Евреи 4:16). Мисля, че моята баба беше права: „Смили се над мен“. Аз също не бих могъл да се справя без милостта на Бога.

Молитвата ми за теб днес е: доверявай се на Божията милост, но никога не я приемай за даденост.

снимка: Интернет

Раните, които сами си нанясаме

„…като внимавате… да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава“ (Евреи 12:15)

„Не можеш да контролираш чуждото поведение, но трябва да внимаваш за своето“

Хората ще те нараняват. Много от тях, които се докосват до живота ти и до живота на другите всеки ден – приятели, познати и непознати – са били наранявани, а наранените нараняват, обикновено неволно, понякога нарочно. Не можеш да накараш всички да те харесват и да се държат с теб добре. Не можеш да избегнеш нараняването, но можеш да не ставаш част от тези, които нараняват останалите. „Мислете за това, което е добро пред всички хора. Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички“ (Римляни 12:17-21). Не можеш да контролираш чуждото поведение, но трябва да внимаваш за своето. Има едно уточнение в съвета, който Библията дава: „Доколкото зависи от теб“. Понякога нещата не зависят от теб.

Нараняването идва от нeщо, което другите са ти причинили, понякога от отношението им към теб и най-често от думите им. По отношение на думите, Яков казва: „Защото ние всички грешим в много неща. А който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло“ (Яков 3:2-11).

Огорчението е рана, която сами си нанасяме – нещо, което причиняваме на себе си, заради това, което други са ни причинили. Библията дава един мъдър съвет: „Положете всяко усилие да живеете в мир с всички. Търсете онова освещение, без което никой няма да види Господа, като внимавате да не би някой да не достигне до Божията благодат, да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, така че мнозина да се осквернят от него“ (Евреи 12:14, 15). Да живееш в мир с другите обикновено изисква „да положиш всички усилия“. Огорчението не винаги се появява веднага. То расте, когато му даваш място в мислите и емоциите си, по някакъв начин започва да ти допада, но всъщност не е привлекателна черта в никого. То се превръща в дълбоко залегнала емоция, която заразява личността ти, трови мислите ти и усложнява всичките ти взаимоотношения.

Когато сме наранени, не е лесно и естествено да забравим. Това усилие е резултат от труден избор, отношение и поведение, които последователно се съобразяват с него. Можеш да избереш или да реагираш също като човека, който те е наранил, или да потърсиш неограничената Божия благодат. Можеш да отговориш по начин, който цени взаимоотношенията, оставя отворена врата за възстановяване, защитава сърцето от обида и изолира емоциите ти от огорчение. Правилният избор е доказателство за желанието ти най-вече да угодиш на Бога и да бъдеш добро отражение на Неговата благодат. Можеш или да реагираш на болката си, или да отговориш на Божието изцеление – изборът е твой. Можеш да отвръщаш на хората, които те нараняват, да се цупиш сам в ъгъла или да донесеш болката си пред Бога и да бъдеш излекуван (Ефесяни 4:31, 32).

И така, мислиш си, че някой те е разочаровал (Евреи 4:15, 16). Исус вечеря с учениците си, знаейки, че Юда скоро ще го предаде и все пак не го изобличи пред останалите (Йоан 13:21-30). В Гетсиманската градина, когато Исус беше арестуван, Библията разказва за учениците: „Тогава всички Го оставиха и се разбягаха“ (Марк 14:50). Но на кого се яви Исус след възкресението? Исус знаеше, че Петър ще отрече, че изобщо Го е познавал (Марк 14:30, 31, 71, 72), но след възкресението Му, ангелът много ясно каза: „но идете кажете на учениците Му и на Петър…“ (Марк 16:7). Исус беше готов да постъпи благосклонно във всяка ситуация, защото Той виждаше в хората по-скоро потенциала, отколкото проблемите. Кръстът е добро място да оставиш греховете и болката си.

Молитвата ми за теб днес е: намери благодатта, която ще ти помогне да се издигнеш над лошото отношение.

снимка: Интернет

Неочаквана благодат

„Добрият човек намира благоволение пред Господа…“ (Притчи 12:2)

„Благоволението се проявява, когато нищо от това, което си направил не ти дава правото да получиш това, от което се нуждаеш“

„Мога ли да помоля за една услуга?“ Молил ли си някого да направи нещо за теб, без да имаш друго основание освен неговата добрина и щедрост? Дори толкова малко нещо като това да попиташ за час и посока. Човекът отсреща има правото да не се отзове, защото не ти дължи нищо. Ако ти помогне, то е поради неговото благоволение, желанието му да ти услужи.

Всеки има нужда от услуга в един или друг момент, по-често малка, понякога по-голяма. Всеки има нужда някой да му направи услуга, често и ти правиш такива. Спри и помисли – спомняш ли си ситуация, в която нищо не ти е давало правото да получиш това, от което се нуждаеш? Аз имам подобна случка в моя живот.

Връщах се от сватба, облечен в най-хубавия си костюм, беше горещ летен ден в Сан Антонио. На почти час път от дома, движейки се по натоварената магистрала, се случи неочакваното – спуках гума. Когато излязох от колата, въздухът беше като във фурна. Най-хубавият ми черен костюм и чисто бялата ми риза никога нямаше да бъдат същите, трябваше да ги пожертвам в тази неприятна ситуация. Тогава си спомних друг случай, също на натоварен път, когато крикът беше неподходящ за големия SUV и дълго време трябваше да се боря, докато успешно повдигна колата, за да сменя гумата.

Но в този момент благоволението и благодатта дойдоха при мен, точно когато най-много ми трябваха. Един камион намали скоростта и спря пред моя пострадал SUV. Чух непознат, но приятелски глас да казва: „Нека го направя вместо теб“. Това беше моят личен добър самарянин. Благодарих му като с половин уста протестирах, че не искам да го притеснявам. За щастие той настоя и отказа дори да му помогна.

Нямах нито правото, нито възможността да моля. Той видя нуждата ми и предложи помощ. За няколко минути той и синът му се бяха погрижили за проблема със собствения си солиден крик и инструменти, прибраха старата гума и се отправиха към камиона си. Аз ги последвах и няколко пъти предложих да им платя за добрината, с приготвени пари в ръка, но те с усмивка отказаха. Не очакваха нищо друго, освен моята благодарност.

В този ден един баща остави запомнящ се пример и незаличимо впечатление на своя малък син, много повече, отколкото би направил с думи. Този баща не ми помогна, защото трябваше да го направи или защото ми беше познат, или дори, за да получи нещо в замяна. Той ми направи услуга – чиста милост. Благодатта струва нещо на някого, но не изисква нищо от теб, единствено благодарност. Той прекъсна пътуването си, за да мога аз да продължа моето. Той работеше, докато аз гледах. Неговите дрехи бяха потни и покрити с пръст, моите не. Неговите ръце бяха мръсни, а моите чисти.

Това ми напомня за Исус. Той зае твоето място на кръста, умирайки за твоите грехове, а не за Своите. Няма нищо чудно, че наричат това удивителна благодат. Библията използва думите благоволение, милост и благодат като взаимозаменяеми. Конкордансът е пълен с препратки към думите милост и благодат, основно от Бог към хората, но понякога и от човек към човек, както е например при Йосиф: „Господ беше с Йосиф… и той придоби благоволение пред очите му (на Петефрий)“ (Битие 39:3, 4). Често фразата се среща във варианта, в който е използвана за Ной: „А Ной придоби Господното благоволение“ (Битие 6:8).

По самото си определение благодатта не може да бъде спечелена, независимо колко упорито и дълго работиш. Благоволението не може да се изисква или да се очаква. И двете са дарове, които се дават доброволно. Бог търси възможности да ти покаже благодатта Си и да ти даде благоволението Си (прочети 2 Летописи 16:9). Как тогава получаваш тази благодат и това благоволение? Лесно е – признай нуждата си, честно и смирено помоли Бог за помощ, приеми предложението Му (Ефесяни 2:1-10).

Молитвата ми за теб днес е: животът ти да е увенчан с благоволението на хората и Божията благодат.

снимка: Интернет

Очаквания

„…как трябва да се държат хората в Божия дом, който е църква на живия Бог…“ (1 Тимотей 3:15)

„Къде се намираш в момента не е толкова важно – по-важно кой си там, където си“

Често срещам хора, които си „търсят църква“. Те са пълни с очаквания, но много често не са наясно доколко те са правилни. Чудя се колко от тях имат точна библейска представа какво трябва да представлява една църква. Мисля, че всеки човек или семейство би трябвало да търси същото, което и Бог очаква от църквата Си.

Повлияни от съвременното консуматорско мислене, много хора търсят църква по същия начин, по който биха търсили супермаркет, ресторант или козметичен салон – удобно разположение и лесен достъп, качествен продукт на разумна цена, приятен персонал, добро обслужване, надминаване на очакванията. Позволете ми да предложа няколко основополагащи очаквания, които според мен характеризират една „добра“ църква:

  • Очаквам да намеря поклонение, в чиито център е Христос. Поклонението не е определен стил музика, не е дори това, което отговаря на личните ти предпочетания. Със сигурност не се случва само „отпред“, където тези, които го правят добре просто те развличат – това се нарича представление! Търси църква, в която хората са ангажирани – активни участници в изразяването на хваление към Бога. Не се допускат зрители.
  • Очаквам да намеря качествено библейско поучение – практично, уместно и приложимо към всекидневния живот, което да насърчава моето собствено изучаване и разбиране. Както пастора, така и хората трябва да ценят Божието слово и забележимо да се опитват да живеят според Неговите истини. „…смирено приемете посятото в сърцата ви Божие слово, което може да ви спаси. Бъдете изпълнители, а не само слушатели на Божието слово, иначе сами себе си заблуждавате“ (Яков 1:21, 22). Бог не търси учтиви слушатели, Той търси истинско покорство.
  • Очаквам да намеря истински приятелства. Една здрава църква представлява „семейство от семейства“, в което хората си помагат, защото са искрено загрижени един за друг. Не мога да преживея такива библейски взаимоотношения, ако ги огранича само до срещата в неделя сутрин. За толкова кратко време и в такава обстановка като църковната служба, мога да разбера дали някой обича Бога, но любовта към хората трябва да е „практична и забележима“, в един по-дълъг период от реалния живот извън сградата на църквата.
  • Очаквам хората да бъдат въвлечени по практичен начин в достигането на невярващи. Тези, които търсят Бога истински, ще изразяват Божието сърце към всички, ще докосват този свят в рамките на влиянието, което Бог им е дал. „…и ще бъдете свидетели за Мене… до края на земята“ (Деяния на апостолите 1:8).
  • Очаквам служение, което предлага щедро милост, основана на Библията. Очаквам църковните лидери да търсят Божието водителство и да водят с вяра и честност. Всяка църква може да казва на хората какво не бива да правят и много го казват на драго сърце. Аз бих търсил църква, която ми казва какво ще направи Бог и какво мога да направя аз, за да израствам духовно и да ходя в силата на Божието слово и Божия Дух. Това, което една църква ти предлага и това, което ти можеш да й предложиш, е еднакво важно.

Ето сега и това, което не очаквам. Не очаквам да намеря съвършеното място със съвършените хора. Ако някой от нас го намери, той ще го развали със собствените си несъвършенства. Не очаквам, че всичко ще се върти около мен. Не очаквам църквата (която и да е тя), да задоволява всичките ми нужди. Редно е да се съсредоточа върху това, което аз мога да направя за Бога и за другите.

Пожелавам ти приятно „търсене на църква“. Избирай внимателно и с молитва – животът ти може да зависи от това. Къде се намираш в момента не е толкова важно – по-важно е кой си там, където си.

Молитвата ми за теб днес е: разбери какво търси Бог и търси същото.

снимка: Интернет