Posts Tagged ‘минало’

Мисли „извън кутията“

„Човек гледа на лицето, а ГОСПОД гледа на сърцето“ (1 Царе 16:7).

Съденето на другите предполага, че си прав в предположенията си.

Мисли извън кутиятаМоже би си чувал фразата „мисли извън кутията“. Тя произлиза от тенденцията да създаваме „кутийки“ – съзнателно или не – в които разпределяме себе си и останалите. Кутийката в буквалния смисъл налага някакви ограничения. Временно тя може би изглежда като място на сигурност, но винаги води до ограничения. „Кутийката“ ограничава човека до това, което той е бил или се предполага, че е бил. Понякога правим това дори със себе си. Ако веднъж сме повярвали на дадено мнение, е много трудно да го променим или пренебрегнем, дори да е грешно. Не позволявай на мненията на другите да те затварят в каквито и да било „кутии“ като приемаш ирационалната неизбежност на границите, които техните мнения поставят. Ти си ново създание в Христос.

Дори Исус беше преценяван погрешно. „Това не е ли сина на дърводелеца?“ Прочети Матей 13:54-58. Той беше сина на дърволеца, но и много повече от това. Апостол Павел често оставаше неразбран от тези, на които служеше. „Понеже – казват някои – писмата му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето – нищожно“ (2 Коринтяни 10:10). Павел не позволяваше да бъде поставен в „кутия“ от мнението на другите. Първоначалното ти мнение за хора или ситуации превръща ли се бързо в отсъждане и очаквания за тях? Съденето предполага, че знаеш защо другия е действал по определен начин и че си прав в предположенията си.

„Вие гледате на външното“ (2 Коринтяни 10:7). Външния изглед на нещата по-често е подвеждащ и неточен. Хората и обстоятелствата рядко са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Неправилното впечатление има способността да усили, или да намали твоите начални нагласи. Предположение, което не почива на достоверни факти, води до погрешна интерпретация. Ако съдиш само по външния изглед, неправилно ще оцениш обстоятелствата като изгодни или вредни. Реакцията е плод на погрешна оценка, докато откликът е следствие на обмислено решение. Не можеш да живееш мъдро докато не научиш разликата между естествената реакция и духовният отклик. Трябва да сме изпълнени с духовна решимост, за преодолеем тази упорита, естествена тенденция.

Както винаги можеш да намериш практичен съвет и мъдрост в Божието Слово. „Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; дори и да сме познавали Христос по плът, пак сега вече не Го познаваме така. И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, всичко стана ново“ (2 коринтяни 5:16-17). Избягвай да гледаш по плът – както себе си, така и другите. Това, което Павел простичко казва е: „Мисли извън кутията“.

Остави миналото си на Божията изкупваща любов. Освободи бъдещето на другите в грижовните, изцеляващи ръце на Спасителя. Извън кутията на твоите навици, отрицателни чувства, неправилни разбирания, приемания, етикети, поставени от другите, минали провали и наранявания, стари грешки, болезнени спомени, лоши избори и простени, но незабравени грехове, можеш да бъдеш „ново създание; старото премина, ето всичко стана ново!“ Мисли за себе си като новото създание в Христос, което си. Ти не си това, което си бил и можеш да бъдеш повече отколкото си сега. Благодарен съм за тази истина: „Господ не гледа на това, на което гледа човек; понеже човек гледа на лицето, а Господ гледа на сърцето“ (1 Царе 16:7). Затова „повече от всичко, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“. Прочети Притчи 4:20-23.

Молитвата ми за теб днес е: бъди свободен да станеш всичко, което Бог вярва, че си.

снимка: Интернет

Любов и прошка

„В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат“ (Ефесяни 1:7)

„Ти си затворник на едно неизбежно минало ако не простиш безкористно“

Любов и прошкаСлучвало ли ви се е да постъпят с вас несправедливо? Кой не е постъпвал несправедливо срещу Бог или човек? Животът не е възможен без прошка. Товарът на твоите грешки или тези на другите, става толкова тежък за носене, че е невъзможно да не си прощаваме. Ти си затворник на едно неизбежно минало ако не простиш безкористно (Марк 11:25, Колосяни 3:13-15, Матей 6:14, 15).

Но не прошката е това, с което се борим – любовта е нашето предизвикателство. Любовта изисква от теб много: „Любовта не държи сметка за зло… всичко премълчава… всичко търпи… любовта никога не отпада“ (1 Коринтяни 13:4-8). С любовта саможертвата тежи по-малко, неудобствата не си струва да се споменават. Прошката идва без да претегляме грешки и заслуги. Този, който избира да прости, приема цената и болката от грешките на другите.

Смисълът на Разпятието е неизмеримата любов. Исус, който не е извършил никакъв грях (2 Коринтяни 5:21), взе на Себе Си твоите грехове, прие твоето място пред святостта на Бог, плати ужасната цена на греха ти и понесе болката за всеки грях и несправедливост, които си извършил или ще извършиш (Матей 27:46)). Най-лошото, на което всеки човек е способен, беше понесено от Исус на кръста, мястото, където умря нашият Спасител.

Кръстът е символ на греха, но също така и на най-великата любов. Там Той ти прости, защото те обича: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина Си на света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него“ (Йоан 3:16, 17).

На този кръст твоето минало и твоята съдба бяха завинаги променени: „В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатствата на Неговата благодат, която е направил да ни дава изобилно всяка мъдрост и разбиране… така че да бъдем за похвала на Неговата слава – ние, които отпреди се надявахме на Христос“ (Ефесяни 1:7-12). Никой не трябва да остава такъв, какъвто е бил. Това е наистина един велик петък, защото тогава беше родена надеждата за всеки, който повярва (1 Йоан 1:9, 10). Писателят Макс Лукадо пише: „Исус ще отиде по-скоро в ада за теб, отколкото в небесата без теб“. Какво да правиш с такъв Бог? Не можеш просто да Го отпратиш. Вместо това съкрушено коленичиш пред Него, приемаш Неговата прошка и живееш живота си за Него. „Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек (при все че е възможно да дръзне някой да умре за добрия). Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас (Римляни 5:7, 8). Представи си – Бог даде Своя живот за теб!

Защо тогава ние, които получихме такава благодат и любов, трудно прощаваме? Не можеш да оставиш прегрешенията на другите непростени, когато твоите са така щедро и напълно простени. Библията казва: „И бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас“ (Ефесяни 4:29, 32). Любовта се вижда най-добре при прошката.

Молитвата ми за теб днес е: познай Божията чудна и неизмерима любов.

снимка: Интернет

Пречките

„И говореха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата?“ (Марк 16:3)

„Докато ти се безпокоиш за някоя неудобна пречка, Бог може би изработва чудо“

ПрепятствияЗабелязал съм, че твърде много се тревожим и безпокоим за неща, които са извън нашия контрол и с които не можем да се справим сами. Хората се безпокоят за миналото, което не може да се промени, за настоящите неудобства около тях или за неща от бъдещето, които в момента са неизвестни. Библията казва: „Достатъчна е на всеки ден неговата злоба“ (Матей 6:34). Справяй се с днешния ден – тук ще намериш Бог да работи.

Божието слово е толкова практично и винаги в съответствие с твоя живот. Преди изгрев три жени отиваха към гробницата, в която бе положено тялото на Исус. Без очакване за възкресение, те отиваха с благоуханни масла да помажат тялото на своя Господ. Водеха ги мъката и верността. Гробницата, където лежеше тялото на Исус, беше затворена с огромен камък и запечатана по заповед на римската управа. По пътя ги занимаваше един много практичен и реален проблем, от който произтичаше техния разговор: „И говореха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата?“ (Марк 16:3). Това не беше само обикновен коментар, а разговор, ангажиращ вниманието им. Тази сериозна пречка можеше да провали намеренията им. Докато те се притесняваха, Бог работеше. Попадал ли си някога в подобно затруднение? Навярно ти се е случвало. „А когато стигнаха, видяха, че камъкът беше отвален“ (Марк 16:4). Бог вече бе извършил това, което те не можеха.

Може ли това да се приложи в твоя живот? Великден е живата демонстрация, че за Бог няма нищо невъзможно. Библията заявява: „Когото Бог възкреси (Исус), като Го освободи от страданията на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея“ (Деяния на апостолите 2:23, 24). Прочети отново този стих: „…понеже беше невъзможно Той да бъде държан от смъртта“. Ако съзаклятието на ада и злите хора, които разпънаха Исус на кръста и мощта на смъртта, която властваше в гробницата, не можаха да задържат Божият Син, даже с помощта на римските войници, може ли дори да се допусне, че някакъв камък, колкото и голям да е той, може да се противопостави на Господаря на Живота?

Докато те се безпокояха за това неудобно затруднение, Бог изработваше най-великото от чудесата Си. Ненужното безпокойство за неща, които не можеш да направиш, ограничава вярата ти в това, което Бог може и ще направи. Исус каза ясно: „Той отговори: Невъзможното за човеците е възможно за Бога“ (Лука 18:27). Предполагам, че камъкът не е бил преместен, за да може Исус да излезе, това не беше необходимо. Може би Бог го е изместил, за да могат те да влязат и да видят със собствените си очи празната гробница и да разкажат на другите с увереност това, което са научили от първа ръка. Твоят проблем, голям или малък, който те тревожи и обърква, е точно възможността, която Бог използва, за да покаже Своята непроменена и неограничена мощ (Римляни 8:11). Скоро Неговите последователи, които се притесняваха как ще преместят камъка, се научиха да имат такава вяра, която да премества планини (Матей 17:20). Пречките са Божиите възможности.

Молитвата ми за теб днес е: пречките никога да не те обезкуражават.

снимка: Интернет