Posts Tagged ‘минало’

Мисли „извън кутията“

„Човек гледа на лицето, а ГОСПОД гледа на сърцето“ (1 Царе 16:7).

Съденето на другите предполага, че си прав в предположенията си.

Мисли извън кутиятаМоже би си чувал фразата „мисли извън кутията“. Тя произлиза от тенденцията да създаваме „кутийки“ – съзнателно или не – в които разпределяме себе си и останалите. Кутийката в буквалния смисъл налага някакви ограничения. Временно тя може би изглежда като място на сигурност, но винаги води до ограничения. „Кутийката“ ограничава човека до това, което той е бил или се предполага, че е бил. Понякога правим това дори със себе си. Ако веднъж сме повярвали на дадено мнение, е много трудно да го променим или пренебрегнем, дори да е грешно. Не позволявай на мненията на другите да те затварят в каквито и да било „кутии“ като приемаш ирационалната неизбежност на границите, които техните мнения поставят. Ти си ново създание в Христос.

Дори Исус беше преценяван погрешно. „Това не е ли сина на дърводелеца?“ Прочети Матей 13:54-58. Той беше сина на дърволеца, но и много повече от това. Апостол Павел често оставаше неразбран от тези, на които служеше. „Понеже – казват някои – писмата му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето – нищожно“ (2 Коринтяни 10:10). Павел не позволяваше да бъде поставен в „кутия“ от мнението на другите. Първоначалното ти мнение за хора или ситуации превръща ли се бързо в отсъждане и очаквания за тях? Съденето предполага, че знаеш защо другия е действал по определен начин и че си прав в предположенията си.

„Вие гледате на външното“ (2 Коринтяни 10:7). Външния изглед на нещата по-често е подвеждащ и неточен. Хората и обстоятелствата рядко са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Неправилното впечатление има способността да усили, или да намали твоите начални нагласи. Предположение, което не почива на достоверни факти, води до погрешна интерпретация. Ако съдиш само по външния изглед, неправилно ще оцениш обстоятелствата като изгодни или вредни. Реакцията е плод на погрешна оценка, докато откликът е следствие на обмислено решение. Не можеш да живееш мъдро докато не научиш разликата между естествената реакция и духовният отклик. Трябва да сме изпълнени с духовна решимост, за преодолеем тази упорита, естествена тенденция.

Както винаги можеш да намериш практичен съвет и мъдрост в Божието Слово. „Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; дори и да сме познавали Христос по плът, пак сега вече не Го познаваме така. И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, всичко стана ново“ (2 коринтяни 5:16-17). Избягвай да гледаш по плът – както себе си, така и другите. Това, което Павел простичко казва е: „Мисли извън кутията“.

Остави миналото си на Божията изкупваща любов. Освободи бъдещето на другите в грижовните, изцеляващи ръце на Спасителя. Извън кутията на твоите навици, отрицателни чувства, неправилни разбирания, приемания, етикети, поставени от другите, минали провали и наранявания, стари грешки, болезнени спомени, лоши избори и простени, но незабравени грехове, можеш да бъдеш „ново създание; старото премина, ето всичко стана ново!“ Мисли за себе си като новото създание в Христос, което си. Ти не си това, което си бил и можеш да бъдеш повече отколкото си сега. Благодарен съм за тази истина: „Господ не гледа на това, на което гледа човек; понеже човек гледа на лицето, а Господ гледа на сърцето“ (1 Царе 16:7). Затова „повече от всичко, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“. Прочети Притчи 4:20-23.

Молитвата ми за теб днес е: бъди свободен да станеш всичко, което Бог вярва, че си.

снимка: Интернет

Любов и прошка

„В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат“ (Ефесяни 1:7)

„Ти си затворник на едно неизбежно минало ако не простиш безкористно“

Любов и прошкаСлучвало ли ви се е да постъпят с вас несправедливо? Кой не е постъпвал несправедливо срещу Бог или човек? Животът не е възможен без прошка. Товарът на твоите грешки или тези на другите, става толкова тежък за носене, че е невъзможно да не си прощаваме. Ти си затворник на едно неизбежно минало ако не простиш безкористно (Марк 11:25, Колосяни 3:13-15, Матей 6:14, 15).

Но не прошката е това, с което се борим – любовта е нашето предизвикателство. Любовта изисква от теб много: „Любовта не държи сметка за зло… всичко премълчава… всичко търпи… любовта никога не отпада“ (1 Коринтяни 13:4-8). С любовта саможертвата тежи по-малко, неудобствата не си струва да се споменават. Прошката идва без да претегляме грешки и заслуги. Този, който избира да прости, приема цената и болката от грешките на другите.

Смисълът на Разпятието е неизмеримата любов. Исус, който не е извършил никакъв грях (2 Коринтяни 5:21), взе на Себе Си твоите грехове, прие твоето място пред святостта на Бог, плати ужасната цена на греха ти и понесе болката за всеки грях и несправедливост, които си извършил или ще извършиш (Матей 27:46)). Най-лошото, на което всеки човек е способен, беше понесено от Исус на кръста, мястото, където умря нашият Спасител.

Кръстът е символ на греха, но също така и на най-великата любов. Там Той ти прости, защото те обича: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина Си на света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него“ (Йоан 3:16, 17).

На този кръст твоето минало и твоята съдба бяха завинаги променени: „В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатствата на Неговата благодат, която е направил да ни дава изобилно всяка мъдрост и разбиране… така че да бъдем за похвала на Неговата слава – ние, които отпреди се надявахме на Христос“ (Ефесяни 1:7-12). Никой не трябва да остава такъв, какъвто е бил. Това е наистина един велик петък, защото тогава беше родена надеждата за всеки, който повярва (1 Йоан 1:9, 10). Писателят Макс Лукадо пише: „Исус ще отиде по-скоро в ада за теб, отколкото в небесата без теб“. Какво да правиш с такъв Бог? Не можеш просто да Го отпратиш. Вместо това съкрушено коленичиш пред Него, приемаш Неговата прошка и живееш живота си за Него. „Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек (при все че е възможно да дръзне някой да умре за добрия). Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас (Римляни 5:7, 8). Представи си – Бог даде Своя живот за теб!

Защо тогава ние, които получихме такава благодат и любов, трудно прощаваме? Не можеш да оставиш прегрешенията на другите непростени, когато твоите са така щедро и напълно простени. Библията казва: „И бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас“ (Ефесяни 4:29, 32). Любовта се вижда най-добре при прошката.

Молитвата ми за теб днес е: познай Божията чудна и неизмерима любов.

снимка: Интернет

Пречките

„И говореха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата?“ (Марк 16:3)

„Докато ти се безпокоиш за някоя неудобна пречка, Бог може би изработва чудо“

ПрепятствияЗабелязал съм, че твърде много се тревожим и безпокоим за неща, които са извън нашия контрол и с които не можем да се справим сами. Хората се безпокоят за миналото, което не може да се промени, за настоящите неудобства около тях или за неща от бъдещето, които в момента са неизвестни. Библията казва: „Достатъчна е на всеки ден неговата злоба“ (Матей 6:34). Справяй се с днешния ден – тук ще намериш Бог да работи.

Божието слово е толкова практично и винаги в съответствие с твоя живот. Преди изгрев три жени отиваха към гробницата, в която бе положено тялото на Исус. Без очакване за възкресение, те отиваха с благоуханни масла да помажат тялото на своя Господ. Водеха ги мъката и верността. Гробницата, където лежеше тялото на Исус, беше затворена с огромен камък и запечатана по заповед на римската управа. По пътя ги занимаваше един много практичен и реален проблем, от който произтичаше техния разговор: „И говореха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата?“ (Марк 16:3). Това не беше само обикновен коментар, а разговор, ангажиращ вниманието им. Тази сериозна пречка можеше да провали намеренията им. Докато те се притесняваха, Бог работеше. Попадал ли си някога в подобно затруднение? Навярно ти се е случвало. „А когато стигнаха, видяха, че камъкът беше отвален“ (Марк 16:4). Бог вече бе извършил това, което те не можеха.

Може ли това да се приложи в твоя живот? Великден е живата демонстрация, че за Бог няма нищо невъзможно. Библията заявява: „Когото Бог възкреси (Исус), като Го освободи от страданията на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея“ (Деяния на апостолите 2:23, 24). Прочети отново този стих: „…понеже беше невъзможно Той да бъде държан от смъртта“. Ако съзаклятието на ада и злите хора, които разпънаха Исус на кръста и мощта на смъртта, която властваше в гробницата, не можаха да задържат Божият Син, даже с помощта на римските войници, може ли дори да се допусне, че някакъв камък, колкото и голям да е той, може да се противопостави на Господаря на Живота?

Докато те се безпокояха за това неудобно затруднение, Бог изработваше най-великото от чудесата Си. Ненужното безпокойство за неща, които не можеш да направиш, ограничава вярата ти в това, което Бог може и ще направи. Исус каза ясно: „Той отговори: Невъзможното за човеците е възможно за Бога“ (Лука 18:27). Предполагам, че камъкът не е бил преместен, за да може Исус да излезе, това не беше необходимо. Може би Бог го е изместил, за да могат те да влязат и да видят със собствените си очи празната гробница и да разкажат на другите с увереност това, което са научили от първа ръка. Твоят проблем, голям или малък, който те тревожи и обърква, е точно възможността, която Бог използва, за да покаже Своята непроменена и неограничена мощ (Римляни 8:11). Скоро Неговите последователи, които се притесняваха как ще преместят камъка, се научиха да имат такава вяра, която да премества планини (Матей 17:20). Пречките са Божиите възможности.

Молитвата ми за теб днес е: пречките никога да не те обезкуражават.

снимка: Интернет

Днес

„Този е денят, който Господ е създал“ (Псалм 118:24)

„Днешният ден крие лекарството за твоята шарена история и вратата към твоята съдба“

Животът може да изгежда твърде объркан и често ти се случва повече от това, с което мислиш, че можеш да се справиш. Миналото ти може да е затрупано с твърде много недовършени неща, а пътят пред теб да е пълен с твърде много отговорности. Но в живота е важен днешният ден – кой си и какво правиш днес. Животът ти не се определя изцяло от фактите от твоето минало или от потенциала на бъдещето. Те могат да бъдат силно повлияни – положително или отрицателно – от нещата, които правиш днес. Можеш или да затвърдиш миналото си, или да пренапишеш неговите предвиждания. Можеш да продадеш бъдещето си евтино или да вложиш в постигането на пълния му потенциал.

Днес имаш възможност да напишеш нова глава в продължаващата история на живота си. Със сигурност има грешки, които си направил и неща, които би направил по-добре, ако си бил по-мъдър. Днес е добър момент да поправиш всичко това. Справи се по-добре, не повтаряй грешките си, поучи се от тях. Псалмистът Давид знаеше някои неща за съдбата и историята. На никого не е обещавано по-велико бъдеще, но малко са хората, които са имали по-непостоянна история. За да отдадем заслуженото на Давид, трябва да кажем, че той не позволяваше историята на живота му да приключи с неговите провали (Псалм 32 и Псалм 51). Неговата история е пълна с покаяние и изкупление.

Чрез покаяние и изкупление твоята история може да бъде написана от Него. Послушай и се учи от съвета на Давид: „Този е денят, който Господ е създал; нека се радваме и се развеселим в Него“ (Псалм 118:24). Днес може да бъде твоето ново начало. Престани да преживяваш отново миналото си, да репетираш грешките си и да съжаляваш за провалите си. Днешният ден е единственото, което ти е дадено в момента. Въпросът не е в това, което си направил в миналото или колко добре възнамеряваш да се представиш в предстоящите дни. Важен е точно този ден! Бог има солиден списък с възстановени тъжни човешки истории и е също толкова умел в изграждането на велико бъдеще: „Този е денят, който Господ е създал“.

Подобно на Давид, апостол Павел имаше части от историята си, които би искал да забрави (Деяния 9:1-6). По пътя към Дамаск Павел срещна Бога лице в лице и всичко се промени. Разбрал съм, че повечето хора не могат да обърнат живота си на 180 градуса без Божествена намеса. Само арогантност или невежество (или и двете заедно) могат да накарат човек да опита такава житейска промяна без Бога. Павел беше намерил отговора за успешна промяна към подобие на Спасителя: „Братя, аз не смятам, че съм уловил, но едно правя – като забравям това, което е назад и се простирам към това, което е напред, впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус“ (Филипяни 3:13, 14). Обърни внимание на думите на Павел – той прави „едно нещо“ и после казва, че „забравя това, което е назад и се простира към това, което е напред“. Единственото нещо, което Павел мислеше за решаващо, се изразяваше в три еднакво важни действия – оставяне на всичко, което ни пречи от миналото, изживяване на днешния ден с вярност и очакване, и изпълване на бъдещите дни с Божествени усилия за постигане на Неговото призвание. Днешният ден крие лекарството за твоята шарена история и вратата към твоята съдба.

Молитвата ми за теб днес е: изживей днешният ден с радост, както и всеки следващ ден.

снимка: Интернет

Велика размяна

„…да им дам венец вместо пепел…“ (Исая 61:3)

„Твоето бъдеще е част от утрешния ден, а не от вчерашния“

Пепел… Какви мисли ви навява тази дума? Пепелта остава след като сгряващия огън, на който си се наслаждавал, е угаснал. Понякога животът ни изглежда точно така. С тъга си спомняме за по-добрите дни, а днешния ден не отговаря на очакванията ни. Случвало ни се е да си казваме: „Никога няма да бъде същото“. И е точно така. Не е нужно нещата да остават все същите, те могат и трябва да бъдат по-добри!

Мисълта, че най-доброто е вече зад гърба ни не ни утешава и окуражава. Не се опитвай да живееш с успехите или провалите на миналото. Библията съветва: „Братя, аз не смятам, че съм уловил, но едно правя – като забравям това, което е назад, и се простирам към това, което е напред впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус“ (Филипяни 3:13, 14). Миналото трябва да остане минало, а не да се превръща в мярка за сравнение на бъдещето. Добро или лошо, болезнено или ползотворно, миналото никога не е подходящо място за живот. Твоето бъдеще е част от утрешния ден, а не от вчерашния.

Ето какъв е Божият план и Неговото обещание – една велика размяна за нещо много по-добро: „Духът на Господа Йехова е на Мене… да проглася годината на благоволението Господне и деня на отплатата от нашия Бог; да утеша всички наскърбени; да наредя за наскърбените в Сион, да им дам венец вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на хваление вместо унил дух…“ (Исая 61:1-3).

Забелязваш ли прекрасната размяна в тези стихове, която Бог се зарича да направи? Нещата, които оставяш, са поканата за Неговото снабдяване. Даваш Му разбитото си сърце. Идваш като пленник, живеещ в тъмнина. Донасяш всички причини за скръб, даваш Му болката си. Донасяш пепелта на миналото и признаваш отчаянието си. И тогава любящият Бог взима всичко ненужно и нежелано и в замяна ти дава това, което ти е липсвало – пуска те на свобода, дава ти несравнима утеха, поставя венец на главата ти, помазва те с радост и те облича с хваление. За мен това е велика размяна.

Много е важен фактът, че първото чудо на Исус беше на една сватба в малкото селце Кана. Всичко вървеше по план, беше един весел празник. Но тогава нещо се обърка. Най-доброто, с което разполагаха домакините свърши. Какво направи Исус? Същото, което ще направи и за теб днес – Той ще вземе нещо съвсем обикновено и ще го замени с друго по-добро от всичките ти мечти. Ето какво казаха свидетелите на това чудо: „…ти си запазил най-хубавото вино досега“ (Йоан 2:1-11).

Най-доброто, което си преживявал ще бъде само пепел в сравнение с венеца, който Исус дава. Може би животът ти преди Христос е изглеждал като един безкраен празник, но Библията казва: „Нито око е виждало, нито ухо е чувало, нито човешки ум си е представял това, което Бог е подготвил за онези, които Го обичат. Но Бог ни разкри тази мъдрост чрез Духа…“ (1 Коринтяни 2:9, 10). Хората са се вкопчили в този свят с всички сили, но нищо тук не може да се сравни с това, което очаква Христовите ученици (Откровение 21:1-5).

Молитвата ми за теб днес е: давай възможност на Бог да те изненадва и удивлява.

снимка: Интернет

Помири се с миналото

„Ще имат вечна радост, ще придобият веселие и радост, скръб и въздишане ще побягнат“ (Исая 51:11)

„Не можеш да промениш миналото, но можеш да промениш настоящето“

Миналото може да бъде изпълнено с топли спомени, които ни радват. Надявам се това да е така в живота на всеки един от вас. Но обикновено в миналото има глави, които бихме искали да редактираме или изтрием напълно. Реалността е, че не можем да променим миналото. То е минало. Трябва да осъзнаем, че съжалението няма да промени нищо. Миналото си е минало. „Каквото писах, писах“ (Йоан 19:22). Не всичко може да се промени, но това как тълкуваме миналото и какво научаваме от него може да се промени.

Важно е да се помирим с миналото си. Ако не го направим ще платим висока цена – емоционално, духовно и във взаимоотношенията ни. Търси мир в сърцето, в ума и в отношенията си с другите. Трудно е, но трябва да погледнеш отвъд нещата, за които съжаляваш и да видиш кое е доброто, което можеш да извлечеш от тях – какво научи, стана ли по-добър човек? Колкото и голяма да е била болката, не е нужно да живееш с нея до края на живота си.

Ако е нещо, което си направил – реши го. Първо оправи отношенията си с Бога. Ако не направиш първо това, нищо друго няма да се получи. След това може би трябва да говориш с този, който е засегнат. Помири се, положи усилия. „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките хора“ (Римляни 12:18). След като си направил всичко възможно в смирение и с искреност, продължи напред в свободата на Христос.

Ако е нещо, което са направили срещу теб – не мисли за отмъщение. Най-добрият реванш е да преодолееш горчивината. С миналото си човек се помирява чрез прошка. Няма друг начин. Трябва да простиш, както на теб е било простено (Ефесяни 4:29-32). Непростителността е най-лошата вреда, която можеш да си нанесеш сам. Ще се превърнеш в затворник на миналото си. Ще се питаш едно и също нещо – защо те грешат, а ти си прав, но няма да намериш мир, докато не простиш от сърце. Прошката не извинява стореното ти зло, а предава болката в Божиите ръце (Римляни 12:19-21).

Добрата новина е, че Бог е обещал твоите „скръб и въздишане“ да дадат път на радостта и щастието. Нима това не е по-добър край за твоята история? Виж как може да стане това. Радостта и щастието се придобиват – те не са случайност и не се „заработват“. Те са дар от Бога и дар, който човек придобива, когато „пътищата му са угодни на Бога“ (Притчи 16:7).

Молитвата ми за теб днес е: живей в свобода от минали неуспехи и трудности.

снимка: Интернет

Понякога е добре да забравим

„Като забравям задното и се простирам към предното“ (Филипяни 3:13)

„Понякога трябва да забравим нещо, за да получим изцеление“

Не е лошо да забравяме. Понякога това е най-доброто, което можем да направим. Има неща, които не е нужно да помним, такива, които носят безпокойство и болка, и такива, за които нямаме обяснение. Такъв вид преживявания заемат мястото на добрите спомени, които могат да ни изграждат и вдъхновяват. Случвало ли ви се да помните това, което трябва да забравите, а да забравите онова, което трябва да помните?

Една от отговорностите ми в къщи, докато растях, беше да изхвърлям боклука. Баща ми често ми напомняше това. Чувах този въпрос много често: „Сине, изхвърли ли боклука?“ И до ден днешен това е едно от нещата, които аз правя у дома. Не зная дали баща ми си е давал сметка на колко ценен урок от ежедневието ме е научил. Вярвам, че животът ни ще върви по-добре, когато се научим редовно да изхвърляме „боклука“ от него.

Всички искаме по-добър живот, но само желанието няма да направи нещата по-различни. След като нещо е сторено в миналото, ние не можем да се върнем и да го изтрием. И така миналото може да се превърне в ужасен затвор, в който старите дела ни правят неспособни да се променим.

Вярващи навсякъде по света се събират и благодарят на Бога, че Той е отмахнал греховете от миналото. Дал е прошка и ново начало в Христос. „И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново“ (2 Коринтяни 5:17). Прошка без забравяне не носи свободата, която Бог иска да имаме.

Обичам историята за Йосиф. В него имаше много болезнени „отпадъци“, някои поради липса на мъдрост. Но по-голямата част беше семеен „боклук“, който буквално беше изсипан в живота му. За да оцелее и да може да изпълни своята съдба, Йосиф трябваше да се научи да как да изхвърля този „боклук“ от своето болезнено и тежко минало. Докато беше в Египет му се родиха синове (Битие 41:51, 52). Първият нарече Манасия, когато разбра, че „Бог го направи да забрави всичките си мъки“. Понякога трябва да забравим нещо, за да получим изцеление. Вторият си син Йосиф нарече Ефраим и обясни: „Бог ме направи плодоносен в земята на моето страдание“. Когато започнем да броим благословенията си, тогава сме истински щастливи.

Грешки, обърквания, неправилно казани думи, всичко това може да оформи оценката ни за миналото, но ние притежаваме силата на избора да дадем нова форма на бъдещето си – така, както Бог иска. Преди няколко дни един приятел ме благослови с един стих, който сега споделям с вас: „А колкото за храната му, от царя му се даваше постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му“ (4 Царе 25:30). Често се моля за това.

Молитвата ми за теб днес е: когато гледаш назад да виждаш само доброто, а от бъдещето да очакваш само превъзходното.

Снимка: http://www.sxc.hu