Posts Tagged ‘мироглед’

Да се радваме на различията

„Ние получаваме различни дарби според благодатта, която Бог ни дава“ (Римляни 12:6)

„Единството е в разнообразието, а не в конформизма“

Да се радваме на различиятаОтпечатъците на пръстите ти са уникални и се различават от тези на хората, родени преди теб и тези, които ще се родят след теб. А науката е открила, че всеки индивид има ДНК, което се отличава от това на всички преди и след него. Бог обича разнообразието. Когато Бог създава вселената: „Той изброява множеството на звездите, нарича ги всички по име. Велик е нашият Господ и с голяма мощ, разумът Му е неизмерим“ (Псалм 147:4, 5, Исая 40:26). При сътворението, любовта на Бог към разнообразието, се изявява в неизброимите видове растения, животни, птици и обитатели на моретата. „И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро“ (Битие 1:31).

Имаше голямо разнообразие сред учениците, които Исус избра. Те бяха рибари, бирници, политически зилоти. Работейки за Неговото царство: „Така в Христос… ние получаваме различни дарби според благодатта, която Бог ни дава“ (Римляни 12:3-8). „Дарбите са различни, но Духът е същият. Службите са различни, но Господ е същият. Различни са и действията, но Бог е същият, Който върши всичко във всички“ (1 Коринтяни 12:4-11). На Йоан, вече остарелия ученик, заточен на остров Патмос, беше показан края на времената: „След това видях, и ето голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си…“ (Откровение 7:9).

Единството е в разнообразието, а не в конформизма. Разнообразието не е за да те разграничи от другите и със сигурност не е, за да те отдели от тях. Разнообразието, дадено от Бог, ти служи да можеш да допринесеш по-възможно най-добрия и значим начин за добруването на другите. Ти служиш най-добре поради уникалността, която Бог е създал специално за теб. „Затова приемайте се един друг, както и Христос ни прие за Божията слава“ (Римляни 15:7). Приемането предлага мощно освобождаване на пълния потенциал, който Христос е положил във всеки от нас. Христос очаква от теб да приемаш другите, така както Той те е приел.

Защо тогава хората са склонни към конформизъм и показват по-малка приспособяемост към разнообразието? Мисля, че тази тендеция е белег за падналата ни природа. Нещо в присъщата ни несигурност ни кара да се стремим да приличаме на другите или да искаме другите да заприличат на нас. Нито едно копие не е толкова хубаво, колкото е оригиналът. Ти си оригинал, уникално планиран и създаден от Бог за определена цел. Не се смесвай със заобикалящата те култура. Не се приспособявай към тези около теб. Бъди себе си. Радвай се на различията, конформизмът е безплоден. „Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно“ (2 Коринтяни 10:12). Не сравнявай себе си с другите, защото това води до гордост и разочарование. Не се опитвай да бъдеш различен, просто за да бъдеш различен.

Апостол Павел ни дава този съвет: „И недейте се съобразява с тоя век (свят), но преобразявайте се чрез обновяването на ума си…“ (Римляни 12:2, 3). Процесът на преобразяване във всичко това, което Бог е планирал да бъдеш и ти е дал дарбата да извършиш, премахва импулса да се съобразяваш с моделите и пътищата на този свят. Бъди твоето най-добро Аз, за да служиш на Бога и да бъдеш благословение за другите.

Ето добрата новина за идването на деня, който ни е обещан: „Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем като Него, защото ще Го видим Такъв, какъвто е. И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист“ (1 Йоан 3:2, 3).

Молитвата ми за теб днес е: открий Бог какъв те е създал да бъдеш.

снимка: Интернет

Реклами

Великото приключение

„Господ каза на Авраам“ (Битие 12:1)

„Ти си някой, който отива някъде, за да постигне нещо, което е важно за Бога“

Животът на Авраам беше едно приключение, изпълнено с вяра и покорство. Бог го взе от неговата зона на удобство и го въвлече в едно приключение, в което Авраам преживя чудотворното Божие снабдяване. Ако той беше останал задоволен от това, което имаше, никога нямаше да разбере какъв е Божият план за живота му. Бог имаше едно пътуване за него – място, семейство, призив и награда, които го очакваха. Всичко това започна в момента, когато Авраам послуша Божия глас в сърцето си (Битие 12:1-9, Евреи 11:8-12). Приключението винаги започва по този начин.

Лука ни описва една интересна история – посещението на Исус в малко селце, наречено Витания, в близост до Ерусалим. Контрастът на решенията в живота ни е илюстриран чрез различния отклик на Марта и Мария към визитата на Исус в техния дом. Лука описва историята така: „И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си. Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му. А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща; но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея“ (Лука 10:38-42). И двете обичаха Исус, но едната слушаше думите Му, докато другата работеше, за да посрещне нуждите на Исус. И двете бяха нужни, но едното е много по-важно от другото. Хората рядко са Марта или Мария, по-често са непредвидима комбинация от двете. Коя от двете сестри описва взаимоотношението ти с Бога сега?

Случвало ли ти се е някой да ти говори, а мислите ти да са другаде, вниманието ти да е насочено в друга посока? „Регистрираш“ гласа, но не чуваш какво ти се казва. Долавяш звука от говора, но не разбираш казаното. Общуването изисква слушане, а за да има слушане трябва да чуваш. Чуването се случва в контекста на взаимоотношението. Проблема рядко е в способността да чуваш. Бог ти е дал способността да чуваш и да разбираш. Просто трябва да дадеш цялото си внимание на Бога и да имаш готовност да следваш Неговото водителство.

Искаш ли живот на приключения и нови открития? Мисля, че във всяко сърце Бог е вложил любов към приключенията – да живееш в пълнота, да опиташ непознатото. Няма награда без риск – премерен риск, а не безумен. Това е азбучна истина. Животът често става лесно предсказуем, когато рутинното ежедневие се превърне в коловоз на живота. Това е безопасен живот, но не особено вълнуващ. Живота с Бога е всичко друго, но не и рутина. За да познаваш гласът Му трябва да Го чуваш. За да чуваш гласът Му трябва да си близо до Него.

Пред теб стои велико приключение и различни вълнения те дебнат зад всеки ъгъл. Няма да знаеш какво те очаква, нито ще откриеш Божието приключение за твоя живот, докато не започнеш да слушаш Божият глас в сърцето си. Библията е изпълнена с удивителни истории за мъже и жени, млади и стари, които следват Бога и преживяват удивително общение с Него. Ти си някой, който отива някъде, за да постигне нещо, което е важно за Бога. Не се задоволявай с нищо, което е по-малко от това.

Молитвата ми за теб днес е: открий вълнението и удовлетворението, които идват от целеустремения живот.

Снимка: Интернет

Да се издигнеш над всичко

„Господ беше с Йосиф и той благоуспяваше“ (Битие 39:2)

„Ако стоиш на мястото, на което си в момента, то никога няма да стигнеш там, където си тръгнал“

Историята на Йосиф е чудесна. Неговото издигане до втората най-влиятелна правителствена позиция в най-силната нация по неговото време е феноменален разказ за успех. Със сигурност не става въпрос за късмет или шанс, нито за това да бъдеш на точното място в точното време. Всъщност, той сякаш винаги беше на погрешното място в погрешното време – като изключим факта, че където беше Йосиф, то и Господ беше с него.

Той трябваше да преодолее сериозни трудности, за да стигне до тази позиция – разбити мечти, проблеми в семейството, кавги и насилие от страна на братята си, ревност и жестоко отношение, фалшиви обвинения, затвор за тежко престъпление, чужденец в чужда земя, далеч от дома, с религия в разрез с популярните вярвания на хората около него. Кой би предположил, че такъв човек един ден ще застане отдясно на фараона, владетелят на цял Египет.

Успехът на Йосиф надмина най-смелите му мечти – защото Господ беше с него и Йосиф беше готов да се издигне над всичко, което се опитваше да му попречи да се превърне в това, което беше заложено в него. Не оставяй нищо и никой да спред да постигнеш нещо повече, да бъдеш нещо повече. Винаги се протягай към Този, Който те обича и иска да ти помогне. Така човек се издига над всичко. Ап. Павел казва: „Угнетявани сме отвсякъде, но не сме съкрушени; в недоумение сме, но не до отчаяние; гонени сме, но не сме изоставени; поваляни сме, но не сме унищожени“ 2 Коринтяни 4:8-9.

Ако стоиш на мястото, на което си в момента, то никога няма да стигнеш там, където е определено да стигнеш. Къде искаш да стигнеш в живота си? Кой искаш да бъдеш? Някои хора остават в капана на техните оплаквания от това, колко зле са се отнесли с тях, намират си извинения за това, че не вървят напред. Други пък намират кого да обвиняват за това, което те самите не са направили или са се провалили. Има и такива, които са си спечелили лоша репутация, която ограничава възможностите им, но не желаят да положат усилие да изградят по-добра репутация. Със сигурност ще ти се случват нежелани и несправедливи неща, но успехът идва, когато се издигнеш над всичко и се превърнеш в нещо повече от това, което си бил преди.

Библията казва: „Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мен, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас“ (Филипяни 4:9) „Благодат, милост, мир да бъдат с нас от Бог Отец и от Господа Исус Христос, Син на Отца, в истина и любов” (2 Йоан 1:3).

Молитвата ми за теб днес е: да се издигнеш над всичко, което те дърпа надолу.

снимка: http://www.sxc.hu

Да виждаш доброто

„Изпитвайте всичко, дръжте доброто“ (1 Солунци 5:21)

„Всичко, което е добро или ще бъде добро може да не изглежда така в момента“

Всеки е чувал майка си да казва: „Изяж си зеленчуците, полезни са“. На мен обаче не ми изглеждаха никак добре, предполагах, че няма да ми харесат и на вкус. Нямах никакво желание да ги опитвам. Мама знаеше най-добре, а и тя беше „шефа“. Освен това вече беше спечелила баща ми на своя страна. Тя твърдо вярваше, че един ден вкусът ми ще се промени.

Чудили ли сте се някога кой решава кое е добро и кое не? Мисля, че само онзи, който знае защо едно нещо е добро, може да го обяви за такова. В Битие глава 1 четем, че Бог погледна Своето творение и видя, „че беше добро“. Бог би трябвало да знае.

Постепенно научаваме, че всичко, което е добро или ще бъде добро може да не ни изглежда така в момента. Обикновено “добро” е субективна и пристрастна оценка, основана на това как се чувстваме в момента, а не толкова плод на внимателен анализ. Хората прибързват в отсъжданията си без да се замислят много, приемат за факт онова, което отсъждат в момента.

Ако знаете историята за Йосиф, значи сте наясно с удивителната благодат и простителност, които той показа на братята си и още по-голямата вяра в Бога, когато каза: „Бог го намисли за добро“. Това, което те направиха с Йосиф и това, което последва в живота му не беше никак добро.

Йосиф не се чувстваше добре изоставен в ямата, а после продаден като роб далеч от дома. Той не се чувстваше добре, когато беше лъжливо обвинен от една жена и хвърлен в затвора. Дойде денят, когато той видя Божията ръка във всичко това – не Бог беше причината за злото в живота му, но Той направи всичко това да съдейства за добро. На Йосиф не му изглеждаше така, когато го преживяваше, но това беше Божието най-добро на точното време. И тогава той уверено каза: „Вие наистина намислихте зло против мен, но Бог го намисли за добро (Битие 50:20).

Много по-късно апостол Павел пише: „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение“ (Римляни 8:28). Има моменти, когато за да вярваме тази истина се иска голяма вяра. Нека запомним това – Бог не обещава всичко да започва добре или да завършва добре, точно както ние го очакваме. Неговите обещания не са верни за всеки, който просто би поискал. Но те са непоклатимо верни за „тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение“.

Доброто, за което Бог обещава да работи е според Неговото намерение за живота ни. Но какво е то? „Да бъдеш в образа на Неговия Син“ (Римляни 8:29). За това става въпрос в живота. Това е наистина добро.

Молитвата ми за теб днес е: Божието добро е най-доброто за теб.

Снимка: http://www.sxc.hu