Posts Tagged ‘мир’

Мир и тишина

„Кротък и тих дух е скъпоценен пред Бога“ (1 Петрово 3:4)

„Най-добре можеш да познаеш Бог в тишината и спокойствието на твоята душа“

Мир и тишинаТишина и спокойствие…

Никога не изглежда да са достатъчни. Светът около теб се е превърнал във водовъртеж от активност, заетост и шум, всичко това е разконцентриращо и изтощаващо. Ние чуваме много, но слушаме малко. Във вече шумния и ангажиран живот се обграждаме с още шум – радио, телевизия, лаптопи, таблети, смартфони и социални медии се опитват да примамят вниманието ни и да завладеят времето ни. Всяко едно от тях решително намалява капацитета да слушаме истински. Харесвам вече поостарялото определение за този тип активност – „кипи безмислен труд“. Да запълниш тишината се превръща в неадекватен заместител на това да почувстваш тишината.

„Кротък и тих дух е скъпоценен пред Бога“ (1 Петрово 3:4). Съветът на Павел към Тимотей беше логичен и е приложим днес: „Да водим тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност“ (1 Тимотей 2:1, 2). Активността невинаги е синоним на продуктивност. Не ги бъркайте. Съветът, който Бог ни дава е прост: „Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог“ (Псалм 46:1-11).

В един бурен период от живота си, Илия беше изпаднал в отчаяние (3 Царе 19:1-12). Бог го срещна като силен вятър, след това като земетресение, после като огън – бедствени и плашещи обстоятелства, „но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас (и там е Господ)“. Можеш лесно да бъдеш съкрушен, ако сърцето ти не слуша Неговия тих и тънък глас вътре в теб. „Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Тебе уповава“ (Исая 26:3).

Понякога е нужно в живота ти да има умствен, физически и духовен интервал. Марк разказва спомените на Петър за един период на служение, в който Исус вика учениците си настрана: „Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха, а те нямаха време даже да ядат“ (Марк 6:30, 31).

Една поема, която по-късно става методистки химн, ни окуражава: „Имай време да се освещаваш, светът те връхлита. Прекарвай много време в тайно, само с Исус. Като гледаш към Него, ще бъдеш като Него. В твоето поведение приятелите ти ще виждат Неговото подобие“ (Уилиям Дан Лонгстаф, 1822-1894).

Мирът и тишината трябва да започнат първо в теб, преди да ги откриеш около теб. Гордън Макдоналд, мой любим автор, написа: „Възстановяване на твоята духовна страст“. Според него предпоставки за непресъхваща духовна страст са „сигурни места, спокойни времена и спeциални приятели“. Забелязал съм, че това остава основна необходимост за растящото познание за Бога. Можеш да разпознаеш Бога най-добре в тишината на душата си. Уча се да не бързам, нито когато влизам в Божието присъствие, нито когато излизам от него.

Дано днес изпиташ това, което Давид описва, докато стои на спокойните Витлеемски хълмове: „Господ е пастир мой, няма да остана в нужда. На зелени пасища ме разполага, при тихи води ме завежда. Успокоява душата ми“ (Псалм 23:1-3).

Молитвата ми за теб днес е: спокойствието да бъде свидетелство за доверието ти в Христос.

снимка: Интернет

Advertisements

Да имаш мир

„Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте молбите си на Бога с благодарение“ (Филипяни 4:6)

„За да имаш мир трябва да започнеш с молитва“

Да имаш мирВсекидневно спорове и различия поляризират живота и взаимоотношенията ни. Разширява се пропастта между религиозните и светските вярвания. Икономическите неравенства разделят общности, нации и света ни. Политически и международни конфликти заплашват нашето благополучие и сигурността в глобален план на всеки континент. В днешния свят мирът изглежда неуловим. Забелязал съм, че колкото по-малко мир имаме в сърцата и домовете си, толкова повече конфликти създаваме във всяка друга сфера. Единствените източници на мир са Богът и Князът на мира.

Хората неправилно приемат, че мир означава липса на тревожни обстоятелства. Ако това беше така, никога нямаше да има мир, защото проблемите са факт от живота. Исус ясно каза: „Това ви казах, за да имате в Мен мир. В света имате скръб, но дерзайте: Аз победих света“ (Йоан 16:33).

Проблемите заплашват мира в сърцето и ума ти. В сърцевината на мира е правилната перспектива. Твоята оценка влияе на очакванията ти. Ето какъв е практичния съвет на апостол Павел: „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте молбите си на Бога с благодарение“ (Филипяни 4:6). Можеш да се тревожиш, но да се молиш и да благодариш е по-здравословно. Притеснението и молитвата са взаимноизключващи се. Да се притесняваш е естествено. Молитвата и благодарността са въпрос на избор, но са по-мъдрото решение. Най-често последното нещо, което опитваш, е единственото, което работи ефективно. За да имаш мир трябва да започнеш с молитва. Молитвата отваря сърцето, успокоява страховете и ти дава решения.

Павел обеща, че молитвата с благодарност е сигурният път към преживяването на Божия мир шалом – мирът на Бога във всяко обстоятелство. „И Божият мир, който превъзхожда всеки разум, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус“ (Филипяни 4:7). Опасенията, които чувстваш, когато нещата са несигурни или нарастващото раздразнение от конфликти във взаимоотношенията, или объркването на духа ти изчезват при практикуването на това простичко нещо – искрен разговор с Бога, с благодарност, почит и очакване. „И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно изграждане“ (Римляни 14:19).

Пророк Исая написа: „И делото на правдата ще бъде мир и действието на правдата ще бъде покой и сигурност до века. И Моят народ ще обитава в мирно заселище, в сигурни жилища, и в спокойни места за почивка“ (Исая 32:17, 18). Започваш да преживяваш мир около теб, когато приемеш мира на Бога вътре в теб – мирно заселище, в сигурни жилища и в спокойни места за почивка.

Молитвата ми за теб днес е: Божият мир вътре в теб да те обгърне и да те пази.

Изпълнени с мир

„Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове“ (Матей 5:9)

„Мирът липсва там, където Бог и словото Му не присъстват“

Изпълнени с мирМоят скъп приятел Кембъл ме запозна с изразителната английска дума dispeace, описваща състояние на несигурност и липса на мир. Този, който е познал мира, никога повече няма да се съгласи да живее без него. Бог е отговорът за тези, които живеят без мир в сърцата и в постоянни разногласия с другите около себе си. „Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух. Понеже, който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от човеците“ (Римляни 14:17, 18).

Исус постанови характерните качества на един живот за пример. Човек трябва да е истински, състрадателен, смирен, удовлетворен, милостив и неподправен (Матей 5:1-12). Към всичко това Исус прибавя и „изпълнен с мир“. Между тези, които работят за мир, се установява фамилна прилика. „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове“ (Матей 5:9). Както и други черти на духовната зрялост, така „да бъдеш изпълнен с мир“ започва в твоето сърце при правилни взаимоотношения с Бога, а след това се изразява чрез твоето поведение и разговори. „А плодът на правдата се сее с мир от миротворците“ (Яков 3:18).

Това, което най-вече определя мира ти, не е това, което другите правят, а това, което ти си направил или не си, за да възстановиш разрушеното. Средствата за постигане на мир са молитвата, изповедта, смирението, простителността, покорството и даването на предимство един на друг (Римляни 12:9-11). Изработването на мира е определено като работа, защото изисква усилия и лична саможертва, но последващите благословения са неизмерими: „Защото те ще се нарекат Божии синове“.

Наранените хора нараняват и други. Човекът, който иска мир, полага усилия, насочени към постигането му, но тези усилия невинаги са добре приети. Не можеш да наложиш мир против волята на другия. Нито ти, нито Бог може да изцели нараненото сърце без съгласието на наранения. „На никого не връщайте зло за зло; промисляйте за това, което е добро пред всички човеци; ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци“ (Римляни 12:17, 18). Истинският мир не може да се установи едностранно. Прави това, което можеш, доколкото зависи от теб. Остави Бог да извърши останалото.

Страхът от отхвърляне е най-главнага пречка за постигане на мир. Исус каза: „Когато влезете в дома, поздравявайте хората в него. И ако домът бъде достоен, нека дойде в него вашият мир; но ако не бъде достоен, мирът ви нека се върне към вас. И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му или от онзи град, отърсете праха от краката си“ (Матей 10:12-14).

В тези думи на Исус има три полезни заключения:

  • Идвай с Божия мир в сърцето си.
  • Дошъл си с мир – тръгни си с мир.
  • Не отнасяй със себе си никакъв остатък от нараняване. Тръгвайки „мирът ви нека се върне към вас… Отърсете праха от краката си“ (Лука 10:5, 6; прочети още Римляни 14:22, 2 Коринтяни 13:10, 11).

Мирът липсва там, където Бог и словото Му не присъстват. Съветът на Павел е много практичен: „И нека царува в сърцата ви Христовия мир… Христовото слово да се вселява във вас богато… Каквото и да вършите, със слово или дело, вършете всичко в името на Господ Исус“ (Колосяни 3:15-17).

Молитвата ми за теб днес е: твоето помирение с Бога да донесе Божия мир във всяка сфера от живота ти.

Изобличение и осъждение

„Когато сърцето ни осъжда… Бог е по-голям от сърцата ни“ (1 Йоан 3:20)

„Изобличението дава надежда за възстановяване, а осъждението заплашва с отхвърляне“

Изобличение и осъждениеИма моменти, в които се държим лошо. Това води до тъга, а понякога до срам. Опитваме се да го пренебрегнем, но едно вътрешно напрежение прави това доста трудно. Истинският проблем не е в това, че не сме отговорили на очакванията и критериите на околните. Тъгата и срамът идват от накърнената ни самооценка.

Това разпознаване е добър знак за здравословна, дадена от Бога чувствителност. „Изискваното от закона е написано в сърцата им. Свидетел за това е и съвестта им. Понякога разумът им подсказва, че са извършили грях и това ги прави виновни, а друг път разбират, че са извършили добро и това ги прави невинни“ (Римляни 2:14, 15).

Има ли по-важно нещо от това да различаваш доброто от злото? Бог не оставя това на личната ни преценка (Яков 4:17). Святият Дух, който е в нас се наскърбява, когато пренебрегнем вроденото ни разбиране за добро и зло. И все пак това е преживяване, познато на всеки. „Защото всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляни 3:23). Святият Дух е подарък от Бога и арбитър на Божието слово и закон, записан в сърцата ни и отразен в съвестта ни (Деяния 24:16).

Павел укори последователите на Христос в Ефес: „И не оскърбявайте Светия Божи Дух, с Когото сте запечатани за деня на избавлението“ (Ефесяни 4:30). Тези, които непрекъснато пренебрегват гласа на Святия Дух, рискуват това, което Библията описва така: „Хора, които лъжат, чиято съвест е прегоряла“ (1 Тимотей 4:2). За упоритото сърце злото изглежда добро, а доброто – зло. Повярвай ми, това не е място, на което искаш да се окажеш (Йоан 3:19, 20).

Пренебрегването на вътрешното ни неудобство и нежното напомняне на Святия Дух, който идва, за да „изобличи света грях, за правда и за съд“ (Йоан 16:8), ще доведе до чувството за вина и съответно до срам. Трябва да правиш разлика между изобличението и осъждението.

Библията ясно казва: „И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Исуса и живеят не по плът, а по дух“ (Римляни 8:1, 2). Бог изобличава, дявола осъжда. Двете действия могат да изглеждат подобни, почти неразличими, но са съвсем различни. Разликата е в тяхната цел и резултат, а не в съжалението и в емоциите, които чувстваш.

  1. Определи целта. Уверявам те, че Бог не изпрати Сина Си, за да те осъди. Той дойде, за да те спаси. Библията заявява: „Бог не изпрати Сина в света да съди света, а да спаси света чрез Него“ (Йоан 3:17). Дяволът от друга страна е описан като „обвинител“ (Откровение 12:10). Той иска само да ти навреди (Йоан 10:10).
  2. Прецени резултатите. „Кой е онзи, който ще ни осъди? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас… Нищо не може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляни 8:33-39). Изобличението дава надежда за възстановяване, а осъждението заплашва с отхвърляне. „Ще успокоим сърцата си пред Бога, когато съвестта ни осъжда; защото Бог е по-голям от съвестта ни и знае всичко“ (1 Йоан 3:19, 20). Изобличението води до покаяние, осъждението води единствено до съжаление.

Молитвата ми за теб днес е: сърцето ти да почива спокойно в Бога.

снимка: Интернет

Бог дава смисъл на живота

„Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда?“ (Битие 18:25)

„Болката, която изпитваш, е част от надеждата, която имаш и от изцелението, от което се нуждаеш“

Бог дава смисъл на животаЖивотът не е сраведлив. Тези, които очакват обратното, ще са много разочаровани. Датата, 11 септември, е паметна в американския календар. Шокираният американски народ продължава да се чуди как е възможно група полудели джихадисти да ограбят сърцата и домовете с повече от 3000 живота, които не са били виновни за нищо друго, освен че са отишли на работа онази сутрин. Всичко, в нашата национална скръб, крещи: „Не е честно!“.

„Не е честно“, всеки се чувства така понякога. Исус разказа една притча за работниците в едно лозе, които се съгласиха да работят цял ден срещу справедливо възнаграждение (Матей 20:1-16). С напредването на деня възниква нужда и се наемат още работници. Но в края на работния ден собственикът на лозето казва: „Моята воля е да дам на този, последния, както и на теб. Не ми ли е позволено да правя със своето богатство каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?“ (Матей 20:14, 15). „Нечестно“ изглежда справедливо оплакване (Матей 20:8-12, Исая 55:8, 9). С кой работник се идентифицираш най-напред – с този, който е получил това, за което се е уговорил, или с този, който е получил по благодат това, което не е могъл да изработи? По-вероятно и по-често сме вторите (2 Коринтяни 5:22).

Може би най-важният въпрос във всекидневния ни живот е – вярваме ли в това, че Бог е справедлив? Когато Авраам се застъпваше пред Бог за Содом, той утвърди своята вяра чрез един риторичен въпрос, чийто отговор е очевиден: „Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда?” (Битие 18:25). Разбира се, Бог ще върши правда. Той е праведен и не може да не го прави. И Той винаги ще върши това, което е справедливо за теб.

Не е честно“, това е познато възклицание и емоция, които всеки един може да почувства и каже. Изглежда от най-ранни детски години съществува едно вътрешно чувство за справедливост, което като че ли се проявява не когато ти взимаш най-добрата част от нещо, а по-скоро, когато някой друг го взима. Мисля си, че хората никога не надрастват желанието и необходимостта да бъдат първи, да имат най-много, най-доброто или най-голямото. И когато ти нямаш, а друг има (който, разбира се, заслужава в по-малка степен), твоите чувства крещят: „Не е честно“.

Чувал съм много добри хора, потънали в своите болка и сълзи, да казват: „Животът не е справедлив“. И те имат пълното право да се чувстват така. Болката, която изпитваш, е част от надеждата, която имаш и от изцелението, от което се нуждаеш. Един добър човек се бори с трудностите, а друг, не толкова добър, живее безгрижно. Един усилено работещ човек няма възможност да си поеме дъх, друг пък се сблъсква с невероятно голямо богатство. Животът не е честен. Но Бог е справедлив – всеки път, винаги (2 Тимотей 4:7, 8).

Псалмистът страда от противоречието, че нечестивите преуспяват, а праведните страдат. Тази несправедливост го озадачава: „А колкото до мен, краката ми почти се отклониха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми… като гледах благоденствието на нечестивите… докато влязох в Божието светилище и размишлявах върху сетнината им“ (Псалм 73:1-28).

Има убежище за теб, в което Бог дава смисъл на живота. Един ден везните на справедливостта ще се изравнят, несправедливостите ще се поправят, невинните ще бъдат оправдани, а виновните – наказани.

Молитвата ми за теб днес е: вярвай в добротата на справедливия Бог.

снимка: Интернет

Възможност за радост

„Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания“ (Яков 1:2)

„Живот или вяра, които никога не се сблъскват с изпитания, не могат да израснат в сила“

Възможност за радостДокато животът съществува винаги ще има случаи, които ще изпитват твоята вяра. Не можеш нито да ги избегнеш, нито да ги отхвърлиш. Трябва да ги посрещнеш, да устоиш и да се поучиш от тях. „Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания“ (Яков 1:2). Наистина ли? Изпитанието като възможност за радост – това звучи като противоречие, но нека да погледнем отвъд очевидното.

Преди да разредиш Божията истина с твоята гледна точка за реалността, нека Яков да доразвие своята мисъл: „Като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък“ (Яков 1:3, 4). Живот или вяра, които никога не се сблъскват с изпитания, не могат да израснат в сила, нито да постигнат собствена увереност в истината. Изпитанието е възможност за радост. Преодоляването на физическа съпротива поражда естествена сила. Преодоляването на духовна съпротива поражда сила, която Библията нарича вяра.

Божията цел за твоя духовен живот е да те опази във време на изпитания, а не да те избави от тях. Когато срещнеш предизвикателството на изпитанията, научаваш за Бог много повече. Научаваш много повече и за себе си. Откриваш сила там, където си мислил, че си слаб или слабост там, където си мислил, че си силен. Ще откриеш, че Божията вярност е неотменима, Божието снабдяване – достатъчно, а Неговото слово – сигурен съвет при всички обстоятелства.

Яков, братът на Исус, не препоръчва да се радваш, когато имаш проблеми – това би било неразумно. Но неговият съвет е този: въпреки трудностите да можеш да видиш разкриващата се цел на Бога и да се радваш в очакване на доброто, което неминуемо ще дойде, колкото и невъзможно да изглежда в момента.

Библията по много начини потвърждава тази истина. „Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява. Защото нашата бързоотминаваща лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимте, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни“ (2 Коринтяни 4:16-18, Римляни 8:18).

„В което много се радвате, ако и за малко време да скърбите сега (ако е необходимо) в разни изпитания, с цел: изпитването на вашата вяра, което е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън – да излезе за хвала и слава, и почест, когато се яви Христос“ (1 Петрово 1:6, 7). Какво се изпитва? Твоята вяра – за да се докаже, че е истинска. Изпитанията ще идват, за да разрушат вярата ти, но вместо това, те могат да я укрепят и да докажат нейната искреност и твърдост.

Когато Павел беше изправен пред сериозно изпитание на своята вяра, той осъзна истинския резултат: „За да почива на мен Христовата сила“ (2 Коринтяни 12:9). Зад проблемите си можеш да видиш мощта и верността на един велик Бог. Ето това е истинска „възможност за радост“!

Молитвата ми за теб днес е: вярата ти да е равностойна на твоите изпитания.

снимка: Интернет

Сигурност

„Вечният Бог е твое убежище; и подпора са ти вечните Му мишци“ (Второзаконие 33:27)

„Не можеш да имаш сила, ако не ти е дадена отгоре“

СигурностНесигурността все повече става норма, а не изключение. Може би това винаги е било така, но сега страхът и несигурността се засилват. Световните вълнения, политическите катаклизми, интернационалният тероризъм и финансовите предизвикателства, както у дома, така и в чужбина, не звучат никак утешаващо. Политическите различия изглеждат непримирими, глобалните кризи се разрастват, безработицата няма решение, инвестициите носят все по-несигурни доходи. Понякога човек се чуди дали наистина има някой, който разбира какво става сега, да не говорим за бъдещето.

В какво или къде търсиш сигурност? Чувството за несигурност относно настоящите или бъдещите събития не касае само сегашното поколение. Всяко поколение е имало своите предизвикателства.

Харесвам финалните думи на Мойсей към Израел. След като произнася пророчески благословения към всяко едно племе, той завършва с тези успокоителни слова: „Вечният Бог е твое убежище; и подпора са ти вечните Му мишци… Блажен си ти, Израелю! Кой е подобен на теб, народе, спасяван от Господа…“ (Второзаконие 33:27, 29).

Не започва ли сърцето ти да бие по-бързо от смайващата сигурност на това твърдение? (Малахия 3:6). Следователно, твоята защита е така вечна и непроменима, както „Вечният Бог, Който е твое убежище“. Твоят Бог те е обгърнал със сигурност (Псалм 4:8). Ти почиваш в място на сила: „Ти си създал небето и земята с голямата Си сила и с простряната Си мишца; няма нищо трудно за Теб“ (Еремия 32:17). Бог е единственият източник и истинската основа на сигурния живот.

Когато семейството се проваля, когато приятелите разочароват, когато стоковата борса фалира и правителствата не могат нито да защитават, нито да осигуряват, твоят Бог остава непроменим: „Който живее под покрива на Всевишния, той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия. Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам“ (Псалм 91:1, 2).

Неговото слово ме ръководи, Неговото присъствие е винаги с мен, Неговата любов пребъдва в мен, Неговата благодат ме обкръжава, Неговото провидение ме засеня, Неговите ръце ме държат – аз пребивавам в сигурност.

„Не знаеш ли? Не си ли чул, че вечният Бог Йехова, Създателят на земните краища, не отслабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим. Той дава сила на отслабналите и умножава мощта на немощните. Даже младите ще отслабнат и ще се уморят, и отбраните момци съвсем ще паднат; а онези, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат“ (Исая 40:28-31).

Четейки думите на Исая, забелязваш ли как свръхестествената сила на Бог, Който не се уморява и не отпада, се прехвърля върху нас, които като хора сме податливи и на двете? Не можеш да имаш сила, ако не ти е дадена отгоре.

„Признайте, че силата принадлежи на Бога… Израилевият Бог, който дава сила и мощ на народа Си“ (Псалм 68:34, 35).

Молитвата ми за теб днес е: намери сигурност в Бога и Неговото слово.

снимка: Интернет