Posts Tagged ‘мисли’

Чувствата

„Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23)

„Чувствата са реални, но много рядко на тях може да се разчита; не трябва да се пренебрегват, но не трябва и напълно да им се вярва“

ЧувстватаЗамислял ли си се някога до каква степен ежедневният ти живот е ръководен от чувствата? Съществува много близка зависимост между това, което мислим и това, което чувстваме. Мислите и емоциите много често са първоизвора на това, което хората вярват и следователно на това, което вършат. Но трябва ли да ги упълномощаваме с такава власт? Емоциите са дар от Бог, за да бъде задълбочена и обогатена човешката опитност, за да се добави цвят и радост към живота. Не се срамувай от тях, наслаждавай им се богато, но не допускай да те ръководят.

Библията съветва: „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23). Изворът на чувствата е, както Библията го нарича, „сърцето на човека“. Това не се отнася до физическото сърце, което изпомпва кръвта, носеща живот и кислород навсякъде в тялото (Псалм 28:7). Когато прочетох всички справки, отнасящи се към думата сърце в конкорданса, останах изумен от тяхната многобройност. За Бог сърцето и емоциите са нещо много важно, дори и да са първични. Библията казва, че първата и най-голяма заповед е: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“ (Марко 12:30).

Много пъти ще бъдеш изкушен да угаждаш на чувствата си, ръководени от твоите прищявки и желания. Разбери колко несигурни и следователно заблуждаващи могат да бъдат те, и също така осъзнай властта, която можеш да имаш над тях. Може да се чудиш: „Как мога да пренебрегна това как се чувствам?“. Има случаи, когато трябва да го направиш. След като разреших твърде дълго чувствата ми да ме ръководят и да насочват моите отношения и действия, аз научих две неща – чувствата са реални, но много рядко на тях може да се разчита; не трябва да се пренебрегват, но не трябва и напълно да им се вярва. Когато са правилни – наслаждавай им се, когато не са – издигни се над тях.

Признавай чувствата си. Пренебрегването не ги премахва. Изследвай ги честно според истината на Божието слово. Емоциите, угодни на Бога, са съобразни с реалността, те са полезни и здрави, те са в хармония с Божията истина, те те насочват в Божията пътека. Както е с мислите, така е и с чувствата: „Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос“ (2 Коринтяни 10:5). Когато твоите мисли и чувства са „пленници“, покорни на Христос, тогава ти ще ходиш „с чистосърдечна любов, добра съвест и нелицемерна вяра“ (1 Тимотей 1:5).

Емоционалната зрялост избира да се доверява преди всичко на истината, поставяйки я над чувствата и след това да следва истината преди чувствата. Чувствата са непостоянни, често променящи се без повод и причина. Може да се чувстваш зле без да имаш представа защо или да се чувстваш прекрасно, макар че нищо наоколо не е добре. Необяснимо, нали? Да, но ти избираш как да живееш – избери да се доверяваш на истината. Винаги се покорявай на Бога. Доверявай Му се във всичко. Обичай Го съвършено. В живота е важно да бъдем с право сърце пред Бога.

Един приятел ми каза, че веднъж съм го посъветвал да бъде „верен на Истината“ в ситуация, когато е бил изцяло във властта на чувствата си. Тези думи сочат „точния север“ на пътеводния компас, когато сме объркани или несигурни. Въпреки че не мога да си спомня, много се надявам наистина да съм го казал, защото дълбоко вярвам в това. А преди всичко искам да съм верен на Божията истина. Така успешно можеш да „пазиш сърцето си“ и всичко, което е повлияно от него.

Молитвата ми за теб днес е: цени високо истината и бъди непоколебимо верен.

снимка: Интернет

Реклами

Управлявай мислите си

„Мислете за нещата, които са добродетелни и заслужават възхвала“ (Филипяни 4:8)

„Бог е близо до тези, чиито мисли са Му угодни“

Това, което доминира в мислите ти ще управлява живота ти. Или ти ще управляваш мислите си, или те ще управляват теб. Вътрешният ти живот се състои от ума, волята и емоциите ти. Умът често има доминираща роля в направляването на чувствата и избора ти. Мислите ти имат ролята на рул, който определя решенията и посоката, която поемаш. Говорейки по темата за езика, Библията описва рула на кораба по начин, който може да бъде приложен и към непропорционалното влияние, което оказват мислите ни. „Същото е и с корабите – макар че са така големи и движени от силни ветрове, едно малко кормило ги управлява и те отиват, където пожелае кормчията“ (Яков 3:4). Една мисъл може да изглежда малка, но далеч не е безсилна.

Направлявай мислите си, за да вървят в правилната посока, а не ги оставяй да те водят след себе си. Направи мислите си свои слуги, а не господари. Мислите на някои хора са като своенравни деца – много активни, но не особено продуктивни, освен ако не бъдат направлявани (доста твърдо понякога) по подходящ начин. В първото си послание Петър прави връзка между ума и мислите, и правилното поведение (1 Петър 1:13-15).

Мислите ще диктуват начина, по който възприемаш живота си, понякога съвсем незабележимо – ще оцветяват спомените от миналото, ще тълкуват (често погрешно) събитията от настоящето и ще създават очаквания за бъдещето. Ето защо е важно да ги управляваш. Трябва да насочваш мислите си, за да бъдат продуктивни и внимателно да ги пазиш, за да бъдат полезни. Ако не пречистваш мислите си всекидневно „с водно умиване чрез словото“ (Ефесяни 5:26) и не се „преобразяваш чрез обновяване на ума си“ (Римляни 12:2), това може да доведе до много болка за теб и за други хора.

Апостол Павел много често посочва ума като ключов елемент към щастието: „И мирът, идващ от Бога, мир, който надхвърля всяка човешка представа, ще пази сърцата и умовете ви в Христос Исус. В заключение, братя и сестри, мислете за нещата, които са добродетелни и заслужават възхвала, които са истински и благородни, праведни, чисти, красиви и достойни за възхищение. Вършете онова, което сте научили, получили, чули или видели от мен, и Богът на мира ще бъде с вас“ (Филипяни 4:6-9). Бог на мира е близо до тези, чиито мисли са Му угодни. „Умът, управляван от Духа, води към живот и мир“ (Римляни 8:5, 6; Исая 55:8, 9).

Чудиш се как да го постигнеш? Уверявам те, че мислите ти няма да тръгнат в правилната посока по естествен начин. Ще е необходимо доста сортиране и избиране. Първо, осъзнай, че Христовият ум е в теб. „Никой освен Божият Дух не знае мислите на Бога… А ние имаме ум Христов“ (1 Коринтяни 2:11-16; Филипяни 2:5-9). С Христовия ум в теб можеш да избереш истината пред лъжата, да различиш правилното от погрешното, да жадуваш за чистото пред нечистото, да избереш стремежа към съвършенство пред посредствеността и да осъзнаеш кои са нещата, които заслужават възхвала.

Управлението на мислите ти зависи и от теб, но започва от Бога: „Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме и разбери мислите ми; и виж дали има в мене оскърбителен път; и ме води по вечния път“ (Псалм 139:23, 24). „Божието слово е живо и действено. То е по-остро от кама – врязва се дълбоко в нас чак до мястото, където се разделят душа и дух, стави и костен мозък; съди мислите и намеренията на сърцето“ (Евреи 4:12). След като Бог е извършил Своята част, ти трябва да направиш своята. „Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос“ (2 Коринтяни 10:3-5).

Молитвата ми за теб днес е: мисли за това, което е добродетелно и заслужава възхвала.

снимка: Интернет