Posts Tagged ‘мнение’

Мнение и съдене

„Защото с каквото отсъждане съдите, с такова ще ви съдят.“ (Матей 7:2)

Бъди великодушен, когато изказваш мнение и внимателен, когато съдиш.

Мнение и съденеЛесно е да отсъдиш погрешно. Със сигурност може да разбереш погрешно това, което друг е казал или са ти предали, че е казал. Може погрешно да интерпретираш онова, което друг е направил или се предполага, че е направил. Може погрешно да прецениш нечий мотив, погрешно приемайки, че знаеш какво мисли другия или какви са намеренията му. Всичко това води до прогрешно съдене.

Погрешното съдене винаги носи вреда. Ти не може да си сигурен относно собствените си мотиви как тогава би могъл да си сигурен за мотивите на някой друг? Прочети Еремия 17:9-10. Библията предупреждава: „Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквото осъждане съдите, с такова ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.“ (Матей 7:1-2) Това трябва да накара всеки един сериозно да се замисли.

Един приятел ме научи как точно да различавам дали изразявам мнение или съдя. Двете твърде много си приличат, но всъщност са коренно различни. Мненията са винаги много, дори неизбежни. Всеки ги има. Някои ги имат в твърде голямо изобилие, готови щедро да ги раздават на всеки и разбира се, често, много от тези мнения са погрешни. Хората имат мнение за неща, които им влизат в работата и за неща, които не им влизат работата. Опасността идва тогава, когато твърдо се отстояват мнения, които не са нищо повече от лични симпатии или антипатии, предпочитания или предрасъдъци. Вероятността те да почиват на твърдо обосновани аргументи е същата, колкото и тази да са необяснима прищявка. Не бъркай субективното си мнение с точната, обективна преценка.

Нещата със съденето са по-сериозни. Има отсъждания, които би трябвало да се направят и трябва да се направят, но те следва да се оставят на тези, които имат властта и отговорността да ги направят. Когато си изкушен да съдиш нещо или някого първо се запитай: „Дал ли ми е Бог властта и отговорността да го направя?“

Божественният принцип е прост и практичен: ако нямаш нужната отговорност, не ти е дадена и властта да го правиш. Бог не ти е дал правото да съдиш, там където не ти е дал правото да ръководиш. „И така, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога. … Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брат или съди брат си, злослови закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, а съдия. Само Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си, та съдиш ближния си?“ (Римляни14:10-13; Яков4:11-12). В края на краищата, единствено мнението на Бог е това, което има значение за вечността. „Но Господ остава Цар до века, приготвил е престола Си за съд и Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.“ (Псалм 9:7-8).

Ще бъдеш по-щастлив и ще се радваш на по-добри взаимоотношения, ако разпознаваш по-добре кое е чужда отговорност и се грижиш повече за отговорностите, които са твои. Бъди великодушен в своите мнения и внимателен, когато съдиш. Не знаеш всички подробности, обстоятелства и и мотиви; не бъди толкова уверен в това, което вършиш. Бих искал да кажа, че съм усвоил този принцип добре и го прилагам все по-добре, но въщност все още живея на място, което моят приятел, Кембъл Макълпайн, описва като „най-голямото място в света – мястото на усъвършенствуването.“

Моята молитва за теб днес е: Да не объркваш своето мнение с Божиите отсъждания.

Несъгласие

„…да бъдете съединени в един и същ ум, и в едно и също мнение“ (1 Коринтяни 1:10)

„Цени взаимоотношенията с хората повече от собственото си мнение“

Съгласието невинаги e лесно за постигане, но винаги е най-доброто решение. Някои си мислят, че между „добри“ хора никога няма да има несъгласие, но възможно ли е това да стане в реалността? Всеки, който използва ума си и има поне малко увереност, за да изкаже мнението си, понякога ще бъде в несъгласие с други. Въпросът обаче е – какво правиш след като изразиш несъгласието си? Ако различните мнения се излагат с великодушие и взаимно разбиране, това може да доведе до сближаване на хората около по-добра идея, отколкото всеки от тях е имал в началото. „Хората се учат един от друг, така както желязото се остри с желязо“ (Притчи 27:17 TEV).

В несъгласието ще научиш нещо, макар и не по най-приятния начин. Майка ми често ми напомняше: „Хората могат да изразяват несъгласие без да бъдат неприятни“. Двете неща често се объркват. Мисля, че нейният съвет беше добър. Няма нужда споровете ни винаги да преминават към лични нападки и съревнование. Важното не е кой ще спечели. Библията казва: „…всички да говорите в съгласие и да няма разцепления между вас, а да бъдете съединени в един и същ ум, и в едно и също мнение“ (1 Коринтяни 1:10). Възможно ли е това наистина? Би трябвало да е, ако Бог го изисква от нас. Той не е казал, че ще бъде лесно, но очевидно казва, че единството и добрата воля трябва да са наш приоритет.

Този принцип не се отнася до всяко различие в мненията. Според мен той се отнася до тези несъгласия, които могат да прераснат в разрушаване на единството. Разделението не е възможност, която да изберем. Има моменти, в които единственото, което можем да направим, е да решим да изразим несъгласието си по възможно най-любезния начин. Според мен, обаче, това не означава само да се съгласим привидно с общото мнение, за да запазим разбирателството. Такова усилие може да помогне временно, макар че няма да е много полезно в дългосрочен план. Може би понякога правилното решение е доста просто. Цени взаимоотношенията с хората повече от собственото си мнение.

Има моменти, в които не е чак толкова важно кой е прав и кой греши. Всяко мнение може да е правилно или погрешно в зависимост от различната гледна точка, контекста, целта или разбирането. Според мен, когато има несъгласие, което разрушава хармонията и добрата воля, всички въвлечени имат отговорност да търсят решение. Това изисква да прегледаш собственото си сърце и да намериш допирните точки за съгласие. „Както във водата се отразява лицето, така и сърцето на човека отразява човека“ (Притчи 27:19). Може би съпротивата и упорството, което си мислиш, че виждаш в другия, с които не можеш да се пребориш, са твоето собствено отражение.

Обещанието е, че единството и хармонията са приоритети за Бога, и са мощни в Божието царство като носят Божията награда и големи благословения в живота. „Ето, колко е добро и колко приятно да живеят братя в единомислие! То е като скъпоценно масло… там Господ е заповядал благословението – вечен живот“ (Псалм 133:1-3). Исус казва нещо подобно: „Ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, който е на небесата. Защото, където двама или трима са събрани в мое име, там съм и Аз посред тях“ (Матей 18:19, 20).

Молитвата ми за теб днес е: взаимоотношенията с хората да бъдат по-важни за теб, отколкото да изкажеш собственото си мнение.

Снимка: Интернет

Критика

„Кой си ти, за да съдиш чужд слуга?“ (Римляни 14:4)

„Нямаш право да съдиш в ситуации, в които отговорността за управлението не е твоя“

Много е лесно да видим грешките на другите, но никак не е лесно да забележим собствените си грешки. Критикуването постепенно разрушава радостта ни, подкопава самооценката ни и взаимната признателност. Нуждата да коментираме и оценяваме всяко чуждо действие е изтощителна. Животът е по-лесен, когато не си арбитър за това кое е правилно или погрешно. Това е товар, който не е предвидено да носиш, привилегия, която не е предвидено да си присвояваш.

Апостол Павел направи забележка на църквата в Рим за това, че се критикуват взаимно: „Кой си ти, за да съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои“ (Римляни 4:4). Всеки има собствено мнение, но мнението не те задължава да отсъждаш. Преди много години чух ценно Библейско поучение за „управлението и отсъждането“, което направи живота ми по-лесен. В общи линии принципът е следния: „Нямаш право да съдиш в ситуации, в които отговорността за управлението не е твоя“. Според мен нещата стават по-лесни, когато правилно определиш къде и за какво Бог ти е дал власт. За кого и пред кого си отговорен?

Признавам, че имам мнение по много въпроси, както всеки друг човек и понякога съм твърде уверен в правотата си. Не твърдя, че съм усвоил до съвършенство този библейски принцип, който е лесен за разбиране, но далеч по-труден за прилагане във всекидневния ни живот. Практичното приложение е да не бъркаме собственото си мнение, колкото и да сме убедени в него, с отсъждане на това дали другия е прав или бърка. Направи място за мнението на другите, дори то да се различава от твоето. Светът, в който единствено ти си прав, ще е самотно място. Павел предупреждава за „отсъждането по спорни въпроси“ (Римляни 14:1-3). За тези „спорни въпроси“ ние трябва да се доверяваме на това, че Божията благодат е достатъчна. Упражнявай божествена сдържаност и оставяй място за различията в културата, средата и предпочитанията. Павел завършва мислите си със същия въпрос: „И така, ти защо съдиш брат си? А пък ти защо презираш брат си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище. И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно изграждане“ (Римляни 14:10-11, 19).

За да опише съденето на другите, Исус използва хипербола, която ярко подчертава контраста между загрижеността за малка прашинка в окото на приятел и пренебрегването на огромна спънка в нашите собствени очи. „Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквото отсъждане съдите, с такова ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери“ (Матей 7:1-5). Това твърдение може да е или отрезвяващо, или невероятно обещаващо. Бог и хората са се отнасяли към мен с благодат. Бих искал да бъда по-щедър като благодарност за тяхната добрина.

Молитвата ми за теб днес е: дръж здраво истината по един благодатен и богоугоден начин.

снимка: Интернет