Posts Tagged ‘молитва’

А сега накъде?

„Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?“ (Лука 24:32)

„Възможно е да знаеш очевидните факти, без да осъзнаваш приложението им“

А сега накъде?В живота може да се случват ужасяващи неща. Понякога може да имаш повече въпроси, отколкото отговори – смущаващи въпроси, които започват най-вече със защо. Колкото повече се бориш да видиш смисъла в необяснимото, толкова по-трудно става това. В такива моменти изглежда, че всеки план, който си направил, се е объркал. Нещата, в които преди си бил убеден, изглеждат несигурни. Животът не винаги тече гладко и утрешният ден рядко ти носи това, което очакваш. Озадачен и разтърсен, може би се питаш: „А сега накъде?“ Когато животът изглежда несигурен е важно да запазиш емоционално и духовно равновесие.

Преди дни църквите се събраха, изпълнени с печал, но и благодарност, за да почетат жертвата на един свят живот. Няколко дни по-късно те се събраха, за да празнуват свръхестественото възкресение на нашия Спасител. Още преди съмване аз и Гейл се присъединихме към хиляди поклонници на възкресенската служба на стълбите на мемориала на Линкълн в нашата столица. Песните, молитвите и службата бяха по-вдъхновяващи дори от искрящия изгрев над сградата на Конгреса. Неделята на Възкресението обаче отмина. А сега накъде? Смеем ли да се върнем към обичайното ежедневие?
Почувствай със сърцето си духовната страст на Павел, докато пишеше думите: „За да позная Него и силата на Неговото възкресение“ (Филипяни 3:10). Още от колежа това е „стихът на моя живот“ и моя искрена молитва. Гладен съм да познавам Бога, доколкото възможностите ми и благодатта Му позволяват. Бъди сигурен, че Павел копнееше за почиващо на личния опит познание, което далеч надхвърля всяка информация, която е чисто интелектуална. Когато Павел знаеше за Исус само на интелектуално ниво, той Го намираше за обезпокоителен. По пътя за Дамаск обаче, Павел позна Исус Христос като Господ по един трансформиращ и личен начин, какъвто не подозираше, че е възможен (Деяния 9:1-9, 18).

Оценявам яснотата, която Разширения превод на Библията дава: „Взел съм решение, че целта ми е прогресивно да Го опознавам все по-дълбоко и интимно, като виждам, разпознавам и разбирам чудесата на личността Му по-силно и по-ясно, и по същия начин опознавам силата, идваща от възкресението Му, проявена към вярващите“ (Филипяни 3:10).

Можеш да познаваш Исус интимно и пълно, само когато дълбоко преживееш „силата, идваща от възкресението Му“ (1 Петър 1:3-9). Истината за възкресението Му ще влияе на живота ти сега и във вечността. В самия ден на Исусовото възкресение, следобед, двама обезкуражени ученици си тръгнаха от Ерусалим, за да се върнат у дома в Емаус. Те бяха чули вестите за празния гроб, но не можеха да съвместят фактите, които знаеха, с истината за възкресението Му. Този, Когото бяха обичали и следвали, беше жестоко разпънат и скришно погребан в охранявана гробница. Може би те се питаха: „А сега накъде“, докато бавно вървяха към предишния си начин на живот и препитание.

Възможно е да знаеш очевидните факти, без да осъзнаваш приложението им. Истината и силата на Неговото възкресение още не бяха изгрели в сърцата им. Животът без възкресението е печално незадоволителен. „И както си говореха и обсъждаха тези неща, самият Исус се приближи и тръгна заедно с тях. Но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят“ (Лука 24:15-17). Фактите, които знаеха, ги заслепяваха за истината пред тях. Когато Исус им беше открит, те казаха: „Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?“ (Лука 24:30-32). Непогрешимото, вечно Божие Слово е пълно с истина (Йоан 8:32, 33).

Истината променя: „И двамата веднага станаха и се върнаха в Ерусалим, като разказваха: „Господ наистина е възкръснал“ (Лука 24:33-35). Когато истината грабне сърцето ти, искаш да я споделиш с другите, а там където се чества истината, идва и Исус. „Докато двамата още говореха, Исус се изправи сред тях и им каза: „Мир на вас!“ (Лука 24:36-49).

Молитвата ми за теб днес е: опознавай и обичай истината, която освобождава изобилен и вечен живот.

снимка: Интернет

Реклами

Разглеждащи и търсещи

„Онези, които търсят Господа, няма да бъдат лишени от никое добро“ (Псалм 34:10)

„Тези, които търсят Бога с цяло сърце, няма да бъдат в лишение“

Разглеждащи и търсещиКогато продавачът попита: „Мога ли да ви помогна?“, повечето пазаруващи отговарят: „Само разглеждам“. Може би само разглеждаш, защото все още не знаеш какво търсиш. Съществено е да знаеш какво търсиш в живота. Може би само разглеждаш, като се надяваш, че ще попаднеш на това, което би те задоволило. Животът е по-плодотворен, когато си търсещ „с мисия“ и знаеш какво искаш и къде да го намериш. Това изглежда като метафора за живота. Забелязал съм три типа хора в това отношение.

В живота има хора, които разглеждат

Някои хора просто обикалят магазините. Те се разхождат, имат обща представа какво искат, но не са наясно къде да го намерят. Други знаят, че търсят нещо, но още не са решили какво точно. Така че те опитват това и онова, понякога успешно, но по-често не толкова. Те продължават да търсят или се отказват, задоволяват се само с това, което имат. Това е тъжно и ненужно.

В живота има търсещи

Някои хора търсят правилните неща – успех, удовлетворение, смисъл, принадлежност, цел. Те търсят на всевъзможни неправилни места, опитват всеки неправилен начин. Някои търсят това, което не може да ги задоволи – влияние, одобрение, възхищение, аплодисменти, постижения. Тези неща не са неправилни, освен ако не ги преследваш с неправилни мотиви. Други търсят по-маловажни неща като сила, богатство, удоволствие, слава или признание. Техните мотиви също са погрешни. Тъжното е, че дори в успеха си те се провалят. Ние приемаме много от нещата за даденост. Търсим лукс, когато по-голямата част от света търси само най-необходимото за живота, сигурността и оцеляването – оцеляване от глад и болести, сигурност от политическо, расово, религиозно насилие и войни. Те не знаят, че има Спасител, който умря за греховете им и Баща, който иска да ги благослови и да снабди нуждите им (1 Йоан 4:11 и Йоан 3:16, 17).

Най-важното е да бъдем търсещи Бога

„Онези, които търсят Господа, няма да бъдат лишени от никое добро“ (Псалм 34:10). Помисли си за това чудесно обещание. Всемогъщият Бог каза: „Аз обичам тези, които Ме обичат и тези, които Ме търсят ревностно, ще Ме намерят“ (Притчи 8:17). Това е компанията, в която искам да бъда – не нехайно разглеждащ, а активно, настъпателно и покорно търсещ всичко, което Бог предлага.

„Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, когато Ме потърсите с целите си сърца“ (Еремия 29:13, 14). Какъв си ти в духовно отношение – разглеждащ или търсещ? Тези, които търсят Бога с цяло сърце, няма да бъдат в лишение. Търси Бога, така както Той търси теб – целенасочено, с любов и търпение. Прочети притчата на Исус за изгубената овца, изгубената монета и блудния син (Лука 15:1-31).

Помисли си за тези практични съвети от Словото:

  • „Винаги търси лицето Му“ (Псалм 105:3, 4).
  • „Търсете Бога с цялото си сърце и душа“ (Второзаконие 4:29-31).
  • „Търсете първо Неговото царство и правда“ (Матей 6:33, 34).
  • „Търсете и ще намерите“ (Лука 11:9, 10).
  • „Търсете това, което е горе, където Христос седи отдясно на Бога“ (Колосяни 3:1, 2).
  • „Търсете доброто на другите“ (1 Коринтяни 10:24). Библията дава и обещание, и предупреждение: „Който отива при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и възнаграждава всеки, който наистина Го търси“
  • „Търсете Господа, докато може да бъде намерен; призовавайте Го, докато е близо“ (Евреи 11:6, Исая 55:6).

Молитвата ми за теб днес е: намери всичко, което търсиш като търсиш първо Бога.

снимка: Интернет

Умората

„Поемете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и със смирено сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Матей 11:29)

„Изтощението се засилва, когато не знаем кога и къде ще намерим отново почивка“

УморатаВинс Ломбарди, известният треньор на Green Bay Packers, беше казал: „Умората прави от всички нас страхливци“. Никой не може да бъде най-добър или да направи най-доброто, ако е уморен. Умората влияе негативно на всичко. Умората е описана като „липса на въздух за душата“. За мен това описание е съвсем точно. Когато съм уморен, аз съм много по-негативно настроен и съм много по-склонен да виждам проблемите, вместо решенията. В такова време много трудно мобилизирам мотивациите. Проявявам нетърпимост към себе си и към другите. Умората повлиява в отрицателен план на твоите емоции, отношения, поведение, решения и взаимоотношения.

Ангажираният и неотслабващ ритъм на ежедневието е изтощителен. Умората ни влияе физически, емоционално, умствено и духовно. Душата ни се изтощава, а тялото изнемощява. Всичко става по-трудно, даже неща, които иначе намираме за забавни, изискват повече усилие, когато сме уморени. Изтощението се засилва, когато не знаем кога и къде ще намерим отново почивка.

Най-лошата умора е тази, която надхвърля физическата – това е дълбокото изтощение на душата, което само Бог може да излекува. Данаил пророкува за едно бъдеще време, което: „Ще изтощава светиите на Всевишния…“ (Данаил 7:25). Не ви ли звучи точно все едно се случва с това поколение? Пазете целите на живота си ясни. Помнете, че наградата и удовлетворението следват покорството. Словото ни дава ясна посока. Исая разкрива: „Тая е почивката ви; и успокойте уморения; И това е освежението ви… Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да ослабнат“ (Исая 28:12, 40:28-31). Времето в Божието присъствие обновява душата. Молитвата, размишленията над Библията, поклонението, пеенето, благодарността, изповедта и личните размишления издигат и освежават духа на човека. Прави това често и искрено.

Ти си създаден да бъдеш плодоносен, Но Бог мъдро е вградил в твоето емоционално и духовно ДНК необходимостта от периоди на почивка: „Шест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: даже и във време на сеитба и на жетва да си почиваш“ (Изход 34:21). Ангажираните, изискващи времена на сеитбата и жътвата, като че ли не предразполагат към почивка. Би трябвало неотложността и важността на задачата да диктуват твоето упорство в работата. Но Бог предупреждава, че независимо от спешността да подготвиш почвата за сеитба или да прибереш жътвата, ти трябва да следваш принципа на съботната почивка. Съботната почивка не е предложение. Бог заповядва: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“ (Изход 20:8). Пренебрегвайки Божиите инструкции, вредиш сам на себе си.

Много неща ще изчерпват твоите вътрешни ресурси, докато не прегърнеш Божията покана: „Елате при Мен всички вие, които сте уморени и натоварени с грижи и аз ще ви успокоя… И ще намерите покой за душите си“ (Матей 11:28-30). Почивката за твоята душа е единствения лек срещу изтощението й, а тази почивка може да се намери само във времето, прекарано с Бога.

Свети Августин, християнски теолог (354-430 г сл. Хр.), е написал: „Моята душа няма да намери покой, докато не намери покой в Теб“. Може би си търсил на погрешните места това, което можеш да намериш само при Бога.

Молитвата ми за теб днес е: бъди уверен къде можеш да намериш вътрешна почивка за душата си.

Жизнено важни въпроси

„Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?“ (Римляни 8:31)

„Там, където Бог е изговорил ясно Своето Слово, място за въпроси няма“

Жизненоважни въпросиЖивотът поражда много въпроси. Повечето въпросителни произтичат от ситуации, които са ни по-скоро наложени, отколкото избрани. Въпросът „защо“ обикновено е безполезен. „А сега какво?“ е въпрос, който е по-подходящ. Научи се да се справяш с неизбежните въпроси. Отговорите на някои ще бъдат очевидни, други – озадачаващи, а трети, съвсем ясно ще бъдат без отговор. Един малък брой въпроси могат и би трябвало да се пропуснат, понеже са плод само на любопитство и са си чиста загуба на мисли и време. Повечето въпроси са истинско предизвикателство, изискващи мисъл и корекция на предишни предположения. На други може да се отговори чрез мъдрост, събрана от житейска опитност, задълбочени размишления или мъдър съвет.

Въпросите могат и трябва да бъдат врата към познанието. Любопитството може да те разсейва или насочва – избери второто. Понякога си мисля дали това е въпрос, на който трябва да отговоря аз или някой друг. А защо не въпрос, който трябва да бъде оставен за друго време. Правилните въпроси могат да бъдат много полезни, отварящи нови области на разсъждения и открития. Правилният въпрос ще те насочи към най-добрия отговор. Въпросите трябва да ти носят истината, открита в Божието слово. Бог има отговор на всички твои питания.

Сред тривиалните въпроси, които си склонен да зададеш, съществуват и жизненоважни въпроси, които трябва да бъдат зададени. Те изискват отговор, точно както Йов се мъчеше да разбере: „Ако човек умре, ще оживее ли?“ (Йов 14:14). Този искрен въпрос може да бъде корена на цялата истина. „И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд, тъй и Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение“ (Евреи 9:27, 28). Нищо в този живот няма да бъде сигурно и безопасно, докато и ако не живееш всеки ден в реалността на вечния живот.

Исус задаваше тези жизненоважни въпроси, които изпитваха сърцата на хората. „Защото каква полза има човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?“ (Матей 16:26). Никой не може да бъде мъдър, нито да се научи как да живее, нито да разбере кое е най-ценното в живота, докато не повери живота си сега и за вечността на Исус Христос като негов личен Господ и Спасител. Ето това е жизненоважен въпрос: „Възможно ли е тогава да избегнем наказанието, ако пренебрегнем такова велико спасение? Пръв Господ провъзгласи това спасение, а след това пред нас го потвърдиха всички, които го бяха чули“ (Евреи 2:3). Божието слово казва: „И чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име (освен Христос), дадено между хората, чрез което трябва да се спасим“ (Деяния 4:12).

Павел зададе жизненоважни въпроси и намери отговорите във вечната истина за Божия характер и вярност: „Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Кой ще ни отлъчи от Христовата любов?“ (Римляни 8:31, 35, 37, 39). Отговорът, който дава спасение на душата и пълна увереност е този – никой и нищо не може да е по-силно от теб или да те отдалечи от Божията мощ и любов. Когато много неща изглеждат несигурни или всичко друго изглежда несигурно, тази истина не можем да я поставяме под въпрос.

Там, където Бог е изговорил ясно Своето Слово, място за въпроси няма.  „Защото сега отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, тогава това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското. Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат. И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта“ (1 Коринтяни 13:9-13). Прочети го отново: „Защото сега отчасти знаем…“ Това е реалността. Фокусирай се върху словото на Бог, което познаваш и характера на Бог, който е непроменим. През това време предложението на Бог е: „Достатъчна ти е Моята благодат, защото силата Ми се показва съвършена в немощ“ (2 Коринтяни 12:9).
За някои неща трябва просто да се доверим на преизобилната Божия суверенна мъдрост и благодат. Намери отговорите на въпросите, които можеш. Обърни се към Исус за тези, с които не можеш да се справиш. И докато правиш това, ходи с вяра.

Молитвата ми за теб днес е: бъди сигурен, че отговорът на всеки въпрос се намира в Исус Христос.

снимка: Интернет

Мисли „извън кутията“

„Човек гледа на лицето, а ГОСПОД гледа на сърцето“ (1 Царе 16:7).

Съденето на другите предполага, че си прав в предположенията си.

Мисли извън кутиятаМоже би си чувал фразата „мисли извън кутията“. Тя произлиза от тенденцията да създаваме „кутийки“ – съзнателно или не – в които разпределяме себе си и останалите. Кутийката в буквалния смисъл налага някакви ограничения. Временно тя може би изглежда като място на сигурност, но винаги води до ограничения. „Кутийката“ ограничава човека до това, което той е бил или се предполага, че е бил. Понякога правим това дори със себе си. Ако веднъж сме повярвали на дадено мнение, е много трудно да го променим или пренебрегнем, дори да е грешно. Не позволявай на мненията на другите да те затварят в каквито и да било „кутии“ като приемаш ирационалната неизбежност на границите, които техните мнения поставят. Ти си ново създание в Христос.

Дори Исус беше преценяван погрешно. „Това не е ли сина на дърводелеца?“ Прочети Матей 13:54-58. Той беше сина на дърволеца, но и много повече от това. Апостол Павел често оставаше неразбран от тези, на които служеше. „Понеже – казват някои – писмата му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето – нищожно“ (2 Коринтяни 10:10). Павел не позволяваше да бъде поставен в „кутия“ от мнението на другите. Първоначалното ти мнение за хора или ситуации превръща ли се бързо в отсъждане и очаквания за тях? Съденето предполага, че знаеш защо другия е действал по определен начин и че си прав в предположенията си.

„Вие гледате на външното“ (2 Коринтяни 10:7). Външния изглед на нещата по-често е подвеждащ и неточен. Хората и обстоятелствата рядко са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Неправилното впечатление има способността да усили, или да намали твоите начални нагласи. Предположение, което не почива на достоверни факти, води до погрешна интерпретация. Ако съдиш само по външния изглед, неправилно ще оцениш обстоятелствата като изгодни или вредни. Реакцията е плод на погрешна оценка, докато откликът е следствие на обмислено решение. Не можеш да живееш мъдро докато не научиш разликата между естествената реакция и духовният отклик. Трябва да сме изпълнени с духовна решимост, за преодолеем тази упорита, естествена тенденция.

Както винаги можеш да намериш практичен съвет и мъдрост в Божието Слово. „Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; дори и да сме познавали Христос по плът, пак сега вече не Го познаваме така. И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, всичко стана ново“ (2 коринтяни 5:16-17). Избягвай да гледаш по плът – както себе си, така и другите. Това, което Павел простичко казва е: „Мисли извън кутията“.

Остави миналото си на Божията изкупваща любов. Освободи бъдещето на другите в грижовните, изцеляващи ръце на Спасителя. Извън кутията на твоите навици, отрицателни чувства, неправилни разбирания, приемания, етикети, поставени от другите, минали провали и наранявания, стари грешки, болезнени спомени, лоши избори и простени, но незабравени грехове, можеш да бъдеш „ново създание; старото премина, ето всичко стана ново!“ Мисли за себе си като новото създание в Христос, което си. Ти не си това, което си бил и можеш да бъдеш повече отколкото си сега. Благодарен съм за тази истина: „Господ не гледа на това, на което гледа човек; понеже човек гледа на лицето, а Господ гледа на сърцето“ (1 Царе 16:7). Затова „повече от всичко, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“. Прочети Притчи 4:20-23.

Молитвата ми за теб днес е: бъди свободен да станеш всичко, което Бог вярва, че си.

снимка: Интернет

Предпочитано бъдеще

„Защото видението се отнася за определено време, бърза към края и няма да излъже“ (Авакум 2:3)

„Бог те е направил за това, което е предвидил за теб“

Предпочитано бъдещеТри думи са били важни в живота ми: видение, страст, мисия. Всички те са решаващ елемент в християнския живот и израстване. Видението води до истинска страст да бъдеш угоден на Бога. Страстта изяснява поглъщащата мисия, за която Исус те е изкупил. Мисията те поставя рамо до рамо с Бога в работата за Неговото царство. Размишленията ми днес са относно библейската концепция за видението.

Видението е съществено, а не въпрос на избор. Видението от Бога може да мотивира, да даде сила, да фокусира и да поставя граници. Библията предупреждава: „Където няма видение, народът се покварява“ (Притчи 29:18). Успехът и удовлетворението идват от разгръщащото се видение на една непроменима истина: Бог те е направил за това, което е предвидил за теб. В Неговия план могат да бъдат намерени най-големите ти стремежи: „Според вечното намерение, което Той изпълни в Христос Исус, нашия Господ“ (Ефесяни 3:11).

Веднъж чух видението от Бога да се описва като „вътрешна картина за предпочитаното бъдеще“. Това описание ми харесва при положение, че вътрешната картина носи Божиите отпечатъци. Едно „предпочитано бъдеще“ има силата да изтрие миналото неудовлетворение, да даде насока на настоящето и да даде на бъдещето сила, надхвърляща всички очаквания. Видението от Бога носи очакване, което ободрява душата ти.

Не се опитвай да си представяш бъдещето, така както ти го искаш, като очакваш Бог да одобри и да изпълни списъка с желанията ти. Божието видение за бъдещето ти идва директно от Него. Всичко по-малко е недостойно за нужната жертва на сърцето ти и усилия. Соломон отбеляза: „Има много мисли в сърцето на човека, но намерението на Господа ще устои“ (Притчи 19:21, виж и Притчи 16:9). Твоите планове за Бога може би ще имат някакъв малък успех. Божиите планове за теб със сигурност ще успеят, надхвърляйки всяко очакване.

Божието предпочитано бъдеще е винаги твоята най-добра и удовлетворяваща възможност. Твоето вътрешно видение за предпочитаното бъдеще може да изглежда обаятелно и да е интересно да говориш за него, но няма да постигнеш нищо без изключително посвещение. Видението от Бога се превръща в практично и свято задължение. Ако не успееш да се посветиш на Божието видение напълно, нуждите и спешните неща ще насочат усилията и дейностите ти в неправилна посока. Това ще те отдалечи от светите стремежи, които първоначално са били скъпи на сърцето ти. Без да забележиш ще заживееш живот с по-малко значение и удовлетворение, отколкото съдбата ти в Христос. Бъди мъдър и верен настойник на мечтите, които Бог поставя в сърцето ти (Лука 12:42-44).

Един приятел подари на Гейл табелка с надпис: „Ако не внимаваш тя ще те включи в плановете си“. Те добре познаваха жена ми. Бог е същия. Той копнее да те включи в плановете Си. „Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, заявява Господ, мисли на мир, а не на зло, да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11). За да постигнеш бъдещето и надеждата, които Той има за теб, трябва да следваш Неговите планове. Давид се радваше: „Бог – пътят Му е съвършен, словото на Господа е изпитано“ (Псалм 18:30).

„Защото видението се отнася за определено време, бърза към края и няма да излъже. Ако се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее“ (Авакум 2:3). Ти правиш предпочитаното си бъдеще реалност като живееш последователно според това, което си видял в духа си и си почувствал в сърцето си. Бъди верен да обмисляш всеки избор, защото той или допълва, или е в разрез с целите ти. Щедро давай време и ресурси на това, което най-добре служи на Божието видение в сърцето ти.

Молитвата ми за теб днес е: дръж здраво видението, което маркира приключенията напред.

Лична духовна инвентаризация

„Изпитвайте себе си, дали сте във вярата…“(2 Коринтяни 13:5)

„Бъди наясно с приоритетите и практиките, важни за християнския живот и вяра“

Лична духовна инвентаризацияДокато учех в колежа работех в една аптека. Следях инвентара, зареждах с нужната стока, разнасях лекарствата, поръчани от болници и други здравни заведения. Най-неприятно ми беше да правя инвентаризация. Да преброиш всеки артикул на рафтовете беше изморително. При инвентаризацията се разбираше кои продукти привършват и трябва да се заредят отново, така че да не спрем продажбата им и да разочароваме клиентите. Инвентаризацията помагаше също така да разберем кои артикули вече не се търсят, събират прах по рафтовете и представляват излишен разход на капитал.

С помощта на натрупания жизнен опит, сега вече разбирам, че правенето на инвентаризация е ценно за бизнеса и дори много по-важно за твоя живот. Новата година е повод да направим лична духовна инвентаризация. Павел съветваше християните в Коринт: „Изпитвайте себе си, дали сте във вярата…“ (2 Коринтяни 13:5). Посрещни Святия Дух и му разреши да изпита сърцето ти. Ще разбереш от какво имаш нужда и го нямаш, и какво имаш, от което нямаш нужда.

Точно както тези рафтове в склада, ти и аз натрупваме доста неща по пътя. Някои са били полезни на времето си, но вече не са. Други са по-скоро болезнени, отколкото полезни – винаги са били такива и все още са. Размисли над тези неща – погрешни мнения, стари навици, тайни грехове, предразсъдъци, разочарования, болезнени спомени, отношения, наранявания, недоволства, вина, съжаления и непростителност. Те никога не са били от полза, а и сега са само емоционален и духовен хаос. Навярно нямаш на склад всичко това, но се улавяш, че от време на време някои от тях те държат в хватката си. Както песента от филма на Дисни „Замръзналото кралство“ съветва, „Карай да върви“.

Самоанализът може да разкрие твоята нужда от благодат и сила, които вече не са на склад, така както преди, а ти си мислиш, че все още ги имаш. Бъди наясно с приоритетите и практиките, важни за християнския живот и вяра, които някога са изобилствали в твоя характер и дейност. Откривал ли си някога с изненада, че не притежаваш някои качества на характера, които си мислил, че имаш. Най-лошият вид измама е самоизмамата. Смирено и искрено се моли като Давид: „Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми; И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път“ (Псалм 139:23, 24).

Намирате ли все още в сърцето си достатъчно: мечти от Бога, святи стремежи, пламенна любов, истинско доверие, ентусиазъм, търпение, покорство, задължение към Божието слово, пълнота на Духа, увереност? Петър разсъждава: „Положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие и на братолюбието си любов. Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилстват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос“ (2 Петрово 1:3-11).

Библията дава вечни и безценни съвети за последователите на Христос преди и днес. „Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23). Радвам се, че научих важността на прецизната лична духовна инвентаризация. „Нека изследваме и изпитаме пътищата си и нека се върнем при Господа! Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога в небесата!“ (Плачът на Еремия 3:40, 41).


Молитвата ми за теб днес е: за честна и честа преценка на съдържанието на твоето сърце.