Posts Tagged ‘мъдрост’

Отпечатък върху вечността

„Бъдете мъдри… и използвайте времето си възможно най-добре“ (Колосяни 4:5)

„Празен е този живот, който не оставя принос със значение за вечността“

Времето е безценен подарък, даден от Бога. Безценен, защото е незаменим. Щом отмине, то никога не може да се върне и остава само резултатът от мъдрото му използване. Всеки ден хората получават едно и също количество време – 24 часа, 1440 минути. Часовете ти ще са добре оползотворени, ако използваш минутите мъдро. Не можеш да консервираш време за по-късно. Не можеш да го складираш, за да го използваш при нужда. Или го използваш сега, или похабяваш потенциала му да донесе полза на теб и другите.

Времето само по себе си има малка стойност. Стойността на един отрязък от време се определя само от това, което решиш да вложиш от себе си в него. Никъде думите на Исус не са по-приложими, отколкото по отношение на времето: „По-добре трупайте съкровища в небето, където нито молци, нито ръжда ще ги унищожат и където крадци не могат да се вмъкнат и да ги откраднат“ (Матей 6:20). Нека времето ти на земята бъде вложено във вечните неща на Божието царство (Матей 6:33).

Библията ни инструктира: „Бъдете мъдри… и използвайте времето си възможно най-добре“ (Колосяни 4:5). Как изкупуваш времето си? Използвай го добре, използвай го мъдро. Посвети всеки момент на стойностна цел. За мен това означава да живея всеки ден, зает с това, което има вечна стойност. Библията казва, че ще дойде време, когато: „Всичко, което може да се поклати, ще изчезне – а само сътвореното може да се поклати; непоклатимото ще остане. И така, щом получаваме непоклатимо царство, нека се изпълним с признателност, за да служим на Бога по начин, който Го радва, с уважение и страхопочитание“ (Евреи 12:27, 28). Страхът от Бога има дълбоко значение, но най-малкото се изразява в това да живеем всеки ден със свято желание да почетем Бога и да помагаме на другите с всичко, което казваме и правим. Живеем мъдро тогава, когато даваме пример на другите и даваме от себе си в живота им, за да донесем полза за вечността.

„Бъдете мъдри в отношението си към онези, които не са част от църквата, и използвайте времето си възможно най-добре. Нека говоренето ви да е винаги благо, подправено с мъдрост, за да знаете как трябва да отговаряте на всеки“ (Колосяни 4:5, 6). Използваш ли времето си възможно най-добре? Това как използваш времето, което ти е дадено, има пряко отношение към това как ще преживяваш вечността. Това, което правиш с живота си, оставя отпечатък върху вечността за теб и другите. „И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди според делото на всеки, то прекарайте със страх времето на вашето пребиваване на тази земя, като знаете, че не с преходни неща – сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден ви от бащите ви, а със скъпоценната кръв на Христос“ (1 Петър 1:17, 18). Дните ти могат да са изпълнени с дейности, програмата ти да е разчетена до минута – и все пак животът ти да е празен. Празен е този живот, който не оставя принос със значение за вечността.

Молитвата ми за теб днес е: цени всеки момент като безценен подарък от Бога.

снимка: Интернет

Реклами

Опознаване на границите

„Докато е още ден, трябва да продължим да вършим делата на Онзи, който Ме изпрати“ (Йоан 9:4)

„Успехът е резултат на осъзнаването с какво разполагаш, за да постигнеш нужното“

Думата граница се дефинира като предел на състояние или капацитет. Животът, какъвто го познаваме сега, има предели. Във вечността няма да е така. Библията нарича тези предели граница или мяра. Псалмописецът Давид се радваше: „За мене делът падна на приятни места. Да! Получих прекрасно наследство“ (Псалм 16:5, 6). Той намери задоволяване и сигурност в Божия промисъл. Ти ще намериш същото. Павел написа нещо подобно в Новия завет: „Ние, обаче, няма да се хвалим извън всякакви граници, а само в пределите, които Бог установи за нашето дело“ (2 Коринтяни 10:13). Павел намери увереност и сигурност в задачата, възложена от Бога. Убедеността в истината ражда увереност.

Ти разполагаш с определен брой години, който само Бог знае, с определена сила, ресурси, енергия, издържливост и приятелства, но в тези рамки имаш неподозирани възможности. Това важи за всички ни, въпреки че мярката е различна за всеки човек. Чрез усилия и дисциплина можеш да разшириш границите, но не можеш да премахнеш ограниченията напълно. Знай обаче, че в живота не е важно какво нямаш и какво не можеш да правиш. Важно е какво ще се научиш да правиш в рамките, които са ти дадени. Постиженията ти се определят от това колко мъдро живееш и колко усилено работиш.

Да не планираш означава да планираш провала си. В живота имаме нужда от план. Много хора не осъзнават тази проста реалност, докато не им е останало твърде малко време. Някой така и не я осъзнават. Границите са поставени, но какво правим в тях, е оставено на нашето решение. Изследвай границите си докрай, не ги свивай сам. Разбери какво ти е било дадено и реши какво ще правиш с живота си. „Внимавайте как живеете и не постъпвайте неразумно, а като мъдри хора, които използват всяка възможност да вършат добро, защото времената са зли. Не бъдете глупави, а разберете какво иска Господ от вас“ (Ефесяни 5:15-17).

Успехът е резултат на осъзнаването с какво разполагаш, за да постигнеш нужното. Исус разбираше това, че да извърши Божията воля е най-важно и подреди живота Си в тези рамки. „Докато е още ден, трябва да продължим да вършим делата на Онзи, който Ме изпрати. Никой не може да работи, когато настъпи нощта. Докато съм в света, Аз съм светлина за света“ (Йоан 9:4, 5). Дори Исус признаваше ограниченията и използва Своето време, за да послужи на вечните цели на Своя Баща. Докато си жив ти можеш да си светлина на света (Филипяни 2:15-18).

В Божията воля ще намериш Божият план за живота си, най-големия успех и удовлетворение. Особено обичам обещанието, което Бог изговори чрез Еремия: „Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11). Бъдеще без надежда или надежда без бъдеще, в което да се постигне тя, е обезсърчаващо. Бог ни предлага и „бъдеще и надежда“. Бъдещето ти зависи от това, което правиш всеки един ден.

Молитвата ми за теб днес е: използвай мъдро това, което ти е дадено щедро.

Прости инструкции

„Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци“ (Римляни 12:18)

Библията дава прости инструкции за това как да живеем в мир, разрешавайки различията по между си.

Съвсем скоро ми се наложи да разреша един проблем, но се оказа доста неуспешно в началото. Компютърът и безжичният ми принтер имаха проблеми в „комуникацията“ си заедно. До преди месец изглеждаха съвсем щастливи да работят в екип. А сега изведнъж, без обяснения, принтерът отказа да сътрудничи. Прочетох инструкциите, но те имаха смисъл само за хора, които могат да ги разберат. До голяма степен в живота също е така – той изглежда лесен, докато всичко върви така, както трябва. Библията, обаче, дава изключително прости инструкции за други по-често срещани, но по-сложни житейски ситуации – когато трябва да живеем в мир като разрешаваме различията, които напрягат взаимоотношенията. Макар че такива предизвикателства във взаимоотношенията, според Библията, са често срещани, повечето от тях не бива да останат неразрешени. Единството е най-важно за Бога (Псалм 133).

На кого биха му харесали напрежението и тежестта на неразрешените взаимоотношения с другите? Вероятно на много малко хора, ако изобщо се намерят такива. Исус предупреждаваше: „Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта!“ (Матей 18:7). Съществува напрежение в брака, семействата страдат, приятелствата стават обтегнати. Възникват ситуации, които причиняват нарушаване на доверието между хората. Това не трябва да се случва. Това не би се случило в един идеален свят, но нашият паднал свят е много далеч от идеалния и ние сме паднали, несъвършени хора със силни, независими воли, които подхранват неразбирателства и конфликти.

Павел изглежда разбира тази голяма картина на неразбирателство, когато пише писмото си до християните в Рим (Римляни 12:16-21). Съветът му е прост: „Бъдете смирени“; „Не мислете, че знаете всичко“. Не започват ли точно там всички различия? Някой решава, че знае всичко за ситуацията и нейното очевидно просто решение. Когато това се случи, ушите оглушават и сърцата се втвърдяват. Слушайте се едни други с любящи сърца и отворен ум. Те може да продължават да грешат, но ще разбереш по-добре защо мислят, че са прави. И може би ще можеш да видиш къде грешиш и ти, и ще намериш общата основа, която да прослави Бога и да спаси приятелството.

Павел разглежда естествената ескалация на реакциите – това, което изглежда малък проблем, лесно може да прерастне в голям, който с все повече сила да разделя хората. Павел дава прости инструкции: „Не си разчиствай сметките“; „Никога, на никого не връщай зло за зло, никога не си отмъщавай. Остави това на Бога… не оставяй злото да вземе най-доброто от теб, но побеждавай злото чрез добро“. В четвърти клас моята учителка ни даде един много ценен житейски урок: „Когато две кучета се бият в цветна леха, единственото нещо, което се постига, е да се смачкат цветята“. Като 9-годишно дете, нейното картинно обяснение на безмислието на конфликтите, остави в мен неизличима следа. Като възрастен видях истинността на този урок, когато страдаше човешки живот, а не цветни лехи.

Вината много рядко е само в един човек. Всеки един споделя някаква вина и носи библейска отговорност да положи усилия за помирение. Павел съветва: „Свърши първо своята работа“. След това Бог ще свърши това, което ти не си могъл. Живей в хармония с другите, върши нещата по такъв начин, че всички да могат да видят твоята почтеност. Извърши своята част от усилието да живееш в мир с всички, доколкото това е възможно. Ти не можеш да решиш всеки спор, но можеш да положиш всяко усилие да „живееш в мир, доколкото това е възможно“. Не можеш да контролираш поведението на другите, но можеш да избереш да контролираш своето (Матей 6:23, 24; 18:15-22). Дали си този, който е обидил или този, който е обиден, избери Божия път към помирение (Матей 5:9-16).

Молитвата ми за теб днес е: научи се да приемаш Божиите пътища винаги, това е най-добрия начин за действие.

снимка: Интернет

Изпитите в живота

„Изпитай ме, Господи… изследвай сърцето ми и ума ми“ (Псалм 26:2)

„Откажи се от измамното убежище на неизпитания живот“

Изпитите са тест за придобито знание – интелектуално разбиране и практическо приложение по определени изисквани предмети. Подходящият изпит според необходимите изисквани стандарти и съответната преценка, че обучаваният има нужната академична квалификация, определя или преминаването на по-високо ниво, или успешното дипломиране. За някои изпитите са особено радостно очакване. Ако ученикът е бил усърден и прилежен през годината, изпитите не са особено голям проблем. За тези, които са били по-безотговорни и са отделяли малко време за подготовка, изпитът е ден за размисъл – първо в училище, после пред родителите.

В живота има много такива моменти на размисъл, като например – годишна преценка на работата, годишният здравен профилактичен преглед, попълването на годишните декларации за доходите или просто банковата ви сметка. Това, което ме интересува повече, обаче, са малките ежедневни изпити, на които сме подложени всеки ден.

Цар Давид знаеше трудността на това да познава своето собствено сърце. „Изследвай ме, Господи, и ме изпитвай, опитвай вътрешността ми и сърцето ми“ (Псалм 26:2). Моралното падение на Давид с Витсавее трябва да е било отрезвяваща проверка. Преди това фатално прегрешение Давид навярно е чувствал угризения на съвестта – Божиите предупреждения за малките провали, които постепенно могат да доведат до големи последствия. Става дума за неподчинението – грехът е грях, независимо дали е голям или малък, личен или публичен. Грехът е пропускане на целта, пропадане на изпита, непокриване на изискваните стандарти.

Исус обичаше да разказва случки от истинския живот. Той разказа историята на страхливия слуга, който взе поверените му таланти и ги скри на сигурно и скришно място в земята (Матей 25:13-29). Когато господарят му се върна и поиска отчет за вложенията, провалът му стана публичен. Но всъщност падението му не се случи в деня на потърсената отговорност. Всеки ден той допускаше малки провали като не изпитваше мотивите и методите си и всъщност накрая не направи нищо от това, което трябваше да направи.

Сократ е казал: „Живот без изпитания не струва“. Има измерения на духовния ни живот, които изискват сами да се изпитваме. „Но ако разпознавахме сами себе си, нямаше да бъдем съдени. А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света“ (1 Коринтяни 11:31, 32). Всеки ден смирено изпитвай сърцето си преди това да направи Господ в изобличаващата светлина на Своята воля и Слово (Яков 1:22-26). Ако не правите това риксувате да останете непроменени. „Затова ние сме длъжни да внимаваме повече в това, което сме чули, да не би да го изгубим някога“ (Евреи 2:1). Обикновено отклонението става постепено и незабелязано.

Честно изпитвай своето разписание, мотиви и пристрастия, изпитвай сърцето си вместо Бог. И посрещай с готовност любящото внимателно изпитване на Святия Дух. Но много по-важен е денят, когато всеки един, млад или стар, ще застане пред Бог. „И така, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога“ (Римляни 14:12, виж още 1 Коринтяни 3:10-15, Откровение 20:11, 12). Това е ден, в който няма да останеш неизпитан, ден, в който няма да имаш извинение, че си неподготвен (Римляни 1:20, 22).

Молитвата ми за теб днес е: откажи се от измамното убежище на неизпитания живот.

снимка: Интернет

Отвъд границите

„А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим…“ (Ефесяни 3:20)

„Ако не използваш достатъчно пълноценно това, което имаш, то едва ли би използвал по-добре това, което не ти достига“

Ние сме привикнали към ограниченията, които имаме – наши или чужди. Тези граници, реални и доловими, много често управляват живота ни, ограничавайки очакванията и действията ни. Хората се чувстват ограничени откъм средства, време, енергия, възможности, талант, опит, знание, разбиране и още, и още до безкрайност. Единствено неограничени могат да бъдат, евентуално, размера и броя на ораниченията, с които всички се сблъскваме.

На всеки му се е случвало поне веднъж да си каже: „Само ако имах повече _____ (попълни празното място). Историята е винаги една и съща, променя се само това, което не ни достига в дадения момент – време, пари, помощ, образование и т. н. Исус каза една много дълбока истина по отношение на сходната отговорност, която хората имат към малкото и към многото: „Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен“ (Лука 16:10-12). И наистина, ако не използваш достатъчно пълноценно, това което имаш, то едва ли би използвал по-добре това, което ти липсва.

Когато предоставиш живота си на Бог, нещата се променят към по-добро. „А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал“ (Ефесяни 4:7). Исус взима твоите оскъдни и недостатъчни „хляб и риба“ и ги благославя, разчупва ги, и ги разпределя в такова изобилие, каквото не можеш дори да си представиш (Марк 6:31-44). Когато си мислиш, че нуждите ти са повече от средствата, с които разполагаш и чувстваш, че имаш едва за себе си, камо ли да дадеш на друг, тогава в Исусовите ръце се случва чудото на преумножаването. Тогава има достатъчно както за теб, така и за всички онези, с които имаш възможност да споделиш.

Средствата и парите стигат за по-дълго с благословението на Бог, ето защо е мъдро да даваме десятък и да живеем живот на щедрост (Малахия 3:10-12 и 2 Коринтяни 9:6-15). Времето е предостатъчно заради ефективността, която дава Бог. Енергията се подновява, когато вършиш работата на Бог. „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус“ (Филипяни 4:19). Мъдростта и разбирането се увеличават от истината в твоето сърце, когато там е скрито Божието Слово (1 Царе 3:5-14).

Това, което повериш в Божиите ръце, вече не се подчинява на твоите предишни ограничения. Павел се удивлява на тази истина, притежаваща мощта да надхвърли всяка позната ти граница: „…чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца… Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус във всички родове от века и до века. Амин“ (Ефесяни 3:16-21). Бог, иито провидение и мощ са отвъд всяка мяра или ограничение, е Неизмерим! Какво би се случило ако предоставиш изцяло живота, семейството, кариерата и взаимоотношенията си на волята и в разпореждането на Бог? (Римляни 12:1-2).

Молитвата ми за теб днес е: да разбереш от опит неизмеримата доброта и милост на Бог.

снимка: Интернет

Уши, които чуват

„…а който е мъдър, той слуша съвети“ (Притчи 12:15)

„Да чуваш Бог определено значи да имаш слушащо сърце“

В моите ранни младежки години, когато говорех повече, отколкото трябва за неща, които знаех твърде малко, моят баща ми даде практичен съвет, който тогава не оцених напълно: „Алън, знаеш ли защо Бог ти е дал две уши и една уста? Той е имал предвид да слушаш два пъти повече, отколкото да говориш!“ Ясно и просто. Не съм убеден, че това е теологично доказуемо, но татко показа своята гледна точка. Той ме накара от време на време да спирам и да се замислям, преди да говоря толкова много. Днес аз все още помня съвета му. Оставям другите да преценят дали следвам съвета му достатъчно.

Болшинството от нас повече говорят, отколкото слушат, което е в наша вреда. Слушането изисква много повече смирение, умение и внимание, отколкото говоренето. Ти научаваш много повече, ако са ти отворени ушите, а не устата. Освен това много от нас не могат да слушат добре неща, които не искат да чуят. Само този факт филтрира много от нещата, на които би трябвало да обърнем внимание.

Библията казва: „Слушащо ухо и гледащо око – Господ е направил и двете“ (Притчи 20:12). Чуването е физическа способност; слушането определено е свързано със сърцето. Исус каза силни думи за хората, които не искат да слушат: „Спрямо тях се изпълнява пророчеството на Исая, което гласи: С уши ще чувате, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. Защото сърцето на тези хора е закоравяло. И с ушите си трудно чуват и очите си затвориха; да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля“ (Матей 13:14-16). Бог отваря слепи очи, но Той няма да отвори твоите затворени очи. Бог може да върне слуха на глухи уши, но няма да накара да слушат тези със закоравели сърца.

Библията казва: „Пътят на безумния е прав в неговите очи, а който е мъдър, той слуша съвети“ (Притчи 12:15). Този, който е мъдър слуша съвети! За твое собствено добро, може би ти трябва да слушаш с готовност по-голяма от тази, на която си склонен. Чудя се дали част от проблема не са всички тези доброволно изказани мнения, за които не сме питали и които ни правят малко резервирани към всички съвети, дадени без да сме ги искали.

Мнения – всеки има. Избирай съвета внимателно. Бих определил мненията като доброволно подадена информация за ползване от слушателя. Не е необходимо обяснение, не се очаква отговор. От друга страна мнението може да прерастне в добър съвет, при положение, че това мнение бъде поискано въз основа на взаимоотношения на доверие. Съветът е просто това – съвет – не е инструкция или заповед за това дали ще го приемеш или не, не си отговорен пред никого, освен пред Бог.

В много случаи Библията казва: „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът…“. Според мен, „който има ухо“ се отнася за човек, които има слушащо сърце, желае да бъде мъдър и признава, че не знае всичко. Може би, колкото повече се учиш да слушаш другите със сърцето си, толкова повече развиваш чувствителност да разпознаваш и цениш все още слабия глас на Бог в твоето сърце.

Молитвата ми за теб днес е: имай сърце, готово да се учи и бъди готов да слушаш.

снимка: Интернет

Неразделни

„Понеже съм уверен, че нищо не може да ни отдели от Божията любов“ (Римляни 8:38)

„Животът налага необходимостта сърцата ни да са здраво закотвени във вечната истина“

Чувствата ни невинаги се основават на факти, а фактите невинаги са равнозначни на истина. Кое е водещо за теб – чувствата, фактите или истината? Предполагам, че отговорът ти ще зависи от деня и от обстоятелствата. Чувствата могат да са капризни и често не заслужават доверие. Фактите могат да бъдат неправилно интерпретирани и дори подправени. Истината, обаче, е непроменима, не подлежи на преговори и е вечна. Истината остава истина при всички обстоятелства.

Павел увещава: „И какво от това, че някои не бяха верни на Бога? Нима тяхната невярност ще Го възпре да изпълни обещаното от Него? Не, разбира се! Бог ще продължи да бъде верен, дори и всеки човек да е лъжец“ (Римляни 3:3, 4). Бог винаги е истинен, независимо от това дали обстоятелствата или хората около нас изглеждат истински или лъжливи.

Проблемът е, че чувствата могат да надделеят над знанието. Чувствата могат да объркат разбиранията ни. Ако истината не управлява и насочва мислите, емоциите и волята ти, те ще започнат да отразяват „лъжлива истина“ – лъжа, която прилича на истина. Животът налага необходимостта сърцата ни да са здраво закотвени във вечна истина. Псалмистът заявява: „Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми!“ (Псалм 57:7).

Единствената най-важна истина, която трябва да знаеш и здраво да държиш, е вечната истина за Божията любов към теб. Това знание трябва да се превърне в твърдо убеждение. „И така, ние познаваме и сме се доверили на любовта, която Бог има към нас. Бог е любов… Ние обичаме, защото Бог пръв ни обикна“ (1 Йоан 4:16-19). Любовта не е емоция, която Бог изпитва, нито случайно решение, което Той взима. Любовта е сърцевината на Божията същност, съществена част от Неговия характер. Следователно ако Неговата любов може да бъде поставена под съмнение или компроментирана от противоположно мнение, неблагоприятни обстоятелства или ирационални емоции, то няма да остане нищо сигурно.

Ето коя е удивителната част: „Бог показва любовта си към нас с това, че още докато бяхме грешни, Христос умря за нас“ (Римляни 5:8). Божията любов не е зависима от теб – какво си направил или не си направил, колко добър или лош си бил. Неговата любов зависи от това, което Той е и от това, което е решил да направи чрез смъртта на Христос на кръста (Йоан 3:16-21). Има сигурност в Божията любов, която не се поддава на обяснение и на естествени доводи. Божията любов не е чувство, на което се наслаждаваш, нито факт, който трябва да доказваш. Божията любов е истина, която трябва да обхванеш и да държиш в душата си завинаги. „Защото твърдо вярвам, че нито смъртта, нито животът, нито ангелите, нито управляващите духове, нито нещо в настоящето, нито нещо в бъдещето, нито други сили, нито нещо във висините, нито нещо в дълбините, нито каквото и да е от създаденото може да ни отдели от Божията любов, която имаме в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляни 8:38, 39). Абсолютно нищо, никога! Това е неотменима истина. Никога няма да можеш да я схванеш с ума си, нужно е само сърцето ти да почива в нея.

Как се отнасяш към такъв Бог? Покланяш се смирено в краката Му, мислиш с удивление за тази истина, живееш в любовта Му всеки ден и не допускаш да остане човек, който не е разбрал за тази любов. Божията любов няма да се отдели от теб, ако ти не се отделиш от нея. „До призованите, обичани от Бог Отец и пазени за Исус Христос… Пазете себе си в Божията любов… А на Него, който е способен да ви пази от падане и да ви представи безгрешни и радостни пред Своята слава“ (Юда 1:1, 21, 24). Господ те пази! Пази и ти себе си в Неговата любов.

Молитвата ми за теб днес е: пази любовта Му в сърцето си.

снимка: Интернет