Posts Tagged ‘надежда’

Предпочитано бъдеще

„Защото видението се отнася за определено време, бърза към края и няма да излъже“ (Авакум 2:3)

„Бог те е направил за това, което е предвидил за теб“

Предпочитано бъдещеТри думи са били важни в живота ми: видение, страст, мисия. Всички те са решаващ елемент в християнския живот и израстване. Видението води до истинска страст да бъдеш угоден на Бога. Страстта изяснява поглъщащата мисия, за която Исус те е изкупил. Мисията те поставя рамо до рамо с Бога в работата за Неговото царство. Размишленията ми днес са относно библейската концепция за видението.

Видението е съществено, а не въпрос на избор. Видението от Бога може да мотивира, да даде сила, да фокусира и да поставя граници. Библията предупреждава: „Където няма видение, народът се покварява“ (Притчи 29:18). Успехът и удовлетворението идват от разгръщащото се видение на една непроменима истина: Бог те е направил за това, което е предвидил за теб. В Неговия план могат да бъдат намерени най-големите ти стремежи: „Според вечното намерение, което Той изпълни в Христос Исус, нашия Господ“ (Ефесяни 3:11).

Веднъж чух видението от Бога да се описва като „вътрешна картина за предпочитаното бъдеще“. Това описание ми харесва при положение, че вътрешната картина носи Божиите отпечатъци. Едно „предпочитано бъдеще“ има силата да изтрие миналото неудовлетворение, да даде насока на настоящето и да даде на бъдещето сила, надхвърляща всички очаквания. Видението от Бога носи очакване, което ободрява душата ти.

Не се опитвай да си представяш бъдещето, така както ти го искаш, като очакваш Бог да одобри и да изпълни списъка с желанията ти. Божието видение за бъдещето ти идва директно от Него. Всичко по-малко е недостойно за нужната жертва на сърцето ти и усилия. Соломон отбеляза: „Има много мисли в сърцето на човека, но намерението на Господа ще устои“ (Притчи 19:21, виж и Притчи 16:9). Твоите планове за Бога може би ще имат някакъв малък успех. Божиите планове за теб със сигурност ще успеят, надхвърляйки всяко очакване.

Божието предпочитано бъдеще е винаги твоята най-добра и удовлетворяваща възможност. Твоето вътрешно видение за предпочитаното бъдеще може да изглежда обаятелно и да е интересно да говориш за него, но няма да постигнеш нищо без изключително посвещение. Видението от Бога се превръща в практично и свято задължение. Ако не успееш да се посветиш на Божието видение напълно, нуждите и спешните неща ще насочат усилията и дейностите ти в неправилна посока. Това ще те отдалечи от светите стремежи, които първоначално са били скъпи на сърцето ти. Без да забележиш ще заживееш живот с по-малко значение и удовлетворение, отколкото съдбата ти в Христос. Бъди мъдър и верен настойник на мечтите, които Бог поставя в сърцето ти (Лука 12:42-44).

Един приятел подари на Гейл табелка с надпис: „Ако не внимаваш тя ще те включи в плановете си“. Те добре познаваха жена ми. Бог е същия. Той копнее да те включи в плановете Си. „Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, заявява Господ, мисли на мир, а не на зло, да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11). За да постигнеш бъдещето и надеждата, които Той има за теб, трябва да следваш Неговите планове. Давид се радваше: „Бог – пътят Му е съвършен, словото на Господа е изпитано“ (Псалм 18:30).

„Защото видението се отнася за определено време, бърза към края и няма да излъже. Ако се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее“ (Авакум 2:3). Ти правиш предпочитаното си бъдеще реалност като живееш последователно според това, което си видял в духа си и си почувствал в сърцето си. Бъди верен да обмисляш всеки избор, защото той или допълва, или е в разрез с целите ти. Щедро давай време и ресурси на това, което най-добре служи на Божието видение в сърцето ти.

Молитвата ми за теб днес е: дръж здраво видението, което маркира приключенията напред.

Реклами

Духовна интимност

„За да позная Христос…“ (Филипяни 3:10)

„За духовната интимност е важно да има цялостност на взаимоотношенията“

Духовна интимностЖивотът има нужда от смисъл и цел. Целта трябва да е достатъчно голяма, за да преодолееш усилията, които той изисква от теб да положиш. Този, който не намира смисъл да положи нужните усилия, за да постигне нещо, няма необходимото вдъхновение и мотивация. Най-голямата цел е да познаем Исус Христос на практика, лично и интимно. Неговото намерение е: „Да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота“ (Ефесяни 3:17-20).

Само интелектуалното познание е недостатъчно за личното познаване на Христос – това, което Павел търсеше. Той желаеше преобразяваща опитност на душата и духа, коята откупва сърцето и завинаги променя желанията и посоката на живота (Римляни 7:15-26, Деяния 9:1-6). Като следствие на това познание, Павел посвети живота си на Христос, без да изключва и жестоките смъртни заплахи. „Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат“ (Деяния 20:22-24).

За духовната интимност е важно да има цялостност на взаимоотношенията. Информация, без съответната опитност, е само интелектуално знание без цялостност на взаимоотношенията. Това, което имам предвид е, че цялостност на взаимоотношенията означава пълно и истинско предаване на Бог или на другите. Истинността е единствената трайна основа за истинска интимност. Още по-лошо – интелектуалната информация, без съответната духовна опитност, пречи сериозно на истинските и живи взаимоотношения с Бог.

Като млад студент в колежа, подготвяйки се за служение, аз се молех страстта на Павел за Христос да бъде и моя: „Да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му“ (Филипяни 3:10). Този стих остана до ден днешен „стиха на моя живот“. Думите на Павел показват целта и смисъла на моя живот. Посветил съм живота си на това – ежедневно, лично и от опит да познавам Исус Христос като Спасител и Господ.

Страстното желание на Павел „да познава Христос“ показва една интимност, на която не може да се намери паралел и която пренебрегва страданията и жертвите. Същият израз се намира и в Стария завет: „И Адам позна жена си Ева; и тя зачна…“ (Битие 4:1), а също така и в Новия завет, давайки израз на скептичността на Мария, когато получава вестта от ангела: „Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?“ (Лука 1:30-38).

Думата означава знание, получено от опит, което чрез усилие създава и освобождава нов живот. Не се задоволявайте да знаете за Бога, без от опит да познавате Христос, лично и мощно. Всичко по-малко е недостатъчно.

Павел желаеше страстно среща с Христос, която да освободи Божията мощ и нов живот в него и чрез него. Такава духовна интимност свидетелства за себе си чрез сила на живота, която е свързана и чийто източник е възкресението на Исус Христос (Ефесяни 1:17-21). Силата на Неговото възкресение никога няма да се покаже недостатъчна, каквото и да срещнеш в живота си. В Христовото възкресение, Бог превръща очевидното поражение в славен триумф. Всяко разрушено нещо в живота ти може да се поправи. Това, което изглежда вяло и безжизнено, може да получи живот изобилно.

Ако желаеш нещо друго повече от Него, тогава страстта да Го познаваш така, както Той иска да бъде познат, просто ти липсва. Исус беше ясен: „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог и Исуса Христа, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3). Съществува дълбочина на взаимоотношенията, която е резултат от интимното общуване с Бог чрез Христос. Само тогава ще узнаеш силата, която изтича от Неговото възкресение във всяко обстоятелство на твоя живот, където и да ходиш, където и да живееш, всеки ден.

Молитвата ми за теб днес е: познай Исус така, че никога вече да не си същия.

Изобличение и осъждение

„Когато сърцето ни осъжда… Бог е по-голям от сърцата ни“ (1 Йоан 3:20)

„Изобличението дава надежда за възстановяване, а осъждението заплашва с отхвърляне“

Изобличение и осъждениеИма моменти, в които се държим лошо. Това води до тъга, а понякога до срам. Опитваме се да го пренебрегнем, но едно вътрешно напрежение прави това доста трудно. Истинският проблем не е в това, че не сме отговорили на очакванията и критериите на околните. Тъгата и срамът идват от накърнената ни самооценка.

Това разпознаване е добър знак за здравословна, дадена от Бога чувствителност. „Изискваното от закона е написано в сърцата им. Свидетел за това е и съвестта им. Понякога разумът им подсказва, че са извършили грях и това ги прави виновни, а друг път разбират, че са извършили добро и това ги прави невинни“ (Римляни 2:14, 15).

Има ли по-важно нещо от това да различаваш доброто от злото? Бог не оставя това на личната ни преценка (Яков 4:17). Святият Дух, който е в нас се наскърбява, когато пренебрегнем вроденото ни разбиране за добро и зло. И все пак това е преживяване, познато на всеки. „Защото всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляни 3:23). Святият Дух е подарък от Бога и арбитър на Божието слово и закон, записан в сърцата ни и отразен в съвестта ни (Деяния 24:16).

Павел укори последователите на Христос в Ефес: „И не оскърбявайте Светия Божи Дух, с Когото сте запечатани за деня на избавлението“ (Ефесяни 4:30). Тези, които непрекъснато пренебрегват гласа на Святия Дух, рискуват това, което Библията описва така: „Хора, които лъжат, чиято съвест е прегоряла“ (1 Тимотей 4:2). За упоритото сърце злото изглежда добро, а доброто – зло. Повярвай ми, това не е място, на което искаш да се окажеш (Йоан 3:19, 20).

Пренебрегването на вътрешното ни неудобство и нежното напомняне на Святия Дух, който идва, за да „изобличи света грях, за правда и за съд“ (Йоан 16:8), ще доведе до чувството за вина и съответно до срам. Трябва да правиш разлика между изобличението и осъждението.

Библията ясно казва: „И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Исуса и живеят не по плът, а по дух“ (Римляни 8:1, 2). Бог изобличава, дявола осъжда. Двете действия могат да изглеждат подобни, почти неразличими, но са съвсем различни. Разликата е в тяхната цел и резултат, а не в съжалението и в емоциите, които чувстваш.

  1. Определи целта. Уверявам те, че Бог не изпрати Сина Си, за да те осъди. Той дойде, за да те спаси. Библията заявява: „Бог не изпрати Сина в света да съди света, а да спаси света чрез Него“ (Йоан 3:17). Дяволът от друга страна е описан като „обвинител“ (Откровение 12:10). Той иска само да ти навреди (Йоан 10:10).
  2. Прецени резултатите. „Кой е онзи, който ще ни осъди? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас… Нищо не може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляни 8:33-39). Изобличението дава надежда за възстановяване, а осъждението заплашва с отхвърляне. „Ще успокоим сърцата си пред Бога, когато съвестта ни осъжда; защото Бог е по-голям от съвестта ни и знае всичко“ (1 Йоан 3:19, 20). Изобличението води до покаяние, осъждението води единствено до съжаление.

Молитвата ми за теб днес е: сърцето ти да почива спокойно в Бога.

снимка: Интернет

Божествен оптимизъм

„Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11)

„Оптимизмът за бъдещето е напразен, освен ако там не е включен Бог“

Божествен оптимизъмВсеки сезон в живота на човека е вълнуващ. Усещаш, че има още и още пред теб. Сърцето и духът ти са отново ободрени. Знаеш, че Бог подготвя нещо и то ще бъде добро. Бог, който е безкраен, обхваща цялото време. Неговият план включва това, което вече ти се е случило, това, през което минаваш сега и това, което предстои. И всичко е за твое добро (Римляни 8:28, 29). Няма нищо загубено в очите на Бога. В Своята благодат, Той рециклира всяко нещо, което е докоснало живота ти и го обръща за твое благословение.

Спомням си период от моя живот, когато Бог започна да работи в сърцето ми. Постепенно Неговата инструкция изкристализира: „Погледни целенасочено към бъдещето си“. Твоето бъдеще не вещае нещастия. В Божието провидение бъдещето ти е пълно с хубави моменти. „Наистина Бог е добър… към тези, които са с чисти сърца“ (Псалм 73:1). Предстоеше ми нов сезон в живота. Постепенно тези думи започнаха да фокусират плановете ми и да насочват моите усилия, мотивирайки ме да вложа енергията си с очакване (Филипяни 3:13).

Твоето бъдеще заслужава приоритет и внимание. Това е начинът, по който трябва да живеем живота си, нали? Оптимизмът за бъдещето е напразен, освен ако там не е включен Бог. „Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11). Някои хора се задоволяват да отбелязват времето като си спомнят миналото и просто съществуват, пропускайки бъдещето, изпълнено с неограничени възможности. Да погледнеш целенасочено към бъдещето си те стимулира да вложиш най-доброто от твоите усилия, да вложиш цялата си енергия и да очакваш добро. Животът е различен, когато го живееш с Божествен оптимизъм (Яков 1:17, 18).

Живей така, както живееше Исус – с непоклатима увереност: „Трябва да бъда на разположение на Своя Отец“ (Лука 2:49). Това е мястото, където ще намерим радост, мир, задоволство и увереност. Не е нужно да знаем всичко, което бъдещето съдържа – това не е възможно и реалистично. Но трябва да знаеш, че твоето бъдеще е в безопасност в ръката и в бъдещите планове на Бог. От Неговата ръка очаквай само добро, а не зло.

Да живееш пълноценно, означава да имаш добри очаквания. „Благославяй, душо моя, Господа, и не забравяй нито едно от всичките Му благодеяния. Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести; Който изкупва от рова живота ти, венчава те с милосърдие и благи милости; Който насища с блага душата ти, така че младостта ти се подновява като на орел“ (Псалм 103:2-5).

Не се безпокой за бъдещето си, това само отделя вниманието ти от Бога и по този начин можеш да пропуснеш ценните възможности, които са ти предоставени днес. Днешният ден е главно за това да се приготвиш напълно да наследиш бъдещето, което Бог е приготвил за теб и да изпълниш намеренията Му. Бог иска да те включи в Своето голямо приключение. „Но ти, о, душо моя, тихо уповавай само на Бога, защото от Него очаквам помощ. Само Той е канара моя и избавление мое, и прибежище мое; няма да се поклатя. У Бога е избавлението ми и славата ми; моята силна канара и прибежището ми е в Бога. Уповавай на Него, народе, по всяко време, изливайте сърцата си пред Него“ (Псалм 62:5-8).

Лесно е да пропуснеш да предприемеш някаква мярка за бъдещето, ако си пленен от миналото или от нещо друго в момента. В Бога всичко, което вече е преминало, е само прелюдия към това, което предстои да се случи. Цени своето минало, наслаждавай се на всяка минута от настоящето, но имай своето бъдеще пред погледа си. Утре, а не вчера, е мястото, където твоите най-големи постижения и удовлетворение, все още те очакват.

Молитвата ми за теб днес е: имай истинска увереност за това, което Бог държи в сърцето Си за теб.

Снимка: Интернет

Правилни желания

„Благословени са хората, които гладуват и жадуват за правдата“ (Матей 5:6)

„Управлявай желанията си и ще насочваш живота си в правилната посока“

Правилни желанияЖивотът се управлява от желания, а не от случайни прищявки. Ако не бъдат насочени към духовното, тези желания ще дойдат от плътта. Още от Едемската градина човешката природа страда от грехопадението и за нея е естествено да се отдалечава от небето.

„И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желано, за да дава знание, взе от плода му и яде“ (Битие 3:6). Посоката беше определена, когато естествените й желания надделяха над желанието й да се покори на Бога.

Желанието трябва да се управлява мъдро и целенасочено, защото в противен случай ще даде израз на лошите черти на характера ти. Знай, че неправилните апетити никога не могат да бъдат напълно задоволени, докато правилните и богоугодни желания винаги се задоволяват. „Весели се също така в Господа и Той ще ти даде измоленото от сърцето ти“ (Псалм 37:4).

Описвайки пътя към „изключителното благословение“, Исус обеща: „Благословени са хората, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят“ (Матей 5:6). Думата наситят в оригинал има много по-силно значение. Гръцката дума носи идеята за обилно напояване. Концепцията, предадена тук, е сродна на библейското описание на човек, получил „толкова много, че то ще прелива в скута… цялата Божия пълнота… винаги да имате всичко, от което се нуждаете и дори повече“ (Лука 6:38, Ефесяни 3:19, 2 Коринтяни 9:8). Дори тези суперлативи не са достатъчни да опишат всичко, което Бог иска за теб. Очевидно волята на твоя Баща за теб е преливаща, вечна пълнота, но любовта Му няма да позволи да се задоволяваш с недостойни желания (Исая 55:1, 2).

Животът ти всъщност не се определя от решенията и насоките ти, те са само симптоми, защото те по-слабо или по-силно зависят от желанията ти. Управлявай желанията си и ще насочваш живота си в правилната посока.

Давид научи от личен опит каква е опасността от това да не следиш и управляваш желанията си. В покаянието си той искаше да бъде възстановена чистотата на сърцето му за Бога – „първата любов“ (Откровение 2:1-5).

„Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся – да живея в дома Господен през всички дни на живота си, за да гледам привлекателността на Господа и да Го търся в храма Му“ (Псалм 27:4, Псалм 42:1, 2).

Исус ясно посочи силата на желанията да насочват живота на човека в преследване на тленното или нетленното: „Трудете се не за нетрайната храна, а за храната, която трае вечно и носи вечен живот. Човешкият Син ще ви даде тази храна, защото върху него Бог Отец е положил своя печат на одобрение… Исус се изправи и каза високо: „Който е жаден, нека дойде при Мен и пие. Както казва Писанието, реки от жива вода ще бликнат от сърцето на този, който вярва в Мен“ (Йоан 6:27, 7:37-39).

Молитвата ми за теб днес е: искай най-ценното и най-доброто от вечните неща.

снимка: Интернет

Не поглеждай назад

„Продължавам да се стремя към целта, за да спечеля наградата“ (Филипяни 3:14)

„Неограничената благодат се балансира със строго ученичество“

Не поглеждай назадНапред и нагоре е добър план за живот с Бога. Животът ти няма да върви добре, ако непрекъснато гледаш в огледалото за обратно виждане. Повечето от нас преминаваме през смесени преживявания. Каквото и да е миналото ти – добро или лошо – да се фокусираш върху него е ограничаващо и неправилно. Бъди благодарен за доброто, покай се за злото и забрави ненужното. В Божия план винаги има по-добро пред теб, отколкото зад гърба ти. С Божията милост ти си човек, който има посока и прави нещо с вечна стойност. В Божията цел намираш истинската си значимост и сигурност.

След като зрението на Павел беше възстановено след драматичната му среща с Исус по пътя към Дамаск, той видя живота си по-ясно от всеки друг път (Деяния 9:3-18; Филипяни 3:4-12). След такава среща с Бога миналото е изкупено, служението е определено и съдбата ясна. Тези неща не ти се случват изневиделица, изисква се твоето съдействие и покорство. Павел описа процеса така: „Изработвайте спасението си със страх и трепет, защото Бог е Този, Който действа във вас, за да желаете и да постъпвате според Неговото благоволение“ (Филипяни 2:12, 13).

Трябва да участваш с желание и да бъдеш покорен партньор на Бога в целия процес. Спасението се получава в един миг на вяра. Промяната на душата е постепенен процес, който продължава цял живот и изисква предаване и покорство. За да бъдеш полезен в Божието царство, трябва да знаеш целта си.

За Павел пътя напред беше ясен: „Не че съм уловил вече, нито съм станал вече съвършен, но гоня, дано и аз да уловя, защото и аз бях уловен от Христос Исус. Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя – като забравям задното и се протягам към предното, гоня целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус. И така нека ние, колкото от нас са зрели, да мислим така“ (Филипяни 3:12-15). Забравяме, протягаме се, гоним целта – миналото е минало, настоящето трябва да е приоритет, бъдещето изисква усилия и настойчивост. Наградата е вечна и несравнима. Ако пропуснем това, животът ни е пропилян.

Когато гледаш назад, губиш пътя, по който вървиш. Когато един човек каза на Исус: „Ще те следвам“, Исус му отговори директно и ясно: „Никой, който е сложил ръката си на плуга и гледа назад, не е годен за Божието царство“ (Лука 9:62). Неограничената благодат се балансира със строго ученичество. Тази истина не може да съжителства с малките интервали на внимание и начин на живот, при който всички възможности остават отворени.

Павел пише следните думи, в които се чувства болка: „Димас ме остави като обикна сегашния свят и си отиде“ (2 Тимотей 4:10). Павел не съжаляваше за нищо, не се колебаеше за решението си, не приемаше друга възможност, не поглеждаше назад. Можем да разберем Павел най-добре, като знаем единствения копнеж в живота му: „Да позная Него и силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания“ (Филипяни 3:10).

Исус беше ясен: „Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва“ (Лука 9:23-25).

Молитвата ми за теб днес е: стреми се напред – не се разсейвай и не се съмнявай.

снимка: Интернет

Недостатъчно заети

„За да подготви святите Божии хора за делото на служението“ (по Ефесяни 4:12)

„Твоят свят се определя от обхвата на кръга на влияние във всекидневието и обикновените ти занимания“

Към националната статистика на безработицата бяха добавени нови категории. Не само нивата на безработицата са неприемливо високи, но сега правителството следи и процента на хората, които са „недостатъчно заети“, а също и тези, които „вече не търсят работа“. Доколкото разбирам става дума за хора, които са толкова обезкуражени, че вече не си търсят работа изобщо. Освен тях има и хора, които са „недостатъчно заети“ и тъй като не могат да намерят работа, те се задоволяват с минимална заплата и работа на непълен работен ден. Това е икономическа трагедия за много хора и семейства. Тези проценти не са само числа, те представят живи хора и семейства, борещи се да плащат своите сметки и да се грижат за себе си. Всичко това оказва голямо влияние върху живота на хората, финансите, семействата, взаимоотношенията, морала и емоционалното състояние.

Но нека променим фокуса и поговорим за църквата – за теб и мен. Църквата не е място – тя се състои от хора. Ти и аз, всеки, който приема Исус за Свой Спасител – това е църквата. Тъжният факт е, че „безработицата“ в църквата далеч надминава процентите в националната статистика. В църквата има твърде много хора, които са „безработни“, „недостатъчно заети“ и някои, които просто „не си търсят работа“. И това не е стечение на обстоятелствата, а резултат на техния избор. Вярва се, че във всяко начинание 20% от участниците извършват 80% от работата, необходима за успешното му завършване. Останалите 80% от църквата са „недостатъчно заети“ или „вече не си търсят работа“ и се задоволяват да гледат тези, които работят.

В практичните си указания към последователите на Христос в Ефес, апостол Павел пише: „Христос даде тези дарове, за да подготви святите Божии хора за делото на служението, за укрепването на Христовото тяло… Всички части на това тяло са сплотени и свързани в едно и всяка част изпълнява своята функция и така цялото тяло расте и става по-силно чрез любовта“ (Ефесяни 4:10-16). Божието намерение за църквата Му е да бъде напълно заета, всеки да бъде „усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело“ (2 Тимотей 3:17). В Божието царство не е предвидено да има „безработни“, „недостатъчно заети“ и хора, които вече не си търсят работа. За всеки, който е готов да работи, има достатъчно работа.

Трябва да знаем нещо много важно – всекидневнието и вечния живот на хората зависят от това доколко пълноценно сме ангажирани в Божието дело. Преди години прочетох едно твърдение, което все още ме предизвиква: „Аз съм само един, но все пак съм един. Не мога да направя всичко, но мога да направя нещо. Длъжен съм да направя това, което мога и ще го направя с Божията благодат“. Това трябва да е божествената ни настройка всеки ден. Исус обеща, че ще имаме успех: „Уверявам ви: който вярва в мен, също ще върши делата, които аз върша. Той ще върши дори и по-велики неща, защото аз отивам при Отца“ (Йоан 14:12). Какво можеш да правиш за Бога и другите, а не го правиш? Нека сега да направим този въпрос личен. Попитай себе си честно: „Правя ли всичко, което Бог иска от мен, в работата, за която Той ме е надарил и призовал да извърша в моя свят?“ Бих определил „моя свят“ по следния начин – обхвата на кръга на влияние във всекидневието и обикновените ти занимания“. Това, че някой не върши своята работа, не оправдава нашата липса на пълно посвещение на ежедневната работа за царството. „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим“ (Ефесяни 2:10). Нито един от нас няма подходящо оправдание да е „недостатъчно зает“ в Божието царство на земята. Нека възприемем отношението на Исус, когато каза: „Не знаете ли, че трябва да бъда на разположение на Своя Отец?” (Лука 2:49). Божията работа се състои в докосване на човешки сърца и промяна на човешките съдби. Защото само това, което докосне сърцето, може да промени живота.

Молитвата ми за теб днес е: нека твоите усилия имат силата да докоснат едно сърце и да променят един живот днес.

снимка: Интернет