Posts Tagged ‘напредък’

Способността за упадък

„Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам“ (Римляни 7:15)

„Способността да се поддаваш на безплодни дейности е най-голямото изкушение“

Способността за упадъкНа моменти се чудя на себе си! Гордея се с напредъка си, но се учудвам колко лесно се връщам към навици и начини на поведение, които в миналото съм определил като нестойностни. Дори на моята възраст това все още ме обърква, също както объркваше Павел: „Защото не зная какво правя“ (Римляни 7:15). Отказвам се от напредъка, постигнат с много усилия и постоянство и се намирам по-близо до мястото, от което съм тръгнал, отколкото мястото, на което трябва да бъда. Способността ми да се поддавам на безплодни дейности е най-голямото изкушение.

Пътя към прогрес може да е предизвикателство, когато мястото, от което тръгваш, все още те привлича (Яков 1:12-15). Изкушението само по себе си не е грях, но духовната зрялост и святост се измерват чрез способността ти да разпознаваш и да отхвърляш всяко изкушение, да се поддадеш на познати, но неефективни начини за справяне с всекидневието.

Никога няма да намериш увереност или израстване чрез връщането си към възможности или места, които са били удобни в миналото. Под заплахата на опасности и надигаща се опозиция, Израел поглеждаше през рамо и с погрешна привързаност към оставеното в Египет: „В сърцата си те се върнаха в Египет“ (Деяния 7:39; Неемия 9:9-17).

Преди да осъдиш строго Израел, прецени собственото си изкушение да се връщаш към негативни емоции, стари предубеждения, неправилно отношение, недостойни апетити, неправилни амбиции и нездравословни навици. Павел насърчаваше и предупреждаваше галатяните: „Христос ни освободи, за да живеем в свобода. Затова останете твърди и не допускайте отново да ви поробят“ (Галатяни 5:1).

Искам да ти покажа няколко Библейски примера на упадък и причините за него:
Трудности при следването: „Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него“ (Йоан 6:66-69). Алтернативни привързаности: „Защото Димас ме остави, като възлюби сегашния свят“ (2 Тимотей 4:10). Объркващи обстоятелства – след смъртта на Исус и свидетелства за Неговото възкресение, Петър и другите ученици са върнаха към рибарството (Йоан 21:1-5). В момент на уязвимост идва разочарование от хора или ситуации и идващото като резултат обезсърчение и разубеждаване.

Може би днес с почуда се идентифицираш с апостол Павел в борбите му. Той пише: „Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша… Понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша“ (Римляни 7:15-21).

В следващите стихове Павел признава отчаянието си от своята духовна слабост: „Аз съм един окаян човек! Кой ще ме спаси от това тяло, подвластно на смъртта? Бог го прави чрез нашия Господ Исус Христос и аз съм благодарен!“ (Римляни 7:24, 25). Предлагам ти 3 духовни практики, които ще донесат яснота във време на объркванеБожието Слово (2 Тимотей 3:16, 17), примерът на Исус (Евреи 4:14-16) и силата от Святия Дух (Деяния 1:8, Римляни 15:13). Когато те връхлети паника, може да ти се струва, че отговорът е да се върнеш към слабостите си. Божият отговор е да бягаш към сигурно убежище – в Божиите ръце (Притчи 18:10, Псалм 27:5, Псалм 91:1, 2).

Молитвата ми за теб днес е: постави прогреса като свой най-висок духовен приоритет.

Реклами

Пречки, препятствия и противопоставяне

„Във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил“ (Римляни 8:37)

„Твоите способности не съществуват отделно от Христос, в Него ти си победител“

Пречки, препятствия и противопоставянеЖивотът е предизвикателство. Пречки, препятствия и противопоставяне застават на пътя ни и объркват плановете ни. Такива моменти налагат избори с последствия – добри или лоши. Какво правиш в такива случаи – търсиш по-лекия път, съгласяваш се с по-малко, прахосваш ценни ресурси за малък прогрес или търсиш Божието решение, което преди това не си търсил? Имаш две възможности – или ти да победиш обстоятелствата, или обстоятелствата да победят теб. За последователите на Христос вторият вариант е неприемлив.

Твърде лесно може да проявиш снизходителност към себе си и да допуснеш да бъдеш обзет от тревоги, съмнения, страхове, провали, съжаления, разочарования, изкушения или навици, докато накрая се почувстваш смазан и неспособен да устоиш. Знай това: „От каквото е победен някой, на това и става роб“ (2 Петрово 2:19). Съветът на Павел е ясен: „Не се оставяй да те побеждава злото, а ти побеждавай злото чрез добро“ (Римляни 12:21).

Пречките, препятствията и противопоставянето могат да имат различни източници. Някои пречки зависят просто от обстоятелствата, неизбежни ситуации, които са обичайни за всеки от нас – това, което Библията нарича „грижите на живота“. Преодолявай тези пречки, търсейки възможностите, които предоставят. „Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания“ (Яков 1:2, 2 Коринтяни 4:17, 18, 1 Петрово 4:12, 13).

Има други пречки, които идват от духовния противник. Той иска да те нарани и пуска в действие зли планове, които целят да те обезсърчат или да насочат живота ти в погрешна посока (2 Коринтяни 2:11, 1 Петрово 5:7-9). Разбирай с мъдрост намеренията му и бъди непоклатим при противопоставянето му. „И така, покорявайте се на Бога, но се противете на дявола и той ще бяга от вас“ (Яков 4:7).

Понякога пречките могат да бъдат от провидението, доказателство за любящата Божия намеса, която да ни пази или води. Възможността, която за теб е очевидна или предпочитана, невинаги е Божието най-добро за теб. Но Неговата любов ще те води „през прави пътеки заради името Си“ (Псалм 23:3). Бог може да постави препятствие, за да те подтикне да спреш и да се молиш за решение или посока, които не са Неговото най-добро за теб. Разпознавай кога Бог допуска пречка, препятствие или противопоставяне в твоя път. Ако пренебрегнеш пречка, Бог може да допусне препятствие. Ако пренебрегнеш препятствието, Бог може да допусне противопоставяне, за да привлече вниманието ти. Павел очакваше и с радост приемаше насоките на Божието провидение в своя живот (Деяния 16:5-10).

„Във всичко това (пречки, препятствия и противопоставяне) ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил“ (Римляни 8:37). Бог ти е дал духовната власт и сериозната отговорност да бъдеш „повече от победител, който спечелва изненадваща победа чрез Този, Който ни е възлюбил“. Павел е имал предид себе си и всеки вярващ като победител от най-висок клас. Победител е твоята идентичност в Христос, а не твоите способности извън Него. В Христос – колко е прекрасно да бъдеш в Него!

Йоан също като Павел е твърдо убеден: „Вие сте от Бога, дечица, и сте ги победили; защото този, Който е във вас, е по-велик от онзи, който е в света… Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света; и тази победа, която е победила света, е спечелила нашата вяра. И кой побеждава света, ако не е този, който вярва, че Исус е Божият Син?“ (1 Йоан 4:4, 5:4, 5).

Молитвата ми за теб днес е: имай ясна представа за своята идентичност, имай твърда вяра в Бога.

снимка: Интернет

Върши правилните неща

„Да не ни дотяга да вършим добро“ (Галатяни 6:9)

„Да вършим правилните неща е най-правилното решение“

Върши правилните нещаВсеки в един момент се уморява. Опитваш се да вършиш правилните неща, но резултатите са лоши. Мислиш, че правиш най-доброто за другите, но те неизменно са разочаровани. Позволяваш си да бъдеш уязвим и веднага те нараняват – за кой ли път. Уморяваш се да правиш добро, особено когато мисли на разочарование ти нашепват, че никой друг не го прави. Но това, разбира се, не е вярно.

Извикай към Бог, така както направи Давид: „Сърце чисто сътвори в мен, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мен… Върни ми радостта на спасението Си; и освобождаващият Дух нека ме подкрепи“ (Псалм 51:10, 12).

Върши правилните неща, защото това е най-правилното решение, което можеш да вземеш. Може да се умориш, но никога няма да сбъркаш, ако вършиш правилните неща. „Пътищата Господни са прави“ (Осия 14:9). Бъди сигурен в това. Те са прави и за теб – винаги. „Да върши човек правда и правосъдие, е по-угодно на Господа от жертва… Внимателно слушай гласа на Господа, своя Бог и върши онова, което Му е угодно“ (Притчи 21:3, Изход 15:26). Има голямо удовлетворение в това да вършиш нещата, които удовлетворяват и прославят Бога.

Върши правилните неща, защото тогава Бог ти е обещал благословение. Бог е верен и ще уважи покорството ти. Законът на жътвата подтвърждава това: „Който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот“ (Галатяни 6:7, 8). Да, има хора и моменти, които правят нещата трудни, но пътят на най-малкото съпротивление не носи благословение. „Да не ни дотяга да вършим добро; защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем. И така, доколкото имаме случай, нека да правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра“ (Галатяни 6:9, 10).

Представи си колко тъжно би било да се умориш да вършиш правилните неща, точно преди „своевременно да пожънеш благословението“. Бог обеща на Ной: „Докато съществува земята, сеитба и жътва… няма да престанат“ (Битие 8:22). Ако сееш семена на праведност, ще жънеш жътва на праведност.

Върши правилните неща, защото така угаждаш на Бог. Бъди сигурен, че това не е никак маловажно за Него. Ще има моменти, когато ще чувстваш, че не можеш да вършиш правилните неща със собствени сили и ще бъдеш абсолютно прав. Не е необходимо да ги вършиш сам. Научи се да се облягаш на Пастира.

„Господ е Пастир мой… Освежава душата ми; води ме през прави пътеки заради Името Си“ (Псалм 23:3).

Молитвата ми за теб днес е: открий радостта на праведността.

снимка: Интернет

Процесът на напредък

„А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен“ (2 Коринтяни 3:18)

Истинската промяна е целенасочена и постепенна, а не мигновена.

Процесът на напрдекъОще, когато се родиха първите ни внуци, Гейл упорито увековечаваше един определен ден от годината, в който ръста на всяко дете се измерваше и отбелязваше със съответната дата на една от вратите ни. Всяко дете се надява, че изведъж ще порасне много. Всъщност, техният растеж е забележим, но рядко е толкова голям, колкото им се иска. Те искат растеж, който надминава този на братята и сестрите им и удивява, може би, за да се чувстват по-сигурни в себе си. Но това, което води до растеж е не желанието и допълнителните усилия, а правилните навици и доброто здраве.

Може би ти също като мен искаш напредъка ти винаги да е забележителен. Аз обикновено бързам и имам високи очаквания към способността си да се променям и да израствам. Желанието ми обикновено надминава способностите. Но в живота ми промените най-често са обикновени и постепенни, не са достойни да се перча с тях и съвсем не са зрелищни. Може би това е Божият план. Може би правилната промяна трябва да е целенасочена и постепенна, а не мигновена. Бъди търпелив и верен.

Исая описва процес, подобен на растежа: „Защото дава заповед след заповед, заповед, след заповед, правило след правило, правило след правило, тук малко, там малко“ (Исая 28:10). Всичко, което Бог прави, се основава на нещо, което вече е направил. В детската градина са надграждали върху това, което си научил в къщи и това е положило необходимата основа за основното образование, а после за гимназията и университета. А всичко това е имало за цел да те подготви за самия живот. Образованието е процес на напредък.

Павел описва процеса на духовен растеж по следния начин: „А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен“ (2 Коринтяни 3:18). Божията слава, която се излъчва от живота ти, е порцес „от слава в слава“.

В посоченият по-горе стих виждам 3 практични стъпки в процеса на духовна зрялост:

  1. „Открито лице“ предполага, че нищо и никой не може да измести фокуса ти и зависимостта от Святия, който работи в теб (Евреи 12:1-3).
  2. Гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ“, определя посоката и целите, към които трябва да насочиш усилията си – Неговата слава и Неговия образ.
  3. „Преобразяваме се от слава в слава“, описва постепенния процес, при който Бог постига ефективна и трайна промяна в нас чрез преживяването и отразяването на Неговата слава. „От слава в слава“ – харесва ми как звучи!

„Като съм уверен точно в това, че Онзи, който е започнал едно добро дело във вас, ще го завърши докрай до деня на Исус Христос“ (Филипяни 1:6). Дори най-дългото пътуване започва само с една стъпка и всяка успешна стъпка в правилната посока води към завършването му. Истинското духовно израстване и развитие е резултат на процес на напредък (Захария 4:10). Няма да станеш подобен на Христос за един миг, но можеш да ставаш малко повече като Него всеки ден (Ефесяни 4:13-15). Не е важно каква част от Библията познаваш, а на каква част от нея вярваш и се покоряваш всеки ден. Не можеш да повлияеш на целия свят изведнъж, но можеш да докосваш нечий живот при всяка възможност.

Молитвата ми за теб днес е: доверявай се на Божият процес.

снимка: Интернет

Очистване и усъвършенстване

„Защото Той е като огън, който пречиства и като сапуна на перачи… като Един, който претопява и пречиства сребро“ (Малахия 3:2, 3)

„Грехът обезценява душата и намалява потенциала, който Бог е заложил в теб“

Простата истина е, че без Божията милост и благодат никой от нас няма да бъде всичко, което би трябвало и би могъл да бъде. Знаеш за какво става дума – думи, които ти се иска да не си казвал, поведение, за което съжаляваш, обида, която не си простил твърде дълго, обтегнати взаимоотношения, които не си възстановил и покорство към Бога, което все отлагаш. Бог те обича такъв, какъвто си, но също така те обича твърде много, за да те остави да бъдеш какъвто си бил. Добрата новина е, че Бог ни обича твърде много, за да ни остави да достигнем по-малко от пълния ни потенциал.

Пророк Малахия насърчава Израел със следното разбиране за техния и нашия Бог: „Защото Той е като огън, който пречиства и като сапуна на перачи. Ще седне като Един, който претопява и пречиства сребро… и те ще принасят на Господа приноси с правда“ (Малахия 3:2, 3). Какъв верен и любящ Бог! Неговата цел не е само да изложи на показ греха ти, а да те отдели от Него, за да бъдеш „принос на правда за Бога“.

Процесът на пречистването премахва примесите, които намаляват стойността и ползата. Всеки от нас е една тъжна смесица от мотиви и поведение. Колко прекрасна е тази картина на милостивата работа на Святия Дух в сърцата и живота ни! Чуй думите на Исус за работата на Святия Дух: „А когато Застъпникът дойде ще изобличи света за грях, за правда и за съд“ (Йоан 16:8). Грехът обезценява душата и намалява потенциала, който Бог е заложил в теб. „И Аз ще…ги пречистя, както се пречиства среброто и ще ги изпитам, както се изпитва златото. Те ще призоват Името Ми и Аз ще им отговоря. Ще кажа „Мой народ са“ и те ще кажат „Господ е наш Бог“ (Захария 13:9).

Процесът на изпирането изчиства замърсеното и възстановява първоначалното състояние. „И така, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост в страх от Бога“ (2 Коринтяни 7:1). Може би можеш да постигнеш това по отношение на външните неща – начина, по който говориш и поведението ти – но можеш ли успешно да очистиш нещата, които са вътре в теб – склонностите и слабостите в духа ти? Прочети Псалм 51:1-12.

„Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез Словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, а да бъде свята и непорочна“ (Ефесяни 5:25-27). Никой и нищо не обещава нов живот, както Исус го прави. Как постига Бог това пречистване на тялото, душата и духа? „Кръвта на Исус, Неговия Син, ни очиства от всеки грях“ (1 Йоан 1:7-9).

Хората много лесно бъркат осъждането с изобличението. И двете не са приятни, когато ти се случват, но те съвсем не си приличат. Осъждането идва от противника ти и от теб самия, като те отделя от Единствения, Който може да ти помогне и те кара да се чувстваш все по-виновен и недостоен. Изобличението идва от Святия Дух в теб, когато Той те привлича обратно към Бога, уверява те в спасението ти и осигурява единственото средство за очистване на душата и възстановяване на безпрепятствените взаимоотношения с Бога (Римляни 8:1-4).

Молитвата ми за теб днес е: доверявай се на Божията цел в процеса на усъвършенстване и очистване на сърцето ти.

снимка: Интернет

Да се учиш и да растеш

„Всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си“ Лука 6:40

„Избирай мъдро и внимателно тези, които слушаш и на които поверяваш сърцето си“

Човек расте през целия си живот, защото се учи цял живот. За Исус се казва, че „растеше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и хората“ Лука 2:52. Исус е пример за едно добро развитие: в умествено, физическо, духовно и социално отношение.

Въпросът не е дали растеш. Въпросът е дали се учиш. Библията ясно ни казва, че растежът не е по желание. Той е необходим и дори задължителен. „Растете в благодатта и познанието на нашия Господ и Спасител Исус Христос“ 2Петрово 3:18. Тайната на здравия и добре балансиран растеж се крие в отношението, че все още не си постигнал всичко. Спреш ли да се учиш, спираш да растеш. Има какво да научиш от другите, както и те има какво да научат от теб.

Исус каза: „всеки ученик, който се усъвършенства, ще бъде като учителя си“ Лука 6:40. Избирай мъдро тези, които слушаш и на които поверяваш сърцето си. Искам учителите ми да бъдат хора, които всеки ден стават повече като Исус. Като се уча от тях и аз всеки ден ще ставам повече като Него.

Ти се нуждаеш от учители, но в същото време трябва да си учител и пример на благочестие, който другите да следват. С течение на времето хората от твоето най-близко обкръжение ще заприличат малко на теб. Павел с увереност можеше да напише: „Бъдете подражатели на мен, както съм и аз на Христос“ 1Коринтяни 11:1. Можеш ли да бъдеш така смел и уверен относно примера, който даваш на хората? Все пак внимавай, защото Библията казва: „Знаете, че тези, които поучават ще бъдат преценявани съобразно по-висок стандарт, затова имаме и по-голяма отговорност“ Яков 3:1(разширен превод).

Веднъж прочетох следното: „Ако искаш поучението ти да бъде с повече сила, направи всичко възможно да направиш учителя (себе си) по силен“. За да учиш и ръководиш другите трябва да подлежиш на обучение и никога да не спираш да се учиш. Ако искаш да си фактор в живота на хората, първо трябва да позволиш на Бог да бъде фактор в твоя живот

Молитвата ми за теб днес е: винаги се учи и ставай повече като Исус.

снимка: Интернет

Мнение и осъждение

„Кой ще обвини Божиите избрани?“ (Римляни 8:33)

„Проявявай щедрост в мнението си и бъди милостив в присъдите“

Лесно е да прецениш някого погрешно. Лесно е да разбереш погрешно нещо, казано от друг, да останеш с погрешно впечатление от това, което някой е направил. Лесно е да си помислиш, че знаеш мотива на някого или какво мисли и възнамерява да прави. Но наистина ли е така?

Когато правим това, често се съдим един друг погрешно. Можеш ли да бъдеш толкова сигурен в своите собствени мотиви? (Еремия 17:9)

Можеш ли да си напълно сигурен и убеден, че знаеш всичко за човека срещу теб? Библията дава следното предупреждение: „Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с какъвто съд съдите, с такъв ще ви съдят и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери“ (Матей 7:1, 2). Това би трябвало да ни накара да се замислим.

Един приятел ми даде практичен съвет как да правя разлика между това да имам мнение и да осъждам – тези двете може да ни изглеждат еднакви, но всъщност са коренно различни. Иска ми се да мога да кажа, че съм научил този принцип добре и го прилагам, но все още живея в това, което моят приятел Кембъл описва като „най-голямото място на света – мястото за усъвършенстване“.

Мненията са многобройни, дори неизбежни. Всеки има мнение, а някои хора имат много мнения и много от тях често са неправилни. Хората имат мнение за всичко – за неща, които им влизат в работата и такива, които нямат нищо общо с тях. Оттам идва и голямата опасност. Мненията много често са просто лични предпочитания и предразсъдъци, биха могли да бъдат както необясними приумици, така и конкретни разумни доводи. Не бъркайте своето субективно мнение с вярната и обективна преценка.

Въпросът за осъждението е по-сериозен. Има присъди, които е необходимо да се направят, но те трябва да бъдат оставени в ръцете на тези, на които е дадена властта и отговорността да ги направят. Когато се изкушаваш да осъдиш нещо или някой си задай този въпрос: „Имам ли дадена от Бог отговорност и власт да отсъждам в този случай?“

Принципът е толкова прост и практичен – ако нямаш подходящата разпозната от околните отговорност, бъди сигурен, че нямаш право да съдиш. Не можеш да съдиш там, където нямаш власт. „И така, всеки от нас ще отговаря за себе си пред Бога. За това нека вече не се съдим един друг… Има само един Законодател и Съдия, който може да спаси и да погуби ; а ти кой си, за да съдиш ближния си?“ (Прочети Римляни 14:4, 10-13, Яков 4:11, 12, Псалм 9:8)

Ако се научиш да разпознаваш кое е по-добре да бъде оставено в ръцете на другите, а ти да се грижиш за нещата, които са твои, тогава ще бъдеш много по-щастлив и ще имаш много по-успешни взаимоотношения. Проявявай щедрост в мнението си и бъди милостив в присъдите. Ти не знаеш всичко, което би могло да се знае, затова не бъди сигурен, че знаеш какво правиш!

Молитвата ми за теб днес е: не бъркай своето мнение с Божията оценка.

Снимка: Интернет