Posts Tagged ‘нараняване’

Доброто е целенасочено

„Как Бог помаза Исус от Назарет със Светия дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него“ (Деяния на апостолите 10:38)

„Едно лекуващо докосване може да премахне много наранявания“

Доброто е целенасоченоВсеки човек притежава силата да избира как да живее, но някои хора никога не правят своя избор или не осъзнават, че трябва да го направят. Много хора живеят хаотично, лутайки се без цел и посока, правейки това, което води до най-малко затруднения. Има много по-добър път от този. Когато осъзнаеш, че имаш определена съдба, ще намериш ясна посока. „Който върши добро, от Бога е“ (3 Йоан 11).

Някои хора оставят хаос зад себе си, където и да отидат. Думите и поведението им смущават и нараняват околните, а те безгрижно продължават по пътя си без да забелязват. Исус ясно каза: „Докато съм в света, светлина Съм на света“ (Йоан 9:5). Нашата задача сега е същата като Неговата тогава: „Вие сте светлината на света… Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“ (Матей 5:14, 16). Доброто не е случайно, а целенасочено.

Встъпителните думи на апостол Петър към един римски центурион и семейството му бяха: „Как Бог помаза Исус от Назарет със Светия дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него“ (Деяния на апостолите 10:38). Целта на Исус беше винаги да прави добро, лекувайки сърцата и живота на хората. Той все още го прави, но сега Святия дух помазва и нас, за да следваме служението на Исус и да изцеляваме наранените и разбити сърца.

Наранените хора нараняват на свой ред. Едно лекуващо докосване може да премахне много наранявания. По време на молитва ми беше напомнена една много проста, но силна истина за служението: „Само това, което докосва сърцето може да промени живота“. Имаш силата да докосваш сърцата на хората, а чрез твоето докосване Бог може да променя живота им. Тази задача изисква усилия, но доброто, към което си призован – щедра добрина, милост и милосърдие – ще контрастира силно с този мрачен, наранен свят, в който си призован да служиш. Бог е Източникът на всяко добро, а ти си призован да бъдеш Негов инструмент за изцеление. „За да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света, като явявате словото на живота“ (Филипяни 2:15, 16).

Теолозите различават два типа грях – когато извършиш нещо и когато пропуснеш да извършиш нещо. „Ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е за него“ (Яков 4:17). Очевидно да не направиш добро на някого, когато има нужда, а ти имаш възможност, е сериозен пропуск (Притчи 3:27).

Нека добавя едно предупреждение – наградата за извършеното добро не винаги се получава тук на земята. Хора, които са страдали дълго време, може да не са готови да изразят благодарност. „Да не ни дотяга да вършим добро. Защото, ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем. И тъй, доколкото имаме случай, нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра“ (Галатяни 6:9, 10).

Молитвата ми за теб днес е: Божията добрина да прелива свободно от твоя живот в живота на другите.

снимка: Интернет

Реклами

Раните, които сами си нанясаме

„…като внимавате… да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава“ (Евреи 12:15)

„Не можеш да контролираш чуждото поведение, но трябва да внимаваш за своето“

Хората ще те нараняват. Много от тях, които се докосват до живота ти и до живота на другите всеки ден – приятели, познати и непознати – са били наранявани, а наранените нараняват, обикновено неволно, понякога нарочно. Не можеш да накараш всички да те харесват и да се държат с теб добре. Не можеш да избегнеш нараняването, но можеш да не ставаш част от тези, които нараняват останалите. „Мислете за това, което е добро пред всички хора. Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички“ (Римляни 12:17-21). Не можеш да контролираш чуждото поведение, но трябва да внимаваш за своето. Има едно уточнение в съвета, който Библията дава: „Доколкото зависи от теб“. Понякога нещата не зависят от теб.

Нараняването идва от нeщо, което другите са ти причинили, понякога от отношението им към теб и най-често от думите им. По отношение на думите, Яков казва: „Защото ние всички грешим в много неща. А който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло“ (Яков 3:2-11).

Огорчението е рана, която сами си нанасяме – нещо, което причиняваме на себе си, заради това, което други са ни причинили. Библията дава един мъдър съвет: „Положете всяко усилие да живеете в мир с всички. Търсете онова освещение, без което никой няма да види Господа, като внимавате да не би някой да не достигне до Божията благодат, да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, така че мнозина да се осквернят от него“ (Евреи 12:14, 15). Да живееш в мир с другите обикновено изисква „да положиш всички усилия“. Огорчението не винаги се появява веднага. То расте, когато му даваш място в мислите и емоциите си, по някакъв начин започва да ти допада, но всъщност не е привлекателна черта в никого. То се превръща в дълбоко залегнала емоция, която заразява личността ти, трови мислите ти и усложнява всичките ти взаимоотношения.

Когато сме наранени, не е лесно и естествено да забравим. Това усилие е резултат от труден избор, отношение и поведение, които последователно се съобразяват с него. Можеш да избереш или да реагираш също като човека, който те е наранил, или да потърсиш неограничената Божия благодат. Можеш да отговориш по начин, който цени взаимоотношенията, оставя отворена врата за възстановяване, защитава сърцето от обида и изолира емоциите ти от огорчение. Правилният избор е доказателство за желанието ти най-вече да угодиш на Бога и да бъдеш добро отражение на Неговата благодат. Можеш или да реагираш на болката си, или да отговориш на Божието изцеление – изборът е твой. Можеш да отвръщаш на хората, които те нараняват, да се цупиш сам в ъгъла или да донесеш болката си пред Бога и да бъдеш излекуван (Ефесяни 4:31, 32).

И така, мислиш си, че някой те е разочаровал (Евреи 4:15, 16). Исус вечеря с учениците си, знаейки, че Юда скоро ще го предаде и все пак не го изобличи пред останалите (Йоан 13:21-30). В Гетсиманската градина, когато Исус беше арестуван, Библията разказва за учениците: „Тогава всички Го оставиха и се разбягаха“ (Марк 14:50). Но на кого се яви Исус след възкресението? Исус знаеше, че Петър ще отрече, че изобщо Го е познавал (Марк 14:30, 31, 71, 72), но след възкресението Му, ангелът много ясно каза: „но идете кажете на учениците Му и на Петър…“ (Марк 16:7). Исус беше готов да постъпи благосклонно във всяка ситуация, защото Той виждаше в хората по-скоро потенциала, отколкото проблемите. Кръстът е добро място да оставиш греховете и болката си.

Молитвата ми за теб днес е: намери благодатта, която ще ти помогне да се издигнеш над лошото отношение.

снимка: Интернет