Posts Tagged ‘нужда’

Във време на нужда

„Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно“ (Евреи 4:16)

„Когато поканиш Бог да контролира ситуацията, помощта вече е на път“

Във време на нуждаКогато бях дете си спомням, че баба ми често си повтаряше: „Боже, помагай“. Мисля, че това беше и молитва, и молба, начин на живот, в който царуваше увереността, че помощта и за малките, и за големите неща трябва да идва от небето. Всеки има нужда от помощ понякога – някои повече от други, някои по-често от други.

Към кого би се обърнал, когато наистина се нуждаеш от помощ? Твоят отговор показва в кого си положил доверието си. Обикновено поглеждаш натам, откъдето вече си получавал помощ или откъдето е най-вероятно да получиш. „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно“ (Евреи 4:16).

От всички възможности има само един Източник, който е сигурен. Псалмистът пише: „Ще повдигна очите си към хълмовете. Откъде ще дойде помощта ми? Помощта ми идва от Господа, Който е направил небето и земята“ (Псалм 121:1, 2).

„Затова уверено можем да кажем: „Господ ми помага, няма защо да се страхувам. Какво би могъл да ми стори човек?“ (Евреи 13:6).

Мойсей използва поетичен език: „Няма подобен на Есуруновия Бог, Който за помощ на тебе се носи на небесата и на облаците във великолепието Си. Вечният Бог е твое прибежище и подпорка ти са вечните мишци. Ще изгони неприятеля от пред тебе и ще рече: „Изтреби“… Блажен си ти Израилю, Кой е подобен на тебе, народе спасяван от Господа, Който ти е щит за помощ и меч за твоето превишаване? Ще ти се покорят неприятелите ти и ти ще стъпваш по височините им“ (Второзаконие 33:26, 27, 29). Мойсей си представя Бог, напускащ блаженството на Небето и ангажиращ се в конфликта с една единствена цел – да даде славна победа на тези, които е изкупил.

„Ако не беше Господ откъм нас – нека каже сега Израил – ако не беше Господ откъм нас, когато се надигнаха хора против нас, тогава те щяха да ни погълнат живи, когато яростта им се разпали против нас; тогава водите щяха да ни потопят, потокът щеше да премине над душата ни; тогава надигнатите води щяха да преминат над душата ни. Благословен да е Господ, който не ни предаде като плячка в зъбите им! Душата ни избяга като птица от примката на ловеца, примката се скъса и ние избягахме. Помощта ни е в Името на Господа, който е направил небето и земята“ (Псалм 124:1-8).

Чувстваш ли се обсаден, уплашен, хванат в капан, погълнат и давещ се в твоите проблеми? Когато всичко изглежда срещу теб, Бог е с теб (Исая 43:1, 2). Никакъв враг не може да те надвие, никакви води не могат да те погълнат. Днес Бог ще ти помогне, ако Го помолиш и ако твърдо положиш своята вяра в Него. Когато не можеш да направиш нищо друго, просто прошепни: „Боже, помогни ми!“. Той ще дойде, ще видиш! Чакай Господа! (Исая 40:28-31).

Молитвата ми за теб днес е: да получиш достатъчно благодат от Бога за твоето време на нужда.

Advertisements

Задоволство

„А Бог може да ви отрупа с всякакви дарове, така че винаги да имате всичко, от което се нуждаете и дори повече, за да изобилствате във всякакви добри дела“ (2 Коринтяни 9:8)

„Задоволството е по-скоро достъп до изобилие от ресурси, отколкото притежание на много неща“

ЗадоволоствоПовечето хора не се опитват да придобият и натрупат колкото се може повече неща. Те само искат да имат достатъчно, за да са уверени, че ще имат винаги това, което им е необходимо. На всеки се е случвало да се страхува, че ограничените му средства няма да са достатъчни, ако се случи нещо непредвидено.

Вярно е, че ти си недостатъчен, но по-вярно е, че Той е достатъчен: „Не казвам, че ние сами можем да извършим нещо. Не, нищо подобно не твърдим. Бог е този, който ни помага да вършим всичко“ (2 Коринтяни 3:5, 6).

Разликите между хората не се определят от различните им нужди. Основните нужди на всички са сходни. Някои хора приемат, че всичките им ресурси се изчерпват с това, което притежават. Ако си убеден и се довериш, че в случай на нужда ще разполагаш с всичко, което Бог притежава, това ще ти донесе сигурност. Ако си убеден в първото, това ще доведе до безпокойство. Ако си убеден във второто, ще бъдеш уверен.

„Върху годината на благостта Си слагаш венец и от следите Ти капе тлъстина“ (Псалм 65:11). Задоволството е по-скоро достъп до изобилие от ресурси, отколкото притежание на много неща. След дългата проповед на Исус за всекидневните ни нужди, ненужното безпокойство и достатъчното снабдяване, Той дефинира Божията промисъл: „Но вашият небесен Баща знае, че имате нужда от всички тези неща. Затова преди всичко друго, търсете Божието царство и това, което Бог изисква от вас, и всички тези неща ще ви бъдат дадени в добавка“ (Матей 6:31-33). Когато Бог и Неговото царство станат най-важния ти приоритет, ти ставаш Негова основна отговорност.

Животът на задоволеност се определя от нашата щедрост: „Запомнете това: който посади малко, малко и ще пожъне, а който посади много, много и ще пожъне… А Бог може да ви отрупа с всякакви дарове така, че винаги да имате всичко, от което се нуждаете, и дори повече, за да изобилствате във всякакви добри дела“ (2 Коринтяни 9:6-11).
Нека тези думи живеят в сърцето ти: „Всякакви дарове, така че винаги да имате всичко, от което се нуждаете и дори повече“. Това е описанието на задоволяването, което идва от Божията промисъл.

Едно обещание струва точно толкова, колкото намеренията, характера и ресурсите на обещаващия. Според Павел Божиите намерения са безспорни: „Нима Онзи, който не пожали собствения си Син, а го изпрати да умре за всички ни, няма да ни даде, заедно с Исус и всичко останало“ (Римляни 8:32). Павел вярваше, че Божият характер е непроменим: „Моят Бог ще използва славните си богатства, за да ви снабди с всичко, от което се нуждаете. Той ще извърши това чрез Христос Исус. Слава на нашия Бог и Баща за вечни векове“ (Филипяни 4:19, 20).

Според Павел ресурсите на Божията промисъл са достатъчни: „Със своята сила, действаща в нас, Бог е способен да извърши безкрайно повече от това, за което се молим или си представяме“ (Ефесяни 3:20, 21). Нашият Баща не само е способен и има нужните ресурси, за да изпълни обещанието си, но също така ни обича с непреодолима любов и снабдавя своите. „Затова, братя и сестри, още по-настойчиво се стремете да докажете, че сте призовани и избрани, защото ако вършите тези неща, никога няма да се препънете и паднете. По този начин ще ви бъде оказано щедро посрещане във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос“ (2 Петър 1:10, 11). Задоволството от небето е твоето благословение сега и завинаги.

Молитвата ми за теб днес е: доверявай се на Бога за всекидневното му снабдяване, както за временните, така и за вечните неща.

Духовният вакуум

„Не давайте място на дявола“ (Ефесяни 4:27)

„Ако Бог и доброто не ни изпълват, ще ни изпълват по-дребни и незначителни неща“

От гимназиалния си учител по физика научих, че „природата не търпи вакуум“. Когато нормалното атмосферно налягане вътре в един обект намалява значително, то той няма достатъчно сили да противостои на околното налягане и в един момент може да се деформира. Това беше полезен урок за моя духовен живот, нека да ви кажа как.

Исус разказа за един нечист дух, който бил изгонен, но се върнал отново там, откъдето е излязъл, като намерил мястото „празно, пометено и подредено“ (Матей 12:43-45). Мястото било чисто, но незаето. На пръв поглед описанието изглежда добро, но всъщност не е чак толкова. Ключовата дума е „празно“. Съществувала духовна уязвимост. Празнотата оставяла духовен вакуум, който очаквал да бъде запълнен от нещо или от някого. Нечистият дух намерил седем други духа, по-зли от него, като влизали, живеели там и последното състояние на онзи човек ставало по-лошо от първото. Това ни казва текстът. Духовният колапс, трагичен и безмислен, се среща твърде често. В твоето сърце, в твоя живот това, което не се изпълва от Бога и доброто, се запълва от по-дребни неща.

Виждам практически съвет в предупреждението на Библията: „Не давайте място на дявола“ (Ефесяни 4:27). Дяволските „хитрини и похвати“ винаги настойчиво търсят достъп до нечий живот (Ефесяни 6:10-18 и 2 Коринтяни 2:11). Как ограничаваш ежедневните неканени нахлувания на дявола в твоята душа? Вялото съпротивление на погрешните отношения и действия, без посвещение и силно устояване на праведните практики, не върши работа. Ще имаш духовен успех само тогава, когато даваш място на Бог в живота си всеки ден. Как започваш деня, как го живееш и как го завършваш? Това трябва да стане твоят духовен стил на живот.

Колкото повече целенасочено даваш място на Бог в живота си – времето, привързаностите, желанията и действията си – толкова повече нахлуванията на дявола в живота ти се ограничават, докато накрая се елиминират. Павел прилага този принцип в ежедневието – да лъжеш или да говориш истината, да крадеш или да работиш, скверен или поучителен език, острота или добрина, гняв или добросърдечност, злоба или простителност (Ефесяни 4:25-32). Изборът е винаги твой – избор, който трябва да направиш.

Духовният вакуум е уязвимост, която не можеш да си позволиш. Истината е достатъчно проста. Пишейки за Святия Дух, който е в последователите на Христос, в контраст на духа, който населява света и неговата култура, Йоан заявява: „…защото Този, Който е във вас, е по-велик от онзи, който е в света“ (1 Йоан 4:4). Нашият модерен, нечувствителен, хай-тек свят не предлага подходящи заместители на ежедневните практики за духовно обучение и израстване, характерни за древността – разсъждения върху Библията, молитва, пост и Новозаветни братски взаимоотношения.

Запълни сърцето си с правилните неща, не оставяй място за грешните. Страхът е липса на смелост, вземи смелостта. Неверието е отсъствие на вяра, избери вярата. Неподчинението е липса на подчинение, подчини се. Притеснението е липса на доверие, довери се. Грехът е липса на праведност, живей праведно. Раздорът е липса на мир, сей мир. Омразата (или безразличието) е липса на любов, предпочитай любовта. Тъгата е липса на радост, радвай се. За всеки духовен вакуум съществува пълнотата на Божието снабдяване (Ефесяни 3:19 и 2 Коринтяни 9:8). Всяка празнота, която изпитваш, е всъщност липсата на Бог. Покани и посрещни с радост Неговата пълнота днес.

Молитвата ми за теб днес е: опитай пълнотата, която ще те изпълва и ще прелива.

снимка: Интернет

Хляб за всеки ден

„Давай ни всеки ден хляба, от който се нуждаем“ (Лука 11:3)

„Непознати предизвикателства ще се появяват на хоризонта ти“

Ние живеем живота си ден по ден. Също така и нашият Баща ни дава това, което ни е необходимо ден по ден. Мисля, че повечето хора до известна степен осъзнават това, което им липсва. Не всеки проблем може да бъде решен с по-усилена работа, по-продължително обмисляне или повече пари. Всеки има нужда от помощ в определен момент.

Нашата правнучка Кайли е на един месец. Тя е безпомощна и напълно зависима от благоразположението, любовта и помощта на тези, които я обичат, за всяко нещо, от което се нуждае за здравето и растежа си. Тя ще порасне и ще се научи да се справя с тези основни неща сама, но винаги ще има нужда от помощ от Бога и хората – точно както и ние с теб имаме нужда.

Ти не си бил роден себедостатъчен и никога няма да станеш такъв. Ще се появяват нужди, с които няма да можеш да се справиш. Непосилни предизвикателства ще се появяват на хоризонта ти. Няма да знаеш всичко, което ти е необходимо да разбереш, няма да имаш цялото постоянство, което живота ще изисква, ще се сблъскваш със ситуации и хора, за които нямаш достатъчно мъдрост.

Животът ще те сблъсква с неочаквани неща, за които не си подготвен – несправедливост, лъжливи обвинения, финансови бедствия, медицински проблеми, кризи със здравето, инциденти, социално отчуждение, емоционални травми и още твърде много произволни трагедии. Глупаво е да мислим, че можем да посрещнем сами всичко, което идва в живота ни. Той не позволява да складираме всичко необходимо за нещата, които може да ни се изпречат. Ние се сблъскваме с живота на малки всекидневни порции.

Ето най-накрая и добрата новина. Няма изпитание, което може да се докосне до живота ти и да е по-голямо от Бога. Няма да ти се наложи да посрещаш нищо без Бога, освен ако сам не избереш така. Няма да ти се налага да се сблъскваш с всичко плашещо в един и същ момент. Със сигурност няма да бъдеш освободен от всичко, което те плаши и наранява, така е в живота. Но точно затова ще ти трябва помощ.

Учениците на Исус Го помолиха да ги научи да се молят и Той им даде модел за молитва (Лука 11:1-4). Тази молитва разкрива интимността на нашите взаимоотношения с Бога и размерите на Божията вярност към нас. Молитвата, която Исус им даде ни учи как функционира живота – тя започва с „Отче наш“.

Всичко, от което се нуждаеш започва там – в Неговото сърце, от Неговите ръце, заради Неговата любов. Можеш да имаш уникални, лични взаимоотношения с Бога, който е твой Баща. Във всяка ситуация Божията воля за твоя живот може да бъде превъзходна „на земята, както на небето“, тази благодат действа, когато „прощаваме на нашите длъжници“ и вика ни „избави ни“ оставя всяко зло намерение неспособно да ни навреди.

Нарочно оставих това просто изречение последно: „Давай ни всеки ден хляба, от който се нуждаем“. Хлябът е символ на основните нужди, които всички имаме ежедневно. Както казах и по-горе ние се сблъскваме с живота на малки всекидневни порции. Всеки ден един непресекващ Източник ни предлага достатъчна помощ – трябва само да дойдеш при небесния си Баща и да помолиш: „Давай ни всеки ден хляба, от който се нуждаем“. Точно както Бог хранеше Израел всеки ден в пустинята с манна, така Той ще даде и на теб „насъщния хляб“.

„Който беше събрал много, нямаше излишък и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде. Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта“ (прочети Числа 11:7, 8 и Изход 16:16-19). Бог снабдяваше нуждите ден по ден.

Молитвата ми за теб днес е: живей с увереност в пълното снабдяване, което ни дава Божията любов.

снимка: Интернет

Разбирания и предразсъдъци

„Бог не гледа на лице, а във всеки народ онзи, който Му се бои и върши правда, Му е угоден“ (Деяния 10:34, 35)

Неправилните разбирания и предразсъдъци ограничават твоята достъпност за Божиите цели.

Иска ми се да знаех кой е написал следното наблюдение за разбиранията и предрасъдъците: „Предразсъдъкът е плод на мързелив ум. Той всъщност е презрение, което предшества проучването. Първите ти впечатления от даден човек са непълни и често неточни. Не взимай окончателни решения на базата на ограничена информация“. Това са мъдри думи, на които би трябвало да обърнем сериозно внимание. Предразсъдъците са грозни. Те приемат формата на твоите най-лоши разбирания, замъгляват правилната ти преценка, провокират несвято поведение и предизвикват подозрения и разделение между хората.

Светът по времето, когато Исус се роди, беше пълен с предразсъдъци, също както и сега – мъже предубедени срещу жените, римляни предубедени срещу подчинените жители на Палестина, юдейските граждани не признаваха римляните, юдеите бяха предубедени срещу самаряните, самаряните срещу юдеите, хората от южен Израел подценяваха по-селските райони на северна Галилея. А после идваше ясното разграничаване между юдеи и езичници. Предразсъдъците не познават граници – пол, националност, раса, местоположение, положение в обществото, политически убеждения, религия – и не са нещо ново за 21. век.

Симон Петър научи ценен урок за разбиранията и предрасъдъците (Деяния 10:9-23). Предразсъдъците му бяха толкова силни, че беше необходимо видението да се повтори три пъти и директни думи от Бога да разрушат неправилните предпоставки, които щяха да ограничат неговата полезност за Бога. Бог ясно каза: „Което Бог е очистил, ти не го считай за нечисто“ (Деяния 10:15). Неправилните разбирания относно другите и предразсъдъците ограничават твоята достъпност за Божиите цели.

Какъв извод си направи Петър? „Наистина виждам, че Бог не гледа на лице, а във всеки народ онзи, който Му се бои и върши правда, Му е угоден“ (Деяния 10:34, 35). Бог поправяше мнението на Петър за хората – в конкретния случай за един езичник и римски офицер. Бог няма пристрастия и приема всички със същата милост. Вярата на Корнилий беше толкова искрена, колкото и тази на Петър, и Божията любов към него не беше по-малка (Деяния 10:34 – 11:18).

Други преводи на този текст казват: „Бог не показва предпочитания (третира всички еднакво), не показва пристрастия към хората“. Оригиналният гръцки текст буквалн казва „приема лицето“, което вероятно може да се преведе с по-познатия днес израз съдя по външността. Идеята е да гледаме на другите, така както Бог ги вижда, а не както ние погрешно съдим за тях (2 Коринтяни 5:16-21). Многото отговорности, които са ни дадени в Новия завет един към друг, са едно добро място за начало.

Библейското очакване за нашите отношения с другите е следното: „И нека Бог на търпението и на утехата ви даде да бъдете единомислени помежду си според Исус Христос, така че с един ум и една уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос. Затова приемайте се един друг, както и Христос ни прие за Божията слава“ (Римляни 15:5-7). Най-дълбоката нужда на всяко сърце е да бъде прието, един безценен подарък към другите, който не ти струва нищо друго освен гордостта.

Молитвата ми за теб днес е: проявявай Божието приемане към околните.

Снимка: Интернет

Молитвата на практика

„Постоянствайте в молитва и бдете в нея с благодарение“ (Колосяни 4:2)

„Чрез молитвата ти разкриваш своето сърце пред Божието сърце“

Ако искаш да разбереш молитвата – чети Псалмите. Това наистина е книга за всякакви моменти, изразяваща цял спектър от емоции, желания и обстоятелства. Молитвата също така е подходяща за всякакви ситуации – изпълнена с хваление и благодарност в добри времена или задаваща въпроси, изразяваща болка и нужди в трудности. Ако смяташ, че молитвата е просто една религиозна дейност, запазена специално за моменти на отчаяние и изричана само на свети места, а не обичайна част от богоугодния живот, то според мен ти разбираш погрешно практическото й приложение. В един най-обикновен ден се сблъскваш с много ситуации, които изискват молитва – някои от тях разпознаваш веднага, а други със закъснение.

Библията ни уверява: „Голяма сила има усърдната молитва на праведния“ (Яков 5:16-18). Дори само това обещание ни насърчава да се молим. Не допускай грешка – молитвата трябва да е нещо типично за последователите на Христос, а не въпрос на избор. Тя е това, което ни дава сили да бъдем „твърди, непоколебими и преизобилващи всякога в Господното дело, понеже знаем, че в Господа трудът ни не е празен“ (1 Коринтяни 15:58).

Нека да премахнем мистичната опаковка на това чудесно упражнение за вярата. Мога да си спомня само за един случай, в който учениците специално помолиха Исус да ги научи да правят нещо. Като имам предвид всичките им неуспехи, мисля, че са имали нужда да знаят повече за много други духовни практики. „И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим“ (Лука 11:1). Красивият модел за молитва, неправилно наричан Господната молитва, беше резултат на желанието на този ученик да се моли ефективно (Матей 6:9-13). Забелязал съм, че ставам по-добър в нещата, които упражнявам често и с усърдие. Зная, че това важи и за молитвата.

Чрез молитвата ти разкриваш своето сърце пред Божието сърце. Тя не изисква изкуствено свят тон и остарели думи – колкото по-естествено за себе си се изразяваш, толкова по-неподправено звучиш пред Бога. Бог разбира всеки език, независимо от това колко съвършено или непохватно е използван. Бог чува молитвата заради нейната искреност, а не заради нейното красноречие (Матей 6:5-8). Някои от най-простите и кратки молитви в Библията бяха най-силни и запомнящи се, като например молитвата на Исус пред гроба на Лазар – само 29 думи в българския превод, вероятно по-малко в оригинал на арамейски и все пак един мъртъв и погребан човек беше отново жив (Йоан 11:41-44). Има ли място в душата ти, което се нуждае от възкресение? Моли се!

Молитвата представя нуждите ти пред Бога с вяра и доверие. Молитвата не изисква от Бога. Тя Го кани да извърши волята си въпреки непроменимите обстоятелства. „Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса“ (Филипяни 4:6, 7). Не изглежда толкова сложно, нали? Не се безпокой, а вместо това се моли.

Молитвата изразява благодарността ти. „Посветете се на молитва, с буден ум и благодарни сърца“ (Колосяни 4:2). Как някой би си позволил да моли Бога за нещо без да изрази благодарност за всичко, което Той вече е направил? Апостол Павел описва молитвата, като я поставя в следния контекст: „Радвайте се в надеждата, бъдете търпеливи в нещастията и постоянствайте в молитвата“ (Римляни 12:12). Молитвата се радва, търпелива е и упорства. Тя изразява надежда, въпреки изпитанията и остава твърда.

Молитвата ми за теб днес е: молитвата ти да стане естествена и необходима като дишането.

снимка: Интернет

Красноречив живот

„За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина“. (1 Коринтяни 9:22)

„Много по-добре е да видиш пример, отколкото да чуеш обяснение“.

Разстоянието между съвременната светска култура и контра-културата на Християнството и моралните и духовни ценности на личната ни вяра все повече се увеличава. Тази духовна пропаст е предизвикателство за Църквата като цяло и за всеки християнин по отделно. Очевидната нужда за откровено споделяне на вярата ни никога не е била по-голяма. Само за няколко поколения културата и отношението преминаха от християнски през пасивно не-християнски към прогресивно анти-християнски.

Във времето на тази растяща нужда ние сме склонни да станем по-плахи в споделянето на вярата си, защото очакваме тя да не бъде приета добре. Какво ни навежда на такива мисли? Днешното поколение не е „израстнало в църквата“. Пракичната вяра, основана на Библията, също както и активното участие в църквата отдавна се приемат за странични и маловажни занимания.

Ние приемаме Библейските истини за даденост, но те са чужди на хората, които не са имали връзка с църквата като деца или възрастни. Възможно е за тези хора езикът и понятията на вярата да са непознати, Библията да няма авторитет, да е неприложима и те да не осъзнават нуждата от ясна духовна вяра. Всичко това вероятно е вярно и само подчертава нуждата им от Спасител!

Опасността е, че поради очевидната липса на познания за духовното, предполагаемата културна враждебност към религията, интелектуалния снобизъм спрямо вярата или нашия собствен страх от отхвърляне можем да станем колебливи в споделянето на вярата си. Нито една от тези причини не оправдава липсата ни на чувствителност към възможностите, дадени от Бога за добре обмислено споделяне на общата нужда на всеки човек от Спасител. Във всяко сърце има дълбоко заложено разбиране за нуждата от истинска вяра. Това беше целта на Павел: „За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина“ (1 Коринтяни 9:22)

Колкото и да е притеснително, ясното напътствие на Писанията е, че ние трябва да бъдем свидетели за Исус и със силата на Святия Дух да разказваме за Божията любов и прошка чрез смъртта на Исус за всички грехове. Това беше последната заповед на Исус, преди да се върне при Отец, последните Му думи към учениците Му. Виж Деяния 1:8-9.

Петър даде практичен съвет как да споделяме Исус: „Но почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда“. (1 Петрово 3:15) Много по-добре е да видиш пример, отколкото да чуеш обяснение. Най-доброто ни свидетелство е ежедневния ни живот. Нека животът ти говори за Исус и когато е необходимо използвай думи! Господ иска да си готов да споделяш любовта си към Него като даваш лично свидетелство за мястото Му в живота ти. Трябва да си готов да виждаш подходящият момент, в който хората проявяват интерес и да бъдеш подготвен да споделяш личното си свидетелство за вярата в Исус Христос.

Моята молитва за теб днес е: нека животът ти бъде по-красноречив от всякакви думи.

снимка: Интернет