Posts Tagged ‘общност’

Изобличение и осъждение

„Когато сърцето ни осъжда… Бог е по-голям от сърцата ни“ (1 Йоан 3:20)

„Изобличението дава надежда за възстановяване, а осъждението заплашва с отхвърляне“

Изобличение и осъждениеИма моменти, в които се държим лошо. Това води до тъга, а понякога до срам. Опитваме се да го пренебрегнем, но едно вътрешно напрежение прави това доста трудно. Истинският проблем не е в това, че не сме отговорили на очакванията и критериите на околните. Тъгата и срамът идват от накърнената ни самооценка.

Това разпознаване е добър знак за здравословна, дадена от Бога чувствителност. „Изискваното от закона е написано в сърцата им. Свидетел за това е и съвестта им. Понякога разумът им подсказва, че са извършили грях и това ги прави виновни, а друг път разбират, че са извършили добро и това ги прави невинни“ (Римляни 2:14, 15).

Има ли по-важно нещо от това да различаваш доброто от злото? Бог не оставя това на личната ни преценка (Яков 4:17). Святият Дух, който е в нас се наскърбява, когато пренебрегнем вроденото ни разбиране за добро и зло. И все пак това е преживяване, познато на всеки. „Защото всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляни 3:23). Святият Дух е подарък от Бога и арбитър на Божието слово и закон, записан в сърцата ни и отразен в съвестта ни (Деяния 24:16).

Павел укори последователите на Христос в Ефес: „И не оскърбявайте Светия Божи Дух, с Когото сте запечатани за деня на избавлението“ (Ефесяни 4:30). Тези, които непрекъснато пренебрегват гласа на Святия Дух, рискуват това, което Библията описва така: „Хора, които лъжат, чиято съвест е прегоряла“ (1 Тимотей 4:2). За упоритото сърце злото изглежда добро, а доброто – зло. Повярвай ми, това не е място, на което искаш да се окажеш (Йоан 3:19, 20).

Пренебрегването на вътрешното ни неудобство и нежното напомняне на Святия Дух, който идва, за да „изобличи света грях, за правда и за съд“ (Йоан 16:8), ще доведе до чувството за вина и съответно до срам. Трябва да правиш разлика между изобличението и осъждението.

Библията ясно казва: „И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Исуса и живеят не по плът, а по дух“ (Римляни 8:1, 2). Бог изобличава, дявола осъжда. Двете действия могат да изглеждат подобни, почти неразличими, но са съвсем различни. Разликата е в тяхната цел и резултат, а не в съжалението и в емоциите, които чувстваш.

  1. Определи целта. Уверявам те, че Бог не изпрати Сина Си, за да те осъди. Той дойде, за да те спаси. Библията заявява: „Бог не изпрати Сина в света да съди света, а да спаси света чрез Него“ (Йоан 3:17). Дяволът от друга страна е описан като „обвинител“ (Откровение 12:10). Той иска само да ти навреди (Йоан 10:10).
  2. Прецени резултатите. „Кой е онзи, който ще ни осъди? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас… Нищо не може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляни 8:33-39). Изобличението дава надежда за възстановяване, а осъждението заплашва с отхвърляне. „Ще успокоим сърцата си пред Бога, когато съвестта ни осъжда; защото Бог е по-голям от съвестта ни и знае всичко“ (1 Йоан 3:19, 20). Изобличението води до покаяние, осъждението води единствено до съжаление.

Молитвата ми за теб днес е: сърцето ти да почива спокойно в Бога.

снимка: Интернет

Преследвай Бога целеустремено

„Бог възнаграждава всеки, който искрено Го търси“ (Евреи 11:6)

„Недей да търсиш Бог само в спешни ситуации“

Преследвай Бога целеустременоНашата култура става все по-нехайна. За това свидетелства небрежното ни отношение към езика – жаргона и ругатните, липсата на учтивост, предизвикателното облекло, пренебрегването на добрите обноски, разпадането на браковете и семействата, и обезценяването на вярата в общностите и обществото. Нехайството издига личните предпочитания и интереси пред и над тези на другите. Резултатът е пренебрегване на общността и издигане на индивидуалността. По-сериозният проблем идва не от ефекта на нехайното общуване с другите, а от разрушителния ефект, който това има върху почитта ни към Бога и към Словото Му.

Бог награждава духовната искреност. Библията казва: „Всеки, който идва при Бога трябва да вярва, че Бог възнаграждава този, който искрено Го търси“ (Евреи 11:6). Самият Бог е тяхната награда. Думите искрено Го търси описват ли духовния ти живот в момента? „Ще ме потърсите и ще Ме намерите, когато Ме потърсите с цялото си сърце“ (Еремия 29:13). Как може да се опише твоят стремеж към Бога? Забелязал съм, че хората веднага започват да търсят Бога искрено, щом в живота се появят някакви спешни ситуации – болест, финансова нужда, дисхармония в брака или семейството, безработица, духовно безплодие или други трудности. Бог не е другото име на кризисният мениджмънт.

Единадесетата глава на Евреи дава вдъхновяващи примери – Енох, Ной, Авраам, Йосиф, Моисей, Гедеон, Давид и други, чийто копнеж и стремеж към Бога беше забелязван и награждаван. „Тези хора имаха вяра и затова побеждаваха царства, раздаваха правосъдие, получаваха обещания от Бога, затваряха усти на лъвове, потушаваха огромни пожари, спасяваха се от острието на меча, от слабостта печелеха сила, в битките ставаха могъщи и обръщаха в бяг чуждите войски“ (Евреи 11:33, 34).

За хора, които толкова искрено търсят Бога и тогава, и сега, Библията казва: „Заради това Бог не се срамува да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град“ (Евреи 11:16). Не бих искал да живея така нехайно, че Бог да се срамува моето име да се свързва с Неговото. От много време се чувствам предизвикан да живея и да служа така, че да бъда включен в групата от хора, от които Бог не се срамува. Такива искрени последователи на Исус имат духовна притегателна сила.

„Показах всяко усърдие… да ви убедя да се борите искрено за вярата, която Бог веднъж завинаги даде на Своите святи хора“ (Юда 1:3). Искреността описва напражението и усилията, които са се изисквали в игрите в древна Гърция, тема по която говори и Павел (1 Коринтяни 9:24). В своя текст Юда използва древногръцката дума агонизомаи, от която произлизат нашите думи агония и агонизирам. Тя има смисъла на голямо напрежение и борба. Бог не се крие от нас, но също така не е достъпен за тези, които са безразлични към Него. Най-вероятно със сълзи на очи Павел е писал: „Защото всички останали се грижат за своите собствени интереси, а не за тези на Исус Христос“ (Филипяни 2:21). Загубата на копнежа по Бога и съзнателното му пренебрегване е нещо напълно недостойно за Него (Исая 55:6).

Лечението е показано в Божието слово: „И така, след като бяхте възкресени заедно с Христос, стремете се към нещата, които са горе, където Христос седи отдясно на Бога. Мислете за нещата, които са горе, а не за тези, които са на земята. Защото умряхте и животът ви е скрит заедно с Христос в Бога“ (Колосяни 3:1-3).

„Посейте за себе си по правда, пожънете с милост, разработете престоялата си земя; защото е време да потърсите Господа, докато дойде и ви напои с правда“ (Осия 10:12). Нека Бог да ни напои с правда!

Молитвата ми за теб днес е: бъди целеустремен в преследването си на Бога.

снимка: Интернет

Радост и благодарност

„Да ви даде Бог Своята велика мощ и вие да станете силни, да имате пълна твърдост и търпение и с радост да благодарите на Отца, който ви направи достойни да получите своя дял от наследството, принадлежащо на Божиите хора, които живеят в светлината“ (Колосяни 1:11, 12)

„Всичко е въпрос на отношение – то променя всичко и всеки, винаги е въпрос на избор“

Животът не е съвършен и не всеки момент е пълен с прекрасни преживявания. Но той се променя драматично и то за по-добро, когато осъзнаеш, че начина, по който го възприемаш, се определя от отношението ти, а не от обстоятелствата. Познавам хора, които са се сблъсквали с много битки и разочарования, но са се държали по начин, който отразява характера им, а не това, което им се е случило. Срещал съм и други, които имат сравнително лек живот с малко значими предизвикателства и все пак те намират за какво да се радват и да бъдат благодарни.

От време на време е хубаво да се питаме: „Дали живота ми отразява това, което се случва около мен или това, което наистина живее в мен?“ Тази значителна разлика е резултат на избора, който правим. Още от дете обичам драматичните библейски истории – как Самсон накрая триумфира над филистимците и над себе си, как Данаил оцелява в рова с лъвовете или тримата еврейски младежи в огнената пещ във Вавилон (което между другото се намира в днешен Ирак).

Има един интересен коментар, който лесно се пропуска в тази история за тримата вярващи, които са хвърлени гневно в огнената пещ за наказание (Данаил 3:1-30). Когато огънят не ги унищожава – дори не ги наранява – обърканият цар им казва да излязат извън пещта. Той забелязва „че огънят не беше оказал въздействие върху телата на тези мъже, косъм от главата им не беше изгорял и дрехите им не бяха се изменили, нито даже миризма от огън беше преминала върху тях“ (Данаил 3:27). Нямаше никакъв остатък от тяхното плашещо преживяване – нямаше емоционална травма, нямаше нужда времето да лекува спомените, само едно силно свидетелство за Божието величие. Ако някога си седял до лагерен огън, знаеш, че той оставя по дрехите и косата мирис на дим. Няма нужда да влизаш вътре в огъня, само постой някъде наблизо. Твърде често настоящи или отминали събития малко по малко променят отношението и чувствата ти, започват да изпълват разговорите ти. Твоята история започва да се върти около теб самия и проблемите ти, вместо да е свидетелство за Бога (Данаил 3:28-30). Сърцето на един цар е променено и Бог е прославен.

Каква беше тайната? Те бяха с Исус! (Данаил 3:24, 25). Същото това преживяване е достъпно и за теб. Новият завет записва следното за учениците: „Юдейските водачи разбраха… че са били с Исус“ (Деяния 4:13). Искам отношението и думите ми да отразяват, че съм бил в компанията на Исус.

Прочети внимателно днешният стих: „Да ви даде Бог Своята велика мощ и вие да станете силни, да имате пълна твърдост и търпение и с радост да благодарите на Отца, който ви направи достойни да получите своя дял от наследството, принадлежащо на Божиите хора, които живеят в светлината“ (Колосяни 1:11, 12). Той казва повече от това, което виждаш на пръв поглед. Чия радост те изпълва? Твоята ограничена радост е като термометър, който просто отразява обстоятелствата. Радостта от Бога е по-скоро като термостат, който регулира и контролира заобикалящата среда.

Колкото повече време почиваш в компанията Му, толкова по-постояннна ще бъде радостта ти и по-естествено за теб ще бъде да си благодарен. Преди няколко години реших да се моля така: „Господи, нека животът ми да носи повече аромата на Твоето присъствие, отколкото миризмата на моите преживявания“. Павел искаше същото нещо: „Бог… на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него… животворно ухание… като от Бога“ (2 Коринтяни 2:14-17).

Молитвата ми за теб днес е: животът ти да бъде свидетелство за Неговата благодат, изпълнено с радост и благодарност.

снимка: Mattox