Posts Tagged ‘огорчение’

Преживей го

„Внимавайте да не поникне някой горчив корен, който да причини вреда“ (по Евреи 12:15)

„Бог ни дава благодатта, необходима да простим. Прошката ни дава благодатта, необходима да го преживеем.“

Много често попадаме в ситуации, в които най-доброто, което можем да направим, е да ги преживеем. Различни неща се случват в семействата, между приятели, в църквите, в училище, на работа, по пътя. Казват ни нещо или говорят зад гърба ни и това наранява нашите чувства – трябва да го преживеем. Някой прави нещо, което намираме за нечестно – трябва да го преживеем. Признание или възможност, които ни се полагат са дадени на друг – трябва да го преживеем. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, но това е най-доброто за теб, а също и най-доброто, което можеш да направиш за другите.

Ако кажеш това, което отказваш да преглътнеш, в последствие ще съжаляваш. Ако реагираш, така както ти се иска, само ще задълбочиш проблема. Колкото и добре да се почувстваш в момента, може да навредиш на взаимоотношенията си по непоправим начин, може да посееш семе на обида, което ще доведе до много неприятни резултати. „Знайте това добре, скъпи братя и сестри: с готовност слушайте и не бързайте да говорите. Въздържайте гнева си, защото той пречи на човек да живее така, както иска Бог“ (Яков 1:19, 20). А накрая най-важно е това: „Човек да живее така, както иска Бог“. Какво друго има значение? Мъдрият съвет на Библията е: „Доколкото зависи от вас и ако е възможно, живейте в мир с всички хора… Не оставяйте злото да ви побеждава, а вие го побеждавайте с добро“ (Римляни 12:18, 21). За Бог е без значение причината за твоята неправилна реакция. Не можеш да контролираш това, което другите правят, но трябва да избереш да реагираш правилно.

„Старайте се да живеете в мир с всички хора… Внимавайте да няма някой, който да не успее да получи Божията благодат, да не поникне някой горчив корен, който да причини вреда и да оскверни много други хора“ (Евреи 12:15). Този практичен стих ни учи на четири неща:

  • Огорчението набира сила и заживява собствен живот, колкото и малко да е в началото.
  • Огорчението расте, когато го толерираме, независимо колко оправдани изглеждат чувствата ни.
  • Огорчението разрушава взаимоотношенията много повече от очакваното.
  • Огорчението е симптом, че отказваме да приемем Божията благодат за причиненото ни зло, било то реално или въображаемо.

Огорчението е доказателство, че настояваме на правото си да задържим болката, дори когато Бог ни казва „Прости“! Това никога не дава добри резултати.

А каква благодат можем да получим? Бог ни дава благодатта, необходима да простим. Прошката ни дава благодатта, необходима да го преживеем. „Всякаква язвителност, ярост, гняв, викане и клевета трябва да се премахнат от вас заедно с всяко зло. Бъдете благи и състрадателни един към друг и винаги си прощавайте, така както Бог ви прости в Христос… и сте си сложили новата същност, която непрекъснато се обновява по образа на своя Създател до пълно познаване на Бога“ (Ефесяни 4:31, 32; Колосяни 3:10). Божието слово дава доказана формула, която прави брака ни да работи по най-добрия начин, семействата ни да са възможно най-силни и приятелствата да продължават възможно най-дълго.

Молитвата ми за теб днес е: когато ти се случи нещо неприятно – прости и го преживей.

снимка: Интернет

Реклами

Раните, които сами си нанясаме

„…като внимавате… да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава“ (Евреи 12:15)

„Не можеш да контролираш чуждото поведение, но трябва да внимаваш за своето“

Хората ще те нараняват. Много от тях, които се докосват до живота ти и до живота на другите всеки ден – приятели, познати и непознати – са били наранявани, а наранените нараняват, обикновено неволно, понякога нарочно. Не можеш да накараш всички да те харесват и да се държат с теб добре. Не можеш да избегнеш нараняването, но можеш да не ставаш част от тези, които нараняват останалите. „Мислете за това, което е добро пред всички хора. Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички“ (Римляни 12:17-21). Не можеш да контролираш чуждото поведение, но трябва да внимаваш за своето. Има едно уточнение в съвета, който Библията дава: „Доколкото зависи от теб“. Понякога нещата не зависят от теб.

Нараняването идва от нeщо, което другите са ти причинили, понякога от отношението им към теб и най-често от думите им. По отношение на думите, Яков казва: „Защото ние всички грешим в много неща. А който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло“ (Яков 3:2-11).

Огорчението е рана, която сами си нанасяме – нещо, което причиняваме на себе си, заради това, което други са ни причинили. Библията дава един мъдър съвет: „Положете всяко усилие да живеете в мир с всички. Търсете онова освещение, без което никой няма да види Господа, като внимавате да не би някой да не достигне до Божията благодат, да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, така че мнозина да се осквернят от него“ (Евреи 12:14, 15). Да живееш в мир с другите обикновено изисква „да положиш всички усилия“. Огорчението не винаги се появява веднага. То расте, когато му даваш място в мислите и емоциите си, по някакъв начин започва да ти допада, но всъщност не е привлекателна черта в никого. То се превръща в дълбоко залегнала емоция, която заразява личността ти, трови мислите ти и усложнява всичките ти взаимоотношения.

Когато сме наранени, не е лесно и естествено да забравим. Това усилие е резултат от труден избор, отношение и поведение, които последователно се съобразяват с него. Можеш да избереш или да реагираш също като човека, който те е наранил, или да потърсиш неограничената Божия благодат. Можеш да отговориш по начин, който цени взаимоотношенията, оставя отворена врата за възстановяване, защитава сърцето от обида и изолира емоциите ти от огорчение. Правилният избор е доказателство за желанието ти най-вече да угодиш на Бога и да бъдеш добро отражение на Неговата благодат. Можеш или да реагираш на болката си, или да отговориш на Божието изцеление – изборът е твой. Можеш да отвръщаш на хората, които те нараняват, да се цупиш сам в ъгъла или да донесеш болката си пред Бога и да бъдеш излекуван (Ефесяни 4:31, 32).

И така, мислиш си, че някой те е разочаровал (Евреи 4:15, 16). Исус вечеря с учениците си, знаейки, че Юда скоро ще го предаде и все пак не го изобличи пред останалите (Йоан 13:21-30). В Гетсиманската градина, когато Исус беше арестуван, Библията разказва за учениците: „Тогава всички Го оставиха и се разбягаха“ (Марк 14:50). Но на кого се яви Исус след възкресението? Исус знаеше, че Петър ще отрече, че изобщо Го е познавал (Марк 14:30, 31, 71, 72), но след възкресението Му, ангелът много ясно каза: „но идете кажете на учениците Му и на Петър…“ (Марк 16:7). Исус беше готов да постъпи благосклонно във всяка ситуация, защото Той виждаше в хората по-скоро потенциала, отколкото проблемите. Кръстът е добро място да оставиш греховете и болката си.

Молитвата ми за теб днес е: намери благодатта, която ще ти помогне да се издигнеш над лошото отношение.

снимка: Интернет