Posts Tagged ‘одобрение’

За аплодисментите на Един

„Господ е Бог на знание и от Него се претеглят делата” (1 Царе 2:3)

„За Бога причината да извършиш нещо е толкова важна, колкото и самото действие“

Като млад пастир прочетох една история, която много дълбоко повлия начина, по който исках да живея живота си и да служа. Ставаше дума за един млад музикант, приет за ученик на най-известния концертиращ пианист за времето си. След години на подготовка и дисциплина, младият пианист изнесъл концерт в Карнеги Хол в Ню Йорк – най-престижната сцена в Америка от 1891 г. насам. След всяко изпълнение аплодисментите ставали все по-силни и изпълвали залата, но той почти не спирал, за да ги приеме. Просто се потапял в следващото произведение. Макар и незабелязано за повечето хора, той гледал към ъгала на един отдалечен балкон и всеки път свирел с все по-голямо майсторство. След най-доброто си изпълнение се изправил, за да приеме с благодарност аплодисметите на публиката, която била на крака. Накрая видял и своя известен учител, който ентусиазирано давал тон на буйните аплодисменти. Знанието, че е удовлетворил учителя, на когото дължал целия си успех, му било достатъчно и в този момент, и до края на живота!

Тази история поставя въпрос към всеки от нас: „Кого се опитваш да удовлетвориш с живота си“? Някои хора живеят, за да угаждат на другите. Други изглежда са доволни, само ако угаждат на себе си. Моето предложение е ти да решиш да живееш живота си така, че да угодиш преди всичко на Бога. Благодарен съм за признанието и оценката на другите, но искам да живея живота си за аплодисментите само на Един – на Господ Исус Христос. В края на живота ти, Неговите думи: „Добре свършена работа“, ще бъдат по-скъпи от всяко друго одобрение. Библията казва: „Каквото и да вършите, работете от цялото си сърце, така, сякаш се трудите не за хора, а за Господа… Служете на Христос, истинския ви Господар“ (Колосяни 3:23, 24, прочети 1 Солунци 2:3-6).

Има моменти, в които не знаем какво има в сърцата ни, дори да мислим обратното. Еремия пита: „Сърцето… кой може да го познае“ (Еремия 17:9). Понякога хората вършат добри дела, но имат неправилни мотиви и постъпката не ги оправдава. Друг път ще направят правилните неща с погрешни мотиви и ще бъдат изненадани, че нещата не вървят добре.

Фарисеите постъпваха по втория начин. Те обожаваха неправилната публика. Всичко, което правеха беше, за да получат публична похвала, а не защото бяха посветени на доброто. Те вършеха прекрасни, религиозни дела – молеха се, постеха, даваха щедро – но Исус забеляза, че те го правеха, за да получат признание от хората, за да бъдат видени, наградени и почитани. Тези хора бяха заети да вършат правилното, но с погрешни мотиви (Матей 6:1-8, 16-18). Исус оценяше действията им, като одобряваше постъпките, но осъждаше мотивите им. Не бъди фарисей (Псалм 139:23, 24).

За Бога причината да извършиш нещо е толкова важна, колкото и самото действие. От историята за помазването на цар на Юда от Самуил можем да разберем нещо важно за Бога: „Човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце“ (1 Царе 16:7). Не можем да впечатлим Бога с изкуствени неща. Той цени същността и истинските неща.

„Господ е Бог на знание и от Него се претеглят делата… Аз, Господ, изпитвам сърцето, опитвам вътрешностите, за да въздам на всеки според постъпките му и според плода на делата му“ (1 Царе 2:3, Еремия 17:10). Бог винаги гледа сърцето. Той знае истинските ти мотиви, дори и да не ги осъзнаваш. Чистотата пред Него ни носи радост.

Молитвата ми за теб днес е: да ходиш с чисто и отворено сърце пред Бога.

снимка: Интернет

Реклами

Успешен финал

„Аз се подвизавах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих“ (2 Тимотей 4:7)

„Успешният финал изисква упоритост, решителност и почтеност“

Според мен тази мисъл е съвсем вярна: „Накрая реченото е много повече от стореното“. Животът е пълен с добри намерения – някои от по-амбициозните не сме способни да постигнем, други са били постижими, но не сме ги изпълнили по една или друга причина. Това се случва често – не ни достига време, енергия и ресурси, за да завършим.

За много от ежедневните неща това не е от значение, но за други е много важно. Помислете си как се отразява това на приятелствата, семействата, кариерата, плановете за живота след пенсия. Младоженците не застават пред олтара с мисълта за провал в брака. Родителят не държи новороденото в ръцете си с мисълта, че ще бъде твърде зает с работа и ще пренебрегва дома си. Добрите намерения са добро начало, но не водят до наградата. Павел пита последователите на Христос в Галатия: „Вие се справяхте така добре! Кой ви накара да спрете да следвате истината?“ (Галатяни 5:7). Има ли нещо, което спира твоя напредък?

Апостол Павел погледна назад към целия си живот като вярващ и написа: „Времето на моето напускане настава. Аз се подвизавах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в онзи ден…“ (2 Тимотей 4:6-8). Успешният финал изисква упоритост да воюваме в „доброто войнстване“, решителност да финишираме в състезанието и почтеност да останем верни. Успехът в една добра битка и финала на състезанието са разделени от една съществена задача – да останеш верен от начало до край. Могат ли Бог и хората да разчитат на теб? Ако могат, то Неговите думи: „Добра работа!“ и венеца те очакват.

Свръхестествената среща на Павел с Исус по пътя към Дамаск остави в сърцето и душата му една единствена цел – да завърши добре. Това е една повтаряща се тема, вплетена в писмата му към църквите. Заставайки пред цар Агрипа, Павел разказа отново за първата си среща с Исус, която драматично промени посоката на живота му завинаги и завърши с думите: „И тъй, царю Агрипа, аз се подчиних на това небесно видение“ (Деяния 26:12-19). Неговото земно пътуване завърши добре (Филипяни 1:20-24). Примерът на Исус трябва да вдъхновява подобна страст във всяко изкупено сърце. На кръста Исус каза: „Свърши се! Отче, в Твоите ръце предавам духа си“. Това не беше оттегляне, а декларация, не беше скимтенето на умиращ, предаващ се на жестоката съдба, както някой минувач би помислил. Ако те бяха слушали със сърцето си, щяха да чуят триумфиращият глас на небесния Шампион, който прегърна вечната си съдба и събори портите на ада. „Той се издигна във висините, взе пленници със себе си и даде дарове на хората“ (Ефесяни 4:8-10).

Кое е това, което си започнал и трябва да завършиш успешно – следване в университета, дадени обещания, брачна клетва, делови споразумения или духовно посвещение? Възхищаваш ли се още на благодатта, която ти е показана със спасението? Пътят ти с Христос все още ли е радостен и пълноценен, както в началото? Доверил ли си живота си напълно на Христос, независимо от обстоятлствата? Денис, мой приятел, пастор, написа следните думи: „Отново и отново ми се напомня, че целта на живота е толкова проста и може да се обобщи с две малки думи – успешен финал“. Не бих могъл да го кажа по-добре и наистина го мисля.

Молитвата ми за теб днес е: радостта от Божието одобрение да бъде с теб във всичко, което правиш.

снимка: Интернет