Posts Tagged ‘освежаване’

Умората

„Поемете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и със смирено сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Матей 11:29)

„Изтощението се засилва, когато не знаем кога и къде ще намерим отново почивка“

УморатаВинс Ломбарди, известният треньор на Green Bay Packers, беше казал: „Умората прави от всички нас страхливци“. Никой не може да бъде най-добър или да направи най-доброто, ако е уморен. Умората влияе негативно на всичко. Умората е описана като „липса на въздух за душата“. За мен това описание е съвсем точно. Когато съм уморен, аз съм много по-негативно настроен и съм много по-склонен да виждам проблемите, вместо решенията. В такова време много трудно мобилизирам мотивациите. Проявявам нетърпимост към себе си и към другите. Умората повлиява в отрицателен план на твоите емоции, отношения, поведение, решения и взаимоотношения.

Ангажираният и неотслабващ ритъм на ежедневието е изтощителен. Умората ни влияе физически, емоционално, умствено и духовно. Душата ни се изтощава, а тялото изнемощява. Всичко става по-трудно, даже неща, които иначе намираме за забавни, изискват повече усилие, когато сме уморени. Изтощението се засилва, когато не знаем кога и къде ще намерим отново почивка.

Най-лошата умора е тази, която надхвърля физическата – това е дълбокото изтощение на душата, което само Бог може да излекува. Данаил пророкува за едно бъдеще време, което: „Ще изтощава светиите на Всевишния…“ (Данаил 7:25). Не ви ли звучи точно все едно се случва с това поколение? Пазете целите на живота си ясни. Помнете, че наградата и удовлетворението следват покорството. Словото ни дава ясна посока. Исая разкрива: „Тая е почивката ви; и успокойте уморения; И това е освежението ви… Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да ослабнат“ (Исая 28:12, 40:28-31). Времето в Божието присъствие обновява душата. Молитвата, размишленията над Библията, поклонението, пеенето, благодарността, изповедта и личните размишления издигат и освежават духа на човека. Прави това често и искрено.

Ти си създаден да бъдеш плодоносен, Но Бог мъдро е вградил в твоето емоционално и духовно ДНК необходимостта от периоди на почивка: „Шест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: даже и във време на сеитба и на жетва да си почиваш“ (Изход 34:21). Ангажираните, изискващи времена на сеитбата и жътвата, като че ли не предразполагат към почивка. Би трябвало неотложността и важността на задачата да диктуват твоето упорство в работата. Но Бог предупреждава, че независимо от спешността да подготвиш почвата за сеитба или да прибереш жътвата, ти трябва да следваш принципа на съботната почивка. Съботната почивка не е предложение. Бог заповядва: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“ (Изход 20:8). Пренебрегвайки Божиите инструкции, вредиш сам на себе си.

Много неща ще изчерпват твоите вътрешни ресурси, докато не прегърнеш Божията покана: „Елате при Мен всички вие, които сте уморени и натоварени с грижи и аз ще ви успокоя… И ще намерите покой за душите си“ (Матей 11:28-30). Почивката за твоята душа е единствения лек срещу изтощението й, а тази почивка може да се намери само във времето, прекарано с Бога.

Свети Августин, християнски теолог (354-430 г сл. Хр.), е написал: „Моята душа няма да намери покой, докато не намери покой в Теб“. Може би си търсил на погрешните места това, което можеш да намериш само при Бога.

Молитвата ми за теб днес е: бъди уверен къде можеш да намериш вътрешна почивка за душата си.

Advertisements

Направи място за другите

„Един ден Елисей отиде в Сонам. Там една забележителна жена го покани у дома си да яде хляб“ (4 Царе 4:8)

„Бог ще направи за теб това, което ти правиш за другите“

Направи място за другитеБъди внимателен, защото без да го осъзнаеш, животът ти може да стане твърде зает и егоцентричен, така че в него да има място само за теб. Такъв начин на живот е егоистичен, неудовлетворен и самотен. Да направиш място за други хора е съзнателно решение за начина ти на живот. Библията ясно казва: „И така, отдаде ли ни се удобен случай, нека вършим добро на всички и особено на тези, с които споделяме една и съща вяра“ (Галатяни 6:10).

Исус обеща, че каквото и добро да направим за друг, ще бъде прието като направено за Него, но също предупреди, че пренебрегването на другите е равносилно на пренебрежение към Него. „Истина ви казвам: когато сте правили това за един от тези най-маловажни Мои братя, за Мен сте го правили… Когато сте отказали да помогнете на един от тези най-маловажни Мои братя, на Мен не сте помогнали“ (Матей 25:34-46).

В Стария завет се споменава за една иначе анонимна жена, която живееше в Сонам – малко и обикновено селище. Библията описва жената като „забележителна“ (4 Царе 4:8-10). От многото думи, с които може да се опише един човек, мисля че „забележителен“ е една от най-добрите. Благословени са тези, коит правят в сърцата и домовете си място за другите. Тази жена може да бъде описана като „забележителна“, защото мястото, което тя имаше за другите в сърцето и живота си, осигури място и в дома й. „Да направим на Божият човек малка горница над стената и да му турим там легло и маса, и стол и светилник“ (4 Царе4: 9, 10). Тя му осигури повече от удобство. От практичното обзавеждане – легло, маса и лампа – съдя за три практични приложения. Тя осигури на Елисей място за почивка, освежаване и откровение.

Осигури място, където хората могат да си починат. За тези, които са изцедени духовно и емоционално от грижите в живота си – битките, провалите, тъгата и съжаленията – направи място в сърцето и живота си, където да намерят защита и възстановяване. Можеш да бъдеш жив пример за поканата на Исус: „Елате при мен всички вие, които сте уморени и натоварени с грижи и аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28-30). Добрата почивка възстановява силата, надеждата и решителността в човешкото сърце.

Осигури място, където хората да се освежат. За тези, чиято душа жадува за прошка, приемане, приятелство, разбиране, надежда или практична помощ – направи място, където да бъде освежен духът им. Твоята покана и приемане се превръщат за тях в обещанието на Исус: „Блажени са тези, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят“ (Матей 5:6).

Осигури място, където хората да получат откровение. За тези, пълни с въпроси и съмнение – осигури място в живота си, където светлина да разкрие истината и надеждата. Исус каза: „Вие сте светлината за света… Вашата светлина трябва да сияе пред хората така, че те да могат да видят добрите ви дела и да прославят вашия Баща в небесата… Деца на Бога… Вие греете като звезди в този тъмен свят и им предлагате посланието, което носи живот“ (Матей 5:14-16, Филипяни 2:15, 16). Исус каза: „Който приема вас, приема Мен… Който даде чаша студена вода на един от тези най-скромни Мои последователи, заради това, че е Мой последовател, истина ви казвам: той със сигурност ще получи наградата си“ (Матей 10:40-42).

Един мой приятел ми обясни този принцип: „Бог ще направи за теб това, което ти правиш за другите“.

Молитвата ми за теб днес е: сърцето и домът ти да бъдат отворени за Бога и за другите.

снимка: Интернет

Окуражители

„…понеже успокоиха моя дух и вашия…“ (1 Коринтяни 16:18)

„Всеки човек се нуждае от приятел, който е готов да го изслуша със загриженост и от място, където да бъде освежен“

Всеки има нужда от човек до себе си. А някои хора като че ли имат нужда от човек до себе си през цялото време. Всички имаме нужда от приятел, с когото да се видим и да поговорим – приятел, който да ни изслуша и е загрижен. Един толкова плодотворен автор и мисионер като апостол Павел разбираше тази истина. В писмата си той често споменава своите спътници и помощници в пътешествията. Техните имена обикновено са ни непознати – неизвестни хора, познати единствено на Павел и на шепа други. Но те са били от голямо значение за живота и служението му.

„Радвам се за идването на Стефаний, на Фортунат и на Ахаик, защото те запълниха вашата липса; понеже успокоиха моя дух и вашия, затова признавайте такива човеци“ (1 Коринтяни 16:17, 18). Павел беше радостен и окуражен от пристигането на приятелите си. Толкова се радвам, че и аз имам такива приятели и се надявам, че аз също съм такъв приятел.

Животът ни не е низ само от хубави моменти. Понякога пътят, по който вървим е труден и проблемите на раменете ни са тежки. Приятелите могат да направят и най-лошия ден по-добър, неприятното – поносимо, трудното – възможно. Ако искаш другите да са до теб в трудностите ти, постарай се да намираш време за тях и да ги цениш в най-щастливите си дни и бъди до тях в техните трудности.

Окуражаването е често срещана тема в Новия завет. Окуражавам означава да вдъхна кураж. Всекидневният ни живот изисква кураж, а за да го имаме се нуждаем от помощта на околните. „…откъдето братята (в Рим), като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми, за да ни посрещнат; и Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри“ (Деяния на апостолите 28:15).

Бог е най-добрият Окуражител. „А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда, да окуражи (утеши) сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово“ (2 Солунци 2:16, 17). Ако търсиш кураж – най-добре отиди първо при Бога. Той ще е до теб, когато другите няма да могат. Неговата загриженост за теб е непроменима. Освен това кой може да те вдъхнови и да ти даде смелост по-добре от Бога?

Бъди добър окуражител. Можеш да окажеш влияние в живота на другите и те също ще оказват влияние в твоя живот. „Затова, насърчавайте се помежду си и се назидавайте един друг, както и правите“ (1 Солунци 5:11). „…и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава“ (Евреи 10:24, 25).

Можеш да окуражаваш и себе си. Обезкуражаването най-често идва от самите нас, а не от другите – от нашият избор, от това, което мислим и вярваме. Хората упражняват своето обезкуражаване. Но ако това е истина, значи можем да се окуражаваме като започнем да мислим за други неща, като се стараем да мислим положително и да бъдем твърди във вярата си. „И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в Господа, своя Бог“ (1 Царе 30:6). Ако Давид успя да го направи, то и ти можеш – бъди окуражен в Бога днес!

Молитвата ми за теб днес е: Божията доброта да ти дава кураж, който да споделяш с другите.

снимка: Интернет

Когато малкото е повече

„На зелени пасбища ме успокоява“ (Псалм 23:2)

„С колкото повече неща се занимаваш, толкова по-малко постигаш. Възможно е и нищо да не постигнеш.“

Изтощаващо е да се опитваш да правиш всичко за всички постоянно. Животът има своите начини да те накара да поспреш и да не се натоварваш толкова. Може би си мислиш, че можеш всичко, но с колкото повече неща се занимаваш, толкова по-малко постигаш, възможно е и нищо да не постигнеш. Нямаш неизчерпаема сила, издържливост, изобретателност, способности, идеи или гаранция за успех. Рано или късно някое от изброените качества ще се изчерпи, ако не отделяш време за почивка и освежаване. Има моменти, когато правиш по-малко неща, а постигаш повече.

Една от внучките ми, когато беше по-малка не можеше да спи през деня. Постояно се въртеше. Самият опит да я сложим да спи беше изморителен. Умът й не спираше да работи, а тялото й беше в постоянно движение. Но тя беше дете, затова не можеше да се овладее. Ти обаче можеш и трябва да го направиш.

Безспокойството е симптом на забързания ритъм в живота на много хора и най-добре се описва от думите по-бързо, по-скоро, по-дълго, допълнително, едновременно. Спомняш ли си кога последно седеше на люлеещия се стол, без да мислиш за нищо и за никого? От време на време трябва да си казваш: „Днес няма да бързам“.

Свети Августин Блажени пише: „Ти Си ни направил за Себе Си, о, Господи и няма покой за сърцата ни, докато не намерим покой в Теб“. Ще можеш да си почиваш повече, ако осъзнаеш, че източникът на безпокойство и умора е това, че не отделяш време за Бога. Бързането износва тялото, ума и духа, а почивката освежава душата (Матей 11:28-30).

Принципът на съботната почивка не ни е поднесен като любезно предложение. Той има основно място измежду десетте заповеди (Изход 20:1-17). Защо си мислиш, че част от заповедите на Бога са пожелателни и не се отнасят за теб? Когато ги чета една по една, виждам остротата, с която Бог третира убийството, прелюбодейството, кражбата, лъжата. Заедно с това, Бог отделя достатъчно време, за да обясни важността на съботата: „Шест дни да работиш и да вършиш всичките си работи, а седмият ден е събота на ГОСПОДА, твоя Бог“ (Изход 20:8-11). Старомодно ли е това или е една вечна истина, която е още по-актуална в забързания 21. век?

Забелязахте ли липсата на избор в днешният стих? „Господ е пастир мой… на зелени пасбища ме успокоява“. Бог знае кога трябва да забавиш темпото, да спреш и да си поемеш въздух. Слушай тялото си. Обръщай внимание на идващите мисли. Вслушвай се в гласа на душата си и спри безкрайното преследване на неуловимито.

„Не знаеш ли? Не си ли чул? ГОСПОД е вечният Бог, Създателят на земните краища. Той не се уморява и не отслабва, разумът Му е неизследим. Той дава на уморените сила и умножава мощта на немощните. И юношите ще се уморят и ще отслабнат, и младите мъже съвсем ще паднат, но онези, които чакат ГОСПОДА, ще подновят силата си, ще се издигат като орли. Ще тичат и няма да отслабнат, ще ходят и няма да се уморят” (Исая 40:28-31).

Молитвата ми за теб днес е: сърцето да не ти дава мира, докато не намериш почивка в Бога.

снимка: Интернет

Глътка свеж въздух

„… ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – това зачитайте“ (Филипяни 4:8)

„Хвалението е разпознаване на това кой е Бог, празнуване на това, което Той е направил и ще продължи да прави в бъдеще“

mountainВ повечето случаи човек намира това, което търси в живота. И ако това е вярно – не е ли по-добре да изберем да видим това, което искаме, отколкото това, което ни попадне първо пред погледа. Има толкова много зло около нас, то сякаш е по-лесно забележимо. Но в същото време има и добро, което можем да забележим, въпреки, че понякога избираме да го отминем.

Няма да ни отнеме много време да открием за какво да се оплакваме и какво да критикуваме, ако просто сме решили да го направим. Но въпросът ми е защо трябва да го правим? Със сигурност самите ние, а и хората около нас няма да се почустваме по-добре, ако постоянно забелязваме само лошите неща в себе си и в другите около нас.

Какво ще стане, ако съзнателно потърсим повод да похвалим някого, да го насърчим? Или да намерим поводи в нашия живот, за които да сме благодарни. И ако все пък се огледаме наоколо и нищо не ни се струва достойно за похвала, то Бог винаги заслужава да бъде прославен. Нека да вдигнем глава към Него и да Го прославим. Мисля си, че тогава ще се почустваме по-добре. Не можем да се чувстваме добре, когато постоянно сме негативни. Това само влошава нещата. Хвалението ни към Бога може да отнеме най-лошите преживявания.

Спрете за миг сега и помислете за някой, за когото сте благодарни на Бога. За какво още можем да Го прославим – за ежедневната храна, за снабдяването в живота ни, за работата, за здравето, за приятелствата?

В Библията се казва: „Алилуя! Да, добро е да пеем псалми на нашия Бог. Да, хвалебната песен е хубава и приятна.“ (Псалм 147:1). Бог смята хвалението за приятно и красиво, а Създателят със сигурност знае какво е красота!

Хвалението ще ти даде победа, когато нищо друго не би могло да го стори „(Йосафат) нареди някои от тях да пеят на Господа и да хвалят великолепието на Неговата святост, като излизат пред войската и казват: Славословете Господа, защото милостта Му е до века. И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади…“ (2 Летописи 20:21-22). Хвалението е разпознаване на това кой е Бог, празнуване на това, което Той е направил и ще продължи да прави в бъдеще.

Хвалението ще те изведе от трудни места. „Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха…“ (Деяния на апостолите 16:25). Бог отвори вратите на затвора за Павел и Сила. А помните ли Йона? „Но аз ще принеса жертва с хвалебен глас; ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е от Господа“ (Йона 2:9). Хвалението го освободи, когато нищо друго не можеше. Всичко минава по-леко, когато има хваление.

Хвалението ще те отведе на места, които не би могъл да достигнеш по друг начин. „Влезте в портите Му със славословие и в дворовете Му – с хваление“ (Псалм 100:4). Нека си представим някой да влезе в Божието присъствие с постоянно оплакване и неблагодарност. Аз съм опитвал – не действа. Но хвалението, което е от сърце ще те отведе в Божието присъствие, когато нищо друго не би могло. Хвалението носи здраве в живота ни. То се отразява добре на душата, също като глътка свеж въздух. Ето какво мисли Бог за нашето хваление: „Подобава на праведните да въздават хваление“ (Псалм 33:1).

Молитвата ми за теб днес е: да откриеш доброто и да размишляваш над него.

снимка: Интернет

Сподели