Posts Tagged ‘отговорност’

Несъгласие

„…да бъдете съединени в един и същ ум, и в едно и също мнение“ (1 Коринтяни 1:10)

„Цени взаимоотношенията с хората повече от собственото си мнение“

Съгласието невинаги e лесно за постигане, но винаги е най-доброто решение. Някои си мислят, че между „добри“ хора никога няма да има несъгласие, но възможно ли е това да стане в реалността? Всеки, който използва ума си и има поне малко увереност, за да изкаже мнението си, понякога ще бъде в несъгласие с други. Въпросът обаче е – какво правиш след като изразиш несъгласието си? Ако различните мнения се излагат с великодушие и взаимно разбиране, това може да доведе до сближаване на хората около по-добра идея, отколкото всеки от тях е имал в началото. „Хората се учат един от друг, така както желязото се остри с желязо“ (Притчи 27:17 TEV).

В несъгласието ще научиш нещо, макар и не по най-приятния начин. Майка ми често ми напомняше: „Хората могат да изразяват несъгласие без да бъдат неприятни“. Двете неща често се объркват. Мисля, че нейният съвет беше добър. Няма нужда споровете ни винаги да преминават към лични нападки и съревнование. Важното не е кой ще спечели. Библията казва: „…всички да говорите в съгласие и да няма разцепления между вас, а да бъдете съединени в един и същ ум, и в едно и също мнение“ (1 Коринтяни 1:10). Възможно ли е това наистина? Би трябвало да е, ако Бог го изисква от нас. Той не е казал, че ще бъде лесно, но очевидно казва, че единството и добрата воля трябва да са наш приоритет.

Този принцип не се отнася до всяко различие в мненията. Според мен той се отнася до тези несъгласия, които могат да прераснат в разрушаване на единството. Разделението не е възможност, която да изберем. Има моменти, в които единственото, което можем да направим, е да решим да изразим несъгласието си по възможно най-любезния начин. Според мен, обаче, това не означава само да се съгласим привидно с общото мнение, за да запазим разбирателството. Такова усилие може да помогне временно, макар че няма да е много полезно в дългосрочен план. Може би понякога правилното решение е доста просто. Цени взаимоотношенията с хората повече от собственото си мнение.

Има моменти, в които не е чак толкова важно кой е прав и кой греши. Всяко мнение може да е правилно или погрешно в зависимост от различната гледна точка, контекста, целта или разбирането. Според мен, когато има несъгласие, което разрушава хармонията и добрата воля, всички въвлечени имат отговорност да търсят решение. Това изисква да прегледаш собственото си сърце и да намериш допирните точки за съгласие. „Както във водата се отразява лицето, така и сърцето на човека отразява човека“ (Притчи 27:19). Може би съпротивата и упорството, което си мислиш, че виждаш в другия, с които не можеш да се пребориш, са твоето собствено отражение.

Обещанието е, че единството и хармонията са приоритети за Бога, и са мощни в Божието царство като носят Божията награда и големи благословения в живота. „Ето, колко е добро и колко приятно да живеят братя в единомислие! То е като скъпоценно масло… там Господ е заповядал благословението – вечен живот“ (Псалм 133:1-3). Исус казва нещо подобно: „Ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, който е на небесата. Защото, където двама или трима са събрани в мое име, там съм и Аз посред тях“ (Матей 18:19, 20).

Молитвата ми за теб днес е: взаимоотношенията с хората да бъдат по-важни за теб, отколкото да изкажеш собственото си мнение.

Снимка: Интернет

Реклами

Разбирания и предразсъдъци

„Бог не гледа на лице, а във всеки народ онзи, който Му се бои и върши правда, Му е угоден“ (Деяния 10:34, 35)

Неправилните разбирания и предразсъдъци ограничават твоята достъпност за Божиите цели.

Иска ми се да знаех кой е написал следното наблюдение за разбиранията и предрасъдъците: „Предразсъдъкът е плод на мързелив ум. Той всъщност е презрение, което предшества проучването. Първите ти впечатления от даден човек са непълни и често неточни. Не взимай окончателни решения на базата на ограничена информация“. Това са мъдри думи, на които би трябвало да обърнем сериозно внимание. Предразсъдъците са грозни. Те приемат формата на твоите най-лоши разбирания, замъгляват правилната ти преценка, провокират несвято поведение и предизвикват подозрения и разделение между хората.

Светът по времето, когато Исус се роди, беше пълен с предразсъдъци, също както и сега – мъже предубедени срещу жените, римляни предубедени срещу подчинените жители на Палестина, юдейските граждани не признаваха римляните, юдеите бяха предубедени срещу самаряните, самаряните срещу юдеите, хората от южен Израел подценяваха по-селските райони на северна Галилея. А после идваше ясното разграничаване между юдеи и езичници. Предразсъдъците не познават граници – пол, националност, раса, местоположение, положение в обществото, политически убеждения, религия – и не са нещо ново за 21. век.

Симон Петър научи ценен урок за разбиранията и предрасъдъците (Деяния 10:9-23). Предразсъдъците му бяха толкова силни, че беше необходимо видението да се повтори три пъти и директни думи от Бога да разрушат неправилните предпоставки, които щяха да ограничат неговата полезност за Бога. Бог ясно каза: „Което Бог е очистил, ти не го считай за нечисто“ (Деяния 10:15). Неправилните разбирания относно другите и предразсъдъците ограничават твоята достъпност за Божиите цели.

Какъв извод си направи Петър? „Наистина виждам, че Бог не гледа на лице, а във всеки народ онзи, който Му се бои и върши правда, Му е угоден“ (Деяния 10:34, 35). Бог поправяше мнението на Петър за хората – в конкретния случай за един езичник и римски офицер. Бог няма пристрастия и приема всички със същата милост. Вярата на Корнилий беше толкова искрена, колкото и тази на Петър, и Божията любов към него не беше по-малка (Деяния 10:34 – 11:18).

Други преводи на този текст казват: „Бог не показва предпочитания (третира всички еднакво), не показва пристрастия към хората“. Оригиналният гръцки текст буквалн казва „приема лицето“, което вероятно може да се преведе с по-познатия днес израз съдя по външността. Идеята е да гледаме на другите, така както Бог ги вижда, а не както ние погрешно съдим за тях (2 Коринтяни 5:16-21). Многото отговорности, които са ни дадени в Новия завет един към друг, са едно добро място за начало.

Библейското очакване за нашите отношения с другите е следното: „И нека Бог на търпението и на утехата ви даде да бъдете единомислени помежду си според Исус Христос, така че с един ум и една уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос. Затова приемайте се един друг, както и Христос ни прие за Божията слава“ (Римляни 15:5-7). Най-дълбоката нужда на всяко сърце е да бъде прието, един безценен подарък към другите, който не ти струва нищо друго освен гордостта.

Молитвата ми за теб днес е: проявявай Божието приемане към околните.

Снимка: Интернет

Критика

„Кой си ти, за да съдиш чужд слуга?“ (Римляни 14:4)

„Нямаш право да съдиш в ситуации, в които отговорността за управлението не е твоя“

Много е лесно да видим грешките на другите, но никак не е лесно да забележим собствените си грешки. Критикуването постепенно разрушава радостта ни, подкопава самооценката ни и взаимната признателност. Нуждата да коментираме и оценяваме всяко чуждо действие е изтощителна. Животът е по-лесен, когато не си арбитър за това кое е правилно или погрешно. Това е товар, който не е предвидено да носиш, привилегия, която не е предвидено да си присвояваш.

Апостол Павел направи забележка на църквата в Рим за това, че се критикуват взаимно: „Кой си ти, за да съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои“ (Римляни 4:4). Всеки има собствено мнение, но мнението не те задължава да отсъждаш. Преди много години чух ценно Библейско поучение за „управлението и отсъждането“, което направи живота ми по-лесен. В общи линии принципът е следния: „Нямаш право да съдиш в ситуации, в които отговорността за управлението не е твоя“. Според мен нещата стават по-лесни, когато правилно определиш къде и за какво Бог ти е дал власт. За кого и пред кого си отговорен?

Признавам, че имам мнение по много въпроси, както всеки друг човек и понякога съм твърде уверен в правотата си. Не твърдя, че съм усвоил до съвършенство този библейски принцип, който е лесен за разбиране, но далеч по-труден за прилагане във всекидневния ни живот. Практичното приложение е да не бъркаме собственото си мнение, колкото и да сме убедени в него, с отсъждане на това дали другия е прав или бърка. Направи място за мнението на другите, дори то да се различава от твоето. Светът, в който единствено ти си прав, ще е самотно място. Павел предупреждава за „отсъждането по спорни въпроси“ (Римляни 14:1-3). За тези „спорни въпроси“ ние трябва да се доверяваме на това, че Божията благодат е достатъчна. Упражнявай божествена сдържаност и оставяй място за различията в културата, средата и предпочитанията. Павел завършва мислите си със същия въпрос: „И така, ти защо съдиш брат си? А пък ти защо презираш брат си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище. И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно изграждане“ (Римляни 14:10-11, 19).

За да опише съденето на другите, Исус използва хипербола, която ярко подчертава контраста между загрижеността за малка прашинка в окото на приятел и пренебрегването на огромна спънка в нашите собствени очи. „Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквото отсъждане съдите, с такова ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери“ (Матей 7:1-5). Това твърдение може да е или отрезвяващо, или невероятно обещаващо. Бог и хората са се отнасяли към мен с благодат. Бих искал да бъда по-щедър като благодарност за тяхната добрина.

Молитвата ми за теб днес е: дръж здраво истината по един благодатен и богоугоден начин.

снимка: Интернет

Да вземеш трудно решение

„Господ е откъм мен, няма да се уплаша“ (Псалм 118:6)

„Вземи твърдо решение винаги да бъдеш на Божия страна“

Хората, които променят статуквото са тези, които са достатъчно смели да отстояват това, което наистина вярват, че е правилно, дори да не е популярно. Не избирай обратното мнение само, за да бъдеш наопаки и не се примирявай с положението „за да има мир“. Опитай се да мислиш така: „Защо да не искам да бъда носител на промяна?“ Това е различен начин на мислене. Има хора, които първо правят проучване, за да открият коя е най-широко приетата позиция и след това моделират мнението си според резултатите.

Животът изисква от нас да постъпваме правилно. „И така, ако някой знае да прави добро и не го прави, за него това е грях“ (Яков 4:17). Има ли риск в такова поведение? Разбира се, че има. Хората може да ни се подиграват, да ни порицават. Може дори да бъдем неразбрани от приятелите си. Във всеки момент, който съдържа потенциал за добро има по-голям риск, когато не извършим това добро. Има ли награда за това, че постъпваме правилно? Разбира се, че има. Ще бъдем почетени от Бога и ще имаме благотворно влияние върху тези, които по-трудно вземат правилни решения.

Нашият най-голям приоритет трябва да е да угодим на Бога. Дали решението е „популярно“ не е важно. Обикновено праведността и правилното изглеждат винаги като малцинство. Библията ни учи: „Не за пред очи, като че угаждате на хора, а със сърдечна простота, боейки се от Господа. Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като за хора, като знаете, че като отплата от Господа ще получите наследството, тъй като вие служите на Господ Христос“ (Колосяни 3:22-24).

Дръж погледа си към Този, пред Когото накрая ще даваш отчет. „Не знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате“ (Римляни 6:16).

Избирай мъдро на кого се предаваш и на кого служиш. Вземането на трудни решения променя характера ти. Когато правиш онова, което е правилно, дори и да не е популярно, показваш почтеност, характер и морален авторитет. Никога не се примирявай да живееш без тези благочестиви качества да са видими в живота ти. Ключът към твоята увереност, че Господ е на твоя страна, идва от твърдото ти решение винаги да бъдеш на Божия страна.

Молитвата ми за теб днес е: разпознавай правилното от неправилното.

снимка: http://www.sxc.hu

Пропорционални очаквания

„И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква; и на когото много са поверили, от него повече ще се изисква“ (Лука 12:48)

„В живота има пропорционалност, от която не може да се избяга“

expectНе харесвам думата „задължително“. Бих предпочел Бог да беше употребил думите „по желание“. Но Той не го прави, нали? Не са много нещата в живота, които са по желание. Ще открием, че нещата, които не изискват нашите усилия и са оставени само на нашия избор, не ни удовлетворяват много. Ето един принцип от живота: поемането на повече отговорност е единствения начин за растеж – духовен, физически и емоционален.

Това означава да приемем по-малкото като възможно и да преследваме по-доброто като задължително, дори когато искаме да имаме по-голям избор. Да бъдем последователи означава да изоставим нещата, които сме смятали, че са „по избор“. Трябва да се научим да поемаме отговорност за нашите решения, грешки, добруване, успехи и щастие. Не защото сме независими, а защото правим най-нормалното – поемаме отговорност.

Библията говори за много неща в християнството, които са задължителни, а не „по избор“. Вярата в Исус Христос не е „по избор“. Тя е задължителна. Не подлежи на обсъждане. Апостол Павел пише: „А това, което тук се изисква от управителите, е всеки да се намери верен“ (1 Коринтяни 4:2).

Стихът днес ни напомня, че когато приемаме всичко, което ни е било дадено щедро от Бога и хората, тогава от нас ще се очаква много. Колкото повече ни е дадено, толкова повече се изисква от нас – и това ще нараства заедно с нашия растеж. „И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква; и на когото много са поверили, от него повече ще се изисква“ (Лука 12:48). Така е честно, нали? Ако се откажем от това, което се изисква от нас, вече няма да се наслаждаваме на същата щедрост. В живота има пропорционалност, от която не може да се избяга.

Нека бъдем практични – да правим това, което се иска от нас означава да се откажем от правото си на оправдания, от това, което по право ни се полага, от това да изискваме от другите повече, отколкото изискваме от себе си. Когато се подготвях за работата в служение, баща ми ме научи на нещо практично и необходимо за успешното ръководене: „Никога не очаквай някой да направи нещо, което ти самия не си готов да направиш. Не очаквай хората да дадат това, което ти не си готов да дадеш, да отидат там, където ти преди това не си отишъл“.

Молитвата ми за теб днес е: да изпълниш реалистичните очаквания към теб… но и много повече.

снимка: www.sxc.hu

Сподели