Posts Tagged ‘отношение’

Недостатъчно заети

„За да подготви святите Божии хора за делото на служението“ (по Ефесяни 4:12)

„Твоят свят се определя от обхвата на кръга на влияние във всекидневието и обикновените ти занимания“

Към националната статистика на безработицата бяха добавени нови категории. Не само нивата на безработицата са неприемливо високи, но сега правителството следи и процента на хората, които са „недостатъчно заети“, а също и тези, които „вече не търсят работа“. Доколкото разбирам става дума за хора, които са толкова обезкуражени, че вече не си търсят работа изобщо. Освен тях има и хора, които са „недостатъчно заети“ и тъй като не могат да намерят работа, те се задоволяват с минимална заплата и работа на непълен работен ден. Това е икономическа трагедия за много хора и семейства. Тези проценти не са само числа, те представят живи хора и семейства, борещи се да плащат своите сметки и да се грижат за себе си. Всичко това оказва голямо влияние върху живота на хората, финансите, семействата, взаимоотношенията, морала и емоционалното състояние.

Но нека променим фокуса и поговорим за църквата – за теб и мен. Църквата не е място – тя се състои от хора. Ти и аз, всеки, който приема Исус за Свой Спасител – това е църквата. Тъжният факт е, че „безработицата“ в църквата далеч надминава процентите в националната статистика. В църквата има твърде много хора, които са „безработни“, „недостатъчно заети“ и някои, които просто „не си търсят работа“. И това не е стечение на обстоятелствата, а резултат на техния избор. Вярва се, че във всяко начинание 20% от участниците извършват 80% от работата, необходима за успешното му завършване. Останалите 80% от църквата са „недостатъчно заети“ или „вече не си търсят работа“ и се задоволяват да гледат тези, които работят.

В практичните си указания към последователите на Христос в Ефес, апостол Павел пише: „Христос даде тези дарове, за да подготви святите Божии хора за делото на служението, за укрепването на Христовото тяло… Всички части на това тяло са сплотени и свързани в едно и всяка част изпълнява своята функция и така цялото тяло расте и става по-силно чрез любовта“ (Ефесяни 4:10-16). Божието намерение за църквата Му е да бъде напълно заета, всеки да бъде „усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело“ (2 Тимотей 3:17). В Божието царство не е предвидено да има „безработни“, „недостатъчно заети“ и хора, които вече не си търсят работа. За всеки, който е готов да работи, има достатъчно работа.

Трябва да знаем нещо много важно – всекидневнието и вечния живот на хората зависят от това доколко пълноценно сме ангажирани в Божието дело. Преди години прочетох едно твърдение, което все още ме предизвиква: „Аз съм само един, но все пак съм един. Не мога да направя всичко, но мога да направя нещо. Длъжен съм да направя това, което мога и ще го направя с Божията благодат“. Това трябва да е божествената ни настройка всеки ден. Исус обеща, че ще имаме успех: „Уверявам ви: който вярва в мен, също ще върши делата, които аз върша. Той ще върши дори и по-велики неща, защото аз отивам при Отца“ (Йоан 14:12). Какво можеш да правиш за Бога и другите, а не го правиш? Нека сега да направим този въпрос личен. Попитай себе си честно: „Правя ли всичко, което Бог иска от мен, в работата, за която Той ме е надарил и призовал да извърша в моя свят?“ Бих определил „моя свят“ по следния начин – обхвата на кръга на влияние във всекидневието и обикновените ти занимания“. Това, че някой не върши своята работа, не оправдава нашата липса на пълно посвещение на ежедневната работа за царството. „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим“ (Ефесяни 2:10). Нито един от нас няма подходящо оправдание да е „недостатъчно зает“ в Божието царство на земята. Нека възприемем отношението на Исус, когато каза: „Не знаете ли, че трябва да бъда на разположение на Своя Отец?” (Лука 2:49). Божията работа се състои в докосване на човешки сърца и промяна на човешките съдби. Защото само това, което докосне сърцето, може да промени живота.

Молитвата ми за теб днес е: нека твоите усилия имат силата да докоснат едно сърце и да променят един живот днес.

снимка: Интернет

Реклами

Радост и благодарност

„Да ви даде Бог Своята велика мощ и вие да станете силни, да имате пълна твърдост и търпение и с радост да благодарите на Отца, който ви направи достойни да получите своя дял от наследството, принадлежащо на Божиите хора, които живеят в светлината“ (Колосяни 1:11, 12)

„Всичко е въпрос на отношение – то променя всичко и всеки, винаги е въпрос на избор“

Животът не е съвършен и не всеки момент е пълен с прекрасни преживявания. Но той се променя драматично и то за по-добро, когато осъзнаеш, че начина, по който го възприемаш, се определя от отношението ти, а не от обстоятелствата. Познавам хора, които са се сблъсквали с много битки и разочарования, но са се държали по начин, който отразява характера им, а не това, което им се е случило. Срещал съм и други, които имат сравнително лек живот с малко значими предизвикателства и все пак те намират за какво да се радват и да бъдат благодарни.

От време на време е хубаво да се питаме: „Дали живота ми отразява това, което се случва около мен или това, което наистина живее в мен?“ Тази значителна разлика е резултат на избора, който правим. Още от дете обичам драматичните библейски истории – как Самсон накрая триумфира над филистимците и над себе си, как Данаил оцелява в рова с лъвовете или тримата еврейски младежи в огнената пещ във Вавилон (което между другото се намира в днешен Ирак).

Има един интересен коментар, който лесно се пропуска в тази история за тримата вярващи, които са хвърлени гневно в огнената пещ за наказание (Данаил 3:1-30). Когато огънят не ги унищожава – дори не ги наранява – обърканият цар им казва да излязат извън пещта. Той забелязва „че огънят не беше оказал въздействие върху телата на тези мъже, косъм от главата им не беше изгорял и дрехите им не бяха се изменили, нито даже миризма от огън беше преминала върху тях“ (Данаил 3:27). Нямаше никакъв остатък от тяхното плашещо преживяване – нямаше емоционална травма, нямаше нужда времето да лекува спомените, само едно силно свидетелство за Божието величие. Ако някога си седял до лагерен огън, знаеш, че той оставя по дрехите и косата мирис на дим. Няма нужда да влизаш вътре в огъня, само постой някъде наблизо. Твърде често настоящи или отминали събития малко по малко променят отношението и чувствата ти, започват да изпълват разговорите ти. Твоята история започва да се върти около теб самия и проблемите ти, вместо да е свидетелство за Бога (Данаил 3:28-30). Сърцето на един цар е променено и Бог е прославен.

Каква беше тайната? Те бяха с Исус! (Данаил 3:24, 25). Същото това преживяване е достъпно и за теб. Новият завет записва следното за учениците: „Юдейските водачи разбраха… че са били с Исус“ (Деяния 4:13). Искам отношението и думите ми да отразяват, че съм бил в компанията на Исус.

Прочети внимателно днешният стих: „Да ви даде Бог Своята велика мощ и вие да станете силни, да имате пълна твърдост и търпение и с радост да благодарите на Отца, който ви направи достойни да получите своя дял от наследството, принадлежащо на Божиите хора, които живеят в светлината“ (Колосяни 1:11, 12). Той казва повече от това, което виждаш на пръв поглед. Чия радост те изпълва? Твоята ограничена радост е като термометър, който просто отразява обстоятелствата. Радостта от Бога е по-скоро като термостат, който регулира и контролира заобикалящата среда.

Колкото повече време почиваш в компанията Му, толкова по-постояннна ще бъде радостта ти и по-естествено за теб ще бъде да си благодарен. Преди няколко години реших да се моля така: „Господи, нека животът ми да носи повече аромата на Твоето присъствие, отколкото миризмата на моите преживявания“. Павел искаше същото нещо: „Бог… на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него… животворно ухание… като от Бога“ (2 Коринтяни 2:14-17).

Молитвата ми за теб днес е: животът ти да бъде свидетелство за Неговата благодат, изпълнено с радост и благодарност.

снимка: Mattox

Статуквото

„Едно нещо съм поискал от Господа… да живея в дома Господен“ (Псалм 27:4)

„Небрежността към духовния ни живот е пагубна за копнежа по духовното“

Статукво – латински термин, описващ „минало и настоящо състояние на съществуване“ – никога няма да бъде най-добрата възможност за бъдещето ти. И все пак хората приемат „състоянието на нещата“ за приемливо, дори когато то не ги удовлетворява. Защо сме готови толкова лесно да се примирим със съществуващото положение, вместо силно да се стремим към това, което може да е по-добро? Ако бракът ти се нуждае от повече внимание – потърси помощ. Ако семейството ти се разпада – направи нещо. Ако работата ти е задънена улица – потърси си друга. Ако духовният ти живот е в застой – започни да се отнасяш сериозно към Бога.

Много неща в живота се направляват от това, което желаем целенасочено, а не между другото. Желанието оформя решенията, решенията се отразяват на посоката, посоката определя съдбата. Не можеш да си позволиш да оставиш съдбата на случайността. Забелязал съм, че един определен аспект в начина на живот намалява постиженията, в която и да е област. Това е небрежността към това, към което не можем да си позволим да бъдем небрежни. Бракът и семейството страдат от липсата на внимание, приятелството охладнява… Това се получава, защото не са поставени на първо място. Не можем да успеем на работното място или в бизнеса, ако не приемаме сериозно доверието и възможностите, които получаваме. Ако сме небрежни към дома, градината, колата или финансовите си отговорности – какъв ще бъде резултата? Къщата ще бъде занемарена, в двора ще порастат плевели, колата бързо ще се обезцени, ще потънем в дългове и финансите ни ще бъдат в безпорядък. Логично е да се замислим, че не може да се отнасяме небрежно към нещо толкова важно и вечно като нашия духовен живот. Не можем да се залъгваме, че той ще процъфтява. Нещата, които наистина са важни за нас получават съответното време и внимание. Това, за което сме загрижени, ще се развива, а това, което пренебрегваме – ще западне.

Цар Давид написа: „Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся – да живея в дома Господен през всички дни на живота си“ (Псалм 27:4). Давид копнееше за това. Неговият копнеж разтърси статуквото, изправи се срещу мечка и лъв, застана безстрашно пред гиганта, успокои душата на един изтерзан цар и доведе Давид до трона. Този копнеж направи Давид скъп за Бога. Може би затова Бог го нарече „човек по Моето сърце“ (Деяния на апостолите 13:22). Този копнеж ясно личеше в песните му и все още ехти във всичко, написано от него. Той изпитваше дълбоки чувства, беше силно загрижен и живееше пълноценно.

Как Бог и хората около теб биха описали вярата и духовния ти живот днес?(Филипяни 3:8-17)

Преди няколко години забелязах, че много често отговарям с необвързващата фраза „Както и да е“. Тогава реших да променя отношението си, за да се промени и отговора ми (или липсата на такъв – в зависимост от ситуацията). „Както и да е“ не е правилното отношение за човек, който има намерение да преследва Божието най-добро. Опасно е да се отнасяш лековато към вечните неща. Небрежните християни стават духовни жертви.

Чувствам се отново предизвикан към духовен стремеж, да живея със страст и целенасочено в личен и духовен план. В последните дни ме вълнуват следните думи: „Небрежността към духовния ни живот е пагубна за копнежа по духовното“. Аз избирам да живея със страст и ясно разбиране за нещата, които докосват вечността.

Молитвата ми за теб днес е: живей за Бога със страст и целеустременост.

снимка: Интернет