Posts Tagged ‘очакване’

Изпитите в живота

„Изпитай ме, Господи… изследвай сърцето ми и ума ми“ (Псалм 26:2)

„Откажи се от измамното убежище на неизпитания живот“

Изпитите са тест за придобито знание – интелектуално разбиране и практическо приложение по определени изисквани предмети. Подходящият изпит според необходимите изисквани стандарти и съответната преценка, че обучаваният има нужната академична квалификация, определя или преминаването на по-високо ниво, или успешното дипломиране. За някои изпитите са особено радостно очакване. Ако ученикът е бил усърден и прилежен през годината, изпитите не са особено голям проблем. За тези, които са били по-безотговорни и са отделяли малко време за подготовка, изпитът е ден за размисъл – първо в училище, после пред родителите.

В живота има много такива моменти на размисъл, като например – годишна преценка на работата, годишният здравен профилактичен преглед, попълването на годишните декларации за доходите или просто банковата ви сметка. Това, което ме интересува повече, обаче, са малките ежедневни изпити, на които сме подложени всеки ден.

Цар Давид знаеше трудността на това да познава своето собствено сърце. „Изследвай ме, Господи, и ме изпитвай, опитвай вътрешността ми и сърцето ми“ (Псалм 26:2). Моралното падение на Давид с Витсавее трябва да е било отрезвяваща проверка. Преди това фатално прегрешение Давид навярно е чувствал угризения на съвестта – Божиите предупреждения за малките провали, които постепенно могат да доведат до големи последствия. Става дума за неподчинението – грехът е грях, независимо дали е голям или малък, личен или публичен. Грехът е пропускане на целта, пропадане на изпита, непокриване на изискваните стандарти.

Исус обичаше да разказва случки от истинския живот. Той разказа историята на страхливия слуга, който взе поверените му таланти и ги скри на сигурно и скришно място в земята (Матей 25:13-29). Когато господарят му се върна и поиска отчет за вложенията, провалът му стана публичен. Но всъщност падението му не се случи в деня на потърсената отговорност. Всеки ден той допускаше малки провали като не изпитваше мотивите и методите си и всъщност накрая не направи нищо от това, което трябваше да направи.

Сократ е казал: „Живот без изпитания не струва“. Има измерения на духовния ни живот, които изискват сами да се изпитваме. „Но ако разпознавахме сами себе си, нямаше да бъдем съдени. А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света“ (1 Коринтяни 11:31, 32). Всеки ден смирено изпитвай сърцето си преди това да направи Господ в изобличаващата светлина на Своята воля и Слово (Яков 1:22-26). Ако не правите това риксувате да останете непроменени. „Затова ние сме длъжни да внимаваме повече в това, което сме чули, да не би да го изгубим някога“ (Евреи 2:1). Обикновено отклонението става постепено и незабелязано.

Честно изпитвай своето разписание, мотиви и пристрастия, изпитвай сърцето си вместо Бог. И посрещай с готовност любящото внимателно изпитване на Святия Дух. Но много по-важен е денят, когато всеки един, млад или стар, ще застане пред Бог. „И така, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога“ (Римляни 14:12, виж още 1 Коринтяни 3:10-15, Откровение 20:11, 12). Това е ден, в който няма да останеш неизпитан, ден, в който няма да имаш извинение, че си неподготвен (Римляни 1:20, 22).

Молитвата ми за теб днес е: откажи се от измамното убежище на неизпитания живот.

снимка: Интернет

Реклами

Изграждане на вярата

„А вие, възлюбени, назидавайте себе си във вашата пресвята вяра и се молете в Святия Дух“ (Юда 1:20)

„Вярата е простото убеждение на твоето сърце, че Бог е верен на Себе Си“

Животът без вяра е наистина невъзможен. Всекидневно проявяваме вяра по толкова обикновени начини, че дори не ги забелязваме. Проявяваме вяра в банката, където са парите ни или в компанията, чрез която пазаруваме онлайн. Имаме вяра в определен човек, когато пристигаме на уговорена среща. Вярата е простото очакване, че ще се случи това, което трябва да се случи. Просто, нали?

Вярата е нещо обикновено, дори прието за дадено, докато не стане дума за взаимоотношенията ни с Бог. В момента, в който чуем, „без вяра е невъзможно да угодим на Бога“ (Евреи 11:6), умът ни веднага усложнява простата концепция на взаимоотношенията. Вярата е простото убеждение на сърцето ни, че Бог е верен на Себе Си, че върши това, което трябва, че е последователен в Своя характер и цел, и че ще действа състрадателно и мъдро в живота на Своите хора.

Християнската вяра е винаги активна, не е статична и никога не спи. Духовният ни живот започва с вяра и продължава на същата основа. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога“, „…според дела на вярата, който Бог е определил на всекиго“ (Ефесяни 2:8, Римляни 12:3). Вярата е естествения начин, по който общуваме с Бога, това е нормалното естество на духовното общуване с небесния Баща и средството, чрез което това общуване расте и се задълбочава.

Ето как можем да запазим активна своята вяра. „А вие, възлюбени, като назидавате себе си във вашата пресвята вяра и се молите в Святия Дух, пазете себе си в Божията любов, очаквайки милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот“ (Юда 1:20, 21). Вярата е по-скоро едно активно, изпълнено с жизненост, динамично снабдяване от Бога, отколкото някаква заспала мощ вътре в теб, съхранявана за екстрени ситуации. Поверена ти е духовната отговорност да храниш тази вяра и да я направиш да расте в твоите ежедневни взаимоотношения с Бога.

Това изисква от теб повече, отколкото може да ти даде неделното посещение в църква или информация от втора ръка от друг човек. Не трябва да отлагаш своето духовно израстване като задължение на някой друг. Ти си този, който ежедневно и усърдно трябва да прилагаш в своя живот стиха: „А вие, възлюбени, като назидавате себе си във вашата пресвята вяра и се молите в Святия Дух, пазете себе си в Божията любов, очаквайки милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот“. Със задълбочаването на духовния живот, твоята увереност и растяща вяра се засилват.

Заедно с „молете се в Духа“ (Римляни 8:26-28), Библията ти дава и други средства за изграждане на вярата като редовно четене и задълбочено разсъждаване над Божието Слово (Псалм 1:1-3, Римляни 10:17, 1 Тимотей 4:6), целенасочено общуване с хора на вярата (2 Петър 1:1, Юда 1:3), непрекъснато припомняне на свидетелствата на Божията вярност в твоя живот и в живота на другите (1 Солунците 1:6-8). Вярата е като мускул – изисква непрестанни и редовни упражнения за по-голяма сила.

Молитвата ми за теб днес е: израствай и задълбочавай всеки ден духовният си живот.

снимка: Интернет

Сърце на надежда

„А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир…“ (Римляни 15:13)

„Това, което често се маскира като надежда може да бъде жестока измама“

„Отлагано очакване изнемощява сърцето, а постигнатото желание е дърво на живот“ (Притчи 13:12). Мисля, че всички можем да се съгласим с това. Сърцето на човек има нужда от надежда, за да продължава напред и да очаква добро. Но има един проблем – това, което често се маскира като надежда може да бъде жестока измама. Думата надежда много често се използва неправилно, значейки много по-малко от това, което е, носейки много по-малка сила от тази, която наистина има. Обикновено хората мислят, че имат надежда за по-добро, когато пожелателното им мислене отразява по-добре тяхното умствено и емоционално състояние. Често това, което хората определят като надежда е това, което искат, но не очакват, че ще се случи. Но надеждата, за която се говори в Библията, когато става въпрос за вяра, определено не е това!

Животът невинаги протича така, както планираш или очакваш. Точно когато нещата не стават така, както очакваш – имаш нужда от вяра. Думата надежда, така както е използвана в Новия завет, означава благоприятно и уверено очакване. Надеждата стои уверена за бъдещето без да има нужда от минали или настоящи опитности, които да я успокояват. Може да не знаеш как или кога ще се изпълни твоето желание, но надеждата ти трябва спокойно да уповава на Божията вярност и мъдрост.

„Да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва…“ (Евреи 6:19, 20). Истинската надежда е закотвена, с пълно удовлетворение, във волята и мъдростта на Бог, притежавайки едновременно силно очакване и безкрайно търпение. Надежда, облягаща се на бъдещето, с очи насочени към хоризонта, а не към настоящия момент: „О, Господи… наистина – никой, който чака Теб, няма да се посрами…“ (Псалм 25:3). Не можете да извикате надеждата чрез упорити заклинания, нито пък тя е толкова крехка и чуплива, както някои предполагат. Полезно е да знаем Източника, от който идва надеждата: „А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярата, така че чрез силата на Святия Дух да се преумножава надеждата ви“ (Римляни 15:13). Бог е Източника на истинската надежда, това е непоклатимо и неоспоримо. Как се постига това? „Посредством твоята вяра в Него… чрез силата на Святия Дух“ (Псалм 62:5-8). Можеш да познаеш, че надеждата ти е от Бога, ако сърцето ти е пълно с радост и мир.

Молитвата ми за теб днес е: основавай надеждата си на Божието слово и характер.

снимка: Интернет