Posts Tagged ‘плод’

Чудесен мир

„Блажени са миротворците, защото те ще бъдат наречени Божии деца“ (Матей 5:9)

„Мирът е плод на взаимно разбирателство – предлагай го на другите щедро“

Чудесен мирНека още в началото на новата година да погледнем към „особеното благословение“, обещано от Исус на хората, които прегърнат начина на живот на Божието царство (Матей 5:1-12). „Блажени са миротворците, защото те ще бъдат наречени Божии деца“ (Матей 5:9). Нашият свят, общество, домове, връзки и всекидневният ни живот имат нужда от миротворци – хора на мира, такива, които живеят в мир, ценят мира и му служат. Според Библията миротворството не е въпрос на избор. „…бъдете единомислени, живейте в мир и Богът на любовта и мира ще бъде с вас… Ето защо нека се стремим към това, което носи мир и това, което ни помага да се укрепваме взаимно“ (2 Коринтяни 13:11, Римляни 14:19)

„Радост имат тези, които съветват за мир“ (Притчи 12:20). Мирът между хората започва с мир вътре в отделния човек. „Тъй като сме станали праведни пред Бога чрез вяра, ние сме в мир с Него чрез нашия Господ Исус Христос. Защото повярвахме в Христос, Той ни доведе в тази благодат, в която сега живеем и радостно се хвалим заради надеждата, че ще споделим Божията слава“ (Римляни 5:1, 2). Миротворецът е преди всичко човек, който е в мир с Бога (Колосяни 3:15-17).

Тези думи, написани много отдавна, дават мъдър съвет: „Боже, направи ме инструмент на Твоя мир. Нека сея любов там, където има омраза. Прошка, където има нараняване. Вяра, където има съмнение. Надежда, където има отчаяние. Светлина, където е тъмно. Радост, където има тъга. Божествени Господарю, нека да се стремя по-скоро да утешавам, а не да бъда утешен. Да разбирам, а не да бъда разбран. Да обичам, а не да бъда обичан. Защото в даването си получаваме. В прошката и на нас се прощава и в смъртта се раждаме за вечен живот. Амин“ (Св. Франциск от Асизи, 13. век).

В такива моменти това, което сеем или ще донесе мир, или ще задълбочи враждата. Сей мир. „А плодът на правдата се сее с мир от миротворците“ (Яков 3:18). Бъди търпелив. Миротворството е процес – понякога доста бавен, рядко постиган с припрени действия – който изисква търпение и вътрешен мир в самия човек. „Вижте земеделецът как чака скъпоценния плод на земята – търпеливо изчаква, докато паднат есенният и пролетният дъжд. С такова търпение чакайте и вие“ (Яков 5:7, 8). Да живееш в мир с другите е начин на живот. Тогава ще бъдеш благословен, защото ще бъдеш наречен Божие дете (Матей 5:9).

Мирът не бива да бъде постиган на всяка цена. Мир, постигнат за сметка на пожертвани убеждения, рядко е траен. Но понякога може да се наложи да се откажем от признанието, че сме прави или от желанието да бъдем първи. „Доколкото зависи от вас и ако е възможно, живейте в мир с всички хора… Когато пътищата на човека са угодни на Господа, Той примирява с него и неприятелите му“ (Римляни 12:18, Притчи 16:7). Мирът е плод на взаимно разбирателство и предлага една положителна алтернатива. Инициативата е в ръцете на този, който цени мира повече (Матей 5:23, 24). Заради Бога миротворството трябва да бъде твой приоритет. „Който иска да се наслади на живота и да види добри дни, да въздържа от зли думи езика си и от измами – устните си, да обърне гръб на злото и да върши добро; да търси мир и да се стреми към него“ (1 Петър 3:10, 11).

Молитвата ми за теб днес е: обичай мира и го предлагай щедро на другите.

снимка: Интернет

Реклами

Заедно е по-добре

„Дотук ни помогна Господ“ (1 Царе 7:12)

„Много рядко човек може наистина да каже: „Това го направих съвсем сам“.

Ако погледнеш към живота, ще видиш, че каквито и успехи да имаш, много малко неща си постигнал съвсем сам. „Много рядко, ако изобщо това е възможно, човек може наистина да каже: „Това го направих съвсем сам“. И ако наистина си направил нещо сам, то със сигурност би било по-добре, ако е било с помощта на друг – заедно е по-добре! „По-добре са двама, отколкото един…“ (Еклесиаст 4:9-12). Защо за нас е важно да приписваме заслугата изцяло на себе си? Тези, които не оценяват и не признават приноса на другите, рискуват да останат без помощта им.

Семето на тази потребност е несигурността. Ако се бориш с този проблем, може би първо трябва „да се почувстваш удобно в собствената си кожа“. Ще постигнеш увереност в себе си, когато приемеш спокойно на какво си способен и на какво не. Неувереността не е нещо необичайно и означава, че все още не си определил границите на своята увереност. Ще ти е от полза и е наистина здравословно да установиш със сигурност, че имаш и от двете. Колкото и много таланти да притежаваш, никой – дори ти – не притежава способност, умение и талант за всяка задача. Неувереността настоява другите да узнаят какво можеш, но се страхува, че може би ще решат, че всъщност не го можеш.

Да позволиш на хората да мислят, че можеш да правиш всичко съвсем сам, е твърде изтощителен начин на живот. Никога няма да свършиш достатъчно, никога няма да го свършиш достатъчно добре и никога няма да си удовлетворен. Всеки може да допринесе към работата на останалите, така че тя да стане малко по-добра. Бог казва: „Отдавайте на всички дължимото: … на когото почит – почитта“ (Римляни 13:7). На всеки дължимото – толкова прост и практичен урок за запомняне. Бъди благодарен за помощта на другите и щедър да споделиш заслугите, там където трябва. Ако претендираш за цялата заслуга за направеното, ще трябва да понесеш и вината за това, което не е направено добре. Ако постигнеш успех, използвайки труда на други, без да го признаваш, неувереността, която старателно отричаш, ще роди гордост. Гордостта е тиран, който не позволява и не према никакъв провал, но с нея провалът е неизбежен. Библията предупреждава: „Гордостта предшества погибелта, а високомерието – падането“ (Притчи 16:18). Колкото повече това продължава, толкова по-голямо и по-продължително е падането. Библията казва: „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат“ (1 Петър 5:5). По-добре е Бог да е откъм теб, отколкото срещу теб, съгласен ли си? „Облечете се със смирение; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И така смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“ (1 Петър 5:5-7). Да възложим всяка грижа на Него и Той да се грижи за нас – та нали това искаме най-много!

Самуил поведе Израел в голяма победа. Техните постоянни врагове, филистимците, бяха убедително разгромени. Нужен е лидер, който да води, но трябва повече от един човек, за да се спечели войната. Самуил разбра, че неговият принос не е без помощта на Бог и останалите. „Дотук ни помогна Господ“ (1 Царе 7:12). Забележете двете думи – Бог и нас. Самуил отдаваше дължимото, там където трябва. Когато включваш Бог, Бог включва теб (Псалм 28:7). Какъв е резултатът? Непрекъснат успех за всички! „Така филистимците бяха победени и не дойдоха вече в Израелевите предели. И Господната ръка беше против филистимците през всички дни на Самуил“ (1 Царе 7:13). Защо да вършиш сам, това което можеш да свършиш по-добре заедно с Бог и другите?

Молитвата ми за теб днес е: не се чувствай задължен да вършиш всичко сам, нямаш нужда от това!

снимка: Интернет

Принципът на жетвата

„…понеже каквото посее човек, това и ще пожъне“ (Галатяни 6:7)

„Контролирай мислите си и нещата, към които се привързваш, по този начин успешно ще направляваш живота си“

Умът и сърцето са плодородна почва. Там растат повече неща, отколкото можем да си представим. Това, което редовно засаждаме там, най-накрая ще даде плод, било то добър или лош. Зависи какво засаждаме. Твърде вероятно е собственото ни сърце и ум да бъдат най-плодородната почва, в която някога ще сеем. И на това плодородно място семената, които сеем ще дадат изобилен плод. Затова е от първостепенна важност да подбираме внимателно и мъдро мислите и пристрастията, които допускаме там.

Този принцип е валиден и за този живот, и за следващия – ще пожънеш това, което си посял, и то в по-големи количества. Мъдро е целенасочено да сеем това, което се надяваме да получим и никога да не посяваме дори и семенце от нещата, които не бихме искали да имаме в живота си.

Библията казва: „…понеже каквото посее човек, това и ще пожъне“ (Галатяни 6:7). Първо лошата новина: „Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление…“ И сега добрата новина: „а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот“. И в двата случая това е действителността: „…своевременно ще пожънем“ (Галатяни 6:7-9). Жътвата е неизбежна – в единия случай ще пожънеш това, с което Той иска да те благослови, а в другия – това, което си избрал за своя собствена вреда.

Вероятно си забелязал, че ако се притесняваш известно време за нещо, скоро тревогата ти започва да расте. Леката тревога скоро се превръща в силен и завладяващ страх. Изкушение, на което тайно се наслаждаваш в ума си, скоро се изражда в неправилни постъпки пред очите на всички. Неправилни желания скоро се израждат в нечист апетит. Контролирай мислите си и нещата, към които се привързваш, по този начин успешно ще направляваш живота си. Давид се молеше: „Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, Канара моя и Избавителю мой“ (Псалм 19:14).

От друга страна, ако мислиш положително и се съсредоточаваш върху възможностите, които имаш, вярата и увереността ти ще нарастват. Апостол Павел, несправедливо затворен в Рим и подложен на местната сурова реалност, пише: „Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос… мислете за нещата, които са добродетелни и заслужават възхвала, които са истински и благородни, праведни, чисти, красиви и достойни за възхищение“ (по 2 Коринтяни 10:3-5 и Филипяни 4:8).

Молитвата ми за теб днес е: когато сееш мисли за това, което се надяваш да пожънеш.

снимка: Интернет

Животът ражда живот

„Всяко според вида му“ (Битие 1:24)

„Ти даваш плод от това, което си“

fieldБиблията ни казва, че има принципи, според които протича живота. Според принципа за сеенето и жътвата, ти жънеш повече, отколкото си посял: „Който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, а който сее щедро, щедро и ще пожъне“ (2 Коринтяни 9:6). Всеки провал на жътвата е единствено твоя отговорност. Вярно е, че жънеш това, което си посял: „Каквото посее човек, това и ще пожъне… който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот“ (Галатяни 6:7-10). Няма как да пожънеш нещо различно от това, което си посял. Количеството и вида на жътвата ти са винаги според количеството и вида на семето, което си посял.

През периода на сътворението Бог установи този принцип и той действа неотменно и до днес (Битие 1:11-25). В този кратък пасаж на десет места четем, че уникалният ефект на всичко, което Бог създаде е да „произвежда… според вида си“. Бог постанови вграден контрол на качеството. Това се отнася както към семето, което ражда растения и дървета, така и към птиците и създанията в морето, добитъка и дивите животни – да се възпроизвеждат „всяко според вида си“. Това винаги е било така – животът ражда живот!

Този принцип важи и днес. Ти можеш да възпроизведеш само това, което си, а не нещо различно. Ето защо за Бог е важно да бъдеш това, което си. Тези, които прощават са простени (Ефесяни 4:32). Тези, които са милостиви получават милост (Матей 5:7). Отнасяй се към другите така, както искаш да се отнасят към теб (Лука 6:31). Подобните произвеждат себеподобни – животът поражда живот.

Ти си пример за хората и хората могат да бъдат пример за теб. Ето защо е добре да бъдеш много внимателен за това какъв пример си за околните, както и кои са примерите, които самият ти следваш. На когото и на каквото се възхищаваш – към това се стремиш и на това се оприличаваш… избирай мъдро. Не се изненадвай от лесно предсказуемия резултат. Като родители и приятели, като последователи на Христос – тези, които виждат и се възхищават на Христос в теб ще поискат да го познават по-добре, затова живей мъдро (Матей 5:16). Нека този живот в теб вдъхне подобен живот и в тях: „…за да ви представим себе си за пример за подражание“ (2 Солунци 3:9).

Ето един мъдър съвет от Божието Слово: „Помнете онези, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието Слово; и като се взирате в свършека на техния начин на живеене, подражавайте на вярата им“ (Евреи 13:7).

Имаш ли нужда от човек за пример в живота си? Ти можеш да бъдеш такъв човек в живота на другите. Ти можеш да си изпълнен с живот и да изпълваш живота на другите с плод на доброта и святост.

Молитвата ми за теб днес е: да бъдеш внимателен за това какво влиза в живота ти и убеден в това какъв ще бъде резултатът.

снимка: Интернет

Сподели