Posts Tagged ‘победа’

Духовно неудобство

„А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и благовестяваха словото“ (Деяния 8:4)

„Бог допуска ситуации отвъд това, с което си свикнал и ти е удобно“

Духовно неудобствоСмущение се дефинира като чувство на безпокойство, неудобство. Понякога Бог допуска духовни смущения да те изместят от удобното място, за да постигнеш повече, отколкото би постигнал, ако останеш където си. Нежеланите и неочаквани промени са смущаващи. След Петдесятница, църквата в Ерусалим беше пораснала забележимо, но с това тя получи и лоша слава, което не беше толкова приятно. „И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи. А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието“ (Деяния 8:1-4). Хора, потънали в удобство, не биха направили неудобни промени, освен ако не са принудени.

Тяхното разпръсване не беше доброволно, а предизвикано от обстоятелствата, противно на желанията им и извън техния контрол. Това, което им беше удобно, беше в този момент в разрез с Божията цел. Имаше вечни планове, които те още не осъзнаваха. Преди да се възнесе, Исус изрично заповяда: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух и ще бъдете свидетели за Мен, както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята“ (Деяния 1:8).

Удовлетворени в своите културни граници, вярващите от Ерусалим не можеха напълно да постигнат Божията воля за достигане на Благата вест „до края на земята“. И помисли си, това преследване и географско разселване на вярващи, доведе накрая до безпаралелното обръщане на основния гонител на църквата, Савел от Тарс, който стана апостол и най-плодовития автор в Новия завет (Деяния 9:1-6).

Бог гледаше сериозно на намеренията си за тези християни от 1. век. Очевидно Той гледа точно толкова сериозно и на оркестрирането на твоя живот според Неговите планове и цели. Неговото обещание остава сигурно: „Защото Аз зная намеренията, които имам за вас, казва Господ, намерения за добро, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11). Бъдещето без надежда е празно. Надеждата без бъдеще е напразна. Аз добавям своето „амин“ към думите на Давид: „Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано“ (Псалми 18:30).

  • Бог се интересува повече от твоя принос към вечността, отколкото от моментния ти комфорт. Исус предупреди: „Не си събирайте съкровища на земята… а си събирайте съкровища на небето… Защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“ (Матей 6:19-21). Бог ще положи всички усилия да те включи в нещата, които имат значение за вечността и носят трайно удовлетворение.
  • Бог допуска ситуации отвъд това, с което си свикнал и ти е удобно. Бог допусна обстоятелства, които предизвикаха тези ранни ученици отвъд рутинното и ги насочиха според Неговите цели. Неприятното преживяване за тези християни беше преследването, но докато бягаха от Ерусалим, заради безопасността на семействата си, те откриха непредвидени възможности. Където и да бяха, те проповядваха за Исус.
  • Бог цели само това, което е за твое добро и за доброто на другите. Затворените врати са може би Божията защита. Отворените врати са може би Божието снабдяване. Днес е малко вероятно преследване да е стимулът, тласкащ към нови хоризонти. По-вероятно е това да е неочакваният провал на внимателно направени планове или необяснимо неудовлетворение, което отваря сърцето ти за нови възможности, непредвиден обрат на събитията, който ти открива нова и удовлетворяваща посока. Докато изчезналия комфорт не стане по-силен от притеснението да продължиш напред, ти ще останеш на същото място и ще продължиш да правиш същите неща. Това съвсем не е Божията воля за теб и не ти носи нито напредък, нито растеж.

Молитвата ми за теб днес е: прегърни временното неудобство, за да получиш трайно удовлетворение.

снимка: Интернет

Advertisements

Напрегнати и тревожни

„Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си“ (Матей 6:25)

„Когато премахнеш безпокойството, сърцето и умът ти ще бъдат обгърнати от невероятен мир“

Напрегнати и тревожниКогато ти кажат: „Не се безпокой“, това обикновено няма ефект, дори да е казано с най-добри намерения. Всеки ден има моменти, които просто те подканят да се безпокоиш. Безпокойството е объркващо и тежко. Понякога корените на тези чувства са в събития, които вече са се случили. Друг път се тревожим за ситуация, която ни засяга в момента. Тревогата може да е свързана и с бъдеща нежелана възможност. Но каквато и да е причината да сме нервни и тревожни, със сигурност това не е никак приятно.

Какъвто и да е фокусът или произходът на тревогите, Божието слово е ясно: „Не се безпокойте за живота си… И кой от вас може с грижа за себе си да прибави един лакът към ръста си… Небесният ви Отец знае от какво се нуждаете… Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:25-34). Да се чувстваш разтревожен е предупреждение, че в момента не успяваш да видиш Бог и в известна степен обмисляш бъдещето си без Него.

Безпокойството никога не е благотворно. Безпокойството не добавя нищо добро към твоето благосъстояние и взаимоотношения, но отнема много от доброто в теб. Безпокойството не променя нищо, освен че намалява твоята вяра и изкривява очакванията ти. „Безпокойството е да носиш утрешния си товар с днешна сила, тоест, да носиш едновременно два дена. Той отива в утрешния ден преди да му е дошло времето. Безпокойството не разтоварва утрешния ден от неговите грижи, то ограбва днешния ден от неговата сила“ (Кори Тен Бум). Тревогата предлага фалшиво обещание за разрешаване на проблемите, каквото никога не може да предложи.

1. Има възможност да не сме нервни и тревожни: „Не се безпокойте за нищо“ (Филипяни 4:6-8). Дори сам по себе си този съвет е добър. 2. Едно здравословно и положително действие, което Бог възнаграждава, може да запълни емоционалната празнота, в която преди това е било скътано тревожното ти безпокойство. Павел продължава: „Но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение“. Когато откажеш да подхранваш чувството си на безпокойство, молитвата и благодарението заемат мястото на твоята предишна тревога.

3. Когато премахнеш безпокойството, сърцето и умът ти ще бъдат обгърнати от невероятен мир. „И Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус“ (Филипяни 4:7).

Победата над тревогите и безпокойството, което те причиняват, започва в твоето сърце и ум. Предай емоциите и мислите си на Христос: „Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – него зачитайте“.

Победата над емоционалното безпокойство и страховете на ума изисква бдителност и Божествена стратегия. „Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос“ (2 Коринтяни 10:3-5). Словото на Бога е по-силно от тревогите.

Молитвата ми за теб днес е: бъди освободен от тревожни мисли и обезпокояващи грижи.

снимка: Интернет

Духовна бдителност

„Бъдете трезвени, будни“ (1 Петрово 5:8)

„Победата в духовната битка около теб започва с победата в духовната битка вътре в теб“

Духовна бдителностЖивотът не е просто разходка в парка. Ти и аз сме въвлечени в постоянна битка между доброто и злото. Павел пише: „…отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове“ (2 Коринтяни 7:5). Има морален и духовен конфликт – ако искаш да си успешен и в безопасност трябва да си разумен и бдителен. „Бъдете трезвени, будни“ (1 Петрово 5:8). В този духовен конфликт не ти е позволено случайно или временно въвличане. Той е едновременно сериозен и изискващ цялото ти време. Победата в духовната битка около теб започва с победата в духовната битка вътре в теб. Павел говори за конфликта по следния начин: „…понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша… Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми…“ (Римляни 7:14-25).

Съветът на Павел е сигурен и вечен: „Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден и като надвиете на всичко, да устоите“ (Ефесяни 6:10-18). Трябва да са ти ясни личността и намеренията на твоя враг. Ти не си оставен без закрила и незащитен, но трябва да живееш бдително. Павел уверява вярващите в Коринт: „Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости“ (2 Коринтяни 10:4).

Петър дава някои практически принципи за готовност – прочети 1 Петрово 5:6-9. „И така, смирете се под мощната ръка на Бога… всяка ваша грижа възложете на Него…. бъдете трезвени, будни… съпротивете се на противника ви, дявола.“ И какъв е обещаният резултат? „А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христос (Исус), ще ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими, след като пострадате малко“ (1 Петрово 5:10).

Твоят успех в този морален и духовен конфликт започва с твърдото ти решение на боец. „Съучаствай в страданията като добър войник на Исус Христос. Никой, който служи като войник, не се заплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник“ (2 Тимотей 2:3, 4). Противникът ще използва всеки твой страх или слабост – той нито почива, нито спи, нито показва милост. Ти си в опасност, ако не си бдителен. Заплахата е реална, цената е вечна, няма уволнение.

Твоят успех в този конфликт изисква ефективна тренировка, от която да почерпиш кураж (Псалм 18:29). Давид не се страхуваше от армии, гиганти и царе: „Благословен да бъде Господ, моята канара, Който учи ръцете ми да воюват и пръстите ми да се бият“ (Псалм 144:1, 2). „Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос. И сме готови да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание“ (2 Коринтяни 10:4-6).

Твоят успех в този конфликт изисква твърдата ти увереност в победата.Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света; и тази победа, която е победила света, е спечелила нашата вяра“ (1 Йоан 5:4, 5). Исус ви уверява: „Дерзайте, Аз победих света“ (Йоан 16:33). „Но благодаря на Бога, Който винаги ни води в победително шествие в Христос“ (2 Коринтяни 2:14). Победата на Исус може да бъде и твоя.

Молитвата ми за теб днес е: имай победа както във вътрешната, така и във външната битка.

снимка: Интернет

Битката не е твоя

„Защото боят е на Господа…“ (1 Царе 17:47)

„Няма да спечелиш битката, ако смело не я приемеш. Няма да победиш врага, ако не го посрещнеш смело“

Никой не е освободен от битки. Ако искаш да бъдеш праведен и да постъпваш правилно, винаги ще бъдеш предизвикван и атакуван. В този свят съществуват много опасности и винаги ще е така. Важното е да си умствено, емоционално и духовно подготвен, защото в противен случай ще живееш в страх и поражение. Старозаветният пророк Самуил, разказва за бележитата битка между Давид и Голиат (1 Царе 17:11-24). Защо калените в битки войни се свиваха, треперейки 40 дена, докато Голиат им се подиграваше два пъти на ден. Отговорът им беше отчаяние и срах. Давид, след като за първи път чу подигравките на Голиат, разпозна същността на проблема. Битката не касаеше хората от бойното поле – истинската битка касаеше честта и характера на Бога на Израел (1 Царе 17:45-47). Опитай се да разбереш, че духовните битки, срещу които се изправяш, не се отнасят само до теб – до твоята победа или провал в опита ти да постигнеш покорство или праведност. Настоящата битка е просто поредния опит на врага да те победи чрез безпощадни подигравки и заплахи, така че да нямаш куража да приемеш предизвикателството. Отнася се до твоя Бог – дали Той е достатъчно голям и силен, дали е достатъчно загрижен и верен да те защити и да ти даде победа. Какво наистина вярваш в сърцето си за своя Бог?

Твоят враг разчита на това, че няма да устоиш. Той разчита на това, че ти отново ще избягаш уплашен. Няма да спечелиш битката, ако смело не я приемеш. Няма да победиш врага, ако не го посрещнеш смело. Давид разбра в какво се състои опасността. Всекидневните подигравки няма да спрат. Този враг няма да се умори, нито ще млъкне. Има битки, които не можеш да пренебрегнеш. „Защото си ме препасал със сила за бой; повалил си под мен въставащите против мен“ (Псалм 18:37-40 ).

Йосафат, цар на Юдея, беше изправен пред същата заплаха. Три армии се събраха срещу тях – бяха ги обградили и ги превишаваха по численост (2 Летописи 20:1-13). След като царят и народът търсиха Бога и постиха, Бог им проговори чрез един пророк: „Така казва Господ на вас: Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество; защото боят не е ваш, а Божий“ (2 Летописи 20:15). Боят е Божий! Тази проста истина е разликата между твоята победа или поражение. Не се страхувай! Нека това те окуражи.

Ако боят е Божий, няма значение колко голям е противника ти. Гедеон трябваше да научи този урок, когато Бог намали вече приготвената му армия от 32 хил. до 300 човека. Ето разсъжденията на Бог: „Народът, който е с теб, е твърде много. Не мога да предам мадиамците в ръката им, да не би да се възгордее Израел против Мен и да каже: Моята ръка ме избави“ (Съдии 7:2). Превъзходството може да не е на твоя страна, но Бог е. Божията мощ не нараства, ако имаш много и не намалява, ако имаш малко.

Ако битката е на Господа, тогава твоята слабост и сила са неуместни. Захария открива, че битката е спечелена: „Не чрез сила, нито чрез мощ, а чрез Духа Ми, казва Господ на Силите“ (Захария 4:6). Бог научи Павел: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена“ (2 Коринтяни 12:9, 10). Давид разбра, че двубоят с Голиат не беше негова битка – „Боят е Божий“. Мъжете около Давид говореха само за гиганта, който виждаха пред себе си. Давид говореше само за Всемогъщия Бог, който беше до него. Давид виждаше това, което те не виждаха и отказваше да мисли това, което те мислеха. Предлагам ти да направиш същото.

Молитвата ми за теб днес е: имай увереност в Бога, която ще ти дава смелост във всяка битка.

снимка: Интернет

През това време

„Търсете мира на града, където ви направих да бъдете закарани пленници и се молете за него на Господа; понеже в неговия мир ще имате и вие мир“ (Еремия 29:7)

Бог ще направлява събитията и ще ги използва, за да моделира сърцето и желанията ти според волята Си.

Преди известно време със сълзи на очи се сбогувах с един стар приятел – Дон. Той изживя красиво и със смелост четири невъобразимо тежки години. Много пъти лекарите казваха, че няма да живее и много пъти Бог го запазваше по необясними начини. Той не искаше всичко това да му се случва, но въпреки това ходеше с Бога с достойнство и доверие, достойни за пример. През това време се научи да живее напълно, покланяйки се на Бога и служейки Му, независимо от страданието си и физическите ограничения. Гледайки го, научих много за Божията воля и за истинската смелост, за това как да даваш най-доброто от себе си в най-тежката ситуация. Много харесвам това, което един приятел написа за него, когато чу за смъртта му: „Той води битка с рака и най-накрая победи“. Това е самата истина.

Животът дори за най-добрите хора не винаги е лесен. Животът не е един голям отрязък от благословено време. Той е поредица от хиляди моменти, които изпълняват Божията цел, за да те направят подобен на Христос (Римляни 8:28, 29). Бог ще направлява събитията и ще ги използва, за да моделира сърцето и желанията ти според волята Си. В някои случаи по Божията воля ще попадаш в ситуации, които не би избрал доброволно. Начинът, по който реагираш тогава, оформя характера ти и определя степента, до която Божиите цели могат да бъдат изпълнени в живота ти. Неудобството ти идва на първо място. В тези моменти може да не получиш избавлението, за което молиш Бога, по начина, по който го искаш. И тогава най-важното е да познаваш Бога добре и да вярваш на Него и на пътищата Му напълно (Филипяни 4:11-13).

Израел се оказа в плен във Вавилон. Единственото, което искаха беше да се върнат в Ерусалим – колкото по-бързо, толкова по-добре. В притеснението си те предпочитаха да слушат пророци, които ги успокояваха с думите си. Винаги ще се намерят хора, които да ти кажат това, което искаш да чуеш. Чрез Еремия Бог каза на Израел: „Постройте къщи и живейте в тях, насадете градини и яжте плода им… търсете мира на града, където ви направих да бъдете закарани пленници, и се молете за него на Господа; понеже в неговия мир ще имате и вие мир (Еремия 29:5-7, 28). Във време на объркване се нуждаеш от хора, които да ти кажат правилните неща, нуждаеш се да чуеш какво казва Бог. Можеш да обвиняваш или да градиш, можеш да се цупиш или да преуспяваш, можеш да чакаш или да работиш. Това време не изглежда добро, но в Божия план е най-доброто.

Израел не чу това, което искаше, а това, от което имаше нужда. Бог беше на тяхна страна и работеше за тяхно добро, дори те да не го виждаха (Еремия 29:11). Бог е посветен на твоето добруване, както в добрите моменти, така и в трудностите. Прочети тези стихове отново – бавно и внимателно. Няма да се избавиш от всяко неприятно обстоятелство, както би искал, но през това време можеш да направиш себе си и ситуацията по-добри. Бог не те е забравил и любовта Му никога няма да те подведе. Бог винаги отговаря на молитвите. Може би отговорът Му не е този, който чакаш. През това време това, което определя какъв човек ще станеш, са единствено твоите постъпки.

Молитвата ми за теб днес е: изживей пълноценно всеки миг.

снимка: Интернет

Решаване на проблеми

„…отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове“ (2 Коринтяни 7:5)

„Успешните хора изучават възможностите, след това изграждат стратегия за успех“

Много от успехите в живота започват с поглед в перспектива. Дали поглеждаш проблема и смяташ, че не можеш да го решиш или го поглеждаш и виждаш възможностите, дори да са далечни, но решаваш, че ще успееш. Някои хора съвсем естествено се съсредоточават върху проблема и избират по-лесен път. Успешните хора изучават възможностите, след това изграждат стратегия за успех. Всеки проблем, пред който се изправяш, ще бъде съпроводен от гласове, които ти нашепват, че няма да се справиш. Понякога това са гласовете на другите, а понякога е твоят собствен глас. Апостол Павел описва подобен случай: „…отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове. Но Бог…“ (2 Коринтяни 7:5, 6). Тоят проблем ще е по-голям, отколкото си мислиш, ако не включиш Бог.

Давид беше поставен за цар на Юда, двете южни племена на Израел. След това той беше признат за цар и от десетте северни племена на Израел. Цар Давид беше изправен пред подобен неразрешим проблем (2 Царе 5:1-10). Стар враг населяваше крепост, която беше ключова за превземането на Ерусалим, столицата на нацията. Йевусейците, които владееха Сион, бяха уверени, че техните укрепени стени не могат да бъдат превзети. Те дразнеха и се присмиваха на Давид и на неговите войници: „Няма да влезеш тук! Дори и слепите и хромите ще те отблъснат“. Стените бяха високи, врагът беше силен, гласовете – вдъхващи страх. Тази крепост беше наистина проблем. Но Давид погледна трезво и проучи възможностите.

Всеки проблем съдържа някаква възможност, но всяка възможност има и проблем, срещу който трябва да застанеш, да разрешиш и да преодолееш. Можеш да го направиш, ако искаш. Давид прецени, че вместо да атакува здравите, стабилно охранявани стени, по-скоро ще е добре войниците му да преминат през тунела на водопровода и така да изненадат, и победят защитниците. Той погледна обезсърчителните факти и откри истина, която му даваше предимство и възможност. „Обаче Давид превзе крепостта Сион“ (2 Царе 5:7). Там, където другите виждаха стени, които ги спират, Давид видя тунел, който им позволи да влязат. Един блестящо разрешен проблем.

В своята кампания за президент през 1968 г., сенатор Робърт Кенеди, използва цитат от Джордж Бърнард Шоу (получил Нобелова награда за литература през 1925 г.): „Има хора, които гледат на нещата такива, каквито са и питат защо. Аз мечтая за неща, които никога не са се случвали и се питам защо не“. Ето това е решаване на проблем. Перспективата е или вашият проблем, или намирането на възможност (Марк 10:27). Ако гледаш всеки път на един проблем по един и същи начин, ще стигаш винаги до едно и също заключение. Перспективата ти позволява да видиш това, което не е могло да бъде видяно и да повярваш, че можеш да направиш нещо, за което преди дори не си предполагал. Аз дълбоко оценявам следната дефиниция на Божествената мъдрост: „Възможността да погледнеш на ситуацията, в която се намираш, от Божията перспектива за вечността“. Какви промени биха настъпили в ежедневния ти живот, ако направиш това? Какъв е проблемът, с който се сблъскваш днес?

Каква е крепостта, която спира твоя напредък – губеща битка с лош навик, недостиг на средства, твоите ограничени възможности, мрачен гняв, страх, малко вяра, личен провал? Твоят Бог е по-силен от всеки враг, знае пътя през всяко препятствие и притежава всички ресурси, от които се нуждаеш. Увереността на апостол Павел може да бъде и твоя: „Ние използваме мощните оръжия на Бога… за да събаряме крепостите на дявола“ (по 2 Коринтяни 10:3-5). Използвай здравия си разум, но винаги слушай и това, което Бог казва в сърцето ти.

Молитвата ми за теб днес е: търси Божиите възможности при всеки проблем, пред който се изправяш.

снимка: ycon801

Уши, които чуват

„…а който е мъдър, той слуша съвети“ (Притчи 12:15)

„Да чуваш Бог определено значи да имаш слушащо сърце“

В моите ранни младежки години, когато говорех повече, отколкото трябва за неща, които знаех твърде малко, моят баща ми даде практичен съвет, който тогава не оцених напълно: „Алън, знаеш ли защо Бог ти е дал две уши и една уста? Той е имал предвид да слушаш два пъти повече, отколкото да говориш!“ Ясно и просто. Не съм убеден, че това е теологично доказуемо, но татко показа своята гледна точка. Той ме накара от време на време да спирам и да се замислям, преди да говоря толкова много. Днес аз все още помня съвета му. Оставям другите да преценят дали следвам съвета му достатъчно.

Болшинството от нас повече говорят, отколкото слушат, което е в наша вреда. Слушането изисква много повече смирение, умение и внимание, отколкото говоренето. Ти научаваш много повече, ако са ти отворени ушите, а не устата. Освен това много от нас не могат да слушат добре неща, които не искат да чуят. Само този факт филтрира много от нещата, на които би трябвало да обърнем внимание.

Библията казва: „Слушащо ухо и гледащо око – Господ е направил и двете“ (Притчи 20:12). Чуването е физическа способност; слушането определено е свързано със сърцето. Исус каза силни думи за хората, които не искат да слушат: „Спрямо тях се изпълнява пророчеството на Исая, което гласи: С уши ще чувате, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. Защото сърцето на тези хора е закоравяло. И с ушите си трудно чуват и очите си затвориха; да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля“ (Матей 13:14-16). Бог отваря слепи очи, но Той няма да отвори твоите затворени очи. Бог може да върне слуха на глухи уши, но няма да накара да слушат тези със закоравели сърца.

Библията казва: „Пътят на безумния е прав в неговите очи, а който е мъдър, той слуша съвети“ (Притчи 12:15). Този, който е мъдър слуша съвети! За твое собствено добро, може би ти трябва да слушаш с готовност по-голяма от тази, на която си склонен. Чудя се дали част от проблема не са всички тези доброволно изказани мнения, за които не сме питали и които ни правят малко резервирани към всички съвети, дадени без да сме ги искали.

Мнения – всеки има. Избирай съвета внимателно. Бих определил мненията като доброволно подадена информация за ползване от слушателя. Не е необходимо обяснение, не се очаква отговор. От друга страна мнението може да прерастне в добър съвет, при положение, че това мнение бъде поискано въз основа на взаимоотношения на доверие. Съветът е просто това – съвет – не е инструкция или заповед за това дали ще го приемеш или не, не си отговорен пред никого, освен пред Бог.

В много случаи Библията казва: „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът…“. Според мен, „който има ухо“ се отнася за човек, които има слушащо сърце, желае да бъде мъдър и признава, че не знае всичко. Може би, колкото повече се учиш да слушаш другите със сърцето си, толкова повече развиваш чувствителност да разпознаваш и цениш все още слабия глас на Бог в твоето сърце.

Молитвата ми за теб днес е: имай сърце, готово да се учи и бъди готов да слушаш.

снимка: Интернет