Posts Tagged ‘подкрепа’

Насърчителите

„А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда, да утеши сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово“ (2 Солунци 2:16, 17)

„Насърчението е дар, който всеки може да даде и всеки оценява“

НасърчителитеРазочарованието идва, когато очакванията и предположенията ни не се оправдаят. Ако разочарованието се задържи дълго или се натрупат много разочарования, в резултат идва обезсърчението. Обезсърчението има емоционален елемент, но всъщност е много повече. Емоцията прикрива липсата ни на сила да постоянстваме. Колкото и неправилни да изглеждат тези чувства, те могат временно да те убедят, че твоето моментно разочарование е определящо за бъдещето ти. Бог има добра новина за теб: „Затова ние не се обезсъчаваме, но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява“ (2 Коринтяни 4:16-18). Куражът ни идва от убедеността, че Бог контролира всичко и нещата ще бъдат добре.

„А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда, да утеши сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово“ (2 Солунци 2:16, 17). Когато си обезкуражен, чети това бавно и често. Понякога Бог те окуражава като в конкретната ситуация ти изпраща насърчител.

Павел описа своята нужда от насъчение: „Защото откакто дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение; отвън борби, отвътре страхове. Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с идването на Тит; и не просто с идването му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мен; така че още повече се зарадвах“ (2 Коринтяни 7:5-7).

Спомням си, че татко казваше: „Всеки прави другите щастливи. Някои – когато идват, други – когато си отиват“. Бъди като Тит – радостно присъствие и носител на добри вести.
Всеки има нужда от насърчител – приятел, който ти помага да почувстваш и след това да разбереш, че има основание да се надяваш. Можеш да бъдеш насърчител от световна класа, ако пожелаеш. Може би никога не си предполагал, че това, което казваш или правиш, има някакво значение. Но всъщност има, и ти можеш наистина да окуражаваш. Човек, който живее в очакване да върши само велики дела, никога не извършва малките, които са от голямо значение. Йосиф бил толкова добър в благославянето на други хора, че те го преименували във Варнава, което ще рече син на утеха (или син на увещание или насърчение) (Деяния 4:36).

Насърчението е дар, който всеки може да даде и всеки оценява. „Затова, насърчавайте се помежду си и се назидавайте един друг“ (1 Солунци 5:11). Веднъж, щом видиш как светва лицето на някой при споделена дума или как се ободрява сърцето му, когато проявиш добрина, ще започнеш да търсиш всяка възможност да насърчаваш другите. Практикуването се превръща в навик, навикът става стил на живот, а стилът на живот е заразителен.

Сигурно има някой около теб, който се нуждае от насърчение. Най-сигурният начин да си постоянно насърчен е да практикуваш радостта да насърчаваш някой друг. Когато хората те видят, че идваш, нека се почувстват така, както се е почувствал Павел: „И Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри“ (Деяния 28:15). Добрата компания винаги прави деня ярък и благославя сърцето.

Молитвата ми за теб днес е: живей смело, окуражавайки другите.

Живот, угоден на Бога

„С вяра Енох бе преселен… понеже… бе засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога“ (Евреи 11:5)

„За да угодим на Бога не са нужни съвършени дела, а пълно доверие и покорство“

Бъди подготвен, че понякога ще срещаш хора, на които е трудно да се угоди. Това е неизбежно. С някои е трудно да се общува, защото са нещастни, недоволни от себе си и от всички останали. И в някакъв момент между подобни нормални преживявания започва да се прокрадва необоснования страх, че на Бог може би също е трудно да се угоди. Все пак Неговите очаквания са доста високи и примера, който ни е оставил, е единствен по рода си. Той е съвършен, никога не се проваля и никога не се колебае. Как е възможно да Му се угоди?

Спомням си една много тъжна случка от дните, когато синът ни беше в началото на гимназията. След много сериозна дискусия относно успеха му, който беше среден (но според мен под неговите способности), осъзнах, че разговорът всъщност е бил по-скоро строг монолог, отколкото диалог и много по-напрегнат, отколкото целях. За негово добро и заради бъдещето му аз не можех да приема това, че той не дава най-доброто от себе си. Но макар, че оценките му имаха значение за мен, синът ми имаше по-голямо значение. Влезнах в стаята му, сърцето ми се съкруши, когато го чух да казва: „Татко, нищо от това, което правя не те задоволява“. Неговата болка стана и моя. Докато седях на леглото му се опитах да го уверя, че недоволството ми от оценките му не означава, че не съм удовлетворен от него. Чувстваш ли понякога, че Бог е родител, когото не можеш да задоволиш? Според мен Бог се чувства така, както аз се почувствах тогава, когато си мислим, че не може да Му се угоди.

Примерът и поученията на Исус говорят точно обратното. Неговият Отец заявява пред всички: „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение“ (2 Петър 1:17, 18). Неговото благоволение… Какво повече беше нужно да се каже? Исус даде пример за живот, изпълнен с увереността, че Бог е доволен. Исус имаше неоспорима увереност: „Аз винаги правя това, което Му е угодно“ (Йоан 8:29). Когато знаеш, че Бог е доволен, ще имаш трудна за обяснение свобода и куража да живееш смело. Сега ще си кажеш: „Разбира се, че Исус беше угоден на Бога. Той беше Божият син. Но аз… Аз трябва да се справям всеки ден със собствената си човешка природа и с тази на другите“.

В Библията е записано следното забележително твърдение отностно един човек: „С вяра Енох бе преселен… понеже… бе засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога“ (Евреи 11:5). Ако Енох го направи, ти също можеш! Простата вяра е угодна на Бога (Евери 11:6). Искреното покорство е угодно на Бога (1 Йоан 3:22, 23). Достойният живот е угоден на Бога (Колосяни 1:10). Да правиш добро и да споделяш това, което имаш, е угодно на Бога (Евреи 13:16). Това са само примери, но те не подлежат на дискусия.

За да угодим на Бога са нужни не съвършени дела, а пълно доверие и покорство. Ето тайната: „А Бог на мира… дано ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като върши във вас това, което е угодно пред Него чрез Исус Христос“ (Евреи 13:20, 21). Прочети го отново. Забележи, че Бог те усъвършенства във всичко, което очаква от теб. Можеш да направиш това, което Бог иска. Бог ще изработи в теб това, което Му е угодно. Той те прави способен да направиш това, което иначе не би могъл.

Молитвата ми за теб днес е: давай на Бога най-доброто, на което си способен, довери Му се за останалото.

снимка: Интернет

За аплодисментите на Един

„Господ е Бог на знание и от Него се претеглят делата” (1 Царе 2:3)

„За Бога причината да извършиш нещо е толкова важна, колкото и самото действие“

Като млад пастир прочетох една история, която много дълбоко повлия начина, по който исках да живея живота си и да служа. Ставаше дума за един млад музикант, приет за ученик на най-известния концертиращ пианист за времето си. След години на подготовка и дисциплина, младият пианист изнесъл концерт в Карнеги Хол в Ню Йорк – най-престижната сцена в Америка от 1891 г. насам. След всяко изпълнение аплодисментите ставали все по-силни и изпълвали залата, но той почти не спирал, за да ги приеме. Просто се потапял в следващото произведение. Макар и незабелязано за повечето хора, той гледал към ъгала на един отдалечен балкон и всеки път свирел с все по-голямо майсторство. След най-доброто си изпълнение се изправил, за да приеме с благодарност аплодисметите на публиката, която била на крака. Накрая видял и своя известен учител, който ентусиазирано давал тон на буйните аплодисменти. Знанието, че е удовлетворил учителя, на когото дължал целия си успех, му било достатъчно и в този момент, и до края на живота!

Тази история поставя въпрос към всеки от нас: „Кого се опитваш да удовлетвориш с живота си“? Някои хора живеят, за да угаждат на другите. Други изглежда са доволни, само ако угаждат на себе си. Моето предложение е ти да решиш да живееш живота си така, че да угодиш преди всичко на Бога. Благодарен съм за признанието и оценката на другите, но искам да живея живота си за аплодисментите само на Един – на Господ Исус Христос. В края на живота ти, Неговите думи: „Добре свършена работа“, ще бъдат по-скъпи от всяко друго одобрение. Библията казва: „Каквото и да вършите, работете от цялото си сърце, така, сякаш се трудите не за хора, а за Господа… Служете на Христос, истинския ви Господар“ (Колосяни 3:23, 24, прочети 1 Солунци 2:3-6).

Има моменти, в които не знаем какво има в сърцата ни, дори да мислим обратното. Еремия пита: „Сърцето… кой може да го познае“ (Еремия 17:9). Понякога хората вършат добри дела, но имат неправилни мотиви и постъпката не ги оправдава. Друг път ще направят правилните неща с погрешни мотиви и ще бъдат изненадани, че нещата не вървят добре.

Фарисеите постъпваха по втория начин. Те обожаваха неправилната публика. Всичко, което правеха беше, за да получат публична похвала, а не защото бяха посветени на доброто. Те вършеха прекрасни, религиозни дела – молеха се, постеха, даваха щедро – но Исус забеляза, че те го правеха, за да получат признание от хората, за да бъдат видени, наградени и почитани. Тези хора бяха заети да вършат правилното, но с погрешни мотиви (Матей 6:1-8, 16-18). Исус оценяше действията им, като одобряваше постъпките, но осъждаше мотивите им. Не бъди фарисей (Псалм 139:23, 24).

За Бога причината да извършиш нещо е толкова важна, колкото и самото действие. От историята за помазването на цар на Юда от Самуил можем да разберем нещо важно за Бога: „Човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце“ (1 Царе 16:7). Не можем да впечатлим Бога с изкуствени неща. Той цени същността и истинските неща.

„Господ е Бог на знание и от Него се претеглят делата… Аз, Господ, изпитвам сърцето, опитвам вътрешностите, за да въздам на всеки според постъпките му и според плода на делата му“ (1 Царе 2:3, Еремия 17:10). Бог винаги гледа сърцето. Той знае истинските ти мотиви, дори и да не ги осъзнаваш. Чистотата пред Него ни носи радост.

Молитвата ми за теб днес е: да ходиш с чисто и отворено сърце пред Бога.

снимка: Интернет