Posts Tagged ‘подкрепа’

Насърчителите

„А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда, да утеши сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово“ (2 Солунци 2:16, 17)

„Насърчението е дар, който всеки може да даде и всеки оценява“

НасърчителитеРазочарованието идва, когато очакванията и предположенията ни не се оправдаят. Ако разочарованието се задържи дълго или се натрупат много разочарования, в резултат идва обезсърчението. Обезсърчението има емоционален елемент, но всъщност е много повече. Емоцията прикрива липсата ни на сила да постоянстваме. Колкото и неправилни да изглеждат тези чувства, те могат временно да те убедят, че твоето моментно разочарование е определящо за бъдещето ти. Бог има добра новина за теб: „Затова ние не се обезсъчаваме, но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява“ (2 Коринтяни 4:16-18). Куражът ни идва от убедеността, че Бог контролира всичко и нещата ще бъдат добре.

„А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда, да утеши сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово“ (2 Солунци 2:16, 17). Когато си обезкуражен, чети това бавно и често. Понякога Бог те окуражава като в конкретната ситуация ти изпраща насърчител.

Павел описа своята нужда от насъчение: „Защото откакто дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение; отвън борби, отвътре страхове. Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с идването на Тит; и не просто с идването му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мен; така че още повече се зарадвах“ (2 Коринтяни 7:5-7).

Спомням си, че татко казваше: „Всеки прави другите щастливи. Някои – когато идват, други – когато си отиват“. Бъди като Тит – радостно присъствие и носител на добри вести.
Всеки има нужда от насърчител – приятел, който ти помага да почувстваш и след това да разбереш, че има основание да се надяваш. Можеш да бъдеш насърчител от световна класа, ако пожелаеш. Може би никога не си предполагал, че това, което казваш или правиш, има някакво значение. Но всъщност има, и ти можеш наистина да окуражаваш. Човек, който живее в очакване да върши само велики дела, никога не извършва малките, които са от голямо значение. Йосиф бил толкова добър в благославянето на други хора, че те го преименували във Варнава, което ще рече син на утеха (или син на увещание или насърчение) (Деяния 4:36).

Насърчението е дар, който всеки може да даде и всеки оценява. „Затова, насърчавайте се помежду си и се назидавайте един друг“ (1 Солунци 5:11). Веднъж, щом видиш как светва лицето на някой при споделена дума или как се ободрява сърцето му, когато проявиш добрина, ще започнеш да търсиш всяка възможност да насърчаваш другите. Практикуването се превръща в навик, навикът става стил на живот, а стилът на живот е заразителен.

Сигурно има някой около теб, който се нуждае от насърчение. Най-сигурният начин да си постоянно насърчен е да практикуваш радостта да насърчаваш някой друг. Когато хората те видят, че идваш, нека се почувстват така, както се е почувствал Павел: „И Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри“ (Деяния 28:15). Добрата компания винаги прави деня ярък и благославя сърцето.

Молитвата ми за теб днес е: живей смело, окуражавайки другите.

Реклами

Живот, угоден на Бога

„С вяра Енох бе преселен… понеже… бе засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога“ (Евреи 11:5)

„За да угодим на Бога не са нужни съвършени дела, а пълно доверие и покорство“

Бъди подготвен, че понякога ще срещаш хора, на които е трудно да се угоди. Това е неизбежно. С някои е трудно да се общува, защото са нещастни, недоволни от себе си и от всички останали. И в някакъв момент между подобни нормални преживявания започва да се прокрадва необоснования страх, че на Бог може би също е трудно да се угоди. Все пак Неговите очаквания са доста високи и примера, който ни е оставил, е единствен по рода си. Той е съвършен, никога не се проваля и никога не се колебае. Как е възможно да Му се угоди?

Спомням си една много тъжна случка от дните, когато синът ни беше в началото на гимназията. След много сериозна дискусия относно успеха му, който беше среден (но според мен под неговите способности), осъзнах, че разговорът всъщност е бил по-скоро строг монолог, отколкото диалог и много по-напрегнат, отколкото целях. За негово добро и заради бъдещето му аз не можех да приема това, че той не дава най-доброто от себе си. Но макар, че оценките му имаха значение за мен, синът ми имаше по-голямо значение. Влезнах в стаята му, сърцето ми се съкруши, когато го чух да казва: „Татко, нищо от това, което правя не те задоволява“. Неговата болка стана и моя. Докато седях на леглото му се опитах да го уверя, че недоволството ми от оценките му не означава, че не съм удовлетворен от него. Чувстваш ли понякога, че Бог е родител, когото не можеш да задоволиш? Според мен Бог се чувства така, както аз се почувствах тогава, когато си мислим, че не може да Му се угоди.

Примерът и поученията на Исус говорят точно обратното. Неговият Отец заявява пред всички: „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение“ (2 Петър 1:17, 18). Неговото благоволение… Какво повече беше нужно да се каже? Исус даде пример за живот, изпълнен с увереността, че Бог е доволен. Исус имаше неоспорима увереност: „Аз винаги правя това, което Му е угодно“ (Йоан 8:29). Когато знаеш, че Бог е доволен, ще имаш трудна за обяснение свобода и куража да живееш смело. Сега ще си кажеш: „Разбира се, че Исус беше угоден на Бога. Той беше Божият син. Но аз… Аз трябва да се справям всеки ден със собствената си човешка природа и с тази на другите“.

В Библията е записано следното забележително твърдение отностно един човек: „С вяра Енох бе преселен… понеже… бе засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога“ (Евреи 11:5). Ако Енох го направи, ти също можеш! Простата вяра е угодна на Бога (Евери 11:6). Искреното покорство е угодно на Бога (1 Йоан 3:22, 23). Достойният живот е угоден на Бога (Колосяни 1:10). Да правиш добро и да споделяш това, което имаш, е угодно на Бога (Евреи 13:16). Това са само примери, но те не подлежат на дискусия.

За да угодим на Бога са нужни не съвършени дела, а пълно доверие и покорство. Ето тайната: „А Бог на мира… дано ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като върши във вас това, което е угодно пред Него чрез Исус Христос“ (Евреи 13:20, 21). Прочети го отново. Забележи, че Бог те усъвършенства във всичко, което очаква от теб. Можеш да направиш това, което Бог иска. Бог ще изработи в теб това, което Му е угодно. Той те прави способен да направиш това, което иначе не би могъл.

Молитвата ми за теб днес е: давай на Бога най-доброто, на което си способен, довери Му се за останалото.

снимка: Интернет

За аплодисментите на Един

„Господ е Бог на знание и от Него се претеглят делата” (1 Царе 2:3)

„За Бога причината да извършиш нещо е толкова важна, колкото и самото действие“

Като млад пастир прочетох една история, която много дълбоко повлия начина, по който исках да живея живота си и да служа. Ставаше дума за един млад музикант, приет за ученик на най-известния концертиращ пианист за времето си. След години на подготовка и дисциплина, младият пианист изнесъл концерт в Карнеги Хол в Ню Йорк – най-престижната сцена в Америка от 1891 г. насам. След всяко изпълнение аплодисментите ставали все по-силни и изпълвали залата, но той почти не спирал, за да ги приеме. Просто се потапял в следващото произведение. Макар и незабелязано за повечето хора, той гледал към ъгала на един отдалечен балкон и всеки път свирел с все по-голямо майсторство. След най-доброто си изпълнение се изправил, за да приеме с благодарност аплодисметите на публиката, която била на крака. Накрая видял и своя известен учител, който ентусиазирано давал тон на буйните аплодисменти. Знанието, че е удовлетворил учителя, на когото дължал целия си успех, му било достатъчно и в този момент, и до края на живота!

Тази история поставя въпрос към всеки от нас: „Кого се опитваш да удовлетвориш с живота си“? Някои хора живеят, за да угаждат на другите. Други изглежда са доволни, само ако угаждат на себе си. Моето предложение е ти да решиш да живееш живота си така, че да угодиш преди всичко на Бога. Благодарен съм за признанието и оценката на другите, но искам да живея живота си за аплодисментите само на Един – на Господ Исус Христос. В края на живота ти, Неговите думи: „Добре свършена работа“, ще бъдат по-скъпи от всяко друго одобрение. Библията казва: „Каквото и да вършите, работете от цялото си сърце, така, сякаш се трудите не за хора, а за Господа… Служете на Христос, истинския ви Господар“ (Колосяни 3:23, 24, прочети 1 Солунци 2:3-6).

Има моменти, в които не знаем какво има в сърцата ни, дори да мислим обратното. Еремия пита: „Сърцето… кой може да го познае“ (Еремия 17:9). Понякога хората вършат добри дела, но имат неправилни мотиви и постъпката не ги оправдава. Друг път ще направят правилните неща с погрешни мотиви и ще бъдат изненадани, че нещата не вървят добре.

Фарисеите постъпваха по втория начин. Те обожаваха неправилната публика. Всичко, което правеха беше, за да получат публична похвала, а не защото бяха посветени на доброто. Те вършеха прекрасни, религиозни дела – молеха се, постеха, даваха щедро – но Исус забеляза, че те го правеха, за да получат признание от хората, за да бъдат видени, наградени и почитани. Тези хора бяха заети да вършат правилното, но с погрешни мотиви (Матей 6:1-8, 16-18). Исус оценяше действията им, като одобряваше постъпките, но осъждаше мотивите им. Не бъди фарисей (Псалм 139:23, 24).

За Бога причината да извършиш нещо е толкова важна, колкото и самото действие. От историята за помазването на цар на Юда от Самуил можем да разберем нещо важно за Бога: „Човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце“ (1 Царе 16:7). Не можем да впечатлим Бога с изкуствени неща. Той цени същността и истинските неща.

„Господ е Бог на знание и от Него се претеглят делата… Аз, Господ, изпитвам сърцето, опитвам вътрешностите, за да въздам на всеки според постъпките му и според плода на делата му“ (1 Царе 2:3, Еремия 17:10). Бог винаги гледа сърцето. Той знае истинските ти мотиви, дори и да не ги осъзнаваш. Чистотата пред Него ни носи радост.

Молитвата ми за теб днес е: да ходиш с чисто и отворено сърце пред Бога.

снимка: Интернет

Неочаквана благодат

„Добрият човек намира благоволение пред Господа…“ (Притчи 12:2)

„Благоволението се проявява, когато нищо от това, което си направил не ти дава правото да получиш това, от което се нуждаеш“

„Мога ли да помоля за една услуга?“ Молил ли си някого да направи нещо за теб, без да имаш друго основание освен неговата добрина и щедрост? Дори толкова малко нещо като това да попиташ за час и посока. Човекът отсреща има правото да не се отзове, защото не ти дължи нищо. Ако ти помогне, то е поради неговото благоволение, желанието му да ти услужи.

Всеки има нужда от услуга в един или друг момент, по-често малка, понякога по-голяма. Всеки има нужда някой да му направи услуга, често и ти правиш такива. Спри и помисли – спомняш ли си ситуация, в която нищо не ти е давало правото да получиш това, от което се нуждаеш? Аз имам подобна случка в моя живот.

Връщах се от сватба, облечен в най-хубавия си костюм, беше горещ летен ден в Сан Антонио. На почти час път от дома, движейки се по натоварената магистрала, се случи неочакваното – спуках гума. Когато излязох от колата, въздухът беше като във фурна. Най-хубавият ми черен костюм и чисто бялата ми риза никога нямаше да бъдат същите, трябваше да ги пожертвам в тази неприятна ситуация. Тогава си спомних друг случай, също на натоварен път, когато крикът беше неподходящ за големия SUV и дълго време трябваше да се боря, докато успешно повдигна колата, за да сменя гумата.

Но в този момент благоволението и благодатта дойдоха при мен, точно когато най-много ми трябваха. Един камион намали скоростта и спря пред моя пострадал SUV. Чух непознат, но приятелски глас да казва: „Нека го направя вместо теб“. Това беше моят личен добър самарянин. Благодарих му като с половин уста протестирах, че не искам да го притеснявам. За щастие той настоя и отказа дори да му помогна.

Нямах нито правото, нито възможността да моля. Той видя нуждата ми и предложи помощ. За няколко минути той и синът му се бяха погрижили за проблема със собствения си солиден крик и инструменти, прибраха старата гума и се отправиха към камиона си. Аз ги последвах и няколко пъти предложих да им платя за добрината, с приготвени пари в ръка, но те с усмивка отказаха. Не очакваха нищо друго, освен моята благодарност.

В този ден един баща остави запомнящ се пример и незаличимо впечатление на своя малък син, много повече, отколкото би направил с думи. Този баща не ми помогна, защото трябваше да го направи или защото ми беше познат, или дори, за да получи нещо в замяна. Той ми направи услуга – чиста милост. Благодатта струва нещо на някого, но не изисква нищо от теб, единствено благодарност. Той прекъсна пътуването си, за да мога аз да продължа моето. Той работеше, докато аз гледах. Неговите дрехи бяха потни и покрити с пръст, моите не. Неговите ръце бяха мръсни, а моите чисти.

Това ми напомня за Исус. Той зае твоето място на кръста, умирайки за твоите грехове, а не за Своите. Няма нищо чудно, че наричат това удивителна благодат. Библията използва думите благоволение, милост и благодат като взаимозаменяеми. Конкордансът е пълен с препратки към думите милост и благодат, основно от Бог към хората, но понякога и от човек към човек, както е например при Йосиф: „Господ беше с Йосиф… и той придоби благоволение пред очите му (на Петефрий)“ (Битие 39:3, 4). Често фразата се среща във варианта, в който е използвана за Ной: „А Ной придоби Господното благоволение“ (Битие 6:8).

По самото си определение благодатта не може да бъде спечелена, независимо колко упорито и дълго работиш. Благоволението не може да се изисква или да се очаква. И двете са дарове, които се дават доброволно. Бог търси възможности да ти покаже благодатта Си и да ти даде благоволението Си (прочети 2 Летописи 16:9). Как тогава получаваш тази благодат и това благоволение? Лесно е – признай нуждата си, честно и смирено помоли Бог за помощ, приеми предложението Му (Ефесяни 2:1-10).

Молитвата ми за теб днес е: животът ти да е увенчан с благоволението на хората и Божията благодат.

снимка: Интернет

Окуражители

„…понеже успокоиха моя дух и вашия…“ (1 Коринтяни 16:18)

„Всеки човек се нуждае от приятел, който е готов да го изслуша със загриженост и от място, където да бъде освежен“

Всеки има нужда от човек до себе си. А някои хора като че ли имат нужда от човек до себе си през цялото време. Всички имаме нужда от приятел, с когото да се видим и да поговорим – приятел, който да ни изслуша и е загрижен. Един толкова плодотворен автор и мисионер като апостол Павел разбираше тази истина. В писмата си той често споменава своите спътници и помощници в пътешествията. Техните имена обикновено са ни непознати – неизвестни хора, познати единствено на Павел и на шепа други. Но те са били от голямо значение за живота и служението му.

„Радвам се за идването на Стефаний, на Фортунат и на Ахаик, защото те запълниха вашата липса; понеже успокоиха моя дух и вашия, затова признавайте такива човеци“ (1 Коринтяни 16:17, 18). Павел беше радостен и окуражен от пристигането на приятелите си. Толкова се радвам, че и аз имам такива приятели и се надявам, че аз също съм такъв приятел.

Животът ни не е низ само от хубави моменти. Понякога пътят, по който вървим е труден и проблемите на раменете ни са тежки. Приятелите могат да направят и най-лошия ден по-добър, неприятното – поносимо, трудното – възможно. Ако искаш другите да са до теб в трудностите ти, постарай се да намираш време за тях и да ги цениш в най-щастливите си дни и бъди до тях в техните трудности.

Окуражаването е често срещана тема в Новия завет. Окуражавам означава да вдъхна кураж. Всекидневният ни живот изисква кураж, а за да го имаме се нуждаем от помощта на околните. „…откъдето братята (в Рим), като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми, за да ни посрещнат; и Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри“ (Деяния на апостолите 28:15).

Бог е най-добрият Окуражител. „А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда, да окуражи (утеши) сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово“ (2 Солунци 2:16, 17). Ако търсиш кураж – най-добре отиди първо при Бога. Той ще е до теб, когато другите няма да могат. Неговата загриженост за теб е непроменима. Освен това кой може да те вдъхнови и да ти даде смелост по-добре от Бога?

Бъди добър окуражител. Можеш да окажеш влияние в живота на другите и те също ще оказват влияние в твоя живот. „Затова, насърчавайте се помежду си и се назидавайте един друг, както и правите“ (1 Солунци 5:11). „…и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава“ (Евреи 10:24, 25).

Можеш да окуражаваш и себе си. Обезкуражаването най-често идва от самите нас, а не от другите – от нашият избор, от това, което мислим и вярваме. Хората упражняват своето обезкуражаване. Но ако това е истина, значи можем да се окуражаваме като започнем да мислим за други неща, като се стараем да мислим положително и да бъдем твърди във вярата си. „И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в Господа, своя Бог“ (1 Царе 30:6). Ако Давид успя да го направи, то и ти можеш – бъди окуражен в Бога днес!

Молитвата ми за теб днес е: Божията доброта да ти дава кураж, който да споделяш с другите.

снимка: Интернет

Втората миля

„Служете… с веселие“ (Псалм 100:2)

„Всяка задача е трудна, когато служим неохотно и без радост“

Вероятно всички сме виждали човек да върши някаква задача, която не харесва, а и самите ние сме били в подобни ситуации в един или друг момент. Често ни се налага да правим неща, които се изискват от нас, макар да нямаме желание за тях. Такъв е животът. Най-добре е да запомним, че отношението, с което служим, е важно точно толкова, колкото и самата задача. Всяка задача е трудна, когато служим неохотно и без радост. Работата вероятно ще бъде свършена, но не достатъчно добре и без удовлетворение.

Исус не одобряваше нагласата да вършим само това, което искаме, тогава, когато искаме. Неговият лек за тази нагласа беше „изминаването на втората миля“. Знаем какво означава това. Изминаването на втората миля описва желанието на човека да направи повече от това, което се изисква от него. Да извървиш първата миля означава просто да направиш задължителното, изминаването на втората миля представя избора ти да направиш всичко, което можеш и което би трябвало да направиш. И никога няма да я изминеш, освен ако не го направиш с радост. Направиш ли само това, което се изисква от теб, няма да изпиташ удовлетворение. Ако така или иначе ще служиш, защо не намериш начин да прекараш добре, докато го правиш?

В окупираната Палестина политическата обстановка позволяваше на римските войници да задължават всеки евреин да носи оръжията им една миля. Това беше изискване на закона. Не беше нужно хората да го харесват, но със сигурност трябваше да се подчиняват. Исус издигна отговора на това изискване далеч над неохотното съгласие до нивото на радостна услуга. Той учеше: „Ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата. На този, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха. Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две“ (Матей 5:39-41). Ако с готовност правим повече, отколкото някой може да ни принуди, ще открием истинската свобода и радост да служим.

Псалмистът пише: „Служете на Господа с веселие“ (Псалм 100:2). Тук трябва да спра, за да проверя сърцето си и да призная, че се стремя да служа на Бога, но дали винаги го правя с готовност? Има ли моменти, когато Му служа, защото трябва, а не го правя с радост? Не искам това да се случва в живота ми, но предполагам понякога е било точно така.

Предлагам едно още по-практично приложение на днешния стих. То изглежда така: „Служи на __________ с радост“. Чие име ще поставиш там – на съпруга или съпругата си, на семейството, на приятелите, на работодателя, на някой непознат, с по-малко късмет, на някой, на когото е ужасно трудно да се угоди? Ако не служим на другите с радост, как въобще можем да служим на Бога с радост? Павел обръща внимание на това, че двете са неразделно свързани: „Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци; понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господ Христос“ (Колосяни 3:23, 24).

Молитвата ми за теб днес е: дано винаги намираш сили да извървиш втората миля.

снимка: Интернет

Неприятности и съпротива

„Ако Бог е за нас, кой може да е против нас?“ (Римляни 8:31)

„Често се тревожим твърде много, а възхищението ни пред Всемогъщия Бог е недостатъчно“

Имали ли сте моменти, в които си мислите, че всичко работи срещу вас? Всеки се е чувствал така понякога. В такива моменти е лесно да започнем да се самосъжаляваме, но така само ще загубим време и ще похабим емоциите си. Затова нека бъдем много внимателни с това. Животът не винаги е справедлив и обстоятелствата не винаги са в наша полза. Това важи за всеки човек.

Успехът в живота не зависи от доброто стечение на обстоятелствата. Всеки от нас има своя дял и от смеха, и от сълзите. Сълзите обикновено са резултат от трудни моменти или трудни хора. Исус ни е предупредил, че те могат да откраднат Божието слово от сърцата ни (Матей 13:20, 21). Исус нарича тези моменти „неприятности и гонения“. Успехът ти до голяма степен зависи от това колко добре се справяш в такива ситуации и с такива хора.

Когато неприятности, малки или големи, те обкръжават и съпротивата е готова да нападне, задай си въпроса, който и Павел задава: „Ако Бог е за нас, кой може да е против нас?“ (Римляни 8:31). Нека първо да отбележа какво този стих със сигурност не означава, колкото и да не ни се иска. Библията не обещава, че от живота ни ще бъдат премахнати предизвикателствата и свадливите хора. Всъщност, Павел говори точно за тях.

Павел, който е опитал всичко от най-доброто до най-лошото в живота, задава няколко дълбоки въпроса, които слагат пръст в раната, но също така помагат за укрепване на вярата (2 Коринтяни 1:8-10; 6:4-10). В посланието си към последователите на Христос в Рим, той пита: „Кой може да обвини избраните от Бога?… Кой може да ги осъди?… Кой ще ни отдели от любовта на Христос?“ (Римляни 8:33-35).

Какви са твоите въпроси? Какво отговаря сърцето ти? Може би усещаш жилото на хора, които те обвиняват и настояват, че неприятностите и съпротивата са резултат от някакъв грях, който е разгневил Бога. Приятелите на Йов си мислеха същото за него. Може би някой те осъжда насаме или публично, докато ти просто се опитваш да оцелееш. Може би някой ти казва, че Бог се е отдръпнал от теб, а болката и самотата ти са реакция на това. Може би дори твоите собствени въпроси продължават да натякват и да предизвикват съмнение в Божията любов. Не пропилявай ценно време като обръщаш внимание на тези неща.

Апостол Павел обяснява тази проста истина – ако се оставиш спокойно и уверено на Божията грижа, неприятностите и съпротивата в живота ти никога няма да могат да устоят пред Него, защото Той винаги и изцяло е на твоя страна. Често се тревожим твърде много, а възхищението ни пред Всемогъщия Бог, Който винаги е на наша страна, е недостатъчно!

Ето отговорът на Павел: „Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нищо не ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляни 8:37-39). Надявам се, че това ще бъде и твоят отговор.

Молитвата ми за теб днес е: нека Христос бъде твоя почивка и убежище.

снимка: Интернет