Posts Tagged ‘поклонение’

Време е да пеем

„Пейте и възпявайте Господа в сърцето си“ (Ефесяни 5:19)

„Помазаната музика храни духа и издига душата“

Време е да пеемМоят приятел Кембъл веднъж ми каза: „Ако искаш да разбереш какво изпълва сърцето ти, наблюдавай какво се излива от него, когато си разтърсен неочаквано и враждебно“. Какво има в сърцето ти? Понякога звуците на това, което се излива, могат да бъдат обезсърчаване, недоволство, оплакване, обезкуражаване или самосъжаление – не много добри звуци. Научих, че това, с което изпълвам сърцето си и ума си всекидневно, ще се излее, когато попадна в неудобни и неочаквани моменти. Слушай помазана музика, която храни духа ти и издига душата ти. Скривай в сърцето си Божието слово всеки ден (Псалм 1:1-3). Всеки ден издигай гласа си в хваление (Псалм 34:1).

Ето как става това: „Изпълвайте се с Духа“ (Ефесяни 5:18). В гръцкия текст този глагол е в сегашно повелително време и сочи за непрекъснатата и прогресираща работа на Святия Дух. „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, вярност, кротост, себеобуздание; против такива няма закон. А които са Исус Христови, са разпънали плътта заедно със страстите и пожеланията й. Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим“ (Галатяни 5:22-25). От пълнотата на Духа следва Неговото влияние и ръководство.

Звуците на радост при обикновени житейски случки и събития са доказателство за сърце, изпълнено с Духа. Апостол Павел учи Христовите последователи в Ефес: „И разговаряйте се с псалми и химни, и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си, и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца, в името на нашия Господ Исус Христос“ (Ефесяни 5:19, 20). Духовните песни и благодарността за всичко и по всяко време се изливат свободно от сърцето, изпълнено с Духа и са автентичния израз на Христов последовател, изпълнен с Духа. Нашата християнска вяра с любов и отдаденост през поколенията се изразява в песните и проповедите ни: „Като пеете с благодат в сърцата си“ (Колосяни 3:16, 17).

В Писанията има забележителни случаи, когато „псалми, химни и духовни песни“ са освобождавали Божието присъствие и мощ в особени ситуации:

  • (1) Победната нова песен на Мойсей, разказваща за Божия триумф при Червено море (Изход 15).
  • (2) Изпълнената с ентусиазъм нова песен на Давид, радостно празнуваща Божието присъствие, когато Ковчегът на завета бе върнат на Израел (2 Царе 6:14, 15).
  • (3) Новата песен на покорство на цар Йосафат, изявяваща вярата в Божието обещание и мощ, когато певците и хвалителите вървяха пред армията срещу враговете (2 Летописи 20:20-23).
  • (4) Благодарствената нова песен на Павел и Сила, фокусираща повече върху това кой е Бог, отколкото къде се намират (Деяния на апостолите 16:23-34).

Каквото и да е твоето настоящо състояние, винаги е точното време да пееш помазана песен. Дай на Бог твоя глас на хваление, Бог ще ти даде стиховете на победа и радост.

Молитвата ми за теб днес е: имай в сърцето си песен, която ще повдигне духа ти.

снимка: Интернет

Реклами

Олтари на посвещение

„Авраам издигна олтар на Господа, Който му се яви“ (Битие 12:7)

Само в посвещението, което Господ очаква от теб, ще намериш обещанията, които търсиш“

Олтари на посвещениеИсторията на пътуването на Авраам е маркирана с „жалони на покорството и олтари на посвещението“. Тези характеристики описват всяко целенасочено търсене на Бога. Покорството е искрения израз на вярата: „С вяра Авраам се покори… и тръгна без да знае къде отива“ (Евреи 11:8). Покорството е съществено и безусловно (погледни предишния материал). Днес предлагам втория много важен аспект от Авраамовия път на вяра – „Олтари на посвещение“.

Олтарите са значими за Бога и важни в духовното пътуване на всеки човек. Посвещението на Бога е съществено и безусловно във всеки духовен напредък. Имай предвид, че посвещението не е нещо случайно и има висока цена. Олтарите в Стария завет бяха мръсни, окървавени места, на които беше приемливо да се принасят само първи плодове и съвършени жертви. Тези жертви бяха само първообраз на съвършената жертва: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).

Чрез болезненото разпознаване на греха си Давид опозна Божието сърце: „Жертви, благоугодни на Бога, са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш“ (Псалм 51:16, 17). Най-добрата дефиниция за съкрушено и разкаяно сърце, която съм чувал е: „Сърце, в което злото е било пречупено“.  В наши дни олтар на посвещение е там, където смирено се покланяш пред върховната власт на Бога, свято място на поклонение, изразено чрез скъпа жертва и искрено посвещение на твоята преданост, привързаност и воля.

Посвещението се превърна в начин на живот за Авраам и трябва да се превърне и в твой начин на живот. На всяко място, на което Авраам разпъваше шатрата си, той издигаше олтар, изкопаваше кладенец и там се покланяше на Бога. Отново и отново за него се казваше: „Авраам издигна олтар на Господа, Който му се яви“ (Битие 12:7, Битие 12:8, 13:18, 22:9).
На всеки олтар Авраам принасяше жертва и още повече посвещаваше себе си на Бога и на Неговите обещания да умножи и благослови потомството му (Римляни 4:17-21). Няма друг случай, който да свидетелства за степента на Авраамовото покорство и посвещение, както олтара, който издигна на хълма Мория (Битие 22:1-17).

„С вяра Авраам се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри… защото очакваше един град, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог“ (Евреи 11:8-10). Посвещението се изразява най-добре чрез покорство, въпреки настоящата действителност, държейки здраво неумолимата вяра в обещаното бъдеще. Обещанията и неизменността, които търсиш, могат да бъдат намерени само в покорството и посвещението, които Бог очаква. „Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас… Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас“ (Римляни 8:18, 2 Коринтяни 4:16-18).

Има моменти, в които олтарът на посвещение трябва да бъде поправен, както се случи с Израел: „И Илия поправи Господния олтар, който беше съборен… Взе дванадесет камъка и построи от камъните олтар в Господното име… Тогава падна огън от Господа и изгори всеизгарянето“ (3 Царе 18:30-39). Има ли някакви поправки, които трябва да направиш на олтарите, на които ти си направил посвещения на Бога?  „И така, братя, аз ви умолявам, чрез Божиите милости, да представите телата си за жертва жива, свята, благоугодна на Бога… За да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено“ (Римляни 12:1,2).  „Жертва жива, свята, благоугодна на Бога“ си ти и твоят живот.

Молитвата ми за теб днес е: поднови посвещението си и се реши да бъдеш напълно Негов.

Търси Бога

„Боже, Ти си мой Бог; искрено Те търся; душата ми жадува за Теб“ (Псалм 63:1)

„Дори да имаш време в излишък, то няма да ти е достатъчно, за да направиш нещата, които не желаеш да правиш“

Търси БогаЖеланията ти определят посоката, в която отиваш. Давид написа: „Боже, Ти си мой Бог; искрено Те търся“ (Псалм 63:1). Възможно ли е той да каже искрено: „Боже, Ти си мой Бог“, но да няма желание да Го търси? Има християни, които изповядват, че Той е техен Бог, но не Го търсят искрено. Изповядват Го като свой Бог, но Той не е тяхна цел. Това прекъсване на връзката може би се дължи по-скоро на разсейване, отколкото на липса на интерес.

Исус каза за някои от религиозните хора: „Тези хора Ме почитат с устните си, но сърцата им са далеч от Мен“ (Матей 15:8). Ако наистина Той е твой Бог, почитай Го като такъв. Насочи живота си към това да Го търсиш и да Го опознаваш. В това ще намериш пълноценен живот (Йоан 10:10).

Нека бъдем практични. Можеш ли да кажеш за себе си, че искрено търсиш Бога? Ако не – защо? Ако да – в какво се изразява това? Нека сме наясно за едно – не търсим Бога, защото „се е загубил“. Ние с теб бяхме изгубените, а Той като Добър пастир, който оставя деветдесет и деветте, за да намери изгубената, дойде да те търси… докато Го намериш (Лука 15:4).

Как се отнасяш с такъв Бог? Единственият достоен отговор за такъв Спасител е да предадеш живота си, за да познаваш и да служиш на Този, който те обича толкова много и е пожертвал Себе Си за теб. Той не се умори или обезсърчи докато търсеше душата ти. Божията любов беше непримирима. Благодатта Му беше необятна. Да търсиш Бога искрено е подходящият отговор на любовта, която Той ти е показал (Юда 3).

Копнежът на Павел беше хората да Го търсят. Може би ще протегнат ръка и ще Го намерят, макар че Той е близо до всеки един от нас. „Защото в него живеем, движим се и съществуваме“ (Деяния 17:27, 28). Той не е далеч, близо е. Не е загадъчен, а те кани да Го познаеш. Не се крие, а се разкрива. Човешката история свидетелства за това, че Бог е достъпен за всеки, който извика към Него. Обещанието няма изключения и няма краен срок.

„Приближавайте се към Бога и Той ще се приближава към вас“ (Яков 4:8).

Време ли ти липсва или пък желание? Животът е напрегнат, свободното време е рядкост. Това важи за всички. Библията мъдро казва: „Постъпвайте разумно като използвате всяка възможност“ (Ефесяни 5:15, 16). Часът има еднакъв брой минути и денят еднакъв брой часове за всички. Но не знаеш колко дни, месеци и години ти предстоят. Напрегнатият график е удобен, за да не направиш това, което всъщност не ти се прави. Дори да имаш малко свободно време, ще намериш кога да направиш нещата, които искаш. Дори да имаш време в излишък, то няма да ти е достатъчно, за да направиш нещата, които не желаеш да правиш.

На хората им липсва желание… Това е факт. Исус плака за един град и една нация, казвайки: „О, Ерусалим… колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошката прибира пилетата под крилата си, но не искахте“ (Матей 23:37). Те имаха поканата на Исус, но нямаха желание. Дали Исус плаче за твоето пренебрежение, както за тяхното? Ние самите трябва да плачем за пренебрежението в сърцата си.

Молитвата ми за теб днес е: признай Бог за достоен за всяко усилие, което общуването с Него изисква.

снимка: Интернет

Гледай нагоре

„Повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна“ (Даниил 4:34)

„Твоите отговори са горе – където управлява Бог и пребивава мъдростта“

Гледай нагореЖивотът може да стане объркан и да изглежда, че всичко е извън контрол. Може да изгубиш пътя и да не знаеш как да намериш посоката. Може да се отчаяш, без да търсиш утешение и насърчение. Ще има случаи, в които няма да знаеш към кого да се обърнеш за помощ. Понякога семейството и приятелите ти ще се опитват да ти помогнат, но тяхната помощ няма да ти помага. Понякога животът ти ще е объркан, ще загубиш увереност или чувство за посока.

Но има и моменти, които си налагаш сам, когато лъжливи притеснения от личен характер или гордост те обвиват като пашкул, скриват от теб отговорите и помощта, от които имаш нужда. Много често се бориш сам, страхувайки се да се довериш на друг. Това се нарича гордост. Гордостта е заблудата, че си самодостатъчен. „Гордостта на човека ще го смири, а смиреният ще придобие чест“ (Притчи 29:23).

Чуйте думите на един човек, който научи това по трудния начин. Един мощен, но възгордял се Вавилонски цар, каза това: „Аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна, като благослових Всевишния и похвалих, и прославих Онзи, Който живее до века… а Той може да смири онези, които ходят горделиво“ (Даниил 4:34, 37). Има Бог на Небесата – Той знае кой си, знае къде си и разбира всичко, което те обърква. „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат“ (1 Петрово 5:5-7). Сред своето объркване ще намериш благодат.

Където и другаде да гледаш, търсейки отговорите, от които имаш нужда, бъркаш посоката. Както научи Навуходоносор, мъдростта идва отгоре, ако човек е достатъчно смирен да я потърси (Яков 1:5). „Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, сговорчива, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна“ (Яков 3:17). Много ценя една проста и практична дефиниция за мъдрост: „Мъдрост е способността да видиш собственото си положение от гледната точка на Бога“. Давид даде израз на тази истина (Псалм 71:1-17). Божият съвет е лесен: „Гледай нагоре“. В Божието присъствие истината носи яснота.

Типично е най-напред да гледаме навсякъде другаде, освен там, където мъдростта трябва да бъде търсена. Най-напред се вглеждаме вътре в себе си, за да намерим отговор, но там не можем да намерим нито яснота, нито разбиране, защото ги нямаме. Когато не успеем, поглеждаме навън – често безразборно – към всеки, който би предложил мнение, засилвайки нашето объркване. Твоите отговори са горе – където управлява Бог и пребивава мъдростта. Гледай нагоре!

Чети Библията – тя е богата на практични съвети, които отварят мъдростта на Небесата за теб. Размишлявай върху словото (Псалм 1:1-3).

Довери се на Святия Дух – Той е личният възпитател, Когото Исус описва като: „Духът на истината, Който ще ви упътва във всяка истина“ (Йоан 16:13).

Моли се и се покланяй. Това са важни практики, учещи духа да разпознава Божия глас. Търси приятелства, одобрени от Бога. Общувай с хора, които споделят и поддържат твоята вяра (Евреи 10:23-25). Бъди верен на истината – тя те прави свободен (Йоан 8:32).

Молитвата ми за теб днес е: търси мъдрост от Бога – всеки ден и във всяка ситуация.

снимка: Интернет

Очаквания

„…как трябва да се държат хората в Божия дом, който е църква на живия Бог…“ (1 Тимотей 3:15)

„Къде се намираш в момента не е толкова важно – по-важно кой си там, където си“

Често срещам хора, които си „търсят църква“. Те са пълни с очаквания, но много често не са наясно доколко те са правилни. Чудя се колко от тях имат точна библейска представа какво трябва да представлява една църква. Мисля, че всеки човек или семейство би трябвало да търси същото, което и Бог очаква от църквата Си.

Повлияни от съвременното консуматорско мислене, много хора търсят църква по същия начин, по който биха търсили супермаркет, ресторант или козметичен салон – удобно разположение и лесен достъп, качествен продукт на разумна цена, приятен персонал, добро обслужване, надминаване на очакванията. Позволете ми да предложа няколко основополагащи очаквания, които според мен характеризират една „добра“ църква:

  • Очаквам да намеря поклонение, в чиито център е Христос. Поклонението не е определен стил музика, не е дори това, което отговаря на личните ти предпочетания. Със сигурност не се случва само „отпред“, където тези, които го правят добре просто те развличат – това се нарича представление! Търси църква, в която хората са ангажирани – активни участници в изразяването на хваление към Бога. Не се допускат зрители.
  • Очаквам да намеря качествено библейско поучение – практично, уместно и приложимо към всекидневния живот, което да насърчава моето собствено изучаване и разбиране. Както пастора, така и хората трябва да ценят Божието слово и забележимо да се опитват да живеят според Неговите истини. „…смирено приемете посятото в сърцата ви Божие слово, което може да ви спаси. Бъдете изпълнители, а не само слушатели на Божието слово, иначе сами себе си заблуждавате“ (Яков 1:21, 22). Бог не търси учтиви слушатели, Той търси истинско покорство.
  • Очаквам да намеря истински приятелства. Една здрава църква представлява „семейство от семейства“, в което хората си помагат, защото са искрено загрижени един за друг. Не мога да преживея такива библейски взаимоотношения, ако ги огранича само до срещата в неделя сутрин. За толкова кратко време и в такава обстановка като църковната служба, мога да разбера дали някой обича Бога, но любовта към хората трябва да е „практична и забележима“, в един по-дълъг период от реалния живот извън сградата на църквата.
  • Очаквам хората да бъдат въвлечени по практичен начин в достигането на невярващи. Тези, които търсят Бога истински, ще изразяват Божието сърце към всички, ще докосват този свят в рамките на влиянието, което Бог им е дал. „…и ще бъдете свидетели за Мене… до края на земята“ (Деяния на апостолите 1:8).
  • Очаквам служение, което предлага щедро милост, основана на Библията. Очаквам църковните лидери да търсят Божието водителство и да водят с вяра и честност. Всяка църква може да казва на хората какво не бива да правят и много го казват на драго сърце. Аз бих търсил църква, която ми казва какво ще направи Бог и какво мога да направя аз, за да израствам духовно и да ходя в силата на Божието слово и Божия Дух. Това, което една църква ти предлага и това, което ти можеш да й предложиш, е еднакво важно.

Ето сега и това, което не очаквам. Не очаквам да намеря съвършеното място със съвършените хора. Ако някой от нас го намери, той ще го развали със собствените си несъвършенства. Не очаквам, че всичко ще се върти около мен. Не очаквам църквата (която и да е тя), да задоволява всичките ми нужди. Редно е да се съсредоточа върху това, което аз мога да направя за Бога и за другите.

Пожелавам ти приятно „търсене на църква“. Избирай внимателно и с молитва – животът ти може да зависи от това. Къде се намираш в момента не е толкова важно – по-важно е кой си там, където си.

Молитвата ми за теб днес е: разбери какво търси Бог и търси същото.

снимка: Интернет

Хвалението като начин на живот

„Всичко, което диша нека хвали Господа“ (Псалм 150:6)

„Делата на Бог са естествено продължение на Неговата доброта“

Случвало ли ви се е да имате нужда да хвалите Бога – без и със съществена причина за това? Преди хвалението да бъде изразено в живота, то трябва да е състояние на сърцето. Смятам, че хвалението е колкото израз, толкова и отношение. Ако в ежедневието си пропускаме да хвалим Бог, то неусетно това може да ни доведе до момент, в който арогантно да питаме: „Какво си направил за мен напоследък, Боже?“

Когато не ти идва на ум нещо, заради което да хвалиш Бога – започни да Го хвалиш, заради Неговата същност. Тази причина е достатъчно голяма, за да го направиш. Хвалението към Бога, както и благодарността към другите, се крие в твоето разбиране, а не в чувствата, свързани с даден момент или събитие. Просто погледни навътре, а не наоколо.

Чувал съм да обясняват, че хвалението се отнася за това, което Бог е направил. Това е някак различно от поклонението, което се отнася до Личността на Бога. Мисля, че всичко, което прославя и величае Бога се отнася директно до Неговата Личност. „Той е твоята хвала и Той е твоят Бог, който извърши за теб тези велики и страшни неща, които очите ти видяха“ (Второзаконие 10:21).

Как реално можеш да разграничиш добрите дела на Бога от Неговия характер и естество? Делата на Бог са естествено продължение на Неговата доброта. Давид не си прави труда да разграничава делата Му от Неговия божествен характер. Той хвали Бог и за двете. „Хвалете Го за мощните Му дела, хвалете Го според превъзходното Му величие“ (Псалм 150:2).

Кой е Бог за теб? Това е определящият фактор, който превръща живота ти в живот на хваление. Какво място има Всемогъщият в ежедневието ти? Колкото и място да си Му дал – можеш да Му благодариш не само, защото е до теб, но и защото живее в сърцето ти. „Чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че вкоренени и основани в любовта, да бъдете в състояние да разберете заедно с всичките светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните в цялата Божия пълнота“ (Ефесяни 3:17-19).

Направи хвалението свой стил на живот. То трябва естествено да тече от теб към Бог, също както естествено текат към теб Неговата милост и благодат. Добър израз на това е и благодарността ти към хората, които те благославят всеки ден. „И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги вие, които Му се боите, малки и големи!“ (Откровение на Йоан 19:5). „Всичко, което диша нека хвали Господа“ (Псалм 150:6).

Молитвата ми за теб днес е: докато дишаш – хвали Господа!

снимка: Интернет