Posts Tagged ‘покорство’

Прост избор

„Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Марк 8:34)

„Религията е твърде сложна, духовният живот е прост“

Прост изборЗдравият и силен духовен живот е напълно възможен за теб. Разбира се, това изисква стремеж, внимание и приоритет. Духовният живот не е за небрежни души. Той се постига целенасочено. Духовността не е толкова трудна, както някои хора смятат. Някои приемат или пък са погрешно научени, че духовният живот е поредица от религиозни правила, наредби, задължения, които трябва точно да се изпълняват. Стриктни закони, на които трябва да се подчиняват, религиозни протоколи, които трябва да се съблюдават.

Религията е твърде сложна, духовният живот е прост. Пророк Исая описва простотата на духовността за този, който искрено я търси: „И там ще има друм и път, Който ще се нарече път на светостта; Нечистият няма да мине през него, но ще бъде само за тях; Пътниците – даже и глупавите – няма да се заблуждават по него“ (Исая 35:8). Тук не става дума за твоята интелигентност, а за твоето покорство.

В Новия завет хората често молят да бъдат ученици на Исус. В други случаи Исус кани хора да бъдат Негови ученици. И в двата случая изборът остава техен, точно както е твой изборът да приемеш или да отклониш поканата да бъдеш Негов ученик. След като Исус беше кръстен от Йоан, Той започна да призовава хора да бъдат Негови ученици. Някои приемаха с готовност, други нямаха желание и отказваха.

Исусовата покана беше проста и все още е: „И Исус им каза: Елате след Мен…“ (Марк 1:16-20). Те веднага се отзоваха на Неговата покана. „И те веднага оставиха мрежите и Го последваха“. В компанията на Исус, старият ти живот все по-малко и по-малко може да се сравни с новия живот, който получаваш (Псалм 16:11, 2 Коринтяни 5:17). Благочестивите решения не се вземат лесно, но е лесно да живееш според тях, след като се решиш на това.

Исус обвиваше дълбоката и вечна истина във всекидневни истории, сравнявайки откриването на Божието царство с човек, който е открил съкровище в полето и с търговец, открил несравнима перла, като и двамата продават всичко, което имат, за да придобият това, което никога не са си представяли, че може да бъде тяхно (Матей 13:44-46). Когато следваш Исус, Той ти дава живот, несравним с всичко, което някога си мислил, че можеш да имаш (Римляни 15:5, 6). Самият Исус е отговор на всеки въпрос и изпълнение на всяко желание.

Ако следваш Исус, животът ти може да бъде пример и насърчение за други, които искат да Го следват, така както Павел окуражаваше християните в Коринт: „Следвайте моя пример, както аз следвам примера на Христос“ (1 Коринтяни 11:1). Да виждаш практическия модел на някой, който вярно следва Исус, е огромна помощ. Аз съм изпълнен с благодарност за всеки богоугоден приятел и духовен ментор – Кени, Кембъл, Дес, Дон, Андрю, Рик и много други, които ми дадоха живия пример и ме насърчиха да бъда последовател на Христос. И продължавам да се уча как да следвам Исус, като наблюдавам как те Го следват.

Да, трябва да се направят жертви – има неща, от които трябва да се откажеш, има нови отговорности, които трябва да поемеш и кръст, който трябва да прегърнеш: „И повика множеството заедно с учениците Си и им каза: Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и нека Ме следва. Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мен и заради благовестието, ще го спаси“ (Марк 8:34-38).

Ако следваш Исус от цялото си сърце, това което Той приготвя за бъдещето ти, е много повече от това, от което се отказваш. Сърцето на духовния живот е твоя отклик на простата Му покана да Го следваш. „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:31-33).

Молитвата ми за теб днес е: „И нека Бог на търпението и на утехата ви даде да бъдете единомислени помежду си според Христос Исус, така че с един ум и една уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос“ (Римляни 15:5, 6).

снимка: Интернет

Олтари на посвещение

„Авраам издигна олтар на Господа, Който му се яви“ (Битие 12:7)

Само в посвещението, което Господ очаква от теб, ще намериш обещанията, които търсиш“

Олтари на посвещениеИсторията на пътуването на Авраам е маркирана с „жалони на покорството и олтари на посвещението“. Тези характеристики описват всяко целенасочено търсене на Бога. Покорството е искрения израз на вярата: „С вяра Авраам се покори… и тръгна без да знае къде отива“ (Евреи 11:8). Покорството е съществено и безусловно (погледни предишния материал). Днес предлагам втория много важен аспект от Авраамовия път на вяра – „Олтари на посвещение“.

Олтарите са значими за Бога и важни в духовното пътуване на всеки човек. Посвещението на Бога е съществено и безусловно във всеки духовен напредък. Имай предвид, че посвещението не е нещо случайно и има висока цена. Олтарите в Стария завет бяха мръсни, окървавени места, на които беше приемливо да се принасят само първи плодове и съвършени жертви. Тези жертви бяха само първообраз на съвършената жертва: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).

Чрез болезненото разпознаване на греха си Давид опозна Божието сърце: „Жертви, благоугодни на Бога, са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш“ (Псалм 51:16, 17). Най-добрата дефиниция за съкрушено и разкаяно сърце, която съм чувал е: „Сърце, в което злото е било пречупено“.  В наши дни олтар на посвещение е там, където смирено се покланяш пред върховната власт на Бога, свято място на поклонение, изразено чрез скъпа жертва и искрено посвещение на твоята преданост, привързаност и воля.

Посвещението се превърна в начин на живот за Авраам и трябва да се превърне и в твой начин на живот. На всяко място, на което Авраам разпъваше шатрата си, той издигаше олтар, изкопаваше кладенец и там се покланяше на Бога. Отново и отново за него се казваше: „Авраам издигна олтар на Господа, Който му се яви“ (Битие 12:7, Битие 12:8, 13:18, 22:9).
На всеки олтар Авраам принасяше жертва и още повече посвещаваше себе си на Бога и на Неговите обещания да умножи и благослови потомството му (Римляни 4:17-21). Няма друг случай, който да свидетелства за степента на Авраамовото покорство и посвещение, както олтара, който издигна на хълма Мория (Битие 22:1-17).

„С вяра Авраам се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри… защото очакваше един град, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог“ (Евреи 11:8-10). Посвещението се изразява най-добре чрез покорство, въпреки настоящата действителност, държейки здраво неумолимата вяра в обещаното бъдеще. Обещанията и неизменността, които търсиш, могат да бъдат намерени само в покорството и посвещението, които Бог очаква. „Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас… Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас“ (Римляни 8:18, 2 Коринтяни 4:16-18).

Има моменти, в които олтарът на посвещение трябва да бъде поправен, както се случи с Израел: „И Илия поправи Господния олтар, който беше съборен… Взе дванадесет камъка и построи от камъните олтар в Господното име… Тогава падна огън от Господа и изгори всеизгарянето“ (3 Царе 18:30-39). Има ли някакви поправки, които трябва да направиш на олтарите, на които ти си направил посвещения на Бога?  „И така, братя, аз ви умолявам, чрез Божиите милости, да представите телата си за жертва жива, свята, благоугодна на Бога… За да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено“ (Римляни 12:1,2).  „Жертва жива, свята, благоугодна на Бога“ си ти и твоят живот.

Молитвата ми за теб днес е: поднови посвещението си и се реши да бъдеш напълно Негов.

Жалони на покорство

„С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива“ (Евреи 11:8)

„Времето може да се измерва в минути, но животът се измерва в моменти“

Жалони на покорствоЖивотът е пътуване, състоящо се от поредица години, последователност от събития и колекция от житейски опит. Последното е най-важното от трите. Опитът създава моментите, от които съхраняваме безценни спомени. Времето може да се измерва в минути, но животът се измерва в моменти. Ако помислиш върху това, ще видиш, че наистина можеш лесно да разпознаеш разграничението мужду минути и моменти.

Минутите са твърде много, за да запомним всички. Моментите са малко на брой, но въпреки това завинаги бележат пътя и развитието на твоя живот. Аз не помня кой ден от седмицата и по кое време Гейл отговори с „Да“ на израза на моята любов и предложението за женитба. Ето, обаче, вече повече от 50 години с нежност си спомням този момент и радостта, която изпитах тогава.

Преди много години моят приятел и духовен баща Кембъл, каза няколко думи, които до ден днешен за мен имат голямо значение. Той каза: „Пътят на Авраам беше белязан от знаци на покорност и олтари на посвещение“. Думите му бяха момент, оформящ живота ми и даващ духовно разбиране, което продължава да оказва влияние върху това, в което вярвам и върху избора как да живея живота си.

Да бъдеш покорен на Бога е основно и неоспоримо изискване в пътя на твоята вяра. Моментите в живота ти, които имат най-значими последствия, са тези, в които си ходил в покорство на Бога. Подобно на цар Саул ти може да предложиш на Бог твоя предпочитан вариант, вместо да покажеш пълно покорство. Саул не предложи по-малка жертва, той се опита да предложи жертва, различна от тази, която искаше Бог. „И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането на Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността – от тлъстината на овни“ (1 Царе 15:13-15, 22). Всеки друг вариант, освен този, който е предложил Бог, е неприемлив.

Жалоните на твоята вяра сочат много повече от незаменимото време, което е отминало. Духовните знаци маркират прогреса и успеха на твоя път или липсата на такива. Те са трайните напомняния за благодатта на Бог в твоето минало и суверенната цел на Бог за твоето бъдеще. Такива моменти са святи и те трябва да се празнуват. Когато Израел победи филистимците: „Самуил взе един камък, та го постави между Масфа и Сен, и нарече го Евен-езер, т.е. камък на помощ, като казваше: До тука ни помогна Господ“ (1 Царе 7:12).

Пътят на Авраам, също както и твоя, започва с божествено призоваване и неговия отговор в покорство: „Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа“ (Битие 12:1). Представи си покорството и вярата, които се изискват, за да се направи това. Пътуването го отделя от отечеството – всичко, което му е било познато до този момент; извежда го измежду рода си – всички, с които се е чувствал добре; и из бащиния си дом – източникът на снабдяване, на който той се е доверявал.

„С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива“ (Евреи 11:8). Покорството изисква вяра отвъд всяко обяснение. Авраам не знаеше къде отива, но той знаеше Кого следва. Да следваш Бог в покорство, означава да оставиш мястото, където си и да отидеш там, където Бог иска да те заведе. Духовното ти пътуване не може да те заведе по-далеч от мястото, което твоето сегашно покорство позволява.

Да бъдеш покорен на Бога е основно и неоспоримо изискване в пътя на твоята вяра. В следващото издание на „Живот за всеки ден“ ще разгледаме другия много важен, втори аспект на покорството „Олтарите на посвещението“. Всеки момент на посвещение пред даден олтар има вечни последици за твоя път. На всяко място, където Авраам разпъва шатрата си, той построява олтар и там се покланя на Бога (Битие 12:7, 8, 13:18; 22:9). Олтар е мястото, където смирено се покланяш и предаваш себе си на превъзходството и върховната власт на Бога, свято място на поклонение, изразяващо се в скъпа жертва и искрено посвещение. Олтарите са важни за Бога и решаващи за твоето духовно пътуване.

Молитвата ми за теб днес е: да растеш в благодатта на покорството и в практикуването на посвещението.

Живот, който удовлетворява Бога

„Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате“ (Филипяни 2:13)

„Живот, угоден на Бога, е най-голямото удовлетворение за теб“

Живот, който удовлетворява БогаИма дни, когато не се чувстваш достатъчно мотивиран. Това е нормално донякъде, стига да не се превърне в ежедневна практика. Мотивацията се поражда тогава, когато имаме награда, която си струва да бъде спечелена; постижение, което си струва да бъде достигнато; взаимоотношения, които си струва да бъдат запазени. Ако ти липсва мотивация, усилията ти ще бъдат премерени и минимални. Ако e неясна или нечиста, дори най-големите ти усилия ще бъдат неефективни. Първата и постоянна мотивация трябва да бъде да живееш живот, удовлетворяващ Бога. Живот, угоден на Бога, е най-голямото удовлетворение за теб.

Хората с добри сърца искат да радват тези, които са важни за тях по възможно най-добрия начин, без това да се превръща в угодничество. „Слуги, покорявайте се на господарите си по плът със страх и трепет, в простотата на сърцето си, като към Христос. Не работете само за пред очи, като човекоугодници, а като Христови слуги изпълнявайте от душа Божията воля; и слугувайте с добра воля като на Господа, а не на човеци; понеже знаете, че всеки роб или свободен ще получи от Господа същото добро, което върши“ (Ефесяни 6:5-8). Една цел трябва да има приоритет над всяка друга – да угодим на Бога, каквато и да е цената или неудобството.

„Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като на човеци; понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господ Христос“ (Колосяни 3:23, 24). Наградата на наследството трябва да бъде твоята несравнима и вечна мотивация. Апостол Павел имаше точно определени цели за своя живот и за живота на тези, за които се грижеше духовно: „За да постъпвате достойно за Господа, да му бъдете угодни във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога“ (Колосяни 1:9-12). Представи си удовлетворението от живот, какъвто описва апостол Павел – стойностен, пълно чувство на удовлетвореност, плодоносен и растящ в познание.

Но само желание и намерение не са достатъчни, необходимо е още нещо. Твоята воля трябва да следва желанието ти. Съветът на Павел е: „А сега го свършете и на дело, така че, както сте били усърдни в желанието, така да бъдете усърдни и в довършването, според каквото имате“ (2 Коринтяни 8:10-12). Не е трудно да угодим на Бога. Той изобщо не прилича на някои хора, за които достатъчното никога не е достатъчно. Но трябва да знаем съвсем ясно – Бог наистина очаква нашето най-добро. Живот, който е угоден на Бога, обича волята Му, пази заповедите, следва Словото Му, служи с цялото си сърце, счита другите за важни и живее щедро. Тези очаквания са твърде големи, но Исус е нашият Пример и Помощник: „Защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно“ (Йоан 8:29).

Ето как това работи за теб: „Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате“ (Филипяни 2:13). Бог ти дава това, което ти липсва. Колкото и силно да желае човек да води живот, угоден на Бога, трябва да знае, че тайната е тази – Бог работи с теб, създавайки както желанието да се покориш, така и силата да го направиш. Какво Го удовлетворява? Да се подчиняваш на Неговата воля: „А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет, е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашият Господ Исус, дано ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като действа във вас това, което е угодно пред Него чрез Исус Христос, на Когото да бъде слава във вечни векове. Амин“ (Евреи 13:20, 21). Възкресението на Исус ти дава увереност в Неговата сила да спазва обещанията Си.

Молитвата ми за теб днес е: да си угоден на Бога и Той да се радва в теб!

Слушай

„Говори, Господи, защото слугата Ти слуша“ (1 Царе 3:9)

„Заобикалящият шум и натоварената програма затрудняват слушането“

СлушайЖивеем във все по-шумен и зает свят, пълен с безброй гласове, които не допускат да бъдат пренебрегнати. Няма начин да не ги чуеш. Те ти се натрапват, независимо от това колко много искаш да ги пренебрегнеш. Идва момент, в който заобикалящият шум и натоварената програма започват да пречат на старанието ти да слушаш внимателно и да чуваш ясно. Това е вредно, особено за духовния ти живот.

Макар и да са близки, слушането и чуването са две различни неща. Чуването е естествена, физическа способност, докато слушането е умение, което се придобива и практикува целенасочено. Да се научим да разпознаваме и да отговаряме на Божия глас е много съществено за духовния ни живот и израстване. Исус каза: „Думите, които ви говорих, са дух и те дават живот… Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“ (Йоан 6:63, Матей 4:4). Петър като че ли разбираше това, когато каза на Исус: „При кой друг да отидем, защото само Ти имаш думи на вечен живот“ (Йоан 6:68).

Направи слушането на Бога приоритет. Божият глас рядко се чува, когато сме твърде заети да слушаме или сме погълнати от по-маловажни неща.

Слушай Бога целенасочено. Бог може да ти говори чрез Библията, чрез думите на приятел, чрез обстоятелства в живота ти, чрез песен или проповед, но винаги като нежен глас в сърцето ти.

Отделяй време, за да слушаш Бога. Даваме времето и вниманието си на неща, за които приемаме, че ни носят лична полза. Няма нищо по-полезно от слушането на Бога (Псалм 1:2, 3).

Нека сърцето ти утихва, за да слушаш Бога. Животът в шумен и зает свят е духовно предизвикателство. Всеки друг глас или човешка дейност може да попречи на яснотата на Неговия глас в сърцето ти. Намали шума от бъркотията наоколо. Забави трескавото темпо на неумолимите задължения. Господ казва: „Млъкни и знай, че Аз съм Бог“ (Псалм 46:1-3, 9-11). Слушай внимателно с тихо сърце пред Бога. Така ще чуеш Божия глас, независимо от заобикалящата среда и хаоса.

Слушай с намерението да се покориш. В Новия завет Павел прави връзка между думите покорство и непокорство, и думите чувам отгоре (от гръцкото хупокое) и чувам отстрани (от гръцкото паракое), виж Римляни 8:19. Подчиняването на личните мисли и чувства на Божия глас дава сила на покорството. Сравняването им с това, което Бог казва, дава път на непокорството. Това как слушаш зависи най-вече от реакцията ти в отговор. Слушай Бога внимателно, все едно всичко зависи само от това – а то наистина е така.

Малкият Самуил демонстрира отношението към слушането на Божия глас и прилагането му на практика: „Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. Тогава Господ каза на Самуил… А Самуил растеше и Господ беше с него, и Господ не остави неизпълнена нито една от неговите думи“ (1 Царе 3:1-11, 19).

Когато Божиите думи са важни за теб, Бог от Своя страна цени твоите думи и ги вдъхновява. Самуил се представи на Бога като „Негов слуга“, показвайки намерението си да слуша внимателно и да се покорява. Покорството е предпоставката да чуваме Бога ясно. Бог няма доброволно да разкрие волята Си, ако нямаме намерение да се покорим.

Молитвата ми за теб днес е: сърцето ти да е готово и способно да слуша.

снимка: Интернет

След покорството

„Така че, като извършите Божията воля, да получите обещаното“ (Евреи 10:36)

„Божията воля е свързана завинаги с Неговите обещания, цел и провидение“

След покорствотоПовечето хора обикновено са нетърпеливи. Те искат нещата да се случват по-бързо, а не обратното. Хората са много по-заинтересовани да получат това, което искат, отколкото да направят това, което трябва. Успехът на първото до голяма степен зависи от вниманието, което се отделя на второто. Да направиш каквото трябва, предшества всяко следващо добро. Когато направиш, каквото трябва, ще получиш това, което е обещано. Това е начинът, по който стоят нещата в живота. Това е пътят, по който се изгражда твоята вяра.

Духовният ти живот нито се захранва, нито се поддържа от твоите усилия, но и никога не стои настрани от праведния живот на вяра. Яков казва: „Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва… ако можеш, покажи ми вярата си без дела и аз ще ти покажа вярата си от моите дела“ (Яков 2:17, 18).

Спасението е само по благодат, незаслужено и неспечелено: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой. Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим (Ефесяни 2:8-10). Яков говори за всекидневния живот, който следва Божията благодат. Бог те е създал за праведни дела, „които е наредил отнапред“.

Осъзнай, че твоето призвание и съдба са възможни, само ако Бог работи в теб и чрез теб. Губиш усилия и време, ако се опитваш да спечелиш нещо от Бог. Вместо това концентрирай усилията си да познаеш и извършиш Божията воля. Въоръжи се с търпение и вяра, очаквайки Той да изпълни Своите „скъпоценни и твърде големи обещания“ (2 Петрово 1:3-4). В Библията има много обещания и всяко едно е сигурно и вечно. Но Библията също има и едно просто условие: „И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда. Защото ви е нужно търпение, така че, като извършите Божията воля, да получите обещаното“ (Евреи 10:35, 36). Не можеш да пропуснеш условието: „като извършите Божията воля“.

Божиите обещания винаги са свързани с Неговата воля и време, които са поставени преди личното желание или моментна нужда. Стихът, цитиран по-горе, е бил написан до определени хора, понасящи страдание и преследване. В тяхната трудна ситуация е трябвало те да почиват в Божията воля и да се доверяват на Неговите обещания. Те са много прости за изпълнение. Виж контекста на всяко обещание. След това всяко обещание е твое, когато и да го поискаш.

Кой не е чел чудните обещания на Божието слово, след това ги е поискал за себе си и е бил объркан, че не ги е получил, по начина и на времето, които той е искал? Неверен ли е Бог относно Своите обещания или към теб? Не, нито ще бъде. „Не пропадна нито едно от всичките добри обещания“ (3 Царе 8:56). Божията воля е завинаги свързана с Неговите обещания, цел и прмисъл, както за всички нас, така и за теб индивидуално.

Твоят личен фокус е подчинен на превъзходството на Божията воля, винаги в любящата прегръдка на Неговата мъдрост: „за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено“ (Римляни 12:1, 2).

„Онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения“ откриват, че Неговата воля е съвършена, Неговите пътища са превъзходни, Неговото време – безпогрешно (Евреи 6:12).

Молитвата ми за теб днес е: бъди верен на Бог и виж, че Той е верен към теб.

снимка: Интернет

Усърдие

„Душата на трудолюбивите ще се насити“ (Притчи 13:4)

„Животът не зачита желанията ти, а награждава усилията ти“

УсърдиеИма един много важен урок, който е добре да научиш. Животът не зачита желанията ти, а награждава усилията ти. Бог почита онези, чиито усилия отразяват Неговата природа и Името Му. Някои научават тази истина рано в живота си и имат успех, а други я научават късно и губят от това. Постигането на желанията ти без работа не изглежда много вероятно, освен ако не е на цената на увеличаващ се дълг, деморализираща зависимост от милостта на други или прибягване до непочтено поведение. Павел даде ясни инструкции и личен пример за това: „Защото и когато бяхме при вас заръчахме ви това: Ако не иска някой да работи, той нито да яде. Понеже слушаме, че някои постъпвали безчинно между вас, като не работели нищо, а се месели в чужди работи. На такива заръчваме и ги увещаваме в името на Господа Исуса Христа да работят тихо и да ядат своя си хляб“ (2 Солунци 3:6-12). Баща ми беше мил и щедър човек, но силно вярваше в този принцип и ме научи от рано, че наградата е следствие на поетите отговорности. Като дете имах домашни отговорности, подходящи за възрастта ми. Докато бях в гимназията и колежа работех, за да спечеля пари за нещата, които исках, но семейството ми не можеше да си позволи. Благодарен съм, че бях научен на връзката между приноса и възнаграждението. Сравнителното охолство на по-младите поколения позволява на родителите да задоволяват разточително прищявките на децата си, но по този начин ограбват тяхното разбиране за начина за постигане на бъдещ успех.

Библията предупреждава: „Душата на ленивия желае и няма“ (Притчи 13:4). Има причина за това. Не може да се очаква жътва, ако не е било посято семето като подготовка (Притчи 20:4). Библията поправя тези, които не желаят да поемат отговорност за собствените си нужди, а не тези, които не могат да го направят. Този Библейски принцип е полезен за оценка на нашето собствено усърдие и усилия, а не за осъждане на другите.

Библията също така обещава: „Душата на трудолюбивите ще се насити“ (Притчи 13:4). Усърдието се дефинира като „постоянно и искрено усилие да се постигне започнатото, постоянно напрягане на тялото или ума“. Какво е твоето лично определение за старание? В моя духовен живот и всекидневие мисля, че усърдието се изразява най-добре чрез вниманието към задълженията и детайлите. Усърдието предполага готовност да изминеш втората миля, желание да направиш допълнителните неща, необходими за успех, отношение от типа „готов съм на всичко“. Исус учеше: „Ако някой те принуди да вървиш с него една миля, отиди с него две“ (Матей 5:41). Вместо задължителния минимум направи неочакваното, допринеси повече от изискваното.

Успехът и задоволството от постигнатото са пряко свързани с максималните усилия и принос, а не са с посредствените или обикновените (Притчи 12:24, 22:29). Прави повече, не по-малко – за Бог, за другите хора и за себе си. Давай най-доброто от себе си, а не най-малкото. Бъди изключителен, а не обикновен. Бъди пример, а не изключение. От теб зависи да даваш най-доброто от себе си всеки път, всичко по-малко е недостатъчно. От Бог зависи да дава успех на делото на ръцете ти. „Весели се, тъй също, в Господа и Той ще ти даде попросеното от сърцето ти“ (Псалм 37:4). „Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци“ (Колосяни 3:23, 24). Прочети 2 Петър 3:14.

Молитвата ми за теб днес е: каквото и да правиш, прави го с радост и с цяло сърце като за Бога.

снимка: Интернет