Posts Tagged ‘покорство’

Близо до Бога

Духовната близост изисква стремеж и инициатива

„Приближавайте се към Бога и Той ще се приближава към вас.“ Яков 4:8

Близо до БогаЗабелязал ли си, че се чувстваш самотен, когато си изолиран от компанията на други хора? Най-добре ти е и си най-щастлив, когато се наслаждаваш на удобен начин на живот, в който има достатъчно място за другите. Бог те е създал така, че да се наслаждаваш на общуването с другите и на приятелството с Него. Ако позволиш, твоят Противник цели да бъдеш изолиран от другите и отделен от Бога. Божието Въплащение, идването Му в нашия свят, е доказателство, че Той желае твоето приятелство. Йоан се учудваше, че: „Словото стана плът и живя между нас…“ (Йоан 1:14). От духовна гледна точка ти си в най-голяма безопасност, когато си най-близо до Бог и живееш щастливо заедно с другите.

Яков, брътът на Исус, настойчиво увещаваше: „Приближавайте се към Бога и Той ще се приближава към вас.“ (Яков 4:8). Духовната близост изисква стремеж и инициатива. Какво означава за теб да бъдеш близо до Бога? Обещанието е ясно, процесът е очевиден. Когато се движиш по посока към Бога, винаги ще виждаш, че Той прави същото. Но как да се приближаваш към Бога? Яков обяснява процеса простичко. Приближаването към Бога се засвидетелства от две целенасочени стъпки, които трябва да направиш: „И така, покорявайте се на Бога, но се противете на дявола…“ и съответстващата реакция на дявола: „…и той ще бяга от вас.“ (Яков 4:7). Искренността на първото определя успеха на второто. Спомням си една притча на Соломон: „Когато пътищата на човека са угодни на Господа, Той примирява с него и неприятелите му.“ (Притчи 16:7). Оправи отношенията си с Бога и ще видиш, че взаимоотношенията ти с другите се променят към по-добро.

Смирението е правилната позиция на сърцето за добри взаимоотношения с Бога, а и с другите. Много често това как се обхождаш с хората, определя стоенето на сърцето ти пред Бога. Петър отразява принципа на смирението по следния начин: „Облечете се със смирение; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И така, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно…“ (1 Петрово 5:5-6)

Прочети Колосяни 3:12-17. Всяко едно взаимоотношение се развива, то не стои на едно място – или се задълбочава, или охладнява. По своята природа взаимоотношенията са динамични, не статични. Това е вярно и за твоите лични духовни взаимоотношения с Бога. Всяко отдалечаване между теб и Бог е резултат от липса на инициатива в теб, а не в Бога. За да има помежду ви здрави и задълбочаващи се взаимоотношения, трябва да си бдителен и да отделяш приоритетно време и внимание.

Идването на Исус е трайното доказателство на Божието страстно желание за близко взаимоотношение с теб, защото си направен „по Божий образ и подобие“. Поканата е Негова, инициативата е твоя. „Приближавайте се към Бога и Той ще се приближава към вас.“ (Яков 4:8). Когато си близо до Него е просто чудесно. „…защото Ти си създал всичко и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.“ (Откровение 4:11). Бог се удоволства в твоята компания, а ти ще постигнеш пълната си реализация в Неговото присъствие.

Моята молитва за теб днес е: Твоето сърце да се приближава все повече до Божието сърце.

снимка: Интернет

Реклами

Духовна бдителност

„Бъдете трезвени, будни“ (1 Петрово 5:8)

„Победата в духовната битка около теб започва с победата в духовната битка вътре в теб“

Духовна бдителностЖивотът не е просто разходка в парка. Ти и аз сме въвлечени в постоянна битка между доброто и злото. Павел пише: „…отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове“ (2 Коринтяни 7:5). Има морален и духовен конфликт – ако искаш да си успешен и в безопасност трябва да си разумен и бдителен. „Бъдете трезвени, будни“ (1 Петрово 5:8). В този духовен конфликт не ти е позволено случайно или временно въвличане. Той е едновременно сериозен и изискващ цялото ти време. Победата в духовната битка около теб започва с победата в духовната битка вътре в теб. Павел говори за конфликта по следния начин: „…понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша… Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми…“ (Римляни 7:14-25).

Съветът на Павел е сигурен и вечен: „Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден и като надвиете на всичко, да устоите“ (Ефесяни 6:10-18). Трябва да са ти ясни личността и намеренията на твоя враг. Ти не си оставен без закрила и незащитен, но трябва да живееш бдително. Павел уверява вярващите в Коринт: „Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости“ (2 Коринтяни 10:4).

Петър дава някои практически принципи за готовност – прочети 1 Петрово 5:6-9. „И така, смирете се под мощната ръка на Бога… всяка ваша грижа възложете на Него…. бъдете трезвени, будни… съпротивете се на противника ви, дявола.“ И какъв е обещаният резултат? „А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христос (Исус), ще ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими, след като пострадате малко“ (1 Петрово 5:10).

Твоят успех в този морален и духовен конфликт започва с твърдото ти решение на боец. „Съучаствай в страданията като добър войник на Исус Христос. Никой, който служи като войник, не се заплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник“ (2 Тимотей 2:3, 4). Противникът ще използва всеки твой страх или слабост – той нито почива, нито спи, нито показва милост. Ти си в опасност, ако не си бдителен. Заплахата е реална, цената е вечна, няма уволнение.

Твоят успех в този конфликт изисква ефективна тренировка, от която да почерпиш кураж (Псалм 18:29). Давид не се страхуваше от армии, гиганти и царе: „Благословен да бъде Господ, моята канара, Който учи ръцете ми да воюват и пръстите ми да се бият“ (Псалм 144:1, 2). „Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос. И сме готови да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание“ (2 Коринтяни 10:4-6).

Твоят успех в този конфликт изисква твърдата ти увереност в победата.Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света; и тази победа, която е победила света, е спечелила нашата вяра“ (1 Йоан 5:4, 5). Исус ви уверява: „Дерзайте, Аз победих света“ (Йоан 16:33). „Но благодаря на Бога, Който винаги ни води в победително шествие в Христос“ (2 Коринтяни 2:14). Победата на Исус може да бъде и твоя.

Молитвата ми за теб днес е: имай победа както във вътрешната, така и във външната битка.

снимка: Интернет

В ръцете на Бога

„Действайте мъжествено и Господ ще бъде с добрия“ (2 Летописи 19:11)

„Ако искаш да видиш как работи Бог, трябва да направиш нещо, което Той да може да благослови“

В ръцете на БогПринципът е достатъчно лесен. Трябва да дадеш на Бог нещо, което да благослови. Едно от най-интересните чудеса на Исус беше умножаването на хляба и рибите, единственото чудо, което е записано и в четирите Евангелия (Матей 14, Марко 6, Лука 9, Йоан 6). Това повторение говори за важността на събитието. Случаят ни представя една невъзможна ситуация, докато едно момче не решава, че има нещо, с което може да помогне. Момчето предлага своето скромно количество храна, пет самуна хляб и две малки рибки. Не много, но все пак нещо (Йоан 6:1-14). Учениците си помислиха, че предложението на момчето е великодушно, добронамерено, но навярно малко неудачно. Те разсъждаваха: „…но какво са те за толкова хора?“ (Йоан 6:9). Голяма тълпа от няколко хиляди души беше дошла да види Исус и да чуе учението Му. Те бяха далеч от домовете си, денят беше дълъг и не бяха яли. Нещо трябваше да се направи и то скоро. Учениците осъзнаваха, че нещо трябва да се направи и предложиха на Исус логичното: „Да ги пуснем да си ходят“. Проблемът е решен, но дали наистина е така?

Исус, обаче, избра да направи нещо друго, за което учениците изобщо не бяха подготвени – нито да го чуят, нито да го направят, а именно – да ги нахранят. Учениците много старателно изчислиха колко храна ще е нужна, колко малко имат и как изобщо няма да стигне. Те погледнаха на това, което не им достигаше и стигнаха до заключението, че нищо не могат да направят. Малкото момче погледна на това, което имаше и реши, че все пак може да се направи нещо. Той беше склонен да даде храната си на Исус, колкото и незначително да изглеждаше количеството.

„Действайте мъжествено и Господ ще бъде с добрия“ (2 Летописи 19:11). Винаги можеш да играеш на сигурно, никога да не рискуваш, никога да не постъпваш дръзновено, но докато не действаш с добре обмислено дръзновение, никога няма да видиш величието на Божията мощ и провидение. Ако искаш Бог да работи в твоята трудна, предизвикателна или дори невъзможна ситуация, в определен момент трябва да положиш усилие или да жертваш нещо, което Бог да благослови. Какво можеш да дадеш или да направиш, за да се придвижиш към чудото? Мисля, че Мария, майката на Исус, го е казала най-добре: „Каквото ви каже, направете го“ (Йоан 2:1-11). И когато те направиха това, което можаха, Той направи това, което може само Той – чудото на умножаването.

В ръцете на момчето храната едва ли би стигнала дори само за него. В ръцете на учениците храната беше недостатъчна, според тяхната преценка. Но в ръцете на Исус, храната се превърна в чудотворно снабдяване, осигуряващо прехрана на хиляди гладни, оценяващи жеста хора. „И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо. И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли“ (Йоан 6:12, 13).

Преди повече от тридесет години научих една простичка мисъл, която беше за мен истинско предизвикателство: „Аз съм само един човек. Не мога да направя всичко, но все пак мога да направя нещо. И макар, че не мога да направя всичко, няма да се откажа да направя това, което мога“ (Хелън Келър, 1880-1868 г.).

Във всяка ситуация търси това, което можеш да направиш – окуражаваща дума, акт на вяра, проява на внимание, жертва, помощ. Когато направиш нещо с вяра и покорство, Бог може да направи нещо чрез теб и за теб. „А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус във всички родове от века до века. Амин“ (Ефесяни 3:20, 21).

Молитвата ми за теб днес е: действай със смелост и виж чудесата на Божието действие.

снимка: Интернет

Отлагане

„Бъди сигурен, че правиш това, което трябва“ (по Галатяни 6:4)

„Отложеното покорство е маскирано неподчинение“

Кое е това нещо, което отлагаш, а би трябвало да свършиш днес? Задай си въпроса: „Защо ми е трудно да започна нащата, които трябва да правя?“ Какъв е отговорът или може би извинението? Отлагането никога не е най-доброто решение за една задача, предизвикателство, обещание или проблем. По-често сега е най-доброто време, днес е най-точния ден.

Много от нещата, които отлагаш, не са толкова неприятни след като ги започнеш. Трудната част е да преодолееш емоционалната бариера и просто да започнеш. Изпълнението на някои задачи отнема по-малко време, отколкото си загубил, докато чакаш „точния момент“ да ги изпълниш. Погрешно е да мислиш, че в точния момент ще имаш желание да направиш това, което се изисква от теб – това рядко се случва. Това, което те спира е започването.

В един мой любим филм – „Звукът на музиката“ – Мария, учи децата от семейство фон Трап, така: „Нека да започнем с началото. Това е едно много добро място за започване“. Днес е много добър момент да започнеш. Библията казва: „Чуйте вие, които казвате: „Днес или утре ще заминем за еди-кой си град, ще останем там една година, ще търгуваме и ще спечелим пари. Та вие дори не знаете какво ще стане с живота ви утре, защото сте като пара, която се появява за кратко и после изчезва“ (Яков 4:13, 14). Започни днес преди да си изпуснал възможността.

Усещал ли си как Бог нежно те подтиква да направиш нещо, което все отлагаш? Нещо, което за теб е основателна причина, за Бог може да е само извинение. Може би не казваш, че няма да направиш това, което Бог иска, но също така не казваш, че ще го направиш. Така се губи ценно време от живота ти, както време и възможности за Божието царство – време, което не можеш да възстановиш, то е изгубено завинаги.

Исус разказа една история за двама сина (Матей 21:28-32). И двамата бяха помолени да работят в нивите на баща си днес. Първият каза, че няма да отиде, „но после се разкая и отиде“. Дали отиде същия този ден или няколко дни по-късно – има ли значение? Другият каза, че ще отиде, но „не отиде“. Беше ли излъгал? Вероятно не. Може би също като мен понякога той мислеше да го направи, но след като се погрижи за нещо друго. Исус зададе един много остър и уместен въпрос: „Кой от двамата извърши волята на баща си?“ Помисли си за това как ще отговориш на този въпрос? Истинският отговор е, че нито един от двамата не извърши волята на баща си – не в момента и по начина, по който той искаше. Не мисля, че синовете му не искаха да се подчинят. Може би точно като нас те имаха предварително направени планове и други неща, които предпочитаха да направят. „Бъди сигурен, че правиш това, което би трябвало и тогава ще се радваш на удовлетворение от добре свършената работа“ (по Галатяни 6:4). Но не винаги е толкова лесно, колкото звучи в днешния стих, нали?

Още като тийнейджър баща ми ме научи на един много важен житейски урок: „Първите неща на първо място“. Най-добре е да направиш правилното нещо и правилното време да го направиш е преди всичко останало. Отложеното покорство всъщност не е покорство. То е маскирано неподчинение. Забелязал съм, че всяко отлагане прави покорството по-малко вероятно и непълно. По-лесно е да бъдеш точен за нещата, които изглеждат непосредствено важни, но имат временно значение, отколкото за нещата, които имат вечни последствия в твоя живот и живота на другите. Защо не започнеш да правиш „това, което трябва“ днес? Така животът ти ще бъде по-лесен.

Молитвата ми за теб днес е: отлагай нещата, които не трябва да правиш, а не тези, които са важни.

снимка: Интернет

Човекът, когото Бог търси

„…тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им“ (2 Летописи 7:14)

„Това, което Бог заповядва не е никак сложно, рядко е трудноизпълнимо, но винаги е задължително“

Имало ли е време, в което народ или човек не са имали нужда от Божията благодат? От историите в Библията разбираме, че Бог винаги иска да дава благодат. Той беше готов да пощади дори порочните градове Содом и Гомор, ако в тях се намерят само десет праведници. Цялата история на Йона показва Божието желание да изпрати пророка с предупреждение в Ниневия и да обърне сърцата на жителите му към Бога. Много пъти Бог изпращаше пророци до Юда и Израил, за да призоват хората да се покаят, ако само поискат. Бог никога не е променял отношението си към народите и хората, но и Неговите изисквания не са се променили.

Има неща, които Бог заповядва на хората да направят. Неговите обещания обикновено са предшествани от духовна инициатива, която ние трябва да поемем. Говори се, че в наши дни могат да се видят условията, които са предшествали упадъка на всяка велика цивилизация. Ако искаш животът ти да бъде такъв, какъвто Бог желае за теб, ако искаш да виждаш възстановяването на други хора, съживяването на църкви, ако искаш народът ти да бъде „Народ, управляван от Бога“, то трябва да последваш съвета на Библията.

Това, което Бог заповядва не е никак сложно, рядко е трудноизпълнимо, но покорството винаги има цена и обикновено не ни се отдава лесно. Днешният стих представя 4 принципа, отнасящи се до Божиите очаквания:

  1. Не поставяй на първо място своите интереси, а Божиите: „…народът Ми, който се нарича с Моето име…“ На чии интереси и приоритети си се посветил – на твоите или на Божиите? (Матей 6:33).
  2. Не разчитай на себе си, а бъди зависим от Бога: „…народът Ми… се смири и се помоли…“ Молитвата ти е най-ефективна тогава, когато смирено и откровено признаеш, че се нуждаеш от Бога.
  3. Остави своята независимост и търси Божиите напътствия: „…и потърси лицето Ми…“ Не може да вървиш в пътя, който сам си избрал и да имаш благодат. Винаги следвай Неговите пътища (Псалм 27:8 и Псалм 37:5).
  4. Не бъди себеправеден, а изпитвай себе си: „…и се отвърне от нечестивите си пътища…“ Докато не поискаш да живееш праведно, Бог не може да работи в живота ти (2 Коринтяни 13:5).

Ето резултатът, който Бог обещава за нас, за нашите общности и нации – „тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им“ (2 Летописи 7:14). Аз съм готов за всичко, което Бог има за мен и искам да видя всичко, което Той ще направи. Щом четеш този материал, вероятно и ти искаш същото. Бог търси човек, който иска от Него нещата, които Той отдавна желае да извърши – човек с желание да се покори на всичко, което Бог заповядва.

Молитвата ми за теб днес е: бъди човека, когото Бог търси.

снимка: Интернет

Да чуваме Божия глас

„Те си казаха: Нима не горяха сърцата ни, когато Той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанията?“ (Лука 24:32)

„Колкото повече място отделяме в живота си за Божието слово, толкова по-добре ще чуваме гласа Му“

Как звучи Божият глас, когато Той ни говори? Винаги съм си мислел, че Бог звучи точно като баща ми в моментите, когато ми казваше: „Алън Рей…“ Второто ми име се ползваше само, когато ми правеха забележка. Това се случваше често, но ако баща ми говореше с мен само, когато трябваше да ме поправи, нашите взаимоотношения щяха да са повърхностни, аз нямаше да го опознавам, нито щях да ставам по-мъдър.

Дали Бог мълчи, оставяйки ни да гадаем какво мисли? Дали Бог говори само, когато иска да ни поправи? Това са важни въпроси. Това доколко разбираме (или не разбираме) Бога определя до голяма степен взаимоотношенията ни с Него и нашите очаквания. Не можем да живеем мъдро, да бъдем откровени с Бога и да Му се доверяваме, ако не сме убедени какъв е Той в действителност.

Илия беше уплашен и объркан. Разгневената царица Езавел го беше заплашила със смърт и той избяга, за да спаси живота си, докато най-накрая рухна твърде изтощен да продължи нататък. Той беше отчаян от живота, чувстваше се самотен и забравен (3 Царе 19:1-18). Тогава Бог срещна този уплашен беглец и Илия положи усилие да отиде на мястото, където Бог щеше да му говори. И Бог наистина му говори, но по неочакван начин.

„Тогава Господ му каза: Излез и застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше, и силен вятър цепеше хълмовете и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не беше във вятъра. А след вятъра имаше земетресение, но Господ не беше в земетресението. А след земетресението – огън, но Господ не беше в огъня. А след огъня – тих и нежен глас (3 Царе 19:11, 12). Ако Бог беше говорил на Илия чрез природните стихии – вятъра, земетресението и огъня – това щеше само да засили страховете му. Дали това щеше да му даде яснота относно настоящите събития в живота му?

Илия имаше нужда Бог да му говори по подходящ начин, за да го чуе. Божият глас беше нежен – от това се нуждае човек, който и без това е крайно напрегнат. Бог шепнеше – така човек, чието внимание е приковано в друга посока, ще трябва да се заслуша внимателно, за да чуе какво иска да му каже Бог. Божиите думи даваха напътствие – за бъдещето на Илия, а не за миналото му – това се нуждае да чуе човек, загубил се в страховитите обстоятелства.

Според мен Бог може да бъде част от всекидневния ни живот само толкова, колкото Го поканим и включим. Той иска да общува с нас. Той иска да Го познаваме и да разбираме сърцето и мислите Му, а това може да стане само ако Той ни се открие. Трябва да знаем това – Той иска да ни открива неща, а не да ги крие от нас. Той иска да ни приобщи към Себе си, а не да бъде загадъчен. Той ни дава наставления преди да ни поправя.

Докато четеш историята, от която е взет днешния стих (Лука 24:13-35), може би ще забележиш, че Бог говори на тези ученици по същия начин, по които ще говори и на теб – чрез други хора (стихове 22-24), чрез Словото (стихове 26-27) и в сърцата им. „Те си казаха: Нима не горяха сърцата ни, когато Той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанията?“ (стихове 31, 32). Не можеш да избереш начина, по който Той да ти говори, но можеш да избереш да Го слушаш (Откровение 3:20). Колкото повече място отделяме в живота си за Божието слово, толкова по-добре ще чуваме гласа Му.

Молитвата ми за теб днес е: обичай Божието слово, ослушвай се за гласа Му и прави това, което Той ти каже.

снимка: Интернет

Можеш да го направиш!

„Исус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи“ (Йоан 5:8)

„Не можеш да стигнеш на желаното място, ако останеш там, където си сега“

Ще ти се наложи да се сблъскваш с много трудности. Някои дори ще изглеждат невъзможни за преодоляване. Има две неща, които трябва винаги да помниш – Бог е способен да направи това, което е обещал, когато ти направиш това, което Той иска от теб, а ти можеш да направиш всяко нещо, което Бог ти каже да направиш. Дори в момента да се чувстваш неспособен, дори когато цялото ти минало доказва, че не можеш. Бог ще ти даде способностите да направиш това, което иска от теб.

Днешният стих разказва историята на човек, изправен пред дилема. Тридесет и осем години той е бил инвалид – физически и емоционално – зависещ от помощта и милосърдието на околните. И сега той бе заведен на място, където заедно с други хора търсеше изцеление. Но и там не можеше да прави нищо друго, освен да чака и да се надява (Йоан 5:1-8). Колкото по-дълго чакаше за изцеление, толкова по-трудно му беше да се надява. Чудя се колко ли пъти през тези години той бе готов да загърби надеждата… Какво друго му оставаше, освен да се надява? Беше опитал всичко.

В Библията тази надежда се описва като „здрава и непоколебима котва за душата“ (Евреи 6:11-20). Твоята надежда е здрава и непоколебима, когато е закотвена в Исус. Какви са твоите надежди? Но не за малките неща, които би се радвал да се случат, а за тези, от които имаш отчаяна нужда? Този човек не беше избрал сам своята съдба. Това му бе наложено от отдавна отминали събития. Но сега, в неговата безпомощност, Исус стоеше до него. Днешният ден щеше да е различен от всеки друг ден. Това, което Исус искаше да направи за него, беше удивително и свръхестествено. А това, което Исус поиска от него, беше просто, но на пръв поглед невъзможно. Ето как Йоан описва сцената: „Исус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време е така, му каза: Искаш ли да оздравееш?… Исус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи!“ (Йоан 5:6-8). Той трябваше да повярва, че желанието му е осъществимо и че може да направи това, което е било невъзможно за много дълго време, само защото Исус му казваше да го направи.

Какъв беше резултатът? „И на часа човекът оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи“ (Йоан 5:8, 9). Той ходеше! Той правеше невъзможното, защото се осмели да повярва на Исус. Той остави нещастието си и продължи напред. Не можеш да стигнеш на желаното място, ако останеш там, където си сега.

Кога ще се променят обстоятелствата около теб? Кога ще оздравееш? Отговорът изглежда твърде лесен. Истината обикновено е проста. Когато разбереш, че Исус иска да те изцели и направиш всичко, което Той иска да повярваш, че можеш да направиш, тогава ще преживееш освобождение и изцеление.

Обичам краят на тази история, защото той разкрива истина, която е валидна за мен и теб всеки ден. „А Исус им отговори: Моят Отец работи до сега – и Аз работя“ (Йоан 5:17). Вярата в тези думи подновява надеждата ми в битките. Днес всичко може да работи срещу теб, но Бог е на твоя страна!

Молитвата ми за теб днес е: чуй Неговата покана да продължиш напред и да напуснеш миналото.

снимка: http://www.sxc.hu