Posts Tagged ‘помирение’

Изпълнени с мир

„Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове“ (Матей 5:9)

„Мирът липсва там, където Бог и словото Му не присъстват“

Изпълнени с мирМоят скъп приятел Кембъл ме запозна с изразителната английска дума dispeace, описваща състояние на несигурност и липса на мир. Този, който е познал мира, никога повече няма да се съгласи да живее без него. Бог е отговорът за тези, които живеят без мир в сърцата и в постоянни разногласия с другите около себе си. „Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух. Понеже, който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от човеците“ (Римляни 14:17, 18).

Исус постанови характерните качества на един живот за пример. Човек трябва да е истински, състрадателен, смирен, удовлетворен, милостив и неподправен (Матей 5:1-12). Към всичко това Исус прибавя и „изпълнен с мир“. Между тези, които работят за мир, се установява фамилна прилика. „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове“ (Матей 5:9). Както и други черти на духовната зрялост, така „да бъдеш изпълнен с мир“ започва в твоето сърце при правилни взаимоотношения с Бога, а след това се изразява чрез твоето поведение и разговори. „А плодът на правдата се сее с мир от миротворците“ (Яков 3:18).

Това, което най-вече определя мира ти, не е това, което другите правят, а това, което ти си направил или не си, за да възстановиш разрушеното. Средствата за постигане на мир са молитвата, изповедта, смирението, простителността, покорството и даването на предимство един на друг (Римляни 12:9-11). Изработването на мира е определено като работа, защото изисква усилия и лична саможертва, но последващите благословения са неизмерими: „Защото те ще се нарекат Божии синове“.

Наранените хора нараняват и други. Човекът, който иска мир, полага усилия, насочени към постигането му, но тези усилия невинаги са добре приети. Не можеш да наложиш мир против волята на другия. Нито ти, нито Бог може да изцели нараненото сърце без съгласието на наранения. „На никого не връщайте зло за зло; промисляйте за това, което е добро пред всички човеци; ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци“ (Римляни 12:17, 18). Истинският мир не може да се установи едностранно. Прави това, което можеш, доколкото зависи от теб. Остави Бог да извърши останалото.

Страхът от отхвърляне е най-главнага пречка за постигане на мир. Исус каза: „Когато влезете в дома, поздравявайте хората в него. И ако домът бъде достоен, нека дойде в него вашият мир; но ако не бъде достоен, мирът ви нека се върне към вас. И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му или от онзи град, отърсете праха от краката си“ (Матей 10:12-14).

В тези думи на Исус има три полезни заключения:

  • Идвай с Божия мир в сърцето си.
  • Дошъл си с мир – тръгни си с мир.
  • Не отнасяй със себе си никакъв остатък от нараняване. Тръгвайки „мирът ви нека се върне към вас… Отърсете праха от краката си“ (Лука 10:5, 6; прочети още Римляни 14:22, 2 Коринтяни 13:10, 11).

Мирът липсва там, където Бог и словото Му не присъстват. Съветът на Павел е много практичен: „И нека царува в сърцата ви Христовия мир… Христовото слово да се вселява във вас богато… Каквото и да вършите, със слово или дело, вършете всичко в името на Господ Исус“ (Колосяни 3:15-17).

Молитвата ми за теб днес е: твоето помирение с Бога да донесе Божия мир във всяка сфера от живота ти.

Реклами

Помири се с миналото

„Ще имат вечна радост, ще придобият веселие и радост, скръб и въздишане ще побягнат“ (Исая 51:11)

„Не можеш да промениш миналото, но можеш да промениш настоящето“

Миналото може да бъде изпълнено с топли спомени, които ни радват. Надявам се това да е така в живота на всеки един от вас. Но обикновено в миналото има глави, които бихме искали да редактираме или изтрием напълно. Реалността е, че не можем да променим миналото. То е минало. Трябва да осъзнаем, че съжалението няма да промени нищо. Миналото си е минало. „Каквото писах, писах“ (Йоан 19:22). Не всичко може да се промени, но това как тълкуваме миналото и какво научаваме от него може да се промени.

Важно е да се помирим с миналото си. Ако не го направим ще платим висока цена – емоционално, духовно и във взаимоотношенията ни. Търси мир в сърцето, в ума и в отношенията си с другите. Трудно е, но трябва да погледнеш отвъд нещата, за които съжаляваш и да видиш кое е доброто, което можеш да извлечеш от тях – какво научи, стана ли по-добър човек? Колкото и голяма да е била болката, не е нужно да живееш с нея до края на живота си.

Ако е нещо, което си направил – реши го. Първо оправи отношенията си с Бога. Ако не направиш първо това, нищо друго няма да се получи. След това може би трябва да говориш с този, който е засегнат. Помири се, положи усилия. „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките хора“ (Римляни 12:18). След като си направил всичко възможно в смирение и с искреност, продължи напред в свободата на Христос.

Ако е нещо, което са направили срещу теб – не мисли за отмъщение. Най-добрият реванш е да преодолееш горчивината. С миналото си човек се помирява чрез прошка. Няма друг начин. Трябва да простиш, както на теб е било простено (Ефесяни 4:29-32). Непростителността е най-лошата вреда, която можеш да си нанесеш сам. Ще се превърнеш в затворник на миналото си. Ще се питаш едно и също нещо – защо те грешат, а ти си прав, но няма да намериш мир, докато не простиш от сърце. Прошката не извинява стореното ти зло, а предава болката в Божиите ръце (Римляни 12:19-21).

Добрата новина е, че Бог е обещал твоите „скръб и въздишане“ да дадат път на радостта и щастието. Нима това не е по-добър край за твоята история? Виж как може да стане това. Радостта и щастието се придобиват – те не са случайност и не се „заработват“. Те са дар от Бога и дар, който човек придобива, когато „пътищата му са угодни на Бога“ (Притчи 16:7).

Молитвата ми за теб днес е: живей в свобода от минали неуспехи и трудности.

снимка: Интернет