Posts Tagged ‘помощ’

Опознаване на границите

„Докато е още ден, трябва да продължим да вършим делата на Онзи, който Ме изпрати“ (Йоан 9:4)

„Успехът е резултат на осъзнаването с какво разполагаш, за да постигнеш нужното“

Думата граница се дефинира като предел на състояние или капацитет. Животът, какъвто го познаваме сега, има предели. Във вечността няма да е така. Библията нарича тези предели граница или мяра. Псалмописецът Давид се радваше: „За мене делът падна на приятни места. Да! Получих прекрасно наследство“ (Псалм 16:5, 6). Той намери задоволяване и сигурност в Божия промисъл. Ти ще намериш същото. Павел написа нещо подобно в Новия завет: „Ние, обаче, няма да се хвалим извън всякакви граници, а само в пределите, които Бог установи за нашето дело“ (2 Коринтяни 10:13). Павел намери увереност и сигурност в задачата, възложена от Бога. Убедеността в истината ражда увереност.

Ти разполагаш с определен брой години, който само Бог знае, с определена сила, ресурси, енергия, издържливост и приятелства, но в тези рамки имаш неподозирани възможности. Това важи за всички ни, въпреки че мярката е различна за всеки човек. Чрез усилия и дисциплина можеш да разшириш границите, но не можеш да премахнеш ограниченията напълно. Знай обаче, че в живота не е важно какво нямаш и какво не можеш да правиш. Важно е какво ще се научиш да правиш в рамките, които са ти дадени. Постиженията ти се определят от това колко мъдро живееш и колко усилено работиш.

Да не планираш означава да планираш провала си. В живота имаме нужда от план. Много хора не осъзнават тази проста реалност, докато не им е останало твърде малко време. Някой така и не я осъзнават. Границите са поставени, но какво правим в тях, е оставено на нашето решение. Изследвай границите си докрай, не ги свивай сам. Разбери какво ти е било дадено и реши какво ще правиш с живота си. „Внимавайте как живеете и не постъпвайте неразумно, а като мъдри хора, които използват всяка възможност да вършат добро, защото времената са зли. Не бъдете глупави, а разберете какво иска Господ от вас“ (Ефесяни 5:15-17).

Успехът е резултат на осъзнаването с какво разполагаш, за да постигнеш нужното. Исус разбираше това, че да извърши Божията воля е най-важно и подреди живота Си в тези рамки. „Докато е още ден, трябва да продължим да вършим делата на Онзи, който Ме изпрати. Никой не може да работи, когато настъпи нощта. Докато съм в света, Аз съм светлина за света“ (Йоан 9:4, 5). Дори Исус признаваше ограниченията и използва Своето време, за да послужи на вечните цели на Своя Баща. Докато си жив ти можеш да си светлина на света (Филипяни 2:15-18).

В Божията воля ще намериш Божият план за живота си, най-големия успех и удовлетворение. Особено обичам обещанието, което Бог изговори чрез Еремия: „Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11). Бъдеще без надежда или надежда без бъдеще, в което да се постигне тя, е обезсърчаващо. Бог ни предлага и „бъдеще и надежда“. Бъдещето ти зависи от това, което правиш всеки един ден.

Молитвата ми за теб днес е: използвай мъдро това, което ти е дадено щедро.

Advertisements

Хляб за всеки ден

„Давай ни всеки ден хляба, от който се нуждаем“ (Лука 11:3)

„Непознати предизвикателства ще се появяват на хоризонта ти“

Ние живеем живота си ден по ден. Също така и нашият Баща ни дава това, което ни е необходимо ден по ден. Мисля, че повечето хора до известна степен осъзнават това, което им липсва. Не всеки проблем може да бъде решен с по-усилена работа, по-продължително обмисляне или повече пари. Всеки има нужда от помощ в определен момент.

Нашата правнучка Кайли е на един месец. Тя е безпомощна и напълно зависима от благоразположението, любовта и помощта на тези, които я обичат, за всяко нещо, от което се нуждае за здравето и растежа си. Тя ще порасне и ще се научи да се справя с тези основни неща сама, но винаги ще има нужда от помощ от Бога и хората – точно както и ние с теб имаме нужда.

Ти не си бил роден себедостатъчен и никога няма да станеш такъв. Ще се появяват нужди, с които няма да можеш да се справиш. Непосилни предизвикателства ще се появяват на хоризонта ти. Няма да знаеш всичко, което ти е необходимо да разбереш, няма да имаш цялото постоянство, което живота ще изисква, ще се сблъскваш със ситуации и хора, за които нямаш достатъчно мъдрост.

Животът ще те сблъсква с неочаквани неща, за които не си подготвен – несправедливост, лъжливи обвинения, финансови бедствия, медицински проблеми, кризи със здравето, инциденти, социално отчуждение, емоционални травми и още твърде много произволни трагедии. Глупаво е да мислим, че можем да посрещнем сами всичко, което идва в живота ни. Той не позволява да складираме всичко необходимо за нещата, които може да ни се изпречат. Ние се сблъскваме с живота на малки всекидневни порции.

Ето най-накрая и добрата новина. Няма изпитание, което може да се докосне до живота ти и да е по-голямо от Бога. Няма да ти се наложи да посрещаш нищо без Бога, освен ако сам не избереш така. Няма да ти се налага да се сблъскваш с всичко плашещо в един и същ момент. Със сигурност няма да бъдеш освободен от всичко, което те плаши и наранява, така е в живота. Но точно затова ще ти трябва помощ.

Учениците на Исус Го помолиха да ги научи да се молят и Той им даде модел за молитва (Лука 11:1-4). Тази молитва разкрива интимността на нашите взаимоотношения с Бога и размерите на Божията вярност към нас. Молитвата, която Исус им даде ни учи как функционира живота – тя започва с „Отче наш“.

Всичко, от което се нуждаеш започва там – в Неговото сърце, от Неговите ръце, заради Неговата любов. Можеш да имаш уникални, лични взаимоотношения с Бога, който е твой Баща. Във всяка ситуация Божията воля за твоя живот може да бъде превъзходна „на земята, както на небето“, тази благодат действа, когато „прощаваме на нашите длъжници“ и вика ни „избави ни“ оставя всяко зло намерение неспособно да ни навреди.

Нарочно оставих това просто изречение последно: „Давай ни всеки ден хляба, от който се нуждаем“. Хлябът е символ на основните нужди, които всички имаме ежедневно. Както казах и по-горе ние се сблъскваме с живота на малки всекидневни порции. Всеки ден един непресекващ Източник ни предлага достатъчна помощ – трябва само да дойдеш при небесния си Баща и да помолиш: „Давай ни всеки ден хляба, от който се нуждаем“. Точно както Бог хранеше Израел всеки ден в пустинята с манна, така Той ще даде и на теб „насъщния хляб“.

„Който беше събрал много, нямаше излишък и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде. Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта“ (прочети Числа 11:7, 8 и Изход 16:16-19). Бог снабдяваше нуждите ден по ден.

Молитвата ми за теб днес е: живей с увереност в пълното снабдяване, което ни дава Божията любов.

снимка: Интернет

Раните, които сами си нанясаме

„…като внимавате… да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава“ (Евреи 12:15)

„Не можеш да контролираш чуждото поведение, но трябва да внимаваш за своето“

Хората ще те нараняват. Много от тях, които се докосват до живота ти и до живота на другите всеки ден – приятели, познати и непознати – са били наранявани, а наранените нараняват, обикновено неволно, понякога нарочно. Не можеш да накараш всички да те харесват и да се държат с теб добре. Не можеш да избегнеш нараняването, но можеш да не ставаш част от тези, които нараняват останалите. „Мислете за това, което е добро пред всички хора. Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички“ (Римляни 12:17-21). Не можеш да контролираш чуждото поведение, но трябва да внимаваш за своето. Има едно уточнение в съвета, който Библията дава: „Доколкото зависи от теб“. Понякога нещата не зависят от теб.

Нараняването идва от нeщо, което другите са ти причинили, понякога от отношението им към теб и най-често от думите им. По отношение на думите, Яков казва: „Защото ние всички грешим в много неща. А който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло“ (Яков 3:2-11).

Огорчението е рана, която сами си нанасяме – нещо, което причиняваме на себе си, заради това, което други са ни причинили. Библията дава един мъдър съвет: „Положете всяко усилие да живеете в мир с всички. Търсете онова освещение, без което никой няма да види Господа, като внимавате да не би някой да не достигне до Божията благодат, да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, така че мнозина да се осквернят от него“ (Евреи 12:14, 15). Да живееш в мир с другите обикновено изисква „да положиш всички усилия“. Огорчението не винаги се появява веднага. То расте, когато му даваш място в мислите и емоциите си, по някакъв начин започва да ти допада, но всъщност не е привлекателна черта в никого. То се превръща в дълбоко залегнала емоция, която заразява личността ти, трови мислите ти и усложнява всичките ти взаимоотношения.

Когато сме наранени, не е лесно и естествено да забравим. Това усилие е резултат от труден избор, отношение и поведение, които последователно се съобразяват с него. Можеш да избереш или да реагираш също като човека, който те е наранил, или да потърсиш неограничената Божия благодат. Можеш да отговориш по начин, който цени взаимоотношенията, оставя отворена врата за възстановяване, защитава сърцето от обида и изолира емоциите ти от огорчение. Правилният избор е доказателство за желанието ти най-вече да угодиш на Бога и да бъдеш добро отражение на Неговата благодат. Можеш или да реагираш на болката си, или да отговориш на Божието изцеление – изборът е твой. Можеш да отвръщаш на хората, които те нараняват, да се цупиш сам в ъгъла или да донесеш болката си пред Бога и да бъдеш излекуван (Ефесяни 4:31, 32).

И така, мислиш си, че някой те е разочаровал (Евреи 4:15, 16). Исус вечеря с учениците си, знаейки, че Юда скоро ще го предаде и все пак не го изобличи пред останалите (Йоан 13:21-30). В Гетсиманската градина, когато Исус беше арестуван, Библията разказва за учениците: „Тогава всички Го оставиха и се разбягаха“ (Марк 14:50). Но на кого се яви Исус след възкресението? Исус знаеше, че Петър ще отрече, че изобщо Го е познавал (Марк 14:30, 31, 71, 72), но след възкресението Му, ангелът много ясно каза: „но идете кажете на учениците Му и на Петър…“ (Марк 16:7). Исус беше готов да постъпи благосклонно във всяка ситуация, защото Той виждаше в хората по-скоро потенциала, отколкото проблемите. Кръстът е добро място да оставиш греховете и болката си.

Молитвата ми за теб днес е: намери благодатта, която ще ти помогне да се издигнеш над лошото отношение.

снимка: Интернет

Заедно е по-добре

„Дотук ни помогна Господ“ (1 Царе 7:12)

„Много рядко човек може наистина да каже: „Това го направих съвсем сам“.

Ако погледнеш към живота, ще видиш, че каквито и успехи да имаш, много малко неща си постигнал съвсем сам. „Много рядко, ако изобщо това е възможно, човек може наистина да каже: „Това го направих съвсем сам“. И ако наистина си направил нещо сам, то със сигурност би било по-добре, ако е било с помощта на друг – заедно е по-добре! „По-добре са двама, отколкото един…“ (Еклесиаст 4:9-12). Защо за нас е важно да приписваме заслугата изцяло на себе си? Тези, които не оценяват и не признават приноса на другите, рискуват да останат без помощта им.

Семето на тази потребност е несигурността. Ако се бориш с този проблем, може би първо трябва „да се почувстваш удобно в собствената си кожа“. Ще постигнеш увереност в себе си, когато приемеш спокойно на какво си способен и на какво не. Неувереността не е нещо необичайно и означава, че все още не си определил границите на своята увереност. Ще ти е от полза и е наистина здравословно да установиш със сигурност, че имаш и от двете. Колкото и много таланти да притежаваш, никой – дори ти – не притежава способност, умение и талант за всяка задача. Неувереността настоява другите да узнаят какво можеш, но се страхува, че може би ще решат, че всъщност не го можеш.

Да позволиш на хората да мислят, че можеш да правиш всичко съвсем сам, е твърде изтощителен начин на живот. Никога няма да свършиш достатъчно, никога няма да го свършиш достатъчно добре и никога няма да си удовлетворен. Всеки може да допринесе към работата на останалите, така че тя да стане малко по-добра. Бог казва: „Отдавайте на всички дължимото: … на когото почит – почитта“ (Римляни 13:7). На всеки дължимото – толкова прост и практичен урок за запомняне. Бъди благодарен за помощта на другите и щедър да споделиш заслугите, там където трябва. Ако претендираш за цялата заслуга за направеното, ще трябва да понесеш и вината за това, което не е направено добре. Ако постигнеш успех, използвайки труда на други, без да го признаваш, неувереността, която старателно отричаш, ще роди гордост. Гордостта е тиран, който не позволява и не према никакъв провал, но с нея провалът е неизбежен. Библията предупреждава: „Гордостта предшества погибелта, а високомерието – падането“ (Притчи 16:18). Колкото повече това продължава, толкова по-голямо и по-продължително е падането. Библията казва: „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат“ (1 Петър 5:5). По-добре е Бог да е откъм теб, отколкото срещу теб, съгласен ли си? „Облечете се със смирение; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И така смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“ (1 Петър 5:5-7). Да възложим всяка грижа на Него и Той да се грижи за нас – та нали това искаме най-много!

Самуил поведе Израел в голяма победа. Техните постоянни врагове, филистимците, бяха убедително разгромени. Нужен е лидер, който да води, но трябва повече от един човек, за да се спечели войната. Самуил разбра, че неговият принос не е без помощта на Бог и останалите. „Дотук ни помогна Господ“ (1 Царе 7:12). Забележете двете думи – Бог и нас. Самуил отдаваше дължимото, там където трябва. Когато включваш Бог, Бог включва теб (Псалм 28:7). Какъв е резултатът? Непрекъснат успех за всички! „Така филистимците бяха победени и не дойдоха вече в Израелевите предели. И Господната ръка беше против филистимците през всички дни на Самуил“ (1 Царе 7:13). Защо да вършиш сам, това което можеш да свършиш по-добре заедно с Бог и другите?

Молитвата ми за теб днес е: не се чувствай задължен да вършиш всичко сам, нямаш нужда от това!

снимка: Интернет

Тревоги

„Когато бях в утеснение, Ти ми даде простор“ (Псалм 4:1)

„Животът не е честен, но Бог е праведен. Животът не е лесен, но Неговата благодат е достатъчна“

„Животът не е честен!“ Често съм чувал тези думи от хора, търсещи съвета ми. Никой не е обещавал подобно нещо. А когато животът не е честен и нещата не се развиват според плановете и надеждите ти, той няма да е никак лесен. Всеки предпочита да му е лесно и комфортно – без проблеми, тревоги, трудности. Но тогава няма да има нито израстване, нито вяра. Тревогите си имат и положителна страна – учат ни, че Божията благодат е достатъчна.

Андре Крауч написа следното: „Ако никога нямам проблеми, как бих разбрал, че Бог може да ги разреши. Никога нямаше да зная какво може да направи вярата в Бога. Но минавайки през тези неща, аз се научих да се доверявам на Исус, да се доверявам на Бога, да уповавам на Неговото Слово“. Научаването на тези неща води до разширяване на пределите ни. Този тип знание не идва от това, което другите ни казват. То е лично и идва от нашите собствени преживявания с Бога.

Понякога тревогите ни идват от наши или чужди решения, които са обърнали събитията в посока, която Бог не би избрал за нас. Понякога разни неща просто се случват и тревогите са причинени от падналия свят, в който живеем. Нещата не винаги се случват така, както Бог ги е планирал или би желал.

В такива моменти в сърцето ти може да изникне въпросът „Къде е Бог?“. Какво може да направи Той и какво ще направи? В Псалмите често се говори за тревогите ни по един много откровен начин. Всеки път, когато Давид минаваше през трудности, той също така откриваше Бога. Бог беше там и Неговата любов, благодат, сила и цел не бяха станали по-малки.

Думата, която се превежда като тревоги в Новия завет, на гръцки означава натиск, липса на пространство. В наши дни наричаме това стрес – всички тези неща, които ни притискат и ни карат да се чувстваме некомфортно. Тревогата е това, което чувстваме, когато напрежението стане твърде голямо, за да го понесем, когато събитията в живота ни ограничават, докато не се обърнем към Бога. Защо ни отнема толкова време да погледнем към Единствения, който винаги има достатъчно благодат и сила?

Дали има моменти, в които Бог не ни избавя бързо от притесненията ни, а позволява на обстоятелствата да стават все по-неудобни и ограничаващи, докато не погледнем към Него и не Го чуем, докато не прегърнем и не се покорим на Неговата воля, която е добра за нас? „…за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено“ (Римляни 12:1). Псалмистът вика към Бога: Когато викам, послушай ме, Боже на правдата ми. Когато бях в утеснение, Ти ми даде простор. Смили се за мене и послушай молитвата ми“ (Псалм 4:1).

Бъди уверен дори, когато минаваш през трудни моменти и обстоятелства. Бог може да даде простор в утеснението ти – може да разшири видението, вярата, разбирането, мира ти. Благодатта Му може да те освободи, да ти даде достатъчно място, за да дишаш спокойно и да вярваш отново. Неговата сила може да отблъсне обстоятелствата, които те притискат силно, да ти даде място да се възстановиш и да премислиш. Давид откри, че пътя към този простор беше: „Когато викам…“ Често се случва да чакаме Бога, докато в същото време Той ни чака да извикаме към Него. Същата тази врата към простора те чака и ти казва „Добре дошъл!“

Животът не е честен, но Бог е праведен и справедлив. „Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда“ (Битие 18:25)? Животът не е лесен, но Неговата благодат е достатъчна. „Моята благодат е достатъчна за теб“ (2 Коринтяни 12:9).

Молитвата ми за теб днес е: викай към Бога в тревогата си.

снимка: Интернет

Страх

„Бог не ни е дал дух на страх, а… на себевладеене“ 2 Тимотей 1:7

„Страхът е противоестествена емоция, която има духовен произход“

Страхът осакатява. Той храни съзнанието с възможно най-лошите мисли, прави ни слепи за реалността и парализира възможностите, които имаме. Животът ни ще е по-добър без страх и безпокойство. Намери кураж, изправи се срещу страха и бъди свободен от ужасяващите мисли. Аз съм наследник на специалисти по безспокойство, които често предупреждаваха за идващи бедствия, сякаш виждаха какво се крие за ъгъла. Страхът се храни точно по този начин, хората не го създават – те просто му дават гориво. Замисляли ли сте се някога как се е появил страхът? Всяко нещо си има произход, но какъв е произходът на страха? Първо, нека ясно да кажем, че страхът не съществува от сътворението на света. Бог видя какво беше сътворил и видя, че беше добро.

Страхът не идва от Бога, Библията ни казва, че „Бог не ни е дал дух на страх, а на сила, любов и себевладеене“ (2 Тимотей 1:7). Страхът не беше част от живота на Адам, докато той не съгреши като не се покори на Бог в Едемската градина: „Но Господ Бог повика човека и му рече: Къде си? А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол, и се скрих“ (Битие 3:8-10). Първият израз на тази негативна емоция беше резултат от злото, което Адам извърши. Когато Библията говори за страх от Бога, се има предвид почит. Соломон, един сравнително мъдър човек, пише: „Страхът от Господа е начало на мъдростта“ (Притчи 9:10).

Страхът е противоестествена емоция, която има недобър духовен произход. Павел описва тази негативна емоция с думите дух на страх. Каквото и да означава това – ясно е, че не е добро нещо. Страхът се заражда по-дълбоко от мислите или емоциите на човека. Той идва от духовното ни съзнание и ако не е под контрол, може да ни навреди и дори разруши. Мислите и емоциите ти са мястото, където страхът видимо се проявява (2 Коринтяни 10:3-5).

Страхът е спътник на липсата на доверие. „Бог ни е дал… дух на сила, любов и себевладеене“. Когато вярваш, че Бог те е екипирал със силата Си, убеден си в Неговата непреходна любов, страхът бива заместен от доверие. Умът ти е сътворен от Бога и има пълната възможност да бъде здрав и балансиран, способен да бъде обучен и овладян (Псалм 61:1-4). Научи се от Давид, когато той преживяваше най-тежките си моменти. „Когато съм в страх, на Тебе ще уповавам. Чрез Бога ще хваля думите му; на Бога уповавам; няма да се боя; какво ще ми стори човек?“ (Псалм 56:3, 4).

Молитвата ми за теб днес е: винаги и с цялото си сърце се доверявай на Бога.

снимка: Интернет

Неочаквана благодат

„Добрият човек намира благоволение пред Господа…“ (Притчи 12:2)

„Благоволението се проявява, когато нищо от това, което си направил не ти дава правото да получиш това, от което се нуждаеш“

„Мога ли да помоля за една услуга?“ Молил ли си някого да направи нещо за теб, без да имаш друго основание освен неговата добрина и щедрост? Дори толкова малко нещо като това да попиташ за час и посока. Човекът отсреща има правото да не се отзове, защото не ти дължи нищо. Ако ти помогне, то е поради неговото благоволение, желанието му да ти услужи.

Всеки има нужда от услуга в един или друг момент, по-често малка, понякога по-голяма. Всеки има нужда някой да му направи услуга, често и ти правиш такива. Спри и помисли – спомняш ли си ситуация, в която нищо не ти е давало правото да получиш това, от което се нуждаеш? Аз имам подобна случка в моя живот.

Връщах се от сватба, облечен в най-хубавия си костюм, беше горещ летен ден в Сан Антонио. На почти час път от дома, движейки се по натоварената магистрала, се случи неочакваното – спуках гума. Когато излязох от колата, въздухът беше като във фурна. Най-хубавият ми черен костюм и чисто бялата ми риза никога нямаше да бъдат същите, трябваше да ги пожертвам в тази неприятна ситуация. Тогава си спомних друг случай, също на натоварен път, когато крикът беше неподходящ за големия SUV и дълго време трябваше да се боря, докато успешно повдигна колата, за да сменя гумата.

Но в този момент благоволението и благодатта дойдоха при мен, точно когато най-много ми трябваха. Един камион намали скоростта и спря пред моя пострадал SUV. Чух непознат, но приятелски глас да казва: „Нека го направя вместо теб“. Това беше моят личен добър самарянин. Благодарих му като с половин уста протестирах, че не искам да го притеснявам. За щастие той настоя и отказа дори да му помогна.

Нямах нито правото, нито възможността да моля. Той видя нуждата ми и предложи помощ. За няколко минути той и синът му се бяха погрижили за проблема със собствения си солиден крик и инструменти, прибраха старата гума и се отправиха към камиона си. Аз ги последвах и няколко пъти предложих да им платя за добрината, с приготвени пари в ръка, но те с усмивка отказаха. Не очакваха нищо друго, освен моята благодарност.

В този ден един баща остави запомнящ се пример и незаличимо впечатление на своя малък син, много повече, отколкото би направил с думи. Този баща не ми помогна, защото трябваше да го направи или защото ми беше познат, или дори, за да получи нещо в замяна. Той ми направи услуга – чиста милост. Благодатта струва нещо на някого, но не изисква нищо от теб, единствено благодарност. Той прекъсна пътуването си, за да мога аз да продължа моето. Той работеше, докато аз гледах. Неговите дрехи бяха потни и покрити с пръст, моите не. Неговите ръце бяха мръсни, а моите чисти.

Това ми напомня за Исус. Той зае твоето място на кръста, умирайки за твоите грехове, а не за Своите. Няма нищо чудно, че наричат това удивителна благодат. Библията използва думите благоволение, милост и благодат като взаимозаменяеми. Конкордансът е пълен с препратки към думите милост и благодат, основно от Бог към хората, но понякога и от човек към човек, както е например при Йосиф: „Господ беше с Йосиф… и той придоби благоволение пред очите му (на Петефрий)“ (Битие 39:3, 4). Често фразата се среща във варианта, в който е използвана за Ной: „А Ной придоби Господното благоволение“ (Битие 6:8).

По самото си определение благодатта не може да бъде спечелена, независимо колко упорито и дълго работиш. Благоволението не може да се изисква или да се очаква. И двете са дарове, които се дават доброволно. Бог търси възможности да ти покаже благодатта Си и да ти даде благоволението Си (прочети 2 Летописи 16:9). Как тогава получаваш тази благодат и това благоволение? Лесно е – признай нуждата си, честно и смирено помоли Бог за помощ, приеми предложението Му (Ефесяни 2:1-10).

Молитвата ми за теб днес е: животът ти да е увенчан с благоволението на хората и Божията благодат.

снимка: Интернет