Posts Tagged ‘посвещение’

Здравословен баланс

„Не мислете за себе си повече, отколкото трябва да мислите“ (Римляни 12:3)

„Ти си оригинал, създаден да ходи в смирение“

Здравословен балансВ живота е необходим баланс. Балансът е динамичен, не статичен, непрекъснато изискващ фини променящи настройки към съществуващата реалност. Постигането на баланс се учи чрез практика и опит. Наблюдавал ли си първите стъпки на малко дете?Динамичният баланс разпределя естествено твоето тегло от единия крак на другия. Обърнете внимание на начина, по който ходи човек с нарушено равновесие, било поради употреба на алкохол, медикаменти или здравословни проблеми.

Ходенето е естествено, но в никакъв случай не и просто. В мозъка и мускулите се извършват бързо и постоянно сложни процеси и за най-елементарното движение от ходенето. Всяка стъпка изисква моментална настройка на твоя баланс. Всеки крак измества центъра на тежестта леко от една посока в друга, а тялото трябва да очаква и внимателно да откликва на промените. Тъй като се случва естествено, ти го приемаш за даденост, докато не се случи нещо, което пречи на правилното му изпълнение.

Този принцип е валиден, както в естествения, така и в духовния свят. Духовният баланс ме интригува. Балансът не е еднакви части от различни неща, както някои си мислят. Също както рецептата, динамичният баланс е „точните неща, в точните пропорции, на точното време“. Духовният живот изисква както увереност в твоята уникалност, така и чувство на смирение. За твоето ходене в Христос се нуждаеш от правилното разбиране на прекрасната необходимост и от двете – да знаеш кога и как да ходиш в смирение пред другите и винаги пред Бога, но също така да знаеш кога и как да ходиш с разбиране за пълнотата и уникалността, която имаш в Христос. „Христос в теб, надеждата за слава“ (Колосяни 1:25-29).

Ти си оригинал, уникално създаден от Бога (Ефесяни 2:7-10). В известен смисъл ти си единствен. Но това не трябва да подхранва твоята гордост, а е винаги и само за славата на твоя Създател. Иначе не си много по-различен от всеки друг човек. Имаш всяка причина да ходиш в истинско смирение. Освен с Божията благодат и с даровете, които Той ти е дал, с какво друго можеш да се похвалиш? Съчетавайки тези две реалности и балансирайки времето и необходимостта от всяка, е предизвикателството, с което трябва да се справиш, за да постигнеш успех.

Виждал си примери за най-лошото и от двете. Има хора, които са така впечатлени от себе си, че да си с тях е неприятно, да не кажем непоносимо. Други са ненужно самокритични и те карат да се чувстваш неудобно, докато непрекъснато се извиняват. И двата вида са пример за нездравословен баланс. Дяволът нашепва, че си добър в малко неща, ако изобщо си добър в нещо. Бог заявявя, че ти си направен по Негов образ и подобие и живееш за Негово удоволствие. „Ти си страшно и чудно направен“ (Псалм 139:13-18).

Библията дава практически съвети за здравословен, динамично балансиран, богоугоден живот. „Защото чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил“ (Римляни 12:3). Колко красиво и действено е казано! Не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мислиш. Това ще бъде гордост. Но още по-важно, не мисли себе си за по-малко, отколкото трябва да мислиш, а мисли според Божията благодат и според Божиите дарби вътре в теб. Това е смирение.

Молитвата ми за теб днес е: наслаждавай се на това, което си в Христос и напълно се довери на Бог, Който те е създал.

снимка: Интернет

Advertisements

Олтари на посвещение

„Авраам издигна олтар на Господа, Който му се яви“ (Битие 12:7)

Само в посвещението, което Господ очаква от теб, ще намериш обещанията, които търсиш“

Олтари на посвещениеИсторията на пътуването на Авраам е маркирана с „жалони на покорството и олтари на посвещението“. Тези характеристики описват всяко целенасочено търсене на Бога. Покорството е искрения израз на вярата: „С вяра Авраам се покори… и тръгна без да знае къде отива“ (Евреи 11:8). Покорството е съществено и безусловно (погледни предишния материал). Днес предлагам втория много важен аспект от Авраамовия път на вяра – „Олтари на посвещение“.

Олтарите са значими за Бога и важни в духовното пътуване на всеки човек. Посвещението на Бога е съществено и безусловно във всеки духовен напредък. Имай предвид, че посвещението не е нещо случайно и има висока цена. Олтарите в Стария завет бяха мръсни, окървавени места, на които беше приемливо да се принасят само първи плодове и съвършени жертви. Тези жертви бяха само първообраз на съвършената жертва: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).

Чрез болезненото разпознаване на греха си Давид опозна Божието сърце: „Жертви, благоугодни на Бога, са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш“ (Псалм 51:16, 17). Най-добрата дефиниция за съкрушено и разкаяно сърце, която съм чувал е: „Сърце, в което злото е било пречупено“.  В наши дни олтар на посвещение е там, където смирено се покланяш пред върховната власт на Бога, свято място на поклонение, изразено чрез скъпа жертва и искрено посвещение на твоята преданост, привързаност и воля.

Посвещението се превърна в начин на живот за Авраам и трябва да се превърне и в твой начин на живот. На всяко място, на което Авраам разпъваше шатрата си, той издигаше олтар, изкопаваше кладенец и там се покланяше на Бога. Отново и отново за него се казваше: „Авраам издигна олтар на Господа, Който му се яви“ (Битие 12:7, Битие 12:8, 13:18, 22:9).
На всеки олтар Авраам принасяше жертва и още повече посвещаваше себе си на Бога и на Неговите обещания да умножи и благослови потомството му (Римляни 4:17-21). Няма друг случай, който да свидетелства за степента на Авраамовото покорство и посвещение, както олтара, който издигна на хълма Мория (Битие 22:1-17).

„С вяра Авраам се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри… защото очакваше един град, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог“ (Евреи 11:8-10). Посвещението се изразява най-добре чрез покорство, въпреки настоящата действителност, държейки здраво неумолимата вяра в обещаното бъдеще. Обещанията и неизменността, които търсиш, могат да бъдат намерени само в покорството и посвещението, които Бог очаква. „Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас… Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас“ (Римляни 8:18, 2 Коринтяни 4:16-18).

Има моменти, в които олтарът на посвещение трябва да бъде поправен, както се случи с Израел: „И Илия поправи Господния олтар, който беше съборен… Взе дванадесет камъка и построи от камъните олтар в Господното име… Тогава падна огън от Господа и изгори всеизгарянето“ (3 Царе 18:30-39). Има ли някакви поправки, които трябва да направиш на олтарите, на които ти си направил посвещения на Бога?  „И така, братя, аз ви умолявам, чрез Божиите милости, да представите телата си за жертва жива, свята, благоугодна на Бога… За да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено“ (Римляни 12:1,2).  „Жертва жива, свята, благоугодна на Бога“ си ти и твоят живот.

Молитвата ми за теб днес е: поднови посвещението си и се реши да бъдеш напълно Негов.

Трохи и остатъци

„Няма да принеса на ГОСПОДА, своя Бог, всеизгаряния, които не ми струват нищо!” (2 Царе 24:24)

Остатъците никога не са достатъчни за това, което е важно за теб.

Трохи и остатъциАко някой те покани на вечеря и ти сервира остатъци от предишна вечер ще почувстваш ли, че на посещението ти е отделено достатъчно внимание и че компанията ти е ценена? Вероятно Бог се чуства недостатъчно оценен понякога, когато Му предлагаме остатъците от нашите приоритети, време, привързаност, енергия, усилия, финанси и способности. Когато човек използва първите и най-добрите плодове за себе си и даде само оскъдния остатък на Бога, дали Бог е почетен?

Исая разказа историята за човек, който отрязва дърво, използва го първо, за да запали огън, с който да се стопли и да сготви храна, за да се задоволи, „а с останалото си прави бог“ (Исая 44:14-17). Това се случва и сега с хора, които са много по-изтънчени и успешни. Този човек помисли за душата си само след като задоволи желанието си за комфорт и апетита си. Прочети Марк 8:36-37. Думата „остатък“ намеква за останалите трохи. Не можем да преобразим Бога по образ, който ние желаем да има, всъщност ние сме направени „по Негов образ и подобие“ (Битие 1:26-27).

Може би единственото по-лошо нещо от това да предложиш на истинския Бог своите остатъци е да използваш това време и средства, за да създадеш лъжлив бог и да очакваш неговата помощ. Не мисля, че някога съм правил второто, но се страхувам, че е имало ситуации, в които съм правил първото – давал съм на Бога по-малко отколкото заслужава, предлагайки само останалото без извинение или покаяние. На Израел беше заповядано да предлага на Бога само първото и най-доброто. Бог заслужава не по-малко от мен и теб.

В отговор на Божията милост цар Давид поиска да построи олтар като благодарност за Божията благодат към Израел. Той избра един харман, където да принесе жертва. Когато собственика на хармана позна царя и разбра каква е целта му, той щедро предложи на царя да вземе земята без да плати за нея. Обичам отговора на Давид: „Няма да принеса на ГОСПОДА, своя Бог, всеизгаряния, които не ми струват нищо!“ (2 Царе 24:18-25). Обикновено това, което ти струва малко не е ценно за теб.

Нека бъдем практични. Случва се да даваме трохи на Бога тогава, когато посвещаваме часове на собствените си стремежи, оставяйки само моменти за Него или когато се разпореждаме с парите все едно са наши и даваме на Бога няколкото останали лева, или когато използваме цялата седмица за собствените си задачи и забавления, но дори и неделя отделяме за себе си и семейството си. Даваме на Бога остатъците тогава, когато имаме време за всеки вариант на социална медия, но рядко имаме възможност да слушаме Божия глас, когато поставяме на първо място почивката, забавленията, хобито или спорта, но не осигуряваме достатъчно време за душата си. В днешния зает и шумен свят думите на Исус са от първостепенно значение: „Търсете първо Божието царство…“ (Матей 6:33). Баща ми беше прав: „Първите неща трябва да се поставят на първо място!“

Любовта не може да устои ако даваме само това, което е останало. Брака няма да процъфтява. Децата няма да процъфтяват. Приятелствата няма да растат. Плановете за спестяване няма да успеят. Кариерата няма да напредва. Християните няма да процъфтяват. Остатъците никога не са достатъчни за това, което е важно за теб. Да бъдеш сериозен относно своя духовен живот и този на другите има лична цена, която трябва да бъде платена с радост.

Молитвата ми за теб днес е: поставяй Бога на първо място във всичко, по всеки начин, всеки ден.

Недостатъчно заети

„За да подготви святите Божии хора за делото на служението“ (по Ефесяни 4:12)

„Твоят свят се определя от обхвата на кръга на влияние във всекидневието и обикновените ти занимания“

Към националната статистика на безработицата бяха добавени нови категории. Не само нивата на безработицата са неприемливо високи, но сега правителството следи и процента на хората, които са „недостатъчно заети“, а също и тези, които „вече не търсят работа“. Доколкото разбирам става дума за хора, които са толкова обезкуражени, че вече не си търсят работа изобщо. Освен тях има и хора, които са „недостатъчно заети“ и тъй като не могат да намерят работа, те се задоволяват с минимална заплата и работа на непълен работен ден. Това е икономическа трагедия за много хора и семейства. Тези проценти не са само числа, те представят живи хора и семейства, борещи се да плащат своите сметки и да се грижат за себе си. Всичко това оказва голямо влияние върху живота на хората, финансите, семействата, взаимоотношенията, морала и емоционалното състояние.

Но нека променим фокуса и поговорим за църквата – за теб и мен. Църквата не е място – тя се състои от хора. Ти и аз, всеки, който приема Исус за Свой Спасител – това е църквата. Тъжният факт е, че „безработицата“ в църквата далеч надминава процентите в националната статистика. В църквата има твърде много хора, които са „безработни“, „недостатъчно заети“ и някои, които просто „не си търсят работа“. И това не е стечение на обстоятелствата, а резултат на техния избор. Вярва се, че във всяко начинание 20% от участниците извършват 80% от работата, необходима за успешното му завършване. Останалите 80% от църквата са „недостатъчно заети“ или „вече не си търсят работа“ и се задоволяват да гледат тези, които работят.

В практичните си указания към последователите на Христос в Ефес, апостол Павел пише: „Христос даде тези дарове, за да подготви святите Божии хора за делото на служението, за укрепването на Христовото тяло… Всички части на това тяло са сплотени и свързани в едно и всяка част изпълнява своята функция и така цялото тяло расте и става по-силно чрез любовта“ (Ефесяни 4:10-16). Божието намерение за църквата Му е да бъде напълно заета, всеки да бъде „усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело“ (2 Тимотей 3:17). В Божието царство не е предвидено да има „безработни“, „недостатъчно заети“ и хора, които вече не си търсят работа. За всеки, който е готов да работи, има достатъчно работа.

Трябва да знаем нещо много важно – всекидневнието и вечния живот на хората зависят от това доколко пълноценно сме ангажирани в Божието дело. Преди години прочетох едно твърдение, което все още ме предизвиква: „Аз съм само един, но все пак съм един. Не мога да направя всичко, но мога да направя нещо. Длъжен съм да направя това, което мога и ще го направя с Божията благодат“. Това трябва да е божествената ни настройка всеки ден. Исус обеща, че ще имаме успех: „Уверявам ви: който вярва в мен, също ще върши делата, които аз върша. Той ще върши дори и по-велики неща, защото аз отивам при Отца“ (Йоан 14:12). Какво можеш да правиш за Бога и другите, а не го правиш? Нека сега да направим този въпрос личен. Попитай себе си честно: „Правя ли всичко, което Бог иска от мен, в работата, за която Той ме е надарил и призовал да извърша в моя свят?“ Бих определил „моя свят“ по следния начин – обхвата на кръга на влияние във всекидневието и обикновените ти занимания“. Това, че някой не върши своята работа, не оправдава нашата липса на пълно посвещение на ежедневната работа за царството. „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим“ (Ефесяни 2:10). Нито един от нас няма подходящо оправдание да е „недостатъчно зает“ в Божието царство на земята. Нека възприемем отношението на Исус, когато каза: „Не знаете ли, че трябва да бъда на разположение на Своя Отец?” (Лука 2:49). Божията работа се състои в докосване на човешки сърца и промяна на човешките съдби. Защото само това, което докосне сърцето, може да промени живота.

Молитвата ми за теб днес е: нека твоите усилия имат силата да докоснат едно сърце и да променят един живот днес.

снимка: Интернет

Колко е важно да бъдеш сериозен

„Подвизавайте се за вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите“ (Юда 3)

„Разсейването води до отклонения, които повеждат живота в неочаквана посока“

И най-правилната посока, и най-жизнено важното решение могат да се провалят ако допуснем разсейване. Тъй като има толкова много неща, които могат да бъдат направени и толкова много, които би трябвало да бъдат свършени, винаги ще се появяват възможности, които да те отклоняват в друга посока, отвличайки те от задачата, която вършиш в момента.

В повечето от случаите тези отклонения не предизвикват забележими последици – някаква дребна работа или съвсем малко време. Какво става ако първоначалното решение е било от изключителна важност и много спешно? Разсейването, дори кратко, води до отклонения, които повеждат живота в неочаквана посока – такава, каквато не можеш да предвидиш. Тези отклонения могат, в най-добрия случай, да те карат да съжаляваш, да ти причинят неудобство, но могат и да ти струват скъпо като пропуснати възможности или неизпълнени отговорности.

На по-късен етап от живота много хора намират себе си далеч от мястото, където са възнамерявали да бъдат и са много учудени защо е така. Кое решение е променило тяхното местопредназначение? Понякога това е случайно запознанство, прерастнало в нежелателно приятелство, развило се в съмнителни взаимоотношения, водещи, в крайна сметка, до зле обмислен и безперспективен брак. Или е било любопитство, което е станало увлечение, а скоро след това обсебваща опитност, превърнала се в навик или пристрастяване, от което не можеш да се освободиш. „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не искам да съм обладан от нищо“ (1 Коринтяни 6:12). Това е важно правило за благоразумен живот.

Бъди сериозен отностно християнската вяра. В живота няма по-важно решение от това да следваме Бога всеки ден. Библията дава практически съвет как да се прави това – наистина сериозно. „Подвизавайте се за вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите“ (Юда 3). Дръж се здраво за вярата, която ще държи здраво душата ти в труден ден.

Сериозно е дума, която не се използва често, а често не се разбира правилно. Да бъдеш сериозен означава да живееш живот, в който видим приоритет има това да си истински Христов последовател и да си готов да служиш. Християнският живот не означава приятна разходка в слънчев следобед. Да живееш сериозно означава да живееш с ясна цел и ясни приоритети.

Бъди сериозен в това да живееш за Исус. „Според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но че както винаги, така и сега, ще възвелича Христос в тялото си – с пълно дръзновение, било чрез живот или чрез смърт“ (Филипяни 1:20). Живей така, че другите да виждат Неговото величие в теб.

Бъди сериозен относно молитвата. „Илия беше човек със същото естество като нас; и се помоли усърдно“ (Яков 5:17). Ефективната, гореща молитва променя твоя живот и живота на другите. Моли се сериозно, с очакване.

Бъди сериозен относно духовните дарби. „Копнейте за по-големите дарби, а при все това аз ви показвам един превъзходен път (пътят на любовта)“ (1 Коринтяни 12:31). Духовните дарби трябва да се използват в ползотворна служба за другите – служи добре за слава на Бога и за благословение на другите.

Бъди сериозен относно вечността. „Като копнеем да се облечем с нашето небесно жилище“(2 Коринтяни 5:2). Небесата са сигурна реалност и вечността е безусловна. Не допускай земният живот да те погълне. Нека перспективата ти е небето.

Молитвата ми за теб днес е: бъди усърден относно всички аспекти на духовния живот.

снимка: Интернет

Бъди себе си

„Пътя свърших…“ (2 Тимотей 4:7)

„Остани на курса, който Бог е определил за живота ти. Там ще намериш своята награда в този живот и за вечността“

bulbИскало ли ви се е поне за малко да бъдете някой друг или поне да приличате на него? Мисля, че всички мислим така от време на време.

Кой искаш да бъдеш? На кого искаш да приличаш? На някой с талант, който нямаш, или на някоя известна личност? Може би на успешен спортист, който побеждава противниците си? На някой с по-малко грижи или с повече планове за бъдещето?

Какво би променил в себе си ако имаше възможност? Когато зададат на хората този въпрос, обикновено първо им идва на ум нещо свързано с външния им вид – козметична или повърхностна промяна. Но в крайна сметка без кой знае какви резултати. Какво би станало ако просто наблегнем върху това да бъдем себе си и онова, което можем да правим? Моделите, които популярната култура налага ни предлагат празни обещания, че ще бъдем по-щастливи и по-удовлетворени ако приличаме повече на образите от продуктите, които трябва да купуваме, колата, която трябва да караме, къщата, която трябва да имаме и звездата, на която да приличаме. Много от нещата, които се предлагат в този свят и са „задължителни“, са просто празни обещания. Винаги ще бъдем по-добре и по-уверени, когато сме себе си.

Твоят живот не е продукт на случайността. Ти не си по-малко от това, което трябва да бъдеш. Ти не си по-малко от другите. Освен това, кой може по-добре да бъде теб от самия теб? Защо да си нечие копие, когато можеш да бъдеш оригинал? Ти си чудесно творение на Божията изобретателност и гений. Ти си изпълнен със способности и потенциал, които тепърва ще се развиват. Ти си надарен с дарби и таланти. Те не са на никой друг.

Бог ще благослови само онова, което Той е създал и направил според намерението Си. Ти си сътворен по Неговия образ и подобие и трябва да бъдеш уникален израз на Неговата природа – няма друг като теб. Павел те описва по следния начин: „Ти си Негово творение“ (Ефесяни 2:10). Гръцката дума тук е поема – творба, изпълнена с експресивност. Тайната на щастливия живот е да бъдеш „поема, изпълнена с експресивност“ във всичко, което правиш и във всичко, което си.

Когато съм чел този стих преди, винаги съм се насочвал към частта, която говори за свършването на пътя. Но днес размислите ми са за личното призвание да бъда усърден в моя път – този план и път, който Бог преднамерено е избрал само за моя живот. Този Божи избор е уникален и различен от всеки друг.

„Защото зная мислите, които имам за вас, казва Господ. Мисли за мир, а не за зло. За да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11). Не мога да извървя нечий друг път, нито мога да изпълня нечия чужда задача, колкото и да се опитвам. Аз съм подготвен и квалифициран от Бога да бъда себе си. Същото важи и за теб. Остани на курса, който Бог е определил за живота ти. Там ще намериш своята награда в този живот и за вечността.

Молитвата ми за теб днес е: бъди чудесен оригинал, който удивително разкрива творческия гений на Великия Дизайнер, Който те е направил такъв, какъвто си.

снимка: Интернет.

Сподели