Posts Tagged ‘посока’

А сега накъде?

„Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?“ (Лука 24:32)

„Възможно е да знаеш очевидните факти, без да осъзнаваш приложението им“

А сега накъде?В живота може да се случват ужасяващи неща. Понякога може да имаш повече въпроси, отколкото отговори – смущаващи въпроси, които започват най-вече със защо. Колкото повече се бориш да видиш смисъла в необяснимото, толкова по-трудно става това. В такива моменти изглежда, че всеки план, който си направил, се е объркал. Нещата, в които преди си бил убеден, изглеждат несигурни. Животът не винаги тече гладко и утрешният ден рядко ти носи това, което очакваш. Озадачен и разтърсен, може би се питаш: „А сега накъде?“ Когато животът изглежда несигурен е важно да запазиш емоционално и духовно равновесие.

Преди дни църквите се събраха, изпълнени с печал, но и благодарност, за да почетат жертвата на един свят живот. Няколко дни по-късно те се събраха, за да празнуват свръхестественото възкресение на нашия Спасител. Още преди съмване аз и Гейл се присъединихме към хиляди поклонници на възкресенската служба на стълбите на мемориала на Линкълн в нашата столица. Песните, молитвите и службата бяха по-вдъхновяващи дори от искрящия изгрев над сградата на Конгреса. Неделята на Възкресението обаче отмина. А сега накъде? Смеем ли да се върнем към обичайното ежедневие?
Почувствай със сърцето си духовната страст на Павел, докато пишеше думите: „За да позная Него и силата на Неговото възкресение“ (Филипяни 3:10). Още от колежа това е „стихът на моя живот“ и моя искрена молитва. Гладен съм да познавам Бога, доколкото възможностите ми и благодатта Му позволяват. Бъди сигурен, че Павел копнееше за почиващо на личния опит познание, което далеч надхвърля всяка информация, която е чисто интелектуална. Когато Павел знаеше за Исус само на интелектуално ниво, той Го намираше за обезпокоителен. По пътя за Дамаск обаче, Павел позна Исус Христос като Господ по един трансформиращ и личен начин, какъвто не подозираше, че е възможен (Деяния 9:1-9, 18).

Оценявам яснотата, която Разширения превод на Библията дава: „Взел съм решение, че целта ми е прогресивно да Го опознавам все по-дълбоко и интимно, като виждам, разпознавам и разбирам чудесата на личността Му по-силно и по-ясно, и по същия начин опознавам силата, идваща от възкресението Му, проявена към вярващите“ (Филипяни 3:10).

Можеш да познаваш Исус интимно и пълно, само когато дълбоко преживееш „силата, идваща от възкресението Му“ (1 Петър 1:3-9). Истината за възкресението Му ще влияе на живота ти сега и във вечността. В самия ден на Исусовото възкресение, следобед, двама обезкуражени ученици си тръгнаха от Ерусалим, за да се върнат у дома в Емаус. Те бяха чули вестите за празния гроб, но не можеха да съвместят фактите, които знаеха, с истината за възкресението Му. Този, Когото бяха обичали и следвали, беше жестоко разпънат и скришно погребан в охранявана гробница. Може би те се питаха: „А сега накъде“, докато бавно вървяха към предишния си начин на живот и препитание.

Възможно е да знаеш очевидните факти, без да осъзнаваш приложението им. Истината и силата на Неговото възкресение още не бяха изгрели в сърцата им. Животът без възкресението е печално незадоволителен. „И както си говореха и обсъждаха тези неща, самият Исус се приближи и тръгна заедно с тях. Но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят“ (Лука 24:15-17). Фактите, които знаеха, ги заслепяваха за истината пред тях. Когато Исус им беше открит, те казаха: „Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?“ (Лука 24:30-32). Непогрешимото, вечно Божие Слово е пълно с истина (Йоан 8:32, 33).

Истината променя: „И двамата веднага станаха и се върнаха в Ерусалим, като разказваха: „Господ наистина е възкръснал“ (Лука 24:33-35). Когато истината грабне сърцето ти, искаш да я споделиш с другите, а там където се чества истината, идва и Исус. „Докато двамата още говореха, Исус се изправи сред тях и им каза: „Мир на вас!“ (Лука 24:36-49).

Молитвата ми за теб днес е: опознавай и обичай истината, която освобождава изобилен и вечен живот.

снимка: Интернет

Реклами

Гледай нагоре

„Повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна“ (Даниил 4:34)

„Твоите отговори са горе – където управлява Бог и пребивава мъдростта“

Гледай нагореЖивотът може да стане объркан и да изглежда, че всичко е извън контрол. Може да изгубиш пътя и да не знаеш как да намериш посоката. Може да се отчаяш, без да търсиш утешение и насърчение. Ще има случаи, в които няма да знаеш към кого да се обърнеш за помощ. Понякога семейството и приятелите ти ще се опитват да ти помогнат, но тяхната помощ няма да ти помага. Понякога животът ти ще е объркан, ще загубиш увереност или чувство за посока.

Но има и моменти, които си налагаш сам, когато лъжливи притеснения от личен характер или гордост те обвиват като пашкул, скриват от теб отговорите и помощта, от които имаш нужда. Много често се бориш сам, страхувайки се да се довериш на друг. Това се нарича гордост. Гордостта е заблудата, че си самодостатъчен. „Гордостта на човека ще го смири, а смиреният ще придобие чест“ (Притчи 29:23).

Чуйте думите на един човек, който научи това по трудния начин. Един мощен, но възгордял се Вавилонски цар, каза това: „Аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна, като благослових Всевишния и похвалих, и прославих Онзи, Който живее до века… а Той може да смири онези, които ходят горделиво“ (Даниил 4:34, 37). Има Бог на Небесата – Той знае кой си, знае къде си и разбира всичко, което те обърква. „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат“ (1 Петрово 5:5-7). Сред своето объркване ще намериш благодат.

Където и другаде да гледаш, търсейки отговорите, от които имаш нужда, бъркаш посоката. Както научи Навуходоносор, мъдростта идва отгоре, ако човек е достатъчно смирен да я потърси (Яков 1:5). „Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, сговорчива, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна“ (Яков 3:17). Много ценя една проста и практична дефиниция за мъдрост: „Мъдрост е способността да видиш собственото си положение от гледната точка на Бога“. Давид даде израз на тази истина (Псалм 71:1-17). Божият съвет е лесен: „Гледай нагоре“. В Божието присъствие истината носи яснота.

Типично е най-напред да гледаме навсякъде другаде, освен там, където мъдростта трябва да бъде търсена. Най-напред се вглеждаме вътре в себе си, за да намерим отговор, но там не можем да намерим нито яснота, нито разбиране, защото ги нямаме. Когато не успеем, поглеждаме навън – често безразборно – към всеки, който би предложил мнение, засилвайки нашето объркване. Твоите отговори са горе – където управлява Бог и пребивава мъдростта. Гледай нагоре!

Чети Библията – тя е богата на практични съвети, които отварят мъдростта на Небесата за теб. Размишлявай върху словото (Псалм 1:1-3).

Довери се на Святия Дух – Той е личният възпитател, Когото Исус описва като: „Духът на истината, Който ще ви упътва във всяка истина“ (Йоан 16:13).

Моли се и се покланяй. Това са важни практики, учещи духа да разпознава Божия глас. Търси приятелства, одобрени от Бога. Общувай с хора, които споделят и поддържат твоята вяра (Евреи 10:23-25). Бъди верен на истината – тя те прави свободен (Йоан 8:32).

Молитвата ми за теб днес е: търси мъдрост от Бога – всеки ден и във всяка ситуация.

снимка: Интернет

Поглед нагоре

„Мойсей… гледаше към Него, който е невидим“ (Евреи 11:27)

„Погледът нагоре тегли след себе си сърцето“

В своя блог „Признанията на едно уморено супермомиче“, Сузана Отман, разказва следната история: „Започнахме да учим движения към песни в неделното училище. Снощи моят 2-годишен племенник, Дрю, показваше на майка си какво е научил. Той знаеше твърде малко движения от песента „Някъде далеч в една ясла“. Имах любими движения от неговите – за „звездите в небето“. Вместо да покаже с ръчички как звездите пръскат лъчи, той започна да сочи с показалчета към небето, танцувайки нещо като диско. Това просто ме накара да погледна нагоре. Мисля, че Дрю беше уцелил. Посочете с пръст към небето. Този поглед нагоре ще изтегли след себе си и сърцето.

Помисли върху последното твърдение. Какво тегли сърцето ти, към какво го тегли?

Ако не гледаш къде отиваш, може да стигнеш на непредвидено място. Мисля, че точно поради тази причина животът на много хора е объркан. Животът ни много лесно може да тръгне в погрешна посока, ако започнем да се разсейваме. Лошите неща изместват добрите, а добрите заместват по-добрите. Възможно е незабелязано да се задоволиш с по-малкото, ако изпуснеш от погледа си великото. Много често сърцето ти броди, където иска и откриваш, че мислите, чувствата и стъпките ти го следват. Сузана е права, опитай! Поглеждайки нагоре, очите ни сякаш теглят след себе си сърцето. Библията ни учи: „А всички ние, с открито лице като в огледало гледаме Господната слава и се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух“ (2 Коринтяни 3:18).

Исус проповядваше същия принцип: „Там където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Матей 6:21). Неговото решение за правилно фокусиране на живота е „да си събираме съкровища на небето“ (Матей 6:20). Избери това, което е ценно, полезно за теб и е от значение за вечността. След това живей по начин, който ще тегли сърцето ти към Бога. Това означава да включиш своите ценности, приоритети, забавления, приятелства и всекидневни дейности.

На Мойсей сигурно би му било трудно да се откаже от привилегиите и властта на Египет, ако не беше погледнал отвъд „съкровищата на Египет“: „Мойсей с вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа като човек, който вижда Невидимия“ (Евреи 11:24-27). Той беше привлечен от Този, когото избра да следва с цялото си сърце. Библията казва: „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23).

Павел даде мъдър съвет: „И така, ако сте били възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе, където седи Христос отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното; защото умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога“ (Колосяни 3:1-3). Насочи погледа си към небесните реалности, нека те изпълват мислите ти и сърцето ти ще бъде притеглено в тази посока.

Молитвата ми за теб днес е: насочи вниманието и любовта си към небесните неща.

снимка: http://www.sxc.hu

Вътрешна насока

„Защото ще излезете с радост и ще бъдете изведени с мир“ (Исая 55:12)

„Не тръгвай никъде без Божия мир“

Истината е, че Бог иска да напътства и направлява живота ни, а ние много се нуждаем от това. Исая пише: „Защото ще излезете с радост и ще бъдете изведени с мир“ (Исая 55:12). Ако нямаме напътствие от Бога, решенията ни в най-добрия случай ще се основават на ограничена информация. Дори информацията, с която разполагаме за миналото и настоящето, е непълна, а за присъщата ни неспособност да виждаме в бъдещето няма нужда да си напомняме.

За Бога няма такива ограничения. Той „от началото изявява края“ (Исая 46:10). Може би очакваме да чуем реален глас като този на GPS системата в колата, който ни казва точното разстояние до следващата пресечка, мястото и посоката, в която трябва да завием, както и подробен план на пътуването от местонахождението до крайната цел, съпроводен със справка за трафика. Е, това няма как да стане. Бог е всемогъщ и определено може да го направи, но на мен още не ми се е случвало. Бог ни говори вътрешно, Неговият дух общува с нашия дух.

Случвало ли ви се е да вземете някакво решение или да направите нещо, което ви кара да се „чувствате неспокойни“ по необясним начин? На мен ми се е случвало, уча се да обръщам внимание на онези моменти, когато нещо изглежда, че „не е наред“. Когато нямаме мир в сърцето си относно нещо – или не бива да го правим изобщо, или сега не е подходящото време за него. Научи се да слушаш със сърцето си, а не само да преценяваш с разума си. Интелигентността, която Бог ни е дал и способността за правилна преценка при правенето на избор, са важни, но най-важно е целенасочено да включим Бога в този процес и в стремежа ни да живеем мъдро.

Бог обещава: „Той наистина ще се смили над тебе при гласа на вопъла ти; когато го чуе, ще ти отговори. Дори и Господ да ви даде хляб на скръб и вода на утеснение, пак учителите ти няма да бъдат скрити вече, но очите ти ще виждат учителите ти; и ушите ти ще слушат зад тебе слово, което, когато се отклонявате надясно и когато се отклонявате наляво, ще казва: Този е пътят, вървете по него“ (Исая 30:19, 21). Не тръгвай никъде без Божия мир.

Един от най-скъпите ми приятели – Кембъл, добър и мъдър шотландец – често говореше за една чудесна стара английска дума – „немир“. „Немир“ точно, но простичко описва „липсата на мир“. На всички ни е познато онова необяснимо безпокойство, което не ни дава мира. Твърде вероятно е това да е Божието предупреждение, което ни предпазва от неправилна преценка поради недостатъчно знание или опит. Той не ни казва, че не можем да го направим, а ни предупреждава, че не трябва да го правим. Бог не крещи, Той говори в сърцето. Ще бъдеш мъдър, ако Го слушаш.

Ако съзнателно си поканил Божиите напътствия в живота си и си развил чувствителност към тях, ще има моменти, в които ще чуваш неща, които изглеждат неверни или решение, което си се чувствал притиснат да вземеш вече няма да изглежда толкова наложително, или посока, която си искал да следваш вече няма да изглежда „най-добрата възможност“.

„Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус“ (Филипяни 4:7). Мирът на Бога идва при тези, които са се примирили с Него. Мирът в сърцето и ума са безценни. Не жертвай мира си заради натиска на обстоятелствата.

Молитвата ми за теб днес е: почитай Божият глас в тишината на сърцето си.

снимка: Интернет

Какво следва?

„Аз ще те вразумя и ще те науча на пътя, по който трябва да ходиш“ (Псалм 32:8)

„Бог не е Googl! Google ни дава информация, а Бог се стреми към взаимоотношения“

Искало ли ти се е някога да видиш бъдещето? Понякога не знаеш какво да направиш, по кой път да поемеш или къде да отидеш. В житейският ни път има такива моменти. Но не се паникьосвай. Не си се изгубил, може би само за момент си объркан коя е следващата стъпка.

Има и някои добри страни на това да заставаме на кръстопът от време на време. Може би сме постигнали нещо там, където сме били и сме готови да продължим напред, а това е чудесно. Или може би знаем, че Бог има нещо повече за нас и още не сме постигнали целта. Това също е чудесно. А може би Бог чака да Го помолим за мъдрост и насока. Това е нещо още по-добро!

Ние не знаем какво ни очаква напред, но Бог знае. Библията казва, че Бог „от началото изявява края“ (Исая 46:9, 10). Това може да бъде много полезно, когато взимаме решенията си, нали? Но и нашата роля е много важна.

Бъдещето ни е пълно с неограничени възможности. Това дали ще ги разкрием зависи до известна степен от нас и от това доколко разчитаме на Бога. Дори да мислим, че знаем много добре какво предстои, всъщност бихме могли само да предполагаме. Понякога се оказваме прави, а друг път – не. Бог никога не прави предположения.

Интернет е удивително нещо! Едно търсене в Google дава смайващо много информация, достъп до всичко, качено в Интернет. Моят проблем е, че рядко мога да задам подходящ въпрос, за да получа отговора, който ми трябва. Нямаше ли да е много по-лесно, ако можем да потърсим в Божието познание нужната ни информация? Знаем ли винаги как да попитаме Бога коя е следващата стъпка?

Бог не е Google! Целта на Google е да ни даде информация (и да печели от реклами :), а Бог иска да общува с нас. Той иска да знаем какво следва в живота ни, но преди всичко иска да Го познаваме. „Стъпките (и почивките) на човека се оправят от Господа; и Неговото благоволение е в пътя Му“ (Псалм 37:23).

Щеше да ми е мъчно, ако жена ми и семейството се интересуваха само от информацията, която им давам, а не от мен самия. Заради връзката, която имаме, аз с готовност споделям всичко, което би им помогнало да живеят по-мъдро. Аз ги обичам, защо да не искам най-доброто за тях? „Защото Господ Бог е слънце и щит. Господ ще даде благодат и слава. Няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие. Господи на Силите, блажен онзи човек, който се надява на Теб“ (Псалм 84:11, 12).

Ето какво съм научил за разбирането и покорството на Божията воля, осъзнавайки, че основното намерение на Бог е наистина да Го познаваме. Ако наистина искаме да знаем волята Му, Той ще ни насочи към следващата стъпка. „Зная, Господи, че пътят на човека не зависи от него, че не е във властта на този, който върви, да оправя стъпките си“ (Еремия 10:23). „Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправи твоите пътеки“ (Притчи 3:5, 6).

Следващата ти стъпка трябва винаги да бъде в посока на Божията воля. (виж Римляни 12:1, 2). Бог е много практичен и няма да ти покаже целия път – отначало до край. Той ти показва само следващата стъпка. Ако знаеш всичко от самото начало, може да се уплашиш или да се увлечеш. Ако се уплашиш, може би ще откажеш да тръгнеш и няма да се покориш. Ако се увлечеш, може би ще се втурнеш твърде бързо напред и няма да натрупаш опита, който ти е необходим за успех. Принципът е много прост – довери се на Бога за следващата стъпка.

Молитвата ми за теб днес е: опознавай Бога всеки ден и Му довери живота си.

снимка: http://www.sxc.hu

Истината не подлежи на договаряне

„Аз съм пътят и истината, и животът“ (Йоан 14:6)

„Приятното пътуване не гарантира достигане на желаната дестинация“

Истина?Днешната култура изисква да упражняваме религиозна толерантност, но с това идва и неправилната презумпция, че всяка система от религиозни вярвания е еднакво валидна. Това може да изглежда разумно на непредубедения наблюдател, особено когато културата ни притиска в тази посока. Но ако погледнем честно, ще видим, че това е неразумно. Трябва да сме толерантни към хората, но не и към заблудата, която се маскира като истина.

Светът около нас изкривено настоява, че истината е относителна. Виждаме, че от нас се изисква да имаме и дори ни се налага това разбиране, защото грешно се смята, че всеки трябва да има свободата да определя кое е истина – поне за себе си. Този вид култура отказва да приеме, че нещо е абсолютно или че има Някой, който е авторитетен източник на истина. И така хората отхвърлят съществуването на Бога, за да може да има място за всички други религии.

Исус Христос се откроява между всички останали с думите Си: „Аз съм пътят и истината, и животът. Никой не идва при Бога освен чрез Мен“ (по Йоан 14:6). Той не твърди, че е друг път или една от многото истини. Той твърди, че е единствения път и абсолютната истина и ни води към изобилен живот сега и вечен живот за вечността. Това не е „приемливо“ или „правилно“ за културата около нас. Но ние трябва да помним, че онова, което е правилно за културата не е истина по дефиниция. Всеки може да е напълно искрен във вярванията си и въпреки това да е на грешен път.

Наскоро ми се наложи да пътувам из Канада – със самолет, автомобил, ферибот. Така се научих да ценя още повече картите на Google, а и моето GPS устройство. Аз не само избрах път, който ми харесва, надявайки се, че ще ме отведе до моята дестинация, но първо избрах дестинацията и едва след това намерих пътя, който ще ме отведе там. Всеки път води някъде, но това достатъчно ли е? „Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища към смърт“ (Притчи 16:25). Може би стриктно следваш избраният път, но какво ще стане ако накрая не те отведе до очакваната дестинация? Възможно е да имаш приятно пътуване и да не пристигнеш на очакваното място. За мен това не е достатъчно.

Вярата ти е прекалено важна, за да бъде основана на презумпции, човешки мнения или добри намерения. Истинската вяра е единствено и изцяло основана върху солидна истина – Божията истина. „Исус в отговор им каза: Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е пратил“ (Йоан 6:29, виж 1 Коринтяни 8:5, 6).

Молитвата ми за теб днес е: дръж се здраво за Истината и споделяй за Него на другите.