Posts Tagged ‘постижение’

Високи стандарти

„И каквото и да вършите със слово или дело, вършете всичко в името на Господ Исус“ (Колосяни 3:17)

„Настървено протестирай срещу посредствеността“

Високи стандарти

Стандартите са важни, ако искаш да имаш живот, който си струва. Стандартите са репер – мярка за качество, спрямо която трябва да се оценят подобни неща – кое се приема за допустимо и кое не. Неадекватно е да използваш другите хора като свой стандарт. Ако не определиш собствените си стандарти, приятелите или заобикалящата култура ще го направят вместо теб. „Лоши приятели покваряват добрите нрави“ (1 Коринтяни 15:33).

Човек с ниски стандарти накрая остава без никакви стандарти. Намеренията на нашия Баща за нас са ясни: „Докато ние всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“ (Ефесяни 4:13). Това е висок стандарт, но е напълно постижим в Исус Христос. Зрелостта е твоята съдба в Христос.

Преди години, докато преподавах на курс по пасторско съветване на млади студенти в библейско училище, се наложи да дефинирам духовната зрялост по практичен начин. Ето моята дефиниция: „Духовната зрялост е правилния отклик на житейски ситуации според библейските модели на поведение“. Това изречение описва нашия Спасител и би трябвало да описва теб и мен. Твоят избор винаги трябва да бъде подобието на Христос. Във всяка ситуация ти заставаш пред избора: „Не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено“ (Римляни 12:2).

Духовното съобразяване е прогресията, с която Святият Дух постига това. „Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем като Него, защото ще Го видим Такъв, какъвто е“ (1 Йоан 3:2). В това време: „Ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух“ (2 Коринтяни 3:18). Зрелостта е много повече от нарастващо библейско познание. Зрелостта е въплатяването на Библейската истина, вплетена в тъканта на ежедневието – как мислиш, какво би пожертвал, какво вярваш, как се държиш, какво цениш, как живееш.

Божието слово и примерът на Христос са високи стандарти, които не могат да бъдат постигнати, освен чрез покоряване на господството на Христос и зависимост от обитаващата в нас сила на Духа. Павел прилагаше тези високи стандарти чрез прости и практични напътствия – имайте търпение един към друг, прощавайте си, прегърнете любовта, нека управлява мира, бъдете благодарни, нека Словото живее във вас, увещавайте с мъдрост. Обобщението на Павел беше: „И каквото и да вършите със слово или дело, вършете всичко в името на Господ Исус, като благодарите чрез Него на Бог и Отец“ (Колосяни 3:12-17). Настървено протестирай срещу посредствеността – за мен това казва всичко.

Молитвата ми за теб днес е: нека Исус е високият стандарт, към който да се стремиш.

Опознаване на границите

„Докато е още ден, трябва да продължим да вършим делата на Онзи, който Ме изпрати“ (Йоан 9:4)

„Успехът е резултат на осъзнаването с какво разполагаш, за да постигнеш нужното“

Думата граница се дефинира като предел на състояние или капацитет. Животът, какъвто го познаваме сега, има предели. Във вечността няма да е така. Библията нарича тези предели граница или мяра. Псалмописецът Давид се радваше: „За мене делът падна на приятни места. Да! Получих прекрасно наследство“ (Псалм 16:5, 6). Той намери задоволяване и сигурност в Божия промисъл. Ти ще намериш същото. Павел написа нещо подобно в Новия завет: „Ние, обаче, няма да се хвалим извън всякакви граници, а само в пределите, които Бог установи за нашето дело“ (2 Коринтяни 10:13). Павел намери увереност и сигурност в задачата, възложена от Бога. Убедеността в истината ражда увереност.

Ти разполагаш с определен брой години, който само Бог знае, с определена сила, ресурси, енергия, издържливост и приятелства, но в тези рамки имаш неподозирани възможности. Това важи за всички ни, въпреки че мярката е различна за всеки човек. Чрез усилия и дисциплина можеш да разшириш границите, но не можеш да премахнеш ограниченията напълно. Знай обаче, че в живота не е важно какво нямаш и какво не можеш да правиш. Важно е какво ще се научиш да правиш в рамките, които са ти дадени. Постиженията ти се определят от това колко мъдро живееш и колко усилено работиш.

Да не планираш означава да планираш провала си. В живота имаме нужда от план. Много хора не осъзнават тази проста реалност, докато не им е останало твърде малко време. Някой така и не я осъзнават. Границите са поставени, но какво правим в тях, е оставено на нашето решение. Изследвай границите си докрай, не ги свивай сам. Разбери какво ти е било дадено и реши какво ще правиш с живота си. „Внимавайте как живеете и не постъпвайте неразумно, а като мъдри хора, които използват всяка възможност да вършат добро, защото времената са зли. Не бъдете глупави, а разберете какво иска Господ от вас“ (Ефесяни 5:15-17).

Успехът е резултат на осъзнаването с какво разполагаш, за да постигнеш нужното. Исус разбираше това, че да извърши Божията воля е най-важно и подреди живота Си в тези рамки. „Докато е още ден, трябва да продължим да вършим делата на Онзи, който Ме изпрати. Никой не може да работи, когато настъпи нощта. Докато съм в света, Аз съм светлина за света“ (Йоан 9:4, 5). Дори Исус признаваше ограниченията и използва Своето време, за да послужи на вечните цели на Своя Баща. Докато си жив ти можеш да си светлина на света (Филипяни 2:15-18).

В Божията воля ще намериш Божият план за живота си, най-големия успех и удовлетворение. Особено обичам обещанието, което Бог изговори чрез Еремия: „Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11). Бъдеще без надежда или надежда без бъдеще, в което да се постигне тя, е обезсърчаващо. Бог ни предлага и „бъдеще и надежда“. Бъдещето ти зависи от това, което правиш всеки един ден.

Молитвата ми за теб днес е: използвай мъдро това, което ти е дадено щедро.

Успешен финал

„Аз се подвизавах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих“ (2 Тимотей 4:7)

„Успешният финал изисква упоритост, решителност и почтеност“

Според мен тази мисъл е съвсем вярна: „Накрая реченото е много повече от стореното“. Животът е пълен с добри намерения – някои от по-амбициозните не сме способни да постигнем, други са били постижими, но не сме ги изпълнили по една или друга причина. Това се случва често – не ни достига време, енергия и ресурси, за да завършим.

За много от ежедневните неща това не е от значение, но за други е много важно. Помислете си как се отразява това на приятелствата, семействата, кариерата, плановете за живота след пенсия. Младоженците не застават пред олтара с мисълта за провал в брака. Родителят не държи новороденото в ръцете си с мисълта, че ще бъде твърде зает с работа и ще пренебрегва дома си. Добрите намерения са добро начало, но не водят до наградата. Павел пита последователите на Христос в Галатия: „Вие се справяхте така добре! Кой ви накара да спрете да следвате истината?“ (Галатяни 5:7). Има ли нещо, което спира твоя напредък?

Апостол Павел погледна назад към целия си живот като вярващ и написа: „Времето на моето напускане настава. Аз се подвизавах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в онзи ден…“ (2 Тимотей 4:6-8). Успешният финал изисква упоритост да воюваме в „доброто войнстване“, решителност да финишираме в състезанието и почтеност да останем верни. Успехът в една добра битка и финала на състезанието са разделени от една съществена задача – да останеш верен от начало до край. Могат ли Бог и хората да разчитат на теб? Ако могат, то Неговите думи: „Добра работа!“ и венеца те очакват.

Свръхестествената среща на Павел с Исус по пътя към Дамаск остави в сърцето и душата му една единствена цел – да завърши добре. Това е една повтаряща се тема, вплетена в писмата му към църквите. Заставайки пред цар Агрипа, Павел разказа отново за първата си среща с Исус, която драматично промени посоката на живота му завинаги и завърши с думите: „И тъй, царю Агрипа, аз се подчиних на това небесно видение“ (Деяния 26:12-19). Неговото земно пътуване завърши добре (Филипяни 1:20-24). Примерът на Исус трябва да вдъхновява подобна страст във всяко изкупено сърце. На кръста Исус каза: „Свърши се! Отче, в Твоите ръце предавам духа си“. Това не беше оттегляне, а декларация, не беше скимтенето на умиращ, предаващ се на жестоката съдба, както някой минувач би помислил. Ако те бяха слушали със сърцето си, щяха да чуят триумфиращият глас на небесния Шампион, който прегърна вечната си съдба и събори портите на ада. „Той се издигна във висините, взе пленници със себе си и даде дарове на хората“ (Ефесяни 4:8-10).

Кое е това, което си започнал и трябва да завършиш успешно – следване в университета, дадени обещания, брачна клетва, делови споразумения или духовно посвещение? Възхищаваш ли се още на благодатта, която ти е показана със спасението? Пътят ти с Христос все още ли е радостен и пълноценен, както в началото? Доверил ли си живота си напълно на Христос, независимо от обстоятлствата? Денис, мой приятел, пастор, написа следните думи: „Отново и отново ми се напомня, че целта на живота е толкова проста и може да се обобщи с две малки думи – успешен финал“. Не бих могъл да го кажа по-добре и наистина го мисля.

Молитвата ми за теб днес е: радостта от Божието одобрение да бъде с теб във всичко, което правиш.

снимка: Интернет

Движи се напред

„Гоня целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус“ (Филипяни 3:14)

„Вчерашният ден е минало – ако не си могъл да го контролираш, сега не можеш да го промениш“

Животът се живее най-добре в една посока – напред! Ако гледаш назад, докато вървиш напред, злополуката те чака зад ъгъла. Вчерашният ден е минало – ако не си могъл да го контролираш, сега не можеш да го промениш. Отминалите дни имат някои положителни аспекти. В миналото ти могат да се намерят моментите, които са те оформили такъв, какъвто си в момента – семейните връзки, основите на вярата ти, придобития опит, научените уроци, изградените приятелства, спомените, започнатите традиции – тези неща могат да са безценни за живота ти напред.

Важно е да разберем, че не всичко в миналото е било добро. Наред с доброто сме се борили с направени грешки, с наранявания, със загубени приятелства или с неща, които ни се иска никога да не сме казвали или правили. Тези неща убиват желанието и увереността ни да вървим напред. Бог никога не е искал да „влачим“ докрая на живота си тази част от миналото. Вчерашният ден може да е бил добър за момента, но да не е това, от което имаш нужда днес. Бог има по-значими и прекрасни дни за теб напред (1 Коринтяни 2:9, 10).

Паметта е добро нещо, ако се научиш да я ползваш избирателно. Знаеш ли коя е най-честата битка в повечето хора? Те са в състояние да запомнят с най-ярки подробности всичко, което би трябвало да забравят, а забравят това, което трябва да помнят. Отговорът е лесен – ако ти помага, задръж го, ако те преследва, наранява или осакатява – остави го. Някои неща от миналото ни трябва да си останат там. „Нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас поприще, като гледаме на Исус“ (Евреи 12:1, 2).

Но как? Постави всичко пред Исус. Ако е грях, остави Го да ти прости. Ако е болка, нека Той да я излекува. Ако е чужд проблем, нека Той да го реши. Ако е твой провал, нека Той да го изкупи. „А Той всъщност понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари… Той беше прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени“ (Исая 53:4, 5). Като че ли хората упорито се държат за това, което наранява и тях самите, и околните. Защо е така?

Не губи от поглед най-важната цел в живота. Павел сподели Божията тайна за щастлив живот: „Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя – като забравям задното и се простирам към предното, гоня целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус“ (Филипяни 3:13, 14). Миналото няма силата да осигурява или да предсказва бъдещето ти – то е в Божия контрол. Продължи нататък! (Чувствам, че това е слово за някого: „Достатъчно сте обикаляли тази планина; обърнете се на север“ Второзаконие 2:3).

Обичам практичната божествена мъдрост на Йосиф. В резултат на завистта и предателството на братята си, той можеше да се погребе в миналото. В Египет му се родиха двама сина, чиито имена разказват историята на избавлението му. Той кръсти първия си син Манасия, което означава: „Бог направи така, че да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом“. Вторият си син кръсти Ефрем, което означава: „Бог ме направи плодоносен в земята на нещастието ми“ (Битие 41:51, 52). Забравянето на подходящите неща може да освободи бъдещето ти и да го направи плодоносно. Бъди свободен да пристъпиш към съдбата си здрав и жизнен.

Молитвата ми за теб днес е: гледай напред и ходи смело с вяра.

снимка: Интернет