Posts Tagged ‘постоянство’

Постоянстващ и изобилващ

„И се радвам като виждам… постоянството на вашата вяра спрямо Христос“ (Колосяни 2:5)

„Живот, който постоянства във вярата, изобилства в Христос“

Постоянстващ и изобилващОтдавна Англия е едно от любимите ми места, които посещавам. Особено са ми приятни обедите в техните пъбове, колкото по-стари и автентични, толкова по-добре. Обичам да виждам табелите, поставени отвън: „Основан 1868“. Такава информация е свидетелство за заслужено самочувствие, породено от наследената история и внушава обещание за надеждност.

Няколко неща насочиха днес мислите ми в тази посока. Съвсем скоро попаднах на бележките от моята първа проповед като млад пастор в Trinity Church, а именно: „Животът, който беше постановен“ (25 май 1975 г.). Знаех, че това е библейски принцип, който исках да си припомня отново. Наскоро водих службата, на която мои дългогодишни приятели подновиха брачната си клетва по повод своя 70-годишен юбилей. След това, в предстоящата неделя, посветих нашия правнук, Картър, а Гейл и аз отпразнувахме нашата 51-годишнина от сватбата. Обичам хората, които са около мен, обичам и това, което правя. Така трябва да е и с вярата в Христос.

Павел се беше посветил на живот в Христос, изпълнен с увереност и сигурност:
„И се радвам като виждам… постоянството на вашата вяра спрямо Христос. И така, както сте приели Христос, Господа, така и ходете в Него, вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, като изобилствате в нея с благодарение“ (Колосяни 2:5-7). Павел говори както за вярата, която трябва да упражняваш и да бъдеш твърд, така и за вярата, в която си утвърден и трябва да постоянстваш. Постоянството на твоята вяра води до още по-голяма вяра (Йоан 15:7, 9-10, 1 Йоан 2:24). Започнатото от Бог в благодат, Той продължава чрез вяра и завършва с благодарение. Този процес води до твоето „утвърждаване във вярата и изобилстване в благодарение“. Живот, който постоянства във вярата, изобилства в Христос.

Светът е в сложно състояние на постоянно движение, което носи характеристиките на променлива политика, международни съглашения, погрешни икономики, разпадащи се бракове и нефункциониращи семейства. Ти имаш нужда от емоционално, морално и духовно равновесие. Давид написа: „Той постави на скала краката ми и утвърди стъпките ми; сложи още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог“ (Псалм 40:2-3). Такова място може да се намери само в Бог и Неговата истина. Там възстановяваш наново посоката и решимостта си.

Добрият резултат изисква много повече от добри намерения и оптимистично начало. Крайният резултат е това, което си правил между началото и края. Нека Бог бъде „Авторът и Завършителят на твоята вяра“, както в началото, така и по средата, и в края. Библията ни дава практическо ръководство как да бъдем постоянни и да изобилстваме в Христос (Евреи 12:1-4). Има много неща, които ще ти се противопоставят и ще те обезкуражават. Библията описва тези противодействащи сили като света около теб – „всяко бреме и грехът, който лесно ни оплита“ (ст. 1, 2), плътта в теб – „да не ви дотяга и да не ставате малодушни“ (ст. 3) и дявола срещу теб – „съпротивяване на греха“ (ст. 4). След доста дълга и практически насочена беседа на тема „Възкресение“, той логично прави следното обобщение: „Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилствайте винаги в Господнето дело“ (1 Коринтяни 15:58).

Молитвата ми за теб днес е: постоянствай в Христос и изобилствай в благодарение.

Реклами

Усърдие

„Душата на трудолюбивите ще се насити“ (Притчи 13:4)

„Животът не зачита желанията ти, а награждава усилията ти“

УсърдиеИма един много важен урок, който е добре да научиш. Животът не зачита желанията ти, а награждава усилията ти. Бог почита онези, чиито усилия отразяват Неговата природа и Името Му. Някои научават тази истина рано в живота си и имат успех, а други я научават късно и губят от това. Постигането на желанията ти без работа не изглежда много вероятно, освен ако не е на цената на увеличаващ се дълг, деморализираща зависимост от милостта на други или прибягване до непочтено поведение. Павел даде ясни инструкции и личен пример за това: „Защото и когато бяхме при вас заръчахме ви това: Ако не иска някой да работи, той нито да яде. Понеже слушаме, че някои постъпвали безчинно между вас, като не работели нищо, а се месели в чужди работи. На такива заръчваме и ги увещаваме в името на Господа Исуса Христа да работят тихо и да ядат своя си хляб“ (2 Солунци 3:6-12). Баща ми беше мил и щедър човек, но силно вярваше в този принцип и ме научи от рано, че наградата е следствие на поетите отговорности. Като дете имах домашни отговорности, подходящи за възрастта ми. Докато бях в гимназията и колежа работех, за да спечеля пари за нещата, които исках, но семейството ми не можеше да си позволи. Благодарен съм, че бях научен на връзката между приноса и възнаграждението. Сравнителното охолство на по-младите поколения позволява на родителите да задоволяват разточително прищявките на децата си, но по този начин ограбват тяхното разбиране за начина за постигане на бъдещ успех.

Библията предупреждава: „Душата на ленивия желае и няма“ (Притчи 13:4). Има причина за това. Не може да се очаква жътва, ако не е било посято семето като подготовка (Притчи 20:4). Библията поправя тези, които не желаят да поемат отговорност за собствените си нужди, а не тези, които не могат да го направят. Този Библейски принцип е полезен за оценка на нашето собствено усърдие и усилия, а не за осъждане на другите.

Библията също така обещава: „Душата на трудолюбивите ще се насити“ (Притчи 13:4). Усърдието се дефинира като „постоянно и искрено усилие да се постигне започнатото, постоянно напрягане на тялото или ума“. Какво е твоето лично определение за старание? В моя духовен живот и всекидневие мисля, че усърдието се изразява най-добре чрез вниманието към задълженията и детайлите. Усърдието предполага готовност да изминеш втората миля, желание да направиш допълнителните неща, необходими за успех, отношение от типа „готов съм на всичко“. Исус учеше: „Ако някой те принуди да вървиш с него една миля, отиди с него две“ (Матей 5:41). Вместо задължителния минимум направи неочакваното, допринеси повече от изискваното.

Успехът и задоволството от постигнатото са пряко свързани с максималните усилия и принос, а не са с посредствените или обикновените (Притчи 12:24, 22:29). Прави повече, не по-малко – за Бог, за другите хора и за себе си. Давай най-доброто от себе си, а не най-малкото. Бъди изключителен, а не обикновен. Бъди пример, а не изключение. От теб зависи да даваш най-доброто от себе си всеки път, всичко по-малко е недостатъчно. От Бог зависи да дава успех на делото на ръцете ти. „Весели се, тъй също, в Господа и Той ще ти даде попросеното от сърцето ти“ (Псалм 37:4). „Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци“ (Колосяни 3:23, 24). Прочети 2 Петър 3:14.

Молитвата ми за теб днес е: каквото и да правиш, прави го с радост и с цяло сърце като за Бога.

снимка: Интернет

В ръцете на Бога

„Действайте мъжествено и Господ ще бъде с добрия“ (2 Летописи 19:11)

„Ако искаш да видиш как работи Бог, трябва да направиш нещо, което Той да може да благослови“

В ръцете на БогПринципът е достатъчно лесен. Трябва да дадеш на Бог нещо, което да благослови. Едно от най-интересните чудеса на Исус беше умножаването на хляба и рибите, единственото чудо, което е записано и в четирите Евангелия (Матей 14, Марко 6, Лука 9, Йоан 6). Това повторение говори за важността на събитието. Случаят ни представя една невъзможна ситуация, докато едно момче не решава, че има нещо, с което може да помогне. Момчето предлага своето скромно количество храна, пет самуна хляб и две малки рибки. Не много, но все пак нещо (Йоан 6:1-14). Учениците си помислиха, че предложението на момчето е великодушно, добронамерено, но навярно малко неудачно. Те разсъждаваха: „…но какво са те за толкова хора?“ (Йоан 6:9). Голяма тълпа от няколко хиляди души беше дошла да види Исус и да чуе учението Му. Те бяха далеч от домовете си, денят беше дълъг и не бяха яли. Нещо трябваше да се направи и то скоро. Учениците осъзнаваха, че нещо трябва да се направи и предложиха на Исус логичното: „Да ги пуснем да си ходят“. Проблемът е решен, но дали наистина е така?

Исус, обаче, избра да направи нещо друго, за което учениците изобщо не бяха подготвени – нито да го чуят, нито да го направят, а именно – да ги нахранят. Учениците много старателно изчислиха колко храна ще е нужна, колко малко имат и как изобщо няма да стигне. Те погледнаха на това, което не им достигаше и стигнаха до заключението, че нищо не могат да направят. Малкото момче погледна на това, което имаше и реши, че все пак може да се направи нещо. Той беше склонен да даде храната си на Исус, колкото и незначително да изглеждаше количеството.

„Действайте мъжествено и Господ ще бъде с добрия“ (2 Летописи 19:11). Винаги можеш да играеш на сигурно, никога да не рискуваш, никога да не постъпваш дръзновено, но докато не действаш с добре обмислено дръзновение, никога няма да видиш величието на Божията мощ и провидение. Ако искаш Бог да работи в твоята трудна, предизвикателна или дори невъзможна ситуация, в определен момент трябва да положиш усилие или да жертваш нещо, което Бог да благослови. Какво можеш да дадеш или да направиш, за да се придвижиш към чудото? Мисля, че Мария, майката на Исус, го е казала най-добре: „Каквото ви каже, направете го“ (Йоан 2:1-11). И когато те направиха това, което можаха, Той направи това, което може само Той – чудото на умножаването.

В ръцете на момчето храната едва ли би стигнала дори само за него. В ръцете на учениците храната беше недостатъчна, според тяхната преценка. Но в ръцете на Исус, храната се превърна в чудотворно снабдяване, осигуряващо прехрана на хиляди гладни, оценяващи жеста хора. „И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо. И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли“ (Йоан 6:12, 13).

Преди повече от тридесет години научих една простичка мисъл, която беше за мен истинско предизвикателство: „Аз съм само един човек. Не мога да направя всичко, но все пак мога да направя нещо. И макар, че не мога да направя всичко, няма да се откажа да направя това, което мога“ (Хелън Келър, 1880-1868 г.).

Във всяка ситуация търси това, което можеш да направиш – окуражаваща дума, акт на вяра, проява на внимание, жертва, помощ. Когато направиш нещо с вяра и покорство, Бог може да направи нещо чрез теб и за теб. „А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус във всички родове от века до века. Амин“ (Ефесяни 3:20, 21).

Молитвата ми за теб днес е: действай със смелост и виж чудесата на Божието действие.

снимка: Интернет

Колко е важно да бъдеш сериозен

„Подвизавайте се за вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите“ (Юда 3)

„Разсейването води до отклонения, които повеждат живота в неочаквана посока“

И най-правилната посока, и най-жизнено важното решение могат да се провалят ако допуснем разсейване. Тъй като има толкова много неща, които могат да бъдат направени и толкова много, които би трябвало да бъдат свършени, винаги ще се появяват възможности, които да те отклоняват в друга посока, отвличайки те от задачата, която вършиш в момента.

В повечето от случаите тези отклонения не предизвикват забележими последици – някаква дребна работа или съвсем малко време. Какво става ако първоначалното решение е било от изключителна важност и много спешно? Разсейването, дори кратко, води до отклонения, които повеждат живота в неочаквана посока – такава, каквато не можеш да предвидиш. Тези отклонения могат, в най-добрия случай, да те карат да съжаляваш, да ти причинят неудобство, но могат и да ти струват скъпо като пропуснати възможности или неизпълнени отговорности.

На по-късен етап от живота много хора намират себе си далеч от мястото, където са възнамерявали да бъдат и са много учудени защо е така. Кое решение е променило тяхното местопредназначение? Понякога това е случайно запознанство, прерастнало в нежелателно приятелство, развило се в съмнителни взаимоотношения, водещи, в крайна сметка, до зле обмислен и безперспективен брак. Или е било любопитство, което е станало увлечение, а скоро след това обсебваща опитност, превърнала се в навик или пристрастяване, от което не можеш да се освободиш. „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не искам да съм обладан от нищо“ (1 Коринтяни 6:12). Това е важно правило за благоразумен живот.

Бъди сериозен отностно християнската вяра. В живота няма по-важно решение от това да следваме Бога всеки ден. Библията дава практически съвет как да се прави това – наистина сериозно. „Подвизавайте се за вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите“ (Юда 3). Дръж се здраво за вярата, която ще държи здраво душата ти в труден ден.

Сериозно е дума, която не се използва често, а често не се разбира правилно. Да бъдеш сериозен означава да живееш живот, в който видим приоритет има това да си истински Христов последовател и да си готов да служиш. Християнският живот не означава приятна разходка в слънчев следобед. Да живееш сериозно означава да живееш с ясна цел и ясни приоритети.

Бъди сериозен в това да живееш за Исус. „Според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но че както винаги, така и сега, ще възвелича Христос в тялото си – с пълно дръзновение, било чрез живот или чрез смърт“ (Филипяни 1:20). Живей така, че другите да виждат Неговото величие в теб.

Бъди сериозен относно молитвата. „Илия беше човек със същото естество като нас; и се помоли усърдно“ (Яков 5:17). Ефективната, гореща молитва променя твоя живот и живота на другите. Моли се сериозно, с очакване.

Бъди сериозен относно духовните дарби. „Копнейте за по-големите дарби, а при все това аз ви показвам един превъзходен път (пътят на любовта)“ (1 Коринтяни 12:31). Духовните дарби трябва да се използват в ползотворна служба за другите – служи добре за слава на Бога и за благословение на другите.

Бъди сериозен относно вечността. „Като копнеем да се облечем с нашето небесно жилище“(2 Коринтяни 5:2). Небесата са сигурна реалност и вечността е безусловна. Не допускай земният живот да те погълне. Нека перспективата ти е небето.

Молитвата ми за теб днес е: бъди усърден относно всички аспекти на духовния живот.

снимка: Интернет

Маратонци

„…нека тичаме с упорито постоянство по трудния път на надбягването, който е пред нас“ (Евреи 12:1)

„Животът с вяра изисква усилията и издържливостта на маратонеца, а не ентусиазма на спринтьора“

Еми, нашата снаха, майка на четири деца и ненаситен бегач през последните няколко години, реши, че иска да бяга в маратон. През последните месеци тя успешно завърши два маратона в Сан Антонио и Хюстън. Това се равнява на 42 километра упорита решителност, издържливост и умопомрачително физическо и емоционално напрежение. Не мога да си представя тренировъчния режим, психическата сила и физическата издържливост, които се изискват. Спокойно може да се каже, че не всеки може да има такива физически постижения.

Тя сигурно е била отегчена от дисциплината, която тренировките изискват, също като другите сериозни бегачи. През часовете на безмилостни тренировки тя трябваше да се справя с мускулна треска, травми и преумора. Пожертва ценни часове, които можеше да употреби по друг начин в нейното заето домакинство и пари за подходящо облекло и оборудване. Имаше някои неща, от които трябваше да се откаже, за да постигне една по-голяма цел.

Докато изминава тези 42 километра всеки маратонец се изправя пред възможността да се провали, бори се със собствените си ограничения, докато по-бързите с повече сила и опит го задминават. Има моменти, в които други се отказват и повдигат съмнения и в неговата способност да финишира. До момента, в който вижда крайната линия и са необходими само още няколко крачки сила, той е уморен до мозъка на костите си. Успехът на маратонеца не се постига лесно и без жертви. Истински успех в нещата, които изискват усилие не се постига лесно. Трябва да даваш най-доброто от себе си, докато преминеш финалната линия.

Завършването на състезанието изисква строги тренировки, трайна решителност, физическа издържливост, умствена твърдост, постоянство и поглъщаща цел, която те вдъхновява и ти дава сили, за да дадеш най-доброто от себе си. Думите на апостол Павел ми напомнят: „Сигурен съм, че страданията ни в този живот са нищо в сравнение с бъдещата слава, която ще ни бъде дадена“ (Римляни 8:18).

Бих казал, че всеки последовател на Исус е участик в един много по-важен маратон с последствия за вечността. Животът с вяра изисква усилията и издържливостта на маратонеца, а не ентусиазма на спринтьора. Осмеляваме ли се да очакваме, че минимални усилия и малки жертви ще бъдат достатъчни. Има знаци, които отбелязват напредъка ни по пътя, но нашето пътуване се измерва в дни, месеци и години, а не в километри. И не бива да спираме преди да стигнем финалната линия.

Преминавайки през най-удивителните истории на вяра и постоянство (Евреи 11), авторът на Евреи ни казва: „Заобиколени сме от тези многобройни свидетели, затова да отхвърлим от себе си всичко, което ни пречи и греха, който толкова лесно ни оплита, и с упорито постоянство да тичаме по трудния път на надбягването, който лежи пред нас. Нека винаги пред погледа ни бъде Исус, който ни води в нашата вяра и я прави съвършена… Така че, не се изморявайте и не се отказвайте“ (Евреи 12:1-4).

Искам да ти напомня още нещо полезно: „Нима не знаете, че всички състезатели на стадиона бягат, но само един получава наградата? Бягайте така, че вие да я спечелите! Всеки участник в едно състезание упражнява самоконтрол във всичко, за да бъде увенчан с тленен лавров венец, а ние се състезаваме, за да спечелим венец, който трае вечно“ (1 Коринтяни 9:24-27, прочети Деяния 14:22).

Тичай така че да спечелиш, финалът се вижда. Дано и ти бъдеш уверен като Павел, в момента в който се беше изправил пред прибилижаващата си смърт: „…финиширах в състезанието, опазих вярата. Сега ме очаква венецът на победител, награда за праведния живот“ (2 Тимотей 4:6-8).

Молитвата ми за теб днес е: никога не губи надежда и не се отказвай, преди да чуеш Бог да ти казва: „Добре свършена работа!“

снимка: Michael Dawes

Вътрешна сила

„Който владее духа си, е по-добър от завоевател на град“. (Притчи 16:32)

„Липсата на самоконтрол те прави по-слаб и ти пречи да станеш човека, който можеш да бъдеш“.

Какъвто и успех да постигнеш накрая в живота си, той се основава на някакъв по-ранен етап, в който си платил цената за изграждане на вътрешна сила. Вътрешната сила не е нещо, което просто придобиваш по пътя. Тази черта на характера е резултат от онези целенасочени моменти, в които си избирал да направиш правилното нещо, въпреки че никой е нямало да разбере ако не го направиш, но ти си щял да осъзнаваш компромиса с някаква част от своята лична почтеност. Това колко далече ще стигнеш в живота, се влияе директно от вътрешната сила на характера, която поддържа твоя успех. Ние се изненадваме, когато човек с голям успех в бизнеса, политиката, спорта, шоу бизнеса, брака или служението, предаде общественото доверие. Провалът им е публичен, но причината е съвсем лична – изборите, които те са направили. Питаме как е възможно това да им се случи, като че ли необикновените им постижения са в състояние да предотвратят такова падение. А всъщност някъде по пътя те не са успяли да кажат „не“ на самите себе си за нещо, което са пожелали, а не е трябвало да допускат.

Вътрешната ти сила не се доказва от велики постижения. Тежестта на самия успех е в състояние да повали и най-силните мъже и жени, ако им липсва характер и почтеност, които да подкрепят вътрешния им живот. Рано или късно видимата част от живота ти показва вътрешната ти сила или липсата на такава. Всяко унизително падение започва преди този момент на публичност, когато в лични моменти и ситуации глупаво си позволяваш малки изключения (привидно безобидни) и заслужени привилегии, които те правят по-слаб и ти пречат да станеш човека, който можеш да бъдеш.

Павел написа: „Само нека свободата ви не бъде повод да угаждате на грешната си природа – вместо това с любов служете един на друг“ (Галатяни 5:13). Прочети за трагичните резултати на тези малки избори (стихове 19-21). Библията мъдро съветва: „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23). За да го правиш успешно, ще имаш нужда от Божията помощ.

Ето една молитва, с която е добре да се молиш от време на време, нещо като проверка на вътрешния ти живот: „Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми;
опитай ме и разбери мислите ми;  и виж дали има в мене оскърбителен път;
и ме води по вечния път“ (Псалм 139:23-24). Платон е написал: „Първата и най-голяма победа е да победиш себе си“. Там започва вътрешната сила. Соломон е казал: „Който владее духа си е по-добър от завоевател на град“ (Притчи 16:32). Колкото и трудно да изглежда понякога, Бог ни уверява в това, че ще успеем в стремежа си към изграждане на вътрешна сила. „Ние сме повече от победители чрез Христос, който ни обича“ (Римляни 8:37). Това е обещанието, което Бог ти е дал за всеки аспект от всекидневния ти личен живот.

Молитвата ми за теб днес е: научи се да казваш „не“ и разбери, че това е най-доброто, което можеш да направиш, дори когато „да“ изглежда по-примамливо.

снимка: Интернет

За аплодисментите на Един

„Господ е Бог на знание и от Него се претеглят делата” (1 Царе 2:3)

„За Бога причината да извършиш нещо е толкова важна, колкото и самото действие“

Като млад пастир прочетох една история, която много дълбоко повлия начина, по който исках да живея живота си и да служа. Ставаше дума за един млад музикант, приет за ученик на най-известния концертиращ пианист за времето си. След години на подготовка и дисциплина, младият пианист изнесъл концерт в Карнеги Хол в Ню Йорк – най-престижната сцена в Америка от 1891 г. насам. След всяко изпълнение аплодисментите ставали все по-силни и изпълвали залата, но той почти не спирал, за да ги приеме. Просто се потапял в следващото произведение. Макар и незабелязано за повечето хора, той гледал към ъгала на един отдалечен балкон и всеки път свирел с все по-голямо майсторство. След най-доброто си изпълнение се изправил, за да приеме с благодарност аплодисметите на публиката, която била на крака. Накрая видял и своя известен учител, който ентусиазирано давал тон на буйните аплодисменти. Знанието, че е удовлетворил учителя, на когото дължал целия си успех, му било достатъчно и в този момент, и до края на живота!

Тази история поставя въпрос към всеки от нас: „Кого се опитваш да удовлетвориш с живота си“? Някои хора живеят, за да угаждат на другите. Други изглежда са доволни, само ако угаждат на себе си. Моето предложение е ти да решиш да живееш живота си така, че да угодиш преди всичко на Бога. Благодарен съм за признанието и оценката на другите, но искам да живея живота си за аплодисментите само на Един – на Господ Исус Христос. В края на живота ти, Неговите думи: „Добре свършена работа“, ще бъдат по-скъпи от всяко друго одобрение. Библията казва: „Каквото и да вършите, работете от цялото си сърце, така, сякаш се трудите не за хора, а за Господа… Служете на Христос, истинския ви Господар“ (Колосяни 3:23, 24, прочети 1 Солунци 2:3-6).

Има моменти, в които не знаем какво има в сърцата ни, дори да мислим обратното. Еремия пита: „Сърцето… кой може да го познае“ (Еремия 17:9). Понякога хората вършат добри дела, но имат неправилни мотиви и постъпката не ги оправдава. Друг път ще направят правилните неща с погрешни мотиви и ще бъдат изненадани, че нещата не вървят добре.

Фарисеите постъпваха по втория начин. Те обожаваха неправилната публика. Всичко, което правеха беше, за да получат публична похвала, а не защото бяха посветени на доброто. Те вършеха прекрасни, религиозни дела – молеха се, постеха, даваха щедро – но Исус забеляза, че те го правеха, за да получат признание от хората, за да бъдат видени, наградени и почитани. Тези хора бяха заети да вършат правилното, но с погрешни мотиви (Матей 6:1-8, 16-18). Исус оценяше действията им, като одобряваше постъпките, но осъждаше мотивите им. Не бъди фарисей (Псалм 139:23, 24).

За Бога причината да извършиш нещо е толкова важна, колкото и самото действие. От историята за помазването на цар на Юда от Самуил можем да разберем нещо важно за Бога: „Човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце“ (1 Царе 16:7). Не можем да впечатлим Бога с изкуствени неща. Той цени същността и истинските неща.

„Господ е Бог на знание и от Него се претеглят делата… Аз, Господ, изпитвам сърцето, опитвам вътрешностите, за да въздам на всеки според постъпките му и според плода на делата му“ (1 Царе 2:3, Еремия 17:10). Бог винаги гледа сърцето. Той знае истинските ти мотиви, дори и да не ги осъзнаваш. Чистотата пред Него ни носи радост.

Молитвата ми за теб днес е: да ходиш с чисто и отворено сърце пред Бога.

снимка: Интернет